C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Публичен дневник или блог?

Публикувано на 17 юни 2011 в раздел Общи работи.

От много време в заглавието на този сайт стоеше надпис „блогът на Филип Петров“. Думата „блог“ обаче ме дразни от самото начало на съществуването си – не я чувствам българска по никакъв начин и не мога да я приема като част от българския език. И ако нея все пак мога да я преглътна по някакъв начин, то свързаната с нея дума „блогър“ ми е направо противна. Ще поясня по-долу защо.

Имаше едно време (преди около две години), когато си бях въобразил, че има смисъл да съм обществено активен и да ходя по разни политически беседи и да се опитвам да пробутвам свои мнения по медиите. Оставяйки наивността си настрана – още тогава ми направи впечатление изключително умелата игра на думи, която се използваше срещу мен и хора като мен. Става дума за това, че винаги в дискусиите от една страна се представяха личности с професии и се подчертаваше обществения им статус (скромен или не), а от другата се използваше… просто събирателното „блогъри“.

Думата „блогър“ би следвало да означава „човек, който поддържа личен блог“. В не чак толкова далечното минало това може би е било някакъв престиж и демонстрация на владеене на високи технологии, които не всеки може да си позволи и малко хора познават. Днес почти всеки човек може да си направи свой блог, т.е. това не е някакво изключително постижение – просто показва, че съответния човек може да борави с компютър и да използва вече добре познатите и утвърдени интернет технологии. Всъщност всеки десет годишен хлапак може да направи свой собствен блог и да си сложи етикет „блогът на…“ в заглавието на съответните страници. Това го прави точно толкова „блогър“, колкото и най-популярните и обществено значими личности, поддържащи освен всичко друго и блогове. Тоест думата „блогър“ със сигурност не носи информация за това кой си, какво правиш, какви успехи си постигнал в живота, специалист по какво си. В никакъв случай не носи и каквато и да е информация за качеството на информацията, която е споделена в публичното пространство от теб.

Още повече – с огромно мнозинство в интернет са блоговете пълни с откровени глупости и простотии. Тоест събирателната дума „блогър“ всъщност до известна степен е и подигравателна – обикновено човек, който преписва информация от официалните медии и я украсява с наивното си лично мнение. Не твърдя по никакъв начин, че аз не съм всъщност именно такъв човек (до известна степен със сигурност съм), но именно това се случваше и в дискусиите, в които участвах. Журналистите и водещите умело представяха ответната страна като „мениджър на…“, „дългогодишен преподавател в…“, „специалист по…“, а „моята“ страна беше представяна просто като „блогърите…“, „блогърът“ и т.н.. Вече усетихте ли разликата и начинът, по който така се фокусира общественото мнение в „удобната посока“?

Аз в този сайт публикувам буквално „всичко излишно“, т.е. лична информация, нещо което не ми носи полза в работата и нямам никакви претенции за каквото и да е. В общи линии пустословие за разнообразяване на свободното време, поддържане на контакти с определени непознати хора и евентуално споделяне на някаква полезна информация. Отделно от това си помагам и на преподавателската дейност като публикувам неофициални, нередактирани и нерецензирани учебни материали (издаването на официален учебник в днешно време е сложен и труден процес, но това е друга тема). При всички положения обаче оставям някъде, колкото и незначително да е, своето име. А, както е написал Михаил Булгаков, „ръкописите не горят“. Освен това те си имат свой „автор“ – индивид, конкретна личност, аз.

Затова реших да се простя завинаги с думата „блог“. Предпочетох не толкова точната, но със сигурност по-удобна – „дневник“. Та какво по-различно от един публичен дневник е средностатистическият блог? Представят се именно лични мнения, а не институционални – точно както е в традиционните дневници. По този начин (самоопределяйки „мястото си“ като „дневник“ вместо „блог“) смятам, че вниманието на хората ще се фокусира върху името на човека и това, което е написал, а не върху типа на „медията“ му. А при публични прояви пренебрежителната дума „блогър“ няма да е чак толкова възможна – щеш нещеш ще се наложи да се самоопределиш с това, с което се занимаваш, а не да се хвърлиш сам в общия кюп на посредствеността. Дали оценката ти е правилна – това ще бъде решено впоследствие от другите и не зависи от теб. В опит да се изкажа по-философски – това означава, че човек трябва субективно да се самоопределя максимално конкретно и да изтъква своята уникалност и индивидуалност, независимо от реалната външна обективна оценка, която в повечето случаи обобщава качествата му и го групира с други индивиди. Двете оценки наистина могат да не съвпадат – най-често наистина не съвпадат, но това не означава, че трябва предварително примиренчески да се вкарвате зорлем в стадото. По-добре се самоопределете като „овцата Спаска“ вместо „просто поредната овца“ – така вие ще изтъкнете вашата уникалност и няма насилствено да изкривявате обективната оценка чрез предубеждение, че се намирате в една или друга социална група.

Някои „блогове“ (най-вече политическите) естествено са много по-добре структурирани и по-строго фокусирани в дадена сфера на живота, т.е. те до известна степен граничат по стойност с официални медии – тях спокойно бих предложил да прекръстим на „журнали“. А на „блогърите“, които пишат в тях, бих препоръчал да преименуват себе си на „свободни журналисти“. Защото „журналист“ също е събирателно понятие, но със сигурност не е толкова нищожно, колкото се е превърнало „блогър“ (подобно на думата „природозащитник“, но това също е една друга тъжна тема). Ако не вярвате, то попитайте хора, които са слабо запознати с компютрите.

Финално реших, че от днес нататък няма да се самоназовавам като „блогър“ въпреки, че (и това освен всичко друго) съм. Предпочитам да се самоопределям като „Филип Петров“ – някакъв си там, скромна личност, но все пак личност – а това, което четете ще го определям като моят „публичен дневник“. А вие естествено ме наричайте както си искате. Може „досаден луд компютърджия болен от (б)логорея“, може и по-„политически коректния“ синоним „блогър“ – както казах обективната външна оценка и субективната самооценка не е задължително да съвпадат.

 



2 коментара


  1. JvruceR каза:

    Блогърът е готина диагноза, почти като „фейсбукър-фермер“. Останал съм с впечатлението, че това е еволюиралата форма на анонимния „майкое*ец“, който храни всичко, но не става ясно… от коя дупка е извадил самочувствието си и защо смята, че някой ще му се води по акъла. Еволюирала форма, защото е лееееко открехнал личната си информация и вече не е виртуален нинджа с маска от никове:)

  2. Не, в повечето случаи се пише с истинско име. Това не вдига нивото де.

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*