C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Хапче за досещане

Публикувано на 05 декември 2009 в раздел Общи работи.

След като вече написах за натуралната биологична рецепта „как се става по-умен“ е време да отбележа и напредъкът на науката в тази област. В конкретния случай ще се спра върху химията и медицината. Но нека историята вече започне…

Карал един селянин каруцата си по каменист горски път. Бил доста отдалечен от селото и наоколо нямало жива душа. За лош късмет (естествено) пропаднало задното колело на каруцата в една по-дълбока дупка и направо се откъснало.

Закъсал селянина и се сетил да вика неволята. Викал, викал, викал – никой. Викал още – пак никой. Пробвал да поправи сам каруцата с подръчни средства – не става. Тъкмо се отчаял и седнал да плаче и внезапно „неволята“ се появила…

Бил черничък циганин-бракониер. Тъкмо се бил запътил през гората да търси глиган, който бил забелязан два дни по-рано от негов роднина-джебчия. Видял бедата на селянина и решил да му помогне:

– Ех как си го закъсал брате. Мога ли да помогна с нещо?

– Абе акъл ми трябва. Ето виж имам едно железо – всъщност в каруцата било пълно с откраднати железа от затворен военен завод – и трябва да го промуша през ей таз дупка тъй, че да закрепи. Да ама каруцата е тежка и не помръдва да я повдигна. Не мога да се досетя как да го направя.

– Ахааа не можеш да се досетиш значи – казал циганинът – чакай малко, ще ти дам едно хапче за досещане!

Циганинът извадил шепа малки черни хапчета от джоба си и дал едно на селянина.

– Квой туй бре? – попитал селянина.

– Бе нали ти казах, туй е хапче за досещане! Пиеш го и след малко се досещаш! Хайде, че си на голям зор, на ти две да имаш!

Селянинът лапнал хапчето, но циганина бързо го сепнал:

– Ей! Да не го глътнеш – смуче се!

Посмукал хапчето селянина, но то бързо се разтопило в устата му. Да, ама нещо не действало – въобще не се досетил. Затова лапнал и изсмукал и второто. Ефектът отново бил нулев. Тогава селянинът се замислил – някак си вкусът на хапчетата бил странен, а на мирис нещо му се сторило познато. В един момент погледнал отровно към циганина:

– Хей! Тез дето ги даде са кози барбонки бре!

Циганинът започнал да бяга и смеейки се отговорил:

– Ето – виждаш ли как се досети!

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*