И все пак бих си позволил да изкажа мнение – според мен всичко се корени в това, че човек не цени това, което не е изработил сам. Идваме от система, в която всичко беше общо (държавно) и хората почти нямаха частна собственост. Това впрочем доведе до съсипването на строя – системата не успя да обучи хората на респект към общата собственост и те я съсипаха.

След промените се проведе една масова и според мен безотговорна реституция. Тя трябваше да стане постепенно и бавно така, че хората да свикнат с новите отговорности. Не стана така – хората свикнали да разсипват общата собственост успяха да разсипят и частната. Получиха нещо, което не са изработили (техните бащи и майки са се трудили за него, но самите те не). Понеже човек инстинктивно търси виновник и никога не желае да признае собствените си грешки – той обвинява директно най-прякото, а именно „лошите закони“. Така той престава и да ги спазва… и колелото се завърта стремително надолу по склона…

Когато се отиде в чужбина е друго. Там нямаш нищо и никой нищо няма да ти даде даром или да ти реституира без преди това да си доказал, че можеш да го управляваш адекватно. Така там хората са принудени да работят за това, което изкарват. Така плода на техния труд се остойностява и те започват да си го пазят…

Общото ми заключение: в България преходът между системите се извърши хаотично и с липса на градивен план. Даже още по-лошо – извърши се с план за хаотично разграбване на собствеността. Преходът трябваше да премине по-плавно и по-организирано. Икономическите интереси за бързо забогатяване (не само на политиците, а на всички) обаче взеха превес и доведоха до няколко поредни тежки кризи. Последва автоматична инстинктивна реакция за самосъхранение в бедните и непросветни прослойки и те „се затвориха в собствената си къща“ и се бранят от всичко чуждо. И така до днешното общество с проблемите изброени в статията…

П.С. Отделно можем да си развием тема за неадекватни закони. Те също са силен катализатор на процеса „неспазване на закони“…