C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* За машинното гласуване и други по-лоши идеи…

Публикувано на 03 февруари 2021 в раздел Политика.

Винаги покрай избори разни хора започват да говорят за злоупотреби, други говорят за модернизации, а трети омешват двете теми и предлагат спирането на злоупотребите чрез модернизации. Следващите неща съм ги обяснявал на приятели, но изглежда винаги трябва да се преповтаря. Затова споделям пак за модернизациите и по-конкретно за т.нар. „машинно гласуване“. Какво е то, какви проблеми решава и какви проблеми създава?

1. Тайната на вота е много важно нещо – не трябва да се знае кой човек как точно е гласувал. Тя е основното средство за борба с „корпоративния вот“ (работодател или друг човек с някаква власт принуждава други да гласуват по определен начин), „семейния вот“ (властен в семейството човек принуждава жената и децата си, възрастни хора, т.н.) и други подобни гласувания „насила“ (изнудване, заплахи).

2. Невъзможността за подмяна на вота също е много важно нещо – не искате някой да гласува от ваше име, защото тогава всичко се опорочава.

3. При стандартното гласуване с пускане на бюлетина в избирателна урна пред комисия и двете неща в общи линии се гарантират, но както се досещате никак не на 100%. Тайната на вота се гарантира от това, че пликовете са запечатани, анонимни и в обща урна. Като цяло работи, но в по-малките населени места, където всички се познават, това започва да не важи. Понякога почти всички са гласували вкупом за една партия и тогава тайна кой за кого е пуснал бюлетина няма. Все пак това е много рядък случай. А за подмяната на вота невъзможността се опитва да се гарантира от принципа на взаимен коконтрол на представителите на партиите в комисиите. Идеята е, че във всяка комисия ще има представители поне на най-големите партии. Понеже те са в конкуренция помежду си, съответно едните членове ще следят стриктно другите да няма злоупотреби с подмяна на бюлетини и/или фалшификация на протоколи. Ясно е, че в най-затънтените избирателни секции понякога тези неща се изкривяват, но като цяло тази система работи добре. Всъщност проблемът е по-голям на местни избори по малки общини, пренебрежим в големи общини и почти никакъв на парламентарни или президентски избори.

4. Дистанционното гласуване е ЛОША идея и е много добре, че в България го няма. То е най-общо два вида – гласуване по пощата и гласуване по интернет.

  • При гласуването по пощата, човек изпраща надписано с подател и получател писмо (голям плик), в който слага втори по-малък анонимен плик, в който пък е бюлетината с избора му. Тайната на вота в този вид гласуване се гарантира като в избирателната секция се отварят накуп пред комисия големите пликове, малките се изсипват в общата урна с всички останали, разбъркват се и така в крайна сметка не се знае кой-как е гласувал от подалите писма. Големият проблем на този вид гласуване е, че се допуска лесна подмяна на вота. Шефът на фирмата може тривиално да принуди служителите си пред него да попълнят бюлетините и да предадат пликовете на пощата. Или пък ако пощальонът знае, че симпатизирате на някоя партия, която той не харесва, вашата изпратена бюлетина може съвсем лесно да стане невалидна и вие няма начин да разберете, че това се е случило. И т.н.
  • Гласуването по интернет е малко по-сигурно от гледна точка на това, че подмяна на вота от страна на доставчика на писмото (в случая не пощальон, а интернет доставчик) не може да се случи (има цифрово подписване и криптиране на връзката), но отново хората стават подвластни на корпоративен, семеен и т.н. вот, т.е. основните проблеми на дистанционното гласуване продължава да ги има. Представете си водача на контролирана общност, който кара насила всички подвластни да си издадат ПИК (или цифрови подписи в зависимост от това как се реализира) и после им ги вземе или просто ги кара да гласуват пред него. Този човек тривиално ще подмени вота на цялата общност. В микровариант бъдете сигурни, че вътре в семействата по-доминантен партьор ще следи и контролира вота на спътника си. Това унищожава тайната на вота за много хора и го подменя. Гласуването по интернет има и недостатък спрямо гласуването по пощата – винаги ще стоят съмнения (дори напълно неоснователни), че софтуерът подменя нещо. Ще има и страх от компютърни вируси, които подменят гласа, и т.н. Това са спекулации, които със сигурност ще нагнетят недоверие към изборния процес, а това е много лошо.

5. Машинното гласуване е присъствено – отивате и гласувате в секцията, при това забележете: като пускате хартиена бюлетина. При машинното гласуване избирате за кого да гласувате от екрана на компютър, той отпечатва бюлетина на малък принтер, запечатвате бюлетината в плик и я пускате в урна. Идеята е следната – гласа от компютъра ще се отчете на сървъра на ЦИК и така последващото броене на бюлетините от изборната комисия ще може да бъде проверено дали е вярно. И обратно – с броенето на хартиените бюлетини няма съмнението, че софтуера някак е бил манипулиран (както на машината, така и в централата). Освен това няма да ви е страх от „манипулирана машина“ (избрали сте едно, а тя е гласувала за друго), защото ще видите какво пише на хартиената бюлетина. Този вид гласуване разрешава проблема със „затънтените секции“, за който споменах по-горе, но… само при определени условия. А сам по себе си поражда много други проблеми:

  • Машините оскъпяват изборния процес значително;
  • Решение е, но и то не е 100% гаранция поради което не се пести никакъв ресурс от застъпници. Подмяната на вота по затънтените секции продължава да е налична, та макар и вече значително по-трудна. Бюлетината, която се печата от принтера на машината, не е и няма как да е толкова добре подсигурена срещу фалшификации, колкото нормалната бюлетина, която се изготвя в професионални печатници. Поради тази причина подмяната на бюлетините, които са напечатани, става лесно. И за разлика от традиционното гласуване, тук няма как и да се докаже, че са подменени с фашификати. Замислете се – при традиционното гласуване манипулациите обикновено се случват с допълнително драскане по бюлетините на „лошите“ партии, така че да стават невалидни, докато тук могат просто да си напечатат буквално каквото искат. Ще кажете „да, ама нали машината праща към сървърите на ЦИК“ – да, ама и тя е просто компютър със софтуер и този софтуер теоретично също може да се манипулира. Например вие на екрана натискате партия А, то ви казва „благодаря“, печати бюлетина за А (която после ви я подменят), а всъщност изпраща към сървъра партия Б. Много конспиративно е, да. Но го има като теоретичен модел за прецакване на системата, т.е. няма гарантирана 100% защита, а от там съмненията за манипулации продължава да ги има. Или казано по друг начин – машините не спестяват въобще нуждата от застъпници на максимум различни партии!;
  • Ако не се използват само машини, а е възможно да се гласува смесено (или традиционно, или с машина), тогава колкото по-масово хората предпочитат традиционното гласуване, толкова повече машинното се обезсмисля, защото ползите от него започват да изчезват (манипулациите по малките секции пак започват да стават възможни). А повярвайте – при смесена форма хората по-масово предпочитат традиционното гласуване;
  • Досетихте ли се също, че с такъв вариант на гласуване не се пестят и парите за пликове и бюлетини, а напротив – увеличават се? Да, трябва да бъде осигурена традиционна бюлетина за всеки, защото теоретично може всички да изберат да гласуват с такава. Някои обаче ще предпочетат да гласуват с машина – за тях ще се отпечати допълнителна втора, а непопълнената отива в боклука;
  • Ако машинното гласуване стане задължително, тогава (колкото и тъпо да звучи в 21 век) ще има хора, които ще изпитат затруднение да гласуват. Някои хора твърдят обратното (че машината улеснявала неграмотните, защото им показвала картинки), но това не е така. Ще се породи негодувание в обществото като цяло (ще бъде употребено с пропагандна цел от загубили партии), като ще се развяват случаи на единици хора, които са се ошашкали. Проблемът е малък, но медийно ще избухне като голям;
  • Бъдете сигурни, че ще има манипулативен „фейк нюз“ за манипулирани машини („машини на Пеевски“) и други подобни глупости. Дори да няма грам истина, подобно нещо ще руши доверието в изборния процес. Всяка загубила партия ще се възползва от такъв коз, за да оправдава загубата си;
  • Какво правим ако все пак се получи разминаване между хартиения протокол и отчетеното на сървърите – кое е вярното и защо? А поне малки разминавания със сигурност неизбежно ще има! Какво послание ще оставят подобни разминавания в обществото? Как ще реагира обществото когато рано или късно се появи затънтена секция, в която губеща партия нарочно подмени вота с цел да генерира „фейк нюз“ за манипулирани машини – говоря за нарочно правят тежко разминаване между машинното отброяване и тяхното гласуване, като едното показва как машината е гласувала за „статуквото“, а тяхното броене показва, че уж те печелят?;
  • А някога замисляли ли сте се колко ще струва и как ще се осигурява чисто технически-кадрово машинното гласуване? Можем ли да намерим и да платим на квалифициран ИТ специалист за всяка група от секции? Можем ли да гарантираме интернет свързаност до машината (временното прекъсване на интернет принципно не е проблем – информацията се събира и после се изпраща накуп, – но какво правим при голяма авария, заради която няма интернет в цял регион за дълго време)?;
  • А някога замисляли ли сте се, че тези машини трябва да се складират някъде? Къде ще ги сложите? По мазетата на училищата? Ще правим хранилище на ЦИК и на всеки избор ще ги возим с камиони? Наистина – къде и как, кой ще ги пази, колко ще струва? И да, ако ги наемаме, не излиза по-евтино!;
  • Ами ако все пак наистина се случи манипулация на софтуера на машината така, че да нарушава тайната на вота? Да, тя ще си гласува нормално с истинския пуснат глас (няма как да го подмени), но един тривиален key logger може да записва в колко точно часа как е гласувано. И после лесно се сверява по камерите кога е влязъл Гошо и кога Тошо. Може да звучи прекалено конспиративно, но съществува като потенциален проблем, който иначе го няма. И всъщност не е изключително труден за реализация. Ето ви потенциален катализатор на корпоративен вот.

Да, това са в общи линии щрихите, за които говорих. Всъщност нещата с гласуването не са никак прости. Машинното гласуване е хубаво нещо, но разрешава прекалено малък проблем в сравнение с парите, които струва и допълнителните проблеми, които ще създаде. Не е ясно дали си заслужава. А някои идеи, които определени „прогресивни“ партии предлагат като панацея (например дистанционно гласуване), по-често са изключително вредни и не трябва да се допускат.

Поради тази причина аз бих препоръчал машинно гласуване да се извършва задължително само и единствено там, където няма достатъчен брой заявени застъпници от различни политически партии, както и по райони, които са традиционно проблемни. Е да, ама последното ще се приеме за дискриминация. Със сигурност обаче в центъра на София нужда от машини изобщо няма. И това трябва да се знае, защото манипулациите и фалшивите новини по темата отиват в големи крайности.

Ще завърша така – не е случайно, че никъде в Европа няма въведено задължително машинно гласуване. Всъщност ние бяхме на път да сме първите, които го правят, но… нищо чудно да накупим машините, да видим, че не се случва кой знае какво различно, после да ги бракуваме, но междувременно да сме разрушили още повече тъй или иначе крехкото доверие в изборния процес. Или пък това да се превърне ниша за безкрайно точене на пари за купуване на нови и нови машини на тройни цени. Какво, не е ли очаквано да се „побългари“ идеята като се облече в корупция?

Изобщо не е просто. Никак! Когато предлагате и се застъпвате за подобни неща, не летете в облаци, а мислете трезво и бъдете прагматични.

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*