C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


Архив за февруари, 2014

* Първата ми диплома

Публикувано на 10 февруари 2014 в раздел Семейни.

Разчиствайки чекмеджетата намерих едно мое свидетелство. Помня този курс все едно беше вчера – учихме обща компютърна грамотност за работа под DOS и текстообработка (имаше много интересна програма изцяло на български език). Колкото и да звучи смешно на този кратък курс всъщност научих доста неща. Тогава в училище нямаше никакви компютри – всичко течеше в режим самообучение у дома. Все още беше ерата на Windows 3.11 и нямах интернет – използвахме BBS-и за дистанционна обмяна на информация между компютри. Компютърът ми нямаше CD и всички игри и програми се прехвърляха чрез дискети. Прочети още…

.

 


* Митовете на аудиофилията – 192/24 музиката

Публикувано на 07 февруари 2014 в раздел Музика.

В последните години масово се наложиха аудио записи без загуба на качество. Увеличихме си дисковите пространства и това вече стана възможно. Може би най-популярният формат за слушане на музика вече е flac, а добрите стари MP3-ки бавно, но сигурно ще отидат в историята. Това разбира се е добре – компресията със загуба води до по-малки файлове, но и до загуба на качество на звука. Напоследък обаче се стига и по-далеч – вече започват да се предлагат множество записи с 96kHz на 24 бита и дори 192kHz на 24 бита. Рекламират се (и хората масово вярват), че това е по-добро качество от стандартния запис на CD, който е 44,1kHz на 16 бита или DAC формата (използван най-масово при компютрите) 48kHz на 16 бита. Дали е така? В статията по-долу стъпвам основно върху еквивалентната (и вероятно по-подробна и по-добра от моята) статия в Xiph.Org – общността за разработка на свободен стандарт за разпространение на музика, които разработват форматите FLAC, Vorbis и други. Възможно е да има и разминавания (или неточности в моята – в такъв случай вината ще е само моя). Прочети още…

.

 


* На спешният телефон

Публикувано на 05 февруари 2014 в раздел Математика.

В България има три особени села, които са близко едно до друго, но хората в тях са съвсем различни. В село Торбалъжите жителите само лъжат. В село Правда, напук на съседите си от габровска област, всички са много честни и казват само истината. А в село Шарани, населено с типични габровци, хората обичат да се майтапят и непрекъснато менят поведението си – винаги редуват истина с лъжа или лъжа с истина. Прочети още…

.