C, PHP, VB, .NET

Днес, ден след приемането на ветото на закона за научните степени и звания, прочетох едно интервю на министър Сергей Игнатов, което изключително много ме възмути. Ако се връзвах на неща, които не са вярни за самия мен, то щях и силно да се обидя. Цялото интервю можете да намерите в mediapool и dariknews. Аз ще си позволя да копирам пасажите с думите на министъра и да отговоря лично на тях с отворено писмо:

- Ветото на президента дойде след среща с млади учени. Това, което предизвиква вътрешен диалог в мен е, че същите млади учени искаха преди две седмици съвършено други неща. Мотивите на президента са съвършено други, което показва, че техният прочит е първо незадълбочен, второ самите те не знаят какво искат и трето, независимо от тяхната младост, това не е протест на младите…

Господин Игнатов – аз съм един от тези млади учени, които се опитват да осъществят диалог с Вас още откакто сте дошли на власт. Аз съм един от тези млади учени, които желаят ДОБРА реформа, а не старото статукво. Уверявам Ви, че и от преди две седмици, и от преди два месеца и дори от преди две години желанията ми за реформа в образователната система не са се променили значително. Бях на срещата с президента и лично заявявам, че неговите мотиви за вето напълно съвпаднаха с моите виждания и вижданията на моите колеги! Не сме подведени или манипулирани – бяхме приети и изслушани!

- Да не говорим, че част от тези млади учени са мои връстници…

Господин Игнатов – аз съм на 27 години. Почти всички участници в дискусията бяха мои връстници. А това, че отделно по-възрастни наши колеги са ни подкрепили е нещо изключително добро – това показва, че не само ние мислим, че реформата Ви в този вид не е добра, а и по-старите поколения застават зад това мнение.

- Младите винаги искат неизпълними и модерни неща и от там идва голямото противопоставяне на поколенията.

Господин Игнатов, ако бяхте се поинтересували от нашата позиция поне мъничко, ако поне ни бяхте изслушали, когато се опитвахме да се свържем с вас, то тогава щяхте да кажете съвсем друго нещо. А то е, че ние силно желаем позитивна промяна за съдаване на конкурентна среда, също както (засега само на думи) Вие желаете! Ние силно искаме да се реформира текущата система, защото тя доказано не работи добре! Само, че липсата на прозрачност във Вашата реформа силно ни опасява, че е възможно вие да не направите позитивна промяна, а да причините щета! Съжалявам за липсата ми на доверие във Вас, но историята на България в последните години ни научи да сме подозрителни и скептични. Затова ще се наложи да се потрудите малко повече, за да се сдобиете с моето доверие и подкрепата на моите колеги. Всъщност именно толкова простичка е нашата позиция – ние желаем прозрачност и ясни закони. Не желаем закони, които казват „доброто министерство ще определи правилата с пралиник в светлото бъдеще, което обещаваме“. Довършете закона, който започнахте и всички ще бъдат доволни!

- Когато младите са се вкопчили в една консервативна система с азиатски привкус това показва, че те си имат някакви патрони и някой им шушне на ушенцето.

Господин Игнатов – кой е моят патрон? Кой „ми шушне в ушенцето“? Бих искал лично да назовете човека – в противен случай приемам твърдението ви за клевета спрямо мен! Ако визирате президентът Георги Първанов – вчера беше първият ден, в който го виждам наживо. Ако визирате някой друг – посочете го с пръст и назовете името му, както правят достойните хора. Моята съвест е чиста – всичко, което аз казвам и правя е мое лично мнение и аз стоя зад думите си! А колкото до „консервативната система с азиатски привкус“ – изглежда не сте разбрали какво всъщност искаме. Ние желаем професионална европейска реформа, а не такава с „азиатски привкус“, каквато Вие всъщност ни предлагате в момента…

- Фактът, че президентското вето дойде след срещата с младите учени показва, че определени кръгове, свързани с него, ги използват тези организации.

Господин Игнатов, президентът на Република България беше единствения човек, който прие да изслуша нашето мнение по същество. Многократно се опитвахме да дискутираме нашите предложения с вас. Най-странното в случая е, че нашето виждане за реформа всъщност не се различава много от Вашето – ние просто, както казах по-горе, желаем повече прозрачност. Вашият закон засега само е „скицирал“ реформата, а не я е описал подробно. Ние искаме точен и ясен закон, който дефинира ясни правила. Искаме гаранции, че вашата реформа няма да обслужва частните интереси на фирми обвързани с конкретни политически партии, а ще създаде една лоялна конкурентна среда. Ако поне веднъж ни бяхте изслушали щяхте да разберете, че исканията ни по идеология почти напълно съвпадат с това, което вие говорите по медиите. Сега остава да кажете, че вашите искания съвпадат с тези на президента, защото той ни подкрепи, а ние от своя страна подкрепяме насоката на реформата Ви? Защо е нужна тази конфронтация? Защо не можем да работим заедно в екип, а трябва да се боричкаме на политическа основа? Младите учени не желаят политически игри, а желаят реформа! Дайте ни я!

„Според него атаките идват от организации, представени основно от учени от БАН.“

Господин Игнатов, съвсем нормално е учените от БАН да имат по-малко доверие във Вас и основно те да протестират. Причината е, че те вече страдат от запорирането на финансирането върху научните им изследвания и за добро или лошо са пряко засегнати от досегашната Ви политика към тях. Но уверявам Ви, че не само учени от БАН са недоволни от настоящото състояние на закона. Аз съм пример за преподавател от Технически Университет – София. Ако поради някаква причина не желаете да разговаряте с „учени от БАН“ и тяхното мнение е по-малко важно за Вас от това на университетските преподаватели, то разговаряйте с мен или с мой колега. Моля не разделяйте младите учени на групи, като противопоставяте БАН на университетите. Ние досега отлично работим заедно в екип. По същия начин, по който желаем да работим в екип и да проведем конструктивен диалог с Вас!

Господин Игнатов, аз подкрепям насоката на вашата реформа. Аз желая вашата реформа да се осъществи така, както е обещана. Това съвсем простичко включва изискването да довършите работата си докрай. А именно:

1. Разпишете подробно в закона кой и как ще определя изпитните комисии, които ще оценяват нашите научни трудове. Не желаем закони, които се основават на ненаписани правилници и на добри обещания. Желаем закони, които тежат на мястото си;
2. Опишете минималните държавни критерии за добиване на научна степен и звание. Всички ние смятаме, че не е редно държавата да гарантира качеството на дипломите, а в същия момент да не го контролира въобще. Не желаем от едната крайност да отиваме във друга;
3. Изслушайте мнението на университетските преподаватели относно отпадането на изискването на преподавателски трудов стаж за доценти и професори. Предложението ни е законът да не вменява само и единствено изисквания за научни постижения за преподавателите, защото те на първо място трябва да обучават студенти. За да се преподава са нужни и качества на преподавател, а не само на учен. Може би това нещо трябваше да бъде обсъдено, а не да бъде приемано в последния момент в пленарна зала?;
4. Изслушайте предложението на университетските преподаватели относно обвързването на академичната длъжност с научната степен. Много от нас са на мнение, че те трябва да са отделни. Защо трябва да чакаме някой да се пенсионира, да освободи място и чак тогава да градим научна кариера, за да го заместим? Не е ли възможно научната кариера на преподавателите да върви успоредно и дори да изпреварва кариерното им развитие? Поне чуйте за какво става дума преди да го отхвърляте и да ни слагате епитети и определения в медиите като например това, че „не знаем какво искаме“;
5. Изслушайте нашето мнение относно „преподавателското номадство“. Уверявам Ви – никой не желае да съществуват университети, които се поддържат само от чужди (външни) преподаватели. Също така обаче желаем колкото се може повече студенти от цялата страна и от различни университети да имат достъп до най-добрите учени и преподаватели на държавата. Може би лично моето предложение акредитацията да се базира на не повече от 10% външни преподаватели може да се изслуша и обсъди с Вас и вашия екип?;
6. Може би трябва да изслушате нашето предложение изпитните комисии да се регулират от повече от един контролен орган. Нали Вие самият желаете „децентрализация“ на системата на науката и образованието? Ами нека я децентрализираме максимално като позволим на повече от една независима институция да упражнява контрол над издаването на научни степени и звания! В медиите усилено се говори за вредата от „феодалните старци“ – ние подкрепяме това мнение, но в момента силно се опасяваме, че законът в този си вид ще създава именно нови такива…

Господин Игнатов, намираме се в много странна ситуация. Вие заявявате, че желаете промяна в образователната система и ние желаем същото. Вие заявявате, че желаете децентрализация и ние желаем същото. Вие заявявате, че желаете по-конкурентна среда и ние желаем същото. Вие заявявате, че е нужно по-бързо израстване на младите учени и ние желаем същото. Сега остава да си отговорим на въпроса защо, след като вижданията ни за реформа уж съвпадат, трябваше да се стигне до там да молим президента за вето и защо продължаваме да си комуникираме задочно с упреци и нападки в медиите?

Господин Игнатов – аз не желая да се конфронтирам с Вас! Моите колеги също не го желаят! Аз просто искам Вие да си свършите работата докрай! Моите колеги също желаят това! Българският народ Ви гласува доверие. Аз също Ви гласувах доверие. Досега Вие все още не сте оправдали доверието ни. Написахте закон, който ни кара да разчитаме само и единствено на добрата Ви дума – това по исторически причини не е достатъчно за мен, а очевидно и за много хора от общността на науката и образованието. Аз желая прозрачност и качествена реформа. Колегите ми желаят същото. Покажете ни качествен закон за реформа и ние ще застанем твърдо зад Вас!