C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Политически коалиции

Публикувано на 25 юли 2009 в раздел Политика.

Днес поговорих за политика с мой добър приятел. Основната тема беше за политическите коалиции. Най-много коментирахме "новината на деня", а именно назначението на Божидар Димитров за министър и защо Синята Коалиция декларира, че е против такъв състав на кабинета. Приятелят ми каза, че това е безпринципност - първо казали, че ще подкрепят ГЕРБ, а после не го правят. Аз пък съм на точно противоположното мнение. Но нека за момент излезем от конкретния пример. Ще се върна на него след малко.

Трябва да си изясним първо какво означава коалиция, какви типове коалиция съществуват и какво е обратното на коалиция. За мен има два типа коалиции - пълни и принципни. Много подходящо е да се използва теория на множествата за онагледяване.

Нека имаме две политически партии - P1 и P2. Тези партии имат съответни програми, в които има множество от законопроекти съответно V1 и V2. Нормално е някои от законопроектите им да съвпадат или да се доближават почти напълно, а други да са съвсем различни. Ами всеки прави различна политика все пак и те затова са различни партии, нали? Нека се поставим на мястото на партия P1.

Пълна коалиция означава, че вие се обединявате напълно с партия P2 и синхронизирате своите програми. Това означава, че законопроектите, които са общи ще бъдат гласувани - това е ясно. Тези законопроекти, които не съвпадат, ще бъдат разделени. С други думи и двете партии ще направят съответните отстъпки в политиката си. Най-лесно това става като си поделят министерските постове - P1 например ще си вземе здравеопазването, а P2 ще вземе образованието. Колкото повече се различават двете партии, толкова по "безпринципна" става тяхната коалиция и толкова повече отстъпки трябва да правят една на друга. Не е съвсем точно, но ще опиша този процес чрез дизюнкция:

Дизюнкция

Не е точно, понеже както казах партиите правят съответните отстъпки, т.е. графиката и от ляво и от дясно трябва да има бели петна. В крайна сметка нито една от двете партии не отстоява програмата си докрай, както са обещали на избирателите си.

Когато говорим за "принципна коалиция", това означава, че партиите ще гласуват заедно само за тези закони, за които имат общи виждания. Ако вие сте P1, а P2 е на власт, то означава, че вие ще подкрепите P2 тогава и само тогава когато законопроектите на P2 съвпадат с вашите виждания. С други думи тук вече имаме конюнкция:

Конюнкция

Ясно е, че при принципната коалиция играта е най-честна. Партията P1 отстоява своята собствена програма докрай и не прави никакви отстъпки в друга посока. Избирателите обикновено очакват именно такава политика.

Накрая опозиция означава, че ако вие сте P1, а P2 е на власт, то вие ще гласувате против законите на P2, дори те да съвпадат с тези от вашата програма. Е ясно е, че щом P2 е на власт, то нито един ваш закон няма да премине. С други думи имаме разлика на двете програми:

Разлика

Всъщност има и още един модел - поглъщане. Това е когато дадена партия напълно захвърли своята програма и подкрепи чужда, независимо доколко се застъпват. Такъв е случаят с Атака, за който ще говоря по-долу.

Опозицията определено е лоша политика. Това е така, защото хората гласували за партия P1 са я подкрепили именно защото желаят да получат законите и проектите V1, които са дефинирани в нейната програма. Ако партията излезе в "глуха опозиция", то тя очевидно няма да направи абсолютно нищо и ще предаде избирателите си, защото P2 ще си приема техните си закони V2 и в зависимост от това кой друг е подкрепил P2 е възможно нито един закон от V1 да не бъде изпълнен въпреки, че е имало достатъчно парламентарна подкрепа за някои от тях. С други думи една партия излезла в опозиция почти категорично заявява "или аз ще съм в управлението, или ще бойкотираме абсолютно всичко" - по този начин те предават част от вижданията на избирателите си. Аз го наричам тероризъм.

Когато се направи пълна коалиция, то можем да кажем, че имаме компромисен вариант. Това е точно това, което виждахме в България в последните години. Хората гласуват за една партия, тя следва насоката, която е обещала, но не напълно. С други думи това е опит и вълка да е сит и агнето да е цяло. Рядко се получава - затова партиите влезли в такава коалиция обикновено бързо губят доверие. Именно безпринципните коалиции от последните 8 години отвратиха българите от политиката.

Накрая идва принципната коалиция. Ако вие сте партия P1 и сте получили гласове за своята програма, то е редно вие да оправдаете доверието на хората, които са гласували за вас. Вие ще следвате вашата програма неотлъчно и ще се борите за собствените си законопроекти без отстъпки. Това е достойна политика. Тя печели симпатиите на електората ви. Такава според мен трябва да бъде политиката на всички партии. Отстъпки трябва да се правят само при патова ситуация.

Нека сега се върнем на примера. Синята Коалиция (СК) има в своята програма именно неучастие на бившите агенти на ДС във властта. В момента ГЕРБ вкарва агент на министерски пост. Не коментирам качествата на човека, дали е добър или лош. Нормално е обаче при положение, че СК са заявили, че ще правят "принципна коалиция" те да спазят обещанията си и да не одобряват състава на кабинет, в който участва агент на ДС. Това обаче НЕ означава, че СК са преминали в опозиция. Напротив - ако кабинета на ГЕРБ бъде гласуван и заработи, то никой не е казал, че СК ще бойкотира всеки един техен закон. Напротив - общите законопроекти пак ще бъдат гласувани в синхрон. Това са заявили - ще видим дали ще го направят. Досега каквото са обещали са го изпълнили.

Та на оригиналния въпрос от началото - безпринципност щеше да бъде ако именно СК подкрепи безрезервно кабинет с Божидар Димитров. Ако те направят това, то те ще предадат своята програма и ще да предадат избирателите си. Ето това е принципна политика - независимо дали вие сте на тяхна страна или не! Друг е въпросът дали правилната позиция е гласуване "против" или "въздържал" към цялото правителство заради един човек в него. Аз съм по-скоро на мнение, че може и трябва да се направи отстъпка.

Ще разширя темата, като се върна на старата си графика за разпределението на политическите партии. Ето как определям множествата на партиите с личното си мнение за текущия парламент. Взимам под внимание следните мои наблюдения:

  1. БСП и ДПС заявиха, че ще са опозиция на новото правителство;
  2. Синята Коалиция заяви, че ще подкрепи правителството, чрез принципна коалиция;
  3. Атака заяви, че ще подкрепи правителството безрезервно, т.е. тя е погълната;
  4. РЗС дава уклончиви знаци, но по-скоро засега може да се приеме, че ще държат на принципна коалиция.

Затова си позволих да направя следната графика:

Коалиции

Както виждате Атака си няма собствено кръгче - те са заявили безрезервна подкрепа на ГЕРБ, т.е. правят най-безпринципното възможно нещо - подкрепят чужда програма, а не своята. При най-светло синьото (на графиката това е почти бяло вътре в кръгчето на ГЕРБ) правителството на ГЕРБ има подкрепата на Атака. Там където е светло синьо ГЕРБ ще имат подкрепата на две партии - Атака и СК или Атака и РЗС. В тъмно синьото ГЕРБ ще има подкрепа на Атака, СК и РЗС. В червен цвят е обозначена "опозицията" от гледната точка на ГЕРБ.

Виждаме, че новото правителство ще има най-голяма сила по правата "център-дясно". Ако ГЕРБ направи отстъпки в своята програма, то ще имаме най-мощно управление именно там, т.е. с други думи ще имаме изразено дясно леко консервативно управление. Ако те не отстъпят от вижданията си, то за крайно-десните проекти в своята програма трабва да разчитат само на Атака. Това ще бъде изключително странно и спорно, при положение, че Атака по програма е на съвсем друг полюс.

Доколко ГЕРБ ще спазват принципна политика? Ами засега демонстрираха, че няма да водят такава. Първо гласуваха против агенти на ДС, а после направиха Божидар Димитров министър. Това определено е двоен стандарт, т.е. именно безпринципност. Естествено те могат да си го позволят - силната страна са и който каквото и да си говори, все от тях ще зависи в каква посока ще поеме политиката на страната. Заедно с погълнатата Атака те имат пълно мнозинство тъй, че дали РЗС и СК са принципни или не - това май няма да е от голямо значение. БСП и ДПС отстояват стария модел на управление, като управляващия трябва да бъде хулен за всяка своя стъпка, независимо добра или лоша. Но все пак още е рано - ще поживеем и ще видим. В политиката нещата никога не са черно-бели. Все пак смятам, че ако СК и РЗС отстояват текущите си позиции, то това е една много добра нова крачка за българското политическо пространство.

Това ще бъде и моето заключение - радвам се, че най-накрая някои от партиите в България решиха да играят честно с избирателите си и да участват само в принципни коалиции. Е, засега просто са го заявили - ще видим доколко ще го изпълнят. Личното ми мнение е, че партиите трябва да работят винаги заедно по общите проекти, независимо колко се ненавиждат по други точки. Противник съм на схемата "безпринципна коалиция и опозиция", като по-твърдо се противопоставям на опозицията, а по-меко на безпринципната коалиция. Все някога се налага да се направи отстъпка - не можем да сме коне с капаци. Безрезервната подкрепа (поглъщането) обаче тотално го отричам - то е възможно най-лошата политическа практика и то най-много отвращава избирателите. Наскоро излезе лафът "политическо номадство" за депутати преминаващи от една партия в друга. Поглъщането на цяла партия е именно масово  "политическо номадство" на депутати.

П.П. В декларация от преди няколко часа СДС декларира, че подкрепя кабинета на ГЕРБ, но въпреки това допълнително уточняват, че не одобряват присъствието на Божидар Димитров в него като министър без портфейл. Както се казва това е позиция, с която целят хем да проведат политиката си и да не се конфронтират с ГЕРБ, хем да спазят обещанието към избирателите си. Убеден съм, че някои крайни симпатизанти на партията няма да одобрят това. E, никога не може всички да са доволни...

 



4 коментара


  1. Добре казано, действително СК са в правото си да спазват принципите заявени, преди изборите. Те ясно казаха, че са против БСП, ДПС и сътрудници на ДС в следващото управление. ГЕРБ би трябвало да се съобразява с партньори от които ще очаква подкрепа. Самият Бойко Борисов заяви, че няма да прави безпринципни коалиции. Ако ГЕРБ иска уважение за принципите си, то трябва да уважава принципите на другите партии. С две думи: Бойко, Божидар е готин, но може би е добре да си бъде само депутат.

  2. Източник в. "Дневник":

    "Какво още каза Лютви Местан:
    Само за една седмица от старта на 41-то Народно събрание, включително и днес, станахме свидетели на множество опити да се обезсмислят важни за едно демократично мнозинство категории. Не споделяме опита парламентът да се представя като аморфна маса, в която няма ясно изразени мнозинство и опозиция. Заличава се границата между тях по принцип, а не по конкретни теми. По доста национално значими теми и това Народно събрание ще постига мнозинства ад хок, много по-широки мнозинството, което се задава днес. Но това не снема разбирането ни, че не е възможно да се заличи по принцип границата между управляващи и опозиция, защото така създаваме предпоставки включително на налагане на лична воля, което в учебниците по политология се нарича и по различен начин."

    Интересно е и цялото изказване на Лютви Местан, от гледната точка на мнението ти за опозицията :)
    Макар че до голяма степен ми изглежда чиста демагогия, и кой знае доколко е подплатено с действия.

    Замислих се да не вземат да ме обвинят в про-турска пропаганда, тъй като поствам излазване на депутат от ДПС :)
    Но какво пък, поне теб няма как да те обвинят този път :)

  3. Лютфи Местан говори за моето "поглъщане" на партии. С други думи обезличаване на политиката. То е страшно и аз съм написал, че е най-страшно. В случая той просто се опитва да подлива вода на новото управление още далеч преди да е видял добро ли е лошо ли е :)

    Иначе не е малък риска от уж "принципна коалиция" да се получи поглъщане. Впрочем НДСВ се опита да направи именно това през 2001г, когато се коалира с ДПС и предложи по един министерски пост за всяка партия от опозицията. По този начин се целеше да се размие отговорността на управлението и при евентуален провал - всички да са виновни. Това щеше да е много страшно. Добре, че никой не се върза на голата кукичка :)

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*