C, PHP, VB, .NET

В Китай се използва стандартната десетична бройна система. За разлика от много други езици, китайският има много стегната постройка за числата. Всъщност такъв език е и българският, т.е. броенето в Китай и в България са доста сходни.

Как да броим на китайски? До известна степен е елементарно. Ще напиша числата изписани на кирилица така, както звучат когато се произнасят. Писменият им запис естествено е с иероглифи, но няма да ги публикувам (ще ми отнеме много време, за да ги разуча):

0. Лин
1. И
2. Ар
3. Сан
4. Съ
5. У
6. Лю
7. Чи
8. Па
9. Дзю
10. Шъ

Кратки са нали? Определено китайчетата броят по-бързо до десет от нас. Как продължават? Числото 11 е съставено от една десетица и една единица. Китайците ги записват от ляво надясно като първо са десетиците, а после единиците. Тоест първо ще е Шъ, а после И. Или:

11. Шъ И
12. Шъ Ар
13. Шъ Сан
14. Шъ Съ
15. Шъ У
16. Шъ Лю
17. Шъ Чи
18. Шъ Па
19. Шъ Дзю

Беше лесно, нали? Всъщност е почти както при нас с тази разлика, че от 11 до 19 ние обръщаме словореда и казваме първо единиците, а после десетиците (например петнадесет – пет-над-десет).

От тук насетне ни трябват числата от 20 до 29. Тук китайците правят същото, каквото правим и ние. За тях числото 20 (двадесет) е конструирано както при нас – Ар Шъ (две десет). Броенето става следното:

20. Ар Шъ
21. Ар Шъ И
22. Ар Шъ Ар
23. Ар Шъ Сан
24. Ар Шъ Съ
25. Ар Шъ У
26. Ар Шъ Лю
27. Ар Шъ Чи
28. Ар Шъ Па
29. Ар Шъ Дзю

От тук нататък постройката е абсолютно същата. Числото 35 ще бъде Сан Шъ У. Числото 78 ще бъде Чи Шъ Па. Числото 99 ще бъде Дзю Шъ Дзю. Абсолютна аналогия с броенето на български език! Освен всичко друго тя продължава! Числото 100 също както при нас си има нова дума: Бай. Важно е да се отбележи, че китайците казват една „паразитна“ за нас нула, когато тя присъства вътре в числото, но не и в края му. Ето първите няколко след 100:

100. Бай
101. Бай Лин И
102. Бай Лин Ар
103. Бай Лин Сан
104. Бай Лин Съ
105. Бай Лин У

…

130. Бай Сан Шъ
131. Бай Сан Шъ И
132. Бай Сан Шъ Ар

И т.н. и т.н. Например 345 ще бъде Сан Бай Съ Шъ У. Това продължава докато достигнете до 1000 – тогава отново се явява нова дума, която е „Чиен“. Ето няколко примера:

1413. Чиен Съ Бай Шъ Сан
1414. Чиен Съ Бай Шъ Съ

…

5278. У Чиен Ар Бай Чи Шъ Па
5279. У Чиен Ар Бай Чи Шъ Дзю

…

При хилядите има още нещо важно за отбелязване – когато има две последователни нули вътре в числото те ще се произнасят само веднъж. Тоест 1001 ще се произнася като „хиляда нула едно“. Друг пример е 1010 – при тях ще се произнесе като „Хиляда Нула Десет“. Ето примери:

3005. Сан Чиен Лин У

…

5105. У Чиен Бай Лин У

…

5100. У Чиен Бай (в края на числото нулите НЕ се произнасят)

Дотук добре – всичко е познато като подредба, само „нулата“ ни пречи да направим пълна аналогия с българския език. След 9999 (Дзю Чиен Дзю Бай Дзю Шъ Дзю) вече идва първата голяма разлика! Числото 10 000 (при нас „десет хиляди“) в китайския НЕ е „Шъ Чиен“. За числото 10 000 китайците са въвели нова дума, която е „Уан“. Тоест ще имаме:

12432. Уан Ар Чиен Съ Бай Сан Шъ Ар
12433. Уан Ар Чиен Съ Бай Сан Шъ Сан

…

32432. Сан Уан Ар Чиен Съ Бай Сан Шъ Ар
32433. Сан Уан Ар Чиен Съ Бай Сан Шъ Сан

…

Естествено важат правилата за „нулите“:

20400. Ар Уан Лин Съ Бай

…

30401. Сан Уан Лин Съ Бай Лин И

…
При стотиците хиляди вече НЯМА нова дума. Числото 100 000 в китайския ще се произнесе като „десет десетхиляди“ или „Шъ Уан“. Така например там имаме:

320051. Сан Шъ Ар Уан Лин У Шъ И

…

987654. Дзю Шъ Па Уан Чу Чиен Лю Бай У Шъ Съ

…

При нашият 1 000 000 (един милион) при тях също НЯМА нова дума. При тях числото ще е просто „сто десетхилядни“, т.е. техния милион е „Чиен Уан“. Например:

5320051. У Бай Сан Шъ Ар Уан Лин У Шъ И

…
Също няма дума и при десет милиона. Например:

25320051. Ар Чиен У Бай Сан Шъ Ар Уан Лин У Шъ И (понеже стана сложно и може да сте изгубили нишката – „две хиляди петстотин тридесет и две десетхилядни „нула“ петдесет и едно)

…

Така се продължава до 100 000 000 (сто милиона). Там при тях се появява нова дума – „Уй“. Или ако някой е обърнал внимание – в Китай числата се разделят по четворки, а не по тройки. Тоест мога да го визуализирам така: 1 0000, 10 0000, 100 0000, 1000 0000, 1 0000 0000, …. Ние сме приели да ги разделяме по тройки. От там идва и разликата в десет хиляди – въвежда се нова дума заради четирите нули. А от там и всички последващи! Ето няколко числа след 1 0000 0000 (сто милиона):

9876 5432 1234. Дзю Чиен Па Бай Чи Шъ Лю Уй У Чиен Съ Бай Сан Шъ Ар Уан Чиен Ар Бай Сан Шъ Съ
// Изненада – прехвърлихме брояча на <ol> в HTML и ми превъртя на 1. Затова го записвам като обикновен текст. Защо го използвах нагоре? Не питайте – няма логика :)

Нарочно удебелих „Уй“ и „Уан“ в горното число, защото точно те са разделителите. Тоест горното число 9876 5432 1234 се чете като „деветхиляди осемстотин седемдесет и шест стомилионни петхиляди четиристотин тридесет и две десетхилядни хиляда двеста тридесет и четири“. Е, вече е лесно, нали?

Следващата нова дума ще дойде при 1 0000 0000 0000 (при нас беше „трилион“ (милион милиона), нали?). А за разлика от нас в Китай това не е рядко срещано число – държавата е богата и разполага с огромни парични ресурси. Към март 2011г. техния резерв е възлизал на „3,0447 трилиона американски долара“. Ех… Подозирам, че се произнася като „Жао“… А следващата нова дума (за десетхиляди трилиона) ще е „Гай“. Следват „Зи“, „Ранг“, „Гьол“, „Жиан“, „Женг“ и „Зай“ (последното от които е 10⁴⁴). УАУ!

Задача за упражнение: Напишете си няколко произволни, но ГОЛЕЕЕЕЕМИ китайски числа и се опитайте да ги запишете. Забавно е, защото много често ще ги бъркате, особено ако не ги записвате разделени по четворки :)

П.П. Ако някой е имал нерви да прочете и вникне във всичко – потърсете за грешки и ако има такива ми пишете в коментарите, за да ги поправя.