C, PHP, VB, .NET

Днес, ходейки пеша до работа, се опитах да си формулирам няколко сентенции относно политическите системи и нуждите на хората. Най-всеобхватната от тях е тази, която нарекох „триада на човешките нужди“:

Осигуряването на триадата „храна – дом – достъп до информация“ е основната цел за човечеството!

Под „храна“ определям основните нужди за оцеляване. Под „дом“ слагам всички материални придобивки, които водят до автоматизация на страничните нужди на човека, непряко свързани с оцеляването. Под „достъп до информация“ слагам нуждата от непрестанно обогатяване на знанията и духовното израстване на индивида.

Изхождайки исторически смятам, че досега нито една политическа система не е осигурявала всичките стълбове наведнъж и в достатъчна степен. По принцип допреди един-два века винаги човечеството е имало недостиг на храна. В дълги периоди освен недостига на храна е имало и спрян достъп до информацията – например Средновековието.

С развитието на технологиите основните нужди за оцеляването на човека (храната) се задоволиха и автоматизираха. Въпреки, че тези технологии дълго време бяха продавани (под формата на патенти и авторски права), все пак постепенно станаха общодостъпни за много общества. Тогава на преден план се появи капитализмът, строй базиран на основно човешко чувство – алчността. Така с течение на времето се установи, че капитализмът осигурява „храна“ и „достъп до информация“, но не осигурява „дом“ – хората работят все повече и повече за все по-малко и по-малко. Презадоволяването, комбинирано с алчността за матeриални блага обезценява тяхната стойност, което от своя страна води до все по-голямото потребление и последващ брак на потребеното. Така човек все повече става „роб на вещите“, а оттам неговите нужди за „дом“ никога не са задоволени.

Появява се и алтернативен строй – социализъм. Въпреки, че нямаше достатъчно време за да се развие в достатъчна степен, той успя да покаже, че наистина има потенциал да реши проблемите с „дом“ и „храна“. Този строй обаче се сблъска с една много силна контра, отново базирана на основно човешко чувство – завистта. За да бъда по-точен – завистта към резултатите от алчността. Именно тя принуди социалистическата система да използва репресивен апарат за цензура и ораничаване на достъпа до информация. Това от своя страна деморализира хората и с бързи темпове системата изостана икономически.

Така, че досега човечеството води непрестанна борба за осигуряване на триадата на човешките нужди. И засега никой не е успява да намери формула, която да ги осигури. И според мен винаги пречат първични изкушения „идващи от Лукавия“.

Споделих горните виждания с мой колега и веднага се наложи да проведем кратък спор. Според него моите думи, че в капитализма „хората работят все повече и повече за все по-малко и по-малко“ не е вярна. Като контрапункт той представи очевидните проблеми на пазара на труда в България – има все по-малко можещи и знаещи хора. Освен това хората все по-малко работят.

Тук мисля, че успях да намеся и основния закон на Нютон – „на всяко действие си има равно по сила и противоположно по посока противодействие“. И формулирах следната сентенция:

Мързелът е естествена защитна реакция против експлоатацията и по естествен път води до незнание и некадърност

Веднага дадох пример с робите – крайно експлоатирани хора. Когато камшика ги бие те работят. Но когато го няма – те нямат стимул и не работят. Просто защото срещу работата си не получават нищо.

Нека разгледаме сега България. През 90те години на миналия век кадърните и можещите хора бяха силно експлоатирани от една хунта алчни хора. Това естествено рефлектира не само върху тях, а и върху следващото поколение – младите хора разбраха, че всъщност алчността е главната движеща сила за „успеха“ (материален естествено), а знанията и уменията са второстепенни за „качеството на живот“ (което в капиталистическото общество както споменах по-горе се изразява с брой вещи). И младите се фокусираха в това да бъдат алчни, а не знаещи и можещи. Някои от тях естествено бяха хем знаещи и можещи хем алчни – те „преуспяват“ днес. Но масата си останаха с алчността и тарикатлъка. И сега са мързеливи и неграмотни. Което естествено завърта колелото на прогреса в обратна посока, защото некачествения труд води до некачествена стока, което води до некачествен живот.

Това впрочем е порок на капиталистическата система по цял свят. „На Запад“ обаче системата си има колонии с роби (не под класическия, а в новия икономически смисъл на думите). С тях те запълват луфта и „закърпват“ проблемите, които отваря системата стимулираща мързел и незнание. Естествено процесите не могат да се разтягат до безкрайност – рано или късно тази система ще прогние от вътрешността си и ще рухне заради алчността на едни и ответната реакция от мързел и незнание на други. И тогава ще видим какъв ще бъде следващия режим…