C, PHP, VB, .NET

По принцип се опитвам да не се занимавам с политика, а да се фокусирам върху съществени за развитието ми неща. За съжаление не мога. Сферата, в която съм решил да градя кариера е образованието. Избрах тази сфера въпреки наследствените й недостатъци, въпреки ширещата се корупция и въпреки ниското заплащане.

Политиците миналата година започнаха да ни обещават реформи и промени. Всеки човек би следвало да следи тези процеси и “да се нагажда” спрямо тях, а защо не и да им влияе. Е, не само следих, но участвах в дискусионни групи, срещи, събрания, чувах мнения от различни страни, влизах дори в идеологически битки, изказвах мнения по различни въпроси… В общи линии бях оставен с надеждата, че се готви градивна и позитивна промяна. Бях оставен с надеждата, че най-накрая демократичния принцип на формиране на закони е победил. Май си останах само с надеждите…

Днес в 10:00 на “Аптека” беше свикан митинг-шествие организиран от сдружението на младите учени “Когито”. Аз пристигнах прекалено рано в 9:30 и все още нямаше никой. Разходих се и си взех нещо за хапване, след което се върнах на мястото. Тогава се зададоха и първите репортери с камери и микрофони. От протестиращите сигурно имаше трима-четирима души от организаторите, а часа най-вероятно беше около 9:45. Тогава нещо ми направи странно впечатление, но не обърнах сериозно внимание. От една телевизия заедно с репортерката ходеше едно мургаво момче с доста опърпани дрехи, което очевидно не беше от екипа й. Както и да е подминах.

След няколко минути се посъбраха около 30 души. Човек от организаторите се беше дегизирал като фараон (явно оприличавайки се на министъра на образованието, който е египтолог), а от касетофонче съвсем в духа на мотото на протеста пуснаха чалга песен, в която се пееше за “пирамиди” и “фараони”:

Междувременно се срещнах с няколко колеги от Софийски Университет и УНСС. Поговорихме си, дадохме и 1-2 интервюта за различни радиостанции и тръгнахме на шествие по бул. Витоша. Разпъна се и един голям транспарант.

Точно тогава мургавото момче, за което споменах преди малко, влезе в играта. Някаква мацка облечена в розово го прегърна и започна да му задава въпроси от типа “Я кажи сега, ти учен ли си?”… и подобни. А то момчето какво да отговори – хилеше се и дрънкаше глупости. Не беше единствената медия, която се отнесе по този начин с него – доста се изредиха на “атракцията”. Стана ми ясно какъв ще е медийния отзвук и с какво лице ще бъдат представени младите учени пред обществото…

След това шествието зави покрай БНБ:

И се насочи към площад Батенберг:

Там постояхме и си поговорихме надълго и нашироко с колегите. Междувременно се появи някакъв много силно миришещ пияница, който също бе достойно уважен от репортерите. И така… постепенно хората се разотидоха.

Ще изпреваря медийния отзвук, защото вече ми е ясно какъв ще бъде той, и ще пиша по темата предварително. Та дори с риска да не се окажа прав за това, което ще пуснат по новините в 19:00. Все пак според мен ще бъдем оприличени на шепа хора, лумпени, които не желаят промени в образователната система. Сигурно ще се окажем радетели за запазване на “статуквото” (независимо на колко години сме повечето и къде в йерархията му сме). Вероятно зрителят по телевизията дори няма да разбере защо се проведе това шествие и от какво сме недоволни…

А в общи линии причини не ни липсват колеги. Оказа се, че причините са толкова много, че дори не знам дали ще успея да изброя всичките. И все пак… нека започна:

1. Извършва се централизиране на управлението на финансите на ВУЗ-овете

Чакай, какво става тук? Та нали закона уж правеше точно обратното – по идея той цели децентрализация?!? Защо казвам, че се случва обратното?

Да, децентрализираха от една страна премахвайки ВАК, но в същия момент силно стискат примката от друга. Помните ли изказванията не само на министъра, но и на няколко мастити политици по темата как “един ректор не може да бъде едновременно учен и добър мениджър”? Даваха се примери как е положението в Германия. И всичко щеше да е прекрасно… ако бяха приложили немския модел… но те не го направиха.

В момента ни готвят разделение на ректорската позиция на две длъжности. Ректорът ще остане на работа както досега, но ще се занимава само с научни и образователни въпроси. До него с равен статут ще има т.нар. “финансов мениджър”, който ще ръководи парите в университета. Не, че сега е било по-различно (просто тази дейност се извършваше от заместник на ректора) и не, че е нещо лошо, но… длъжността “финансов мениджър” ще се назначава от министерството, т.е. разбирайте от партията, която е на власт! Той ще определя как и за какво да се харчат парите в университета. Къде отиде независимостта? Къде отиде “децентрализацията” на университетите? Нали знаете, че управлява именно този който раздава баницата?

2. Държавата абдикира от отговорност

С целенасочена пропаганда ни втълпиха, че ВАК е една остаряла комунистическа структура, пълна с “феодални старци”, която я няма в нито една капиталистическа държава. Последното впрочем е пълна лъжа! Да, в САЩ например (с който уж се мерим и ни го дават за пример) точно нашия модел на ВАК няма – те всъщност си имат много по-строг и много по-страшен регулатор на университетите!

Нека го обясня простичко. В България акредитацията на университетите става чрез преброяване на докторите, доцентите и професорите. Колкото повече такива има – толкова по-добре за университета. Процедурата беше проста – кадрите се обучават в самия университет и в един момент решават, че са готови за “следващото ниво”. Тогава отиват и една държавна комисия преценява дали това е така или не. Можете да си направите аналогия с матурите в училище – учите в “5то весело”, пишат ви шестички на поразия, но в един момент се явявате на матура и се вижда кой-кой е.

В САЩ такава комисия няма. Там всеки университет си раздава дипломи както си иска. Само, че там и акредитацията е съвсем друга. Там не само броят колко са докторите и професорите (те нямат “доцент”), а и следят какво правят те! Така, че ако университетът си е създал сам докторчета и професорчета, които са некомпетентни, неможещи и незнаещи – това рефлектира върху акредитацията на университета. Така той не може да си позволи “удоволствието” да назначава който и да е на работа – назначават се само кадърни специалисти. Освен това не могат да си позволят “лукса” да оставят преподавателите си да лентяйстват (в България ако станеш професор, то оставаш такъв доживотно и можеш да не направиш нито една публикация в последствие) – в САЩ университетът непрекъснато принуждава кадрите си да работят. В този смисъл в САЩ не само, че имат “атестационна комисия” (просто не се казва по този начин), а имат много по-могъща и по-силна такава. В България нашият ВАК има работа еднократно при даването на дипломата, а в САЩ техния “ВАК” оценява периодично.

Е, накрая да разгледаме предстоящите промени. Те напълно закриват ВАК и не дават никаква негова алтернатива. Всичко се оставя на произвола на “пазара решава”. Да, но върнете се на т.1 и вижте кой контролира пазара. В този смисъл не стана ли така, че “министърът на образованието определя пазара”?

3. Създава се масова печатница на дипломи за доктор

Любимата ми част от закона е тази, която казва, че всеки асистент трябва да бъде доктор. Аз лично нямам нищо против – ако можеше бих искал всеки българин да бъде бакалавър… Само, че НЕ бакалавър на хартия, а истински. По същия начин бих искал този закон да гарантираше истински доктори, а не “кухи” такива.

Проблемът идва от хората в заварено положение, като мен например. Аз не съм доктор, тепърва записвам докторантура и чакам да ме зачислят. По новият закон аз трябва да премина на временен трудов договор. Ще имам срок за добия степен “доктор”. Ако го направя – отново ще стана редовен асистент. Ако не – ще трябва да спра преподавателската си кариера дотогава, докогато стана доктор.

Така казано всъщност всичко е наред. Аз не се съмнявам в своите качества и ще направя всичко възможно да изпълня критериите. Ако пък случайно не успея – ще приема мъжки, че най-вероятно не съм попаднал на мястото си и ще търся друга сфера за развитие. Това е нормално. Но дотук с мен и другите хора, които демонстрират висок морал. Нека огледаме шарения свят около нас.

На първо време всички университети (дори частните, които плащат добре) изпитват силен недостиг на персонал. С колегите ми редовно правим по две, та дори три стандартни натоварвания на година. Това е просто защото кандидат-асистенти няма. Няма защото престижа на професията се разби и отделно заплатите са малко. Това новия закон не променя, т.е. и кандидат-асистенти ще продължи да няма.

И сега е добре да погледнем през гледната точка на университета – той има определен набор от текущ персонал асистенти, които не са доктори. Например в Софийски Университет са точно 420 души. По закон тези хора трябва да станат доктори, а ако не – те ще трябва да напуснат системата. Не се наемам да коментирам качеството на колегите, но е логично да се досетите, че не всеки е готов да направи дисертация ударно за три години – някои хора вече по 10-15 години не са успели да го направят. Затова е логично да се досетим също, че част от тези асистенти “недоктори” би трябвало да напуснат образователната система временно и да спрат да преподават. Да, но това заедно с недостига на асистенти, какво ще доведе? Прост отговор – колапс в системата. Вече няма да могат да се обучават толкова много студенти, а както знаем министерството раздава пари на бройка. Намалеят ли парите – намалява и развитието, и престижа… Ако беше само в някой университет – добре. Лошото е, че ще стане при всички… с изключение на тези, които плащат.

Затова университетът няма да позволи на асистентите си да НЕ защитят докторантура. Още повече – новият закон изключително много улеснява процеса на “раздаване на дипломи”. След като няма ВАК, нито алтернатива на оценителните функции на ВАК, то от самия университет зависи кой ще стане доктор и кой не. Така съвсем просто казано всички асистенти ще бъдат насилствено направени доктори, само и само, за да останат на работа. Дори да не искат да си мръднат пръста да поучат! Да не говорим за финансовите модели за продажба на дипломи – те са друга корупционна бира…

Не казвам, че всички колеги ще се възползват от новата печатница на дипломи. Много от тях са съвестни и ще си останат такива. Но бъдете сигурни, че ще има много възползвали се. Бъдете сигурни също, че дори съвестните хора ще се възползват от пътя на най-малкото съпротивление… А той е, че законът казва: “можеш да станеш доктор както с, така и без усилия… избирай!”.

Впрочем има още един проблем, който е породен от недомислица. Какво ще стане ако сте асистент “недоктор” в момента и сте на 35 години или повече? Ами дори да станете доктор в бъдеще, то вие се прощавате завинаги с преподавателска кариера (асистент може да стане човек по-млад от 36 годишна възраст). Тоест ще има и хора в заварено положение, които по дефиниция ще пострадат от закона пряко, без да имат възможност да направят каквото и да е.

4. Доценти и професори без трудов стаж

Тук вече навлизам в сферата на идеологическите различия, но все пак – новият закон ни казва, че “с цел да дадем път за бързо развитие на младите хора” отпада нуждата от преподавателски стаж преди да стане човек доцент. С други думи съвсем възможно е вие да си завършите матистратура, да запишете редовна докторантура и веднага след нея да кандидатствате за доцент. Впрочем можете директно да кандидатствате за професор – в закона няма текст, който да изисква един професор да е бил доцент преди това. Аз като “млад човек” сигурно би трябвало да адмирирам тази възможност за “бързо развитие”. Да, ама не!

Един преподавател колеги се гради с години практика. Доцентите и професорите са на първо време преподаватели, а чак след това учени. В този смисъл въобще не е достатъчно да сте изявен и признат учен, за да бъдете добър преподавател. Даже в повечето случаи е точно обратното – рядко добрите учени са добри преподаватели и рядко добрите преподаватели правят блестяща научна кариера (единици са тези, които са останали в историята). Обикновено учените правят открития, а преподавателите ги моделират, за да станат достъпни за усвояване от младото поколение. Това е процесът от както свят светува. На базата на тези аргументи аз категорично смятам, че един човек, без опит като преподавател, не трябва да се слага на катедрата пред аудитория от 100 и повече човека! Просто няма как да се справи със задачата и такъв човек ще навреди сериозно на престижа на образователната институция! Впрочем съдя за нуждата от стаж и сам по себе си.

Защитниците на проекта твърдят, че “ако университетът държи на качеството си, той няма да назначава такива доценти тъй или иначе”. Принципно са прави, но проблемът е в “ако”. Истината е, че както казах в предишните точки, качествен контрол върху университетите няма, а оттам качеството на обучение не е приоритет. Винаги приоритет са парите, а те продължават да се раздават на количествен принцип…

5. Бутафорни изпитни комисии

В предишните точки говорих усилено за липсата на качествен контрол. Да, но законът уж е предвидил такъв – даже силно се афишира в медиите. Става дума за изпитната комисия, която ще раздава титлите “доктор”, “доцент” и “професор”. По закон поне половината от комисията трябва да бъде съставена от “външни за университета преподаватели”. Така се гарантира до известна степен, че “шуробаджанащината” няма да върви.

Да, но начинът, по който са дефинирани нещата, показва съвсем друго нещо. Първо отпадна текста, според който комисията се съставя чрез жребии. Не – външните хора ще можем да си ги избираме сами. Познайте кой от тях ще изберем :)

Второ и още по-страшно е, че изпитната комисия всъщност се оказва бутафорна. Дефакто не тя, а факултетния съвет на дадения университет ще назначава на длъжности и ще раздава титли. Никъде не е указано, че той трябва да се съобрази с решението на комисията. С други думи дори комисията да каже “не, този не става за доктор”, то все пак “този” може да си стане доктор. Странен и явно недомислен момент в закона… или може би специално измислен с цел “ние да си правим каквото знаем, а обществото да знае каквото му кажем”.

6. “Преподавателското номадство” спира, но защо?

Опитват се от много време насам да ми втълпят, че е много лошо дадени преподаватели да преподават в различни университети. Колкото и да се опитвах да разбера тази логика – така и не разбрах защо това нещо е лошо. Човекът знае, може, желае да преподава – защо да лишим студентите от другите университети от достъп до него? Защо този човек трябва да е “крепостен селянин” и да се развива само в неговия собствен университет? Та нали науката беше общодостъпна за всички – защо трябва да я пазим и крием в малки общности?

Е искам не искам – успяха да го втълпят на обществото и сега мнозинството прие тази идея. Но странното е защо го правят? Аз мисля, че не е тайна за никой – за да може да отслабят държавните университети в полза на частните. В момента масовата практика е преподавателят да стои на щат в държавния университет, а да преподава на хонорар в частни. Сега тези хора са поставени пред избор – или парите в частния или престижа в държавния универистет. Ясно е, че много хора ще предпочетат парите, с което пък ще вдигнат престижа на частните университети. Това естествено е мое мнение. Аз лично съм привърженик на социално и евтино, а не на частно и скъпо образование.

7. Ограбването на БАН

“Науката трябва да влезе в университетите” го чувам непрекъснато. Хей Богу – аз все още си мисля, че тя е именно там откакто съществуват. Спорният въпрос е, че в момента БАН е самостоятелна структура, а в повечето други държави такова нещо отдавна няма. Честно казано аз лично оприличавам проекта за сливане на институтите на БАН под шапката на университетите като “преместване от единия крачол в другия”. Защо ли? Защото и досега аз работя прекрасно с колегите си от БАН и в нито един момент не съм усетил каквото и да е разделение между институциите. Колкото до “достъпът на студенти до наука” – те и сега го имат – само да пожелаят и ще получат достъп навсякъде. А “учените трябва да са при студентите” пък е пошъл популизъм без покритие – учен и преподавател са две различни сфери за развитие и за това говорих в т.4.

Тогава защо е тази борба от страна на научната общност? Да, някои хора ще си изгубят работата като директор – тях ги разбирам, но не им съчувствам много. Даже би трябвало да има и по-голям положителен ефект като намаляване на администрацията например. Изобщо сливането на БАН и университетите би било нещо добро… ако се направи добре. А няма сигнали това да се получава.

Проблемът е начинът, по който искат да слеят БАН с университетите. Цели се това да стане без сливане на сградния и имуществения фонд! Съвсем простичко казано – опитват се да приватизират имотите на БАН в частни ръце. Затова аз съм твърдо против! Защото вече съм ги “сърбал” тези кражби! Защото ми писна да ме ловят като шаранче на гола кукичка! Затова протестират и мнозинството от колегите от БАН, не само директорите на иститутите… и са прави!

Средно аритметично

Нека колеги да теглим чертата. Какво се получава в следствие на горните изброени точки? Защо законът се приема след като има явни проблеми? Ами като математик ще се опитам да събера проблемите:

Централизиран финансов контрол над университетите

+

Децентрализиран качествен контрол над университетите

=

Вероятно изтичане на финанси към некачествени университети!

Или да бъда по-груб – финансите могат да текат не само към “удобни” университети, а директно към “техни” университети. Някои от тези университети са нови – за тях няма персонал – веднага се гласува закон, с който лесно ще има персонал. Общата и крайна цел е много проста – да се обучават студенти, които са с гражданство от държави извън Европейският Съюз. Това е утвърдена практика от няколко години в България. В това впрочем няма нищо лошо – въпросът е конкуренцията да е лоялна. Ако студентопотокът се определя партийно, то очевидно конкуренцията няма да е такава.

Извършва се пладнежки обир с обществено одобрение. Аз съм данокъплатец и съм против. Всъщност може и да не е така – може сегашния министър и свитата му да са чудесни и много кадърни хора. А кой гарантира каквото и да е за следващите?

Аз искам реформа, но не тази и не по този начин. А вие?