C, PHP, VB, .NET

Знаете ли откъде произлизат думите „сатрап“ и откъде идва понятието „маратонско бягане“? Ето малко история от древна Персия, която не се учи в училище...

Според разказ на Херодот, Сисамнес е бил главен съдия по времето на цар Камбиз II (син на Кир II - основателят на Персийската империя), около 500 години преди Христа. Веднъж съдията взел крупен подкуп и издал несправедлива присъда. След като го разкрили, Камбиз II заповядал Сисамнес да бъде заловен и убит по особено жесток начин - одиране на кожата докато е жив.

Според правилата на съда, Сисамнес все пак трябвало да посочи свой заместник, след като „се оттегля“ (макар и принудително). Той решил негов наследник на поста да бъде сина му - Отанес. Кралят приел тази воля, но наредил столът на главния съдия да бъде претапициран с кожата на Сисамнес. По този начин Отанес щял винаги да помни какво може да му се случи ако издаде несправедлива присъда. Така докато бил главен съдия, Отанес бил много справедлив и неподкупен, винаги седейки върху кожата на баща си.

По-късно Камбиз II решил да отвори война и да завладее Египет. Преди да тръгне на поход, тайно наредил на убият брат му - управител на източните провинции. Така решил, че ще се предпази от евентуално предателство. След завладяването на Египет е запомнен с това, че не е зачел религиозните вярвяния на местните жители и е поругал няколко свещенни техни символи.

Междувременно обаче, поради убийството на брат му Смердис (познат още като Бързия), в Персия избухнала гражданска война („междуособната война“). Персийски маг на име Гаумата се представил за брата на Камбиз и вдигнал възстание. Никой не обичал Камбиз II заради тиранията, която е наложил над обикновеното население. Така повечето жреци и магове подкрепили бунта и така фалшивият Смердис бил издигнат за цар на Персия и Вавилон.

Когато разбрал за случващото се във владенията му, Камбиз II се отправил незабавно с армията си, за да си взима обратно властта. В яда се обаче неволно се порязал на собствения си меч. Получила се тежка инфекция и около 20 дни по-късно починал. Армията му се разпиляла из Египет и повечето от войниците никога не се завърнали обратно в Персия.

По времето на управлението на мнимият цар Смердис (всъщност маг Гаумата), Отанес продължил да е главен съдия. Именно той заподозрял измамата със смяната на личността. Знаело се, че Гаумата бил с отрязани уши заради предишни прегрешения, но не можело току така лесно да се накара царят да си покаже ушите пред хората. Затова Отанес помолил собствената си дъщеря Падиме, който била една от жените в харема на царя, да провери дали той има уши или няма.

Падиме по-късно потвърдила, че кралят е с отрязани уши. Така Отанес получил основание и тайно събрал група от още седмина аристократи, с които организирали покушение. Един от тях - Дарий, който имал и кръвна връзка с предишната царска фамилия - лично убил мнимия цар.

Пет дни по-късно бил организиран съвет от седемте заговорници, в който се обсъдила бъдещата форма на управление на страната. Отанес предлагал империята да се управлява като демокрация, Мегабизус искал форма на олигархия, а Дарий настоявал да остане монархия. Спорът бил уреден чрез състезание - чийто кон изцвилел първи след изгрев слънце, щял да спечели. Дарий измамил и така формата на управление останала монархия, а самия той, понеже все пак имал далечна роднинска връзка с истинския Смердис, бил провъзгласен за цар. Оженил се (може би за всеки случай) за единствената дъщеря на Смердис - принцеса Пармис.

В началото на управлението си Дарий I въвел някои нововъведения. Въвел нови златни монети като универсална валута (дарии). Позволил арамейския език (днес познат като староарамейски) да е втори официален (освен персийския). Направил и ново разделение на империята на относително автономно управлявани 20 административни области. Вместо свои роднини, за техни управници назначил сътрудници от заверата си и други видни аристократи. Именно тези управници се наричали „сатрапи“, а областите съответно „сатрапии“.

Един от сатрапите бил именно Отанес. Под негово ръководство в областта се построили много пътища. Провел и множество военни походи, с които разширил границите на империята. Най-знаковата му победа като превождащ армията е била превземането на Византион (бъдещ Константинопол, днешен Истанбул).

А Дарий I, станал известен още като Дарий Велики, направил множество по-мащабни походи, като разширил империята към Египет и Гърция. Славната му военна кариера обаче приключва злощастно с голяма загуба при Битката за Маратон. След като неговият пълководец губи тази битка, той започва да подготвя нова офанзива, но здравословното му състояние се влошава и няколко години по-късно умира, без да успее да организира нов военен поход.

И като казах „Маратон“ - именно от тази битка произлиза понятието „маратонско бягане“. Атлетът Фидипид бил изпратен от град Маратон да търси помощ от армията в Атина, която се намира на 225 км. Той пробягал разстоянието без почивка за едно денонощие. Тази бърза реакция била ключова за бъдещата победа. По-късно в друг разказ на Плутарх се разказва, че същият Фидипид отново бил изпратен да тича от Маратон до Атина, но този път след битката, със задача да разкаже за победата. При второто бягане той обаче издъхнал от преумора и не успял да изпълни задачата.

П.П. Извън древногръцките приказки, съвремените историци смятат историята за Гаумата и отрязаните уши за невярна, а е по-скоро изфабрикувана от Дарий, за да оправдае завземането на властта. Най-вероятно цар Смердис си е бил истинския човек - брат на Камбиз II, - а данните за това, че е бил убит по нареждане на брат се не са били верни. Основанията за това са повече от логични - как единствено дъщерята на Отанес измежду всички в харема е разбрала, че това е друг човек и защо дъщерята на истинския Смердис - принцеса Пармис - не е казала никому нищо?

Ето как една интересна историческа приказка може да се превърне в урок по логика и логическо мислене, като така ще научи децата да отсяват историческите факти от художествените измислици. Смятам, че авторите на учебно съдържание по история трябва да помислят сериозно за един такъв подход в обучението.