* Peta
Публикувано на 14 септември 2009 в раздел Общи работи.
Не съм вегетарианец и не споделям виждането за света на вегетарианците. Въпреки това има адски много точки, по които съм напълно съгласен с организациите за защита на животните и вегетарианците в частност. Може би най-добре развитата от всички организация е Peta.
На първо място няма как да не се възмутя изключително много от убийството на животни с цел „мода“. Много готини ли се чувстваме като носим обувки и чанта от алигаторска кожа? Супер пичове ли ставаме като носим яке от кожата на тюлен или бяла мечка?
Не трябва обаче да сме толкова крайни. Има кожени якета от телешки бокс например – колкото и гадно и отвратително да звучи след горния клип, при тях положението е различно. Телетата тъй или иначе ги убиваме за храна – няма и не е редно да изхвърляме кожата им на боклука. Да убием обаче мечка, за да си окачим главата ѝ в хола и да проснем кожата ѝ като килимче на земята – това вече е престъпление!
Не съм против убийството на животни с цел прехрана на населението. Против съм обаче да бъдат измъчвани. Мнозинството хора ядат пилешко месо, включително и аз. Виждал съм птицеферма в България – бих казал, че беше на прилично хигиенно ниво. Кокошките си щъкаха свободни. Всичко беше нормално, с изключение на ромския персонал – хора които очевидно ненавиждаха птиците (явно им е втръснало от тях). Преди година обаче гледах предаване по повод птицефермите в ЕС по Discovery, в което показаха как развъждат кокошки в Германия. Изключително разпространено било т.нар. „угояване“ на кокошката, тоест още от малка ѝ заклещват врата в една дупка и започват да я тъпчат с храна докато се охрани добре. По този начин много по-бързо ставала „готова продукция“. Горкото пиле прекарва целия си живот на гилотината като само и единствено може да си мърда очите. Това вече е ужасно отвратително.
Може би най-отвратителни пък са ми опитите с животни. Напомнят ми за историята с д-р. Менгеле и нацистките лагери. Не мога да приема мъчението и изтезанието като нещо, което е „в името на науката“. Това не е наука – това е съдизъм:
Тъй като честно казано за тези неща се тръби от изключително много време, но резултат и воля от политиката няма, то аз започвам да се замислям дали наистина призивите на Peta за вегетарианство не са решение в правилната посока. Може би хората трябва да тропнат смело по масата и да кажат „няма да ядем вашето месо докато го добивате по този кръвожаден начин“. Призивите срещу „кожената мода“ и „ловните трофей“ вече няма да коментирам – те са възможно най-долните и ужасни ЧОВЕШКИ злини спрямо фауната. Нито един лъв например няма да убие за „спорт“…
Тази статия естествено няма да промени абсолютно нищо. Тези неща продължават и ще продължават да съществуват. Аз просто искам да кажа само едно нещо, с което се надявам да се съгласите – няма „добри“ и „лоши“ животни, такива могат да бъдат само хората, защото само те на Земята имат изграден разум, който може да прави такива съждения за разграничаване. Сега остава да определите вие от кои сте и кое е добро и лошо. Следващия път когато видите едно мършаво бездомно куче на улицата, което ви залае пазейки си източника на храна (кофа за боклук), то се замислете дали е негов личен избор да живее така и кой е по-лош – животното, което се опитва да оцелее или човекът, който го рита и го замерва с камък…
Не бъдете кръвожадни към природата, за да не бъде кръвожадна и тя с вас. Излезте от бетонните си бункери (апартаменти) и се разхождайте в природата. Обичайте и помагайте на животните и щадете растенията. Не отнемайте това, което не можете да върнете. Време е да спрем „битката“ между „вегетарианци“ и „месоядни“ – нека се обединим с общи цели на основа от добродетели и природни закони, за да живеем в един много по-добър свят!
Какво да направим ли? Всичко трябва да започне чрез един закон за инкриминиране на жестокостта към животните. От него трябва да последват адекватни правила, които да дефинират отговорите на въпросите защо, кои и как могат да бъдат убивани животни. В сегашния закон в България забележете: животните НЕ се считат за живи същества – те се третират като предмети! Такава промяна обаче трябва да започне от нас – нужна е гражданска инициатива, която да постави въпроса на дневен ред. Ето един такъв проект, към който можете да се присъедините е кампанията срещу насилието:
http://www.city4people.eu/home
Добави коментар