C, PHP, VB, .NET

Оззи е второто ми куче. Той всъщност е доста дълга история изпъстрена с премреждия. Преди около 9-10 години баба ми се разхождала на „Женския Пазар“ и едно малко грозно кученце тръгнало по нея. Тя вече си гледала заедно с вуйчо ми едно куче на име Бети (майка на първото ми куче Тери), но се смилила над мъника и го взела. Вуйчо ми се прибрал и бил поставен пред свършен факт – Оззи е вече член на семейството!

Оззи на младини

Защо го кръстили Оззи? Защото в стаята на вуйчо ми има една снимка на певецът от Black Sabbath Ozzy Osbourne, където той се е оцъклил и си е показал долните зъби. Много прилича на малкия гремлин (ако някой е гледал филма „Гремлините“ вече е забелязал приликата).

Още с настаняването обаче се появил сериозен проблем – Оззи хапе мъже! Не само вуйчо ми бил ухапан многократно, но и всички негови приятели. Малката гадинка била коварна – обикновено скачал отзад и хапел по ахилеса! По принцип показваше дружелюбие – даже някой път те лизва по ръката все едно, че те харесва. После обаче когато се разсееш най-неочаквано те наказва и бяга. Бабата пък уж случайно го изпускаше :)

Това обаче продължило само две седмици. Един ден вуйчо ми разхождал кучето и до него дошли няколко цигани. Веднага започнали да подскачат:

– Аууу това е нашия Чочо! Чочо, Чочо…

Познали си кучето явно. Вуйчо ми честно казано не бил недоволен в този момент. Дал им „Чочо“ и им казал да си го пазят. Циганите го му благодарили и си го отнесли в неизвестна посока.

Ясно ви е, че историята обаче не свършва дотук. Точно на следващия ден баба ми отишла да пазарува на женския пазар. Нещеш ли същия малък мъник я видял и тръгнал след нея. Чочо, или както ние си го знаем Оззи, вървял неотлъчно до баба ми и най накрая няма как отново бил прибран в апартамента. Вуйчо ми бил там и го приел с все още смесени чувства.

Още на следващия ден на сутрешната разходка циганите чакали в засада. В момента, в който вуйчо ми извел кучетата, те го наобградили и започнали да кряскат, че си искат Чочо обратно. Той обаче обича животинките и то доста. Затова все пак му станало жал за малкия хапльо и решил да го откупи. Дал на циганите малка сума пари и се разбрали, че кучето вече е негово. Сделката била сключена и собствеността на Чочо била прехвърлена. Новото му име официално стана Оззи.

Никога няма да забравя първата си среща с Оззи. Бяхме на събиране във вуйчо ми на един от традиционните пищни обяди, на който баба ми ни гощаваше с невероятните си гозби. Тогава всичките ми опити да погаля малкото мъниче бяха неуспешни. Явно беше много наплашен и нямаше доверие на никой. Сестра ми и майка ми обаче нямаха проблем – можеха да го галят спокойно. Много ме беше яд :)

Когато бяхме на масата баща ми опита да се сприятели с него. Взе резенче луканка и му го подаде към муцуната. Оззи не искаше да го вземе. Баща ми обаче каза:

– Няма да му го хвърлям. Ще го оставя да го вземе от ръката ми!

Така той провеси ръката си надолу и остана в очакване. Започнаха разговори на масата и той май забрави, че очаква кучето да вземе луканката. В един момент обаче баща ми изпищя – Оззи вместо да вземе луканката го ухапа за ципата между палеца и показалеца! На тръгване от гостито пък на мен ми скъса дънките като ме нападна отзад. Заклеймихме го като безнадежден случай!

Хапането продължи с пълни сили няколко години. Помня чичо си Кольо как викаше още от вратата:

– Пепи, прибери звяра!

Хем беше кофти, че ни хапеше, хем ни беше жал за него, защото е малък. Веднъж приятел на вуйчо ми беше ухапан на улицата. Каза следното:

– Абе вървя си и изведнъж усещам една пронизваща болка долу в глезена. Поглеждам надолу и виждам един малък изрод, че ме е захапал и дърпа като, че ли иска да откъсне месо. Тъкмо да му тегля един шут и да го пратя в небитието и забелязвам, че е вързано на каишка и го държи баба Люба, която се смее и ми маха.

Вуйчо ми все пак го ступваше профилактично от време на време. Ял е пердах много пъти, но не помага. Оззи пък след това си отмъщаваше. В момента, в който успееше да влезе в стаята на вуйчо ми, той скачаше на леглото и независимо дали е разходен или не – изпикаваше се точно върху възглавницата! Правел е този номер десетки пъти. Баба ми се радваше, а вуйчо ми постоянно беше бесен. Въпреки това всички бяха сплотени около едно – обичаха го!

След смъртта на баба ми вуйчо ми остана да живее сам с двете кучета – Бети и Оззи. Това определено започваше да му идва множко и той помоли майка ми да го вземе. Естествено нямаше как да откажем. Така Оззи стана официално мое куче и за трети път си смени квартирата!

Откакто бе прибран при нас Оззи започна да се „очовечава“. Все по-малко хапеше и ставаше все по-добър. Започна да спи в леглото на баща ми, гушкаше се под мишницата му и непрекъснато си играехме като го чешаме по корема. Изобщо – за две-три години стана съвсем друго куче! Никога повече не е ухапал човек.

Е, не е като да сме нямали проблеми. Докато го пускахме да се разхожда свободно най-спокойно се заяждаше с други кучета. Независимо, че той е най-малкия в квартала – скачаше и се биеше. Естествено – биеха го предимно него. Няколко пъти сме се борили за живота му, като се опитваме да разтворим устата на някой пес, който го е захапал за гърба. Веднъж Оззи „хвана“ една немска овчарка за корема. Горката се уплаши, започна да подскача и да се върти, като изхвърли Оззи настрани. После видяхме, че му липсват двата предни горни зъба. От тогава решихме, че е прекалено луд и не го пускаме от каишка въобще. Продължава обаче да се закача отдалече с чужди кучета, въпреки, че вече е на 13 години. Явно наистина понякога старостта не пречи:

Снимка на Оззи на 13 г. 10/08/2009г.

Преди да си взема ротвайлерката Берри желаех да взема да гледам именно Оззи в новия апартамент, където се бях преместил да живея. Родителите ми обаче бяха привързани прекалено много към него и не ми го дадоха. Така в семейството дойде още едно куче. Вече си имаме общо цяла глутница. По-късно ще ви покажа и първото си куче – Тери :)