1. В САЩ нямат нашите научни степени и знания. Там всичко живо е „професор“ (т.е. нашето „преподавател“). Поради тази причина и няма нужда от атестационна комисия;

2. В САЩ има еквивалент на атестационна комисия за средното образование. Казва се College Board и провежда изпитите по SAT. Приеми го като еквивалент на нашите матури, където атестационната комисия е самото министерство на образованието, а не е независимо;

3. В САЩ образованието е почти изцяло платено. Основава се на бизнес принципите за издръжка на студентите чрез стипендии. Аз вече доста пъти съм коментарал и даже писал защо това НЕ Е приложимо за България. Накратко – САЩ са достатъчно богати да си купуват нашите доценти и професори вместо да си ги произвеждат. Отиди в американски университет и преброй американците преподаватели. Съотношението между американци и чужденци ще те стресне. Ние не можем да си позволим финансово такъв модел. Нямаме бизнес, който да го спонсорира.

В заключение – единствената разумна политика за бедна държава като нашата е социално образование. На студентът отличник трябва да му се осигурят условия за безплатно следване без обвързващи договори. Това е което искам аз, а предполагам ще го харесат и всички останали.

Колкото до затварянето на ВАК – това на практика унищожава научните степени и звания. То впрочем няма нищо общо с „науката“, за която ти спомена. Титлите „доктор“, „доцент“ и „професор“ се дават за достигане на определена степен на образованост. Можеш да ги приемеш като следващите степени след бакалавър и магистър. Когато един човек стане „професор по Х“, то се счита, че той е изучил всичко възможно по научното направление Х и от тук нататък той може само да го развива.

Така, че титлите са признания за добре свършена работа, а не някакви стъпала. Иначе наука можете да си развивате и без въобще да се намирате в университет или институт на БАН. Частните фирми също развиват научна дейност!

Затова закриването на ВАК е нещо лошо. То обезценява признанието на учените. Ето аз (живот и здраве) ще стана „доктор по методика на обучение“, но поради това, че няма ВАК, който да унифицира дипломата ми с тази на другите, то аз ставам зависим от името на университета. Например ако завъша в ТУ и той сега е един престижен университет, но след 10 години се случат промени и той западне – моята титла ще западне заедно с университета. Обратно – ако завърша в Пернишкия университет и стана доктор (без да си мръдна пръста – просто плащаш и получаваш), а след време този университет просперира и стане популярен – то моята купена диплома става много рентабилна.

Ето именно тук е мястото на ВАК. Комисията застава и казва „няма значение къде си учил – важно е да видим какво знаеш“. Оценяват те, получаваш диплома и тя е валидна с една и съща стойност до края на живота ти.

И за да не ме разберете погрешно – тук говоря за принципи. Съвсем друг е въпросът за това, че във ВАК има корупция. Съвсем друг е и въпросът защо трябва да съществува понятието „хабилитиран преподавател“. Ако Игнатов искаше да направи промяната, за която говореше, то щеше именно да премахне думата „хабилитиран“, а „доцент“ и „професор“ щяха да останат само морални награди. Така трябва да е!