* Поехме към платено образование…

Публикувано на 21 ноември 2009 в раздел Политика.

Днес прочетох една статия, в която е цитиран новият министър на науката и образованието – Сергей Игнатов. Изключително тъжно ми стана от последните няколко реда, цитирам:

В понеделник вкарваме и нов закон, който ще отмени действията на стария със степените и званията. Ще има нови процедури, а назначаването на доцентите и на професорите ще става вътре в Университетите. Ще премахнем ВАК, а на негово място ще има малка апелативна комисия, следяща за законността на процедурите. Всеки ще си е професор в своя университет, обясни министърът.

Не знам дали осъзнавате колко разрушителен за системата ще бъде този ход. Освен това добре подготвен предварително чрез сериозна медийна подкрепа.

Ако днес попитате някой студент, преподавател или учен какво мисли за ВАК, то най-вероятно ще чуете добре обиграното медийно клише: „те са синодални старци“. Аз не отричам, че във ВАК съществува тежка корупция и връзкарство. Това обаче в никакъв случай не означава, че ВАК трябва да се закрие!

Основната функция на „Висшата Атестационна Комисия“ е да въвежда стандарт в качеството на дипломите на доктори на науката, доценти и професори. Тази функция в никакъв случай не трябва да се подценява и пренебрегва. Нима не е важно да имаме база за сравнение за качеството на дипломите, които се издават от различните университети?

Представете си, че ВАК изчезне както обеща новият министър. Кандидат докторите обаче няма да изчезнат. Те ще бъдат поставени пред сериозен избор:

  • Да изберат да станат доктори в реномиран университет с десетилетни традиции, където ще се срещнат с тежка бюрокрация и множество научни бариери за преодоляване;
  • Да отидат в някой новосформиран частен университет, където се работи по формулата „аз си плащам, за да НЕ уча!“.

Известно време името ще продължава работи за старите университети с традиции, където „е голям зор“. Да, но „студентопотока“ бавно, но сигурно ще се насочи към новите частни. Те ще си правят „PhD“-та на килограм, а няма да има ВАК, който да ги изпита накрая и да каже „ти хубаво си плати в новия Пернишки университет, но я да видим дали са те научили на нещо“. В резултат традиционните университети ще трябва да се нагодят към „финансовия поток“ от студенти и ще трябва да снишат критериите си. Финалната фаза ще бъде точно това, което се случи със средното образование, а именно – хора ще завършват и получават дипломи без никакво покритие. Изобщо българската диплома ще има стойност на мартеница или по-лошо – салфетка.

От думите и изказванията на Сергей Игнатов прозират плановете му за ВАК, а именно – да бъде свито влиянието му само и единствено до административни функции. Желанието е, както е цитирано по-горе в прав текст, университетите да станат независими структури за производство на „учени“. Това се прави именно защото новите планирани частни университети трябва да могат да си набавят персонал за фасада. Получават се фабрики за продажба на дипломи…

Впрочем това никак не е изненадващо с оглед произхода на Сергей Игнатов – той беше ректор на Нов Български Университет. Дали има финансови апетити към другите два планирани частни университета в България не се знае. Фактът обаче е налице – Сергей Игнатов лобира мощно за прокарване на идеи за въвеждане на изцяло частно образование в България. Вчера го каза и в Панорама: „ще работим по образец от Северна Америка“. Аз вече съм написал надълго и нашироко защо моделът на частно образование е унищожителен за България. Просто не можем да си го позволим.

След всичко казано дотук ме налягат доста тежки мисли. Преди по времето на предишното управление мои приятели говореха, че образованието ни е стигнало дъното. Оказа се, че и в дъното може да се копае още. Сериозно се замислям дали има смисъл да оставам да се боря с вятърни мелници в тази каша или не е по-добре да се спасявам навреме докато съм млад…

П.П. Моля да не бъда разбран погрешно – нямам нищо против „частното образование“. Имам обаче против „платеното образование“! В българската действителност в момента понятията съвпадат, но в общия случай могат да имат различно съдържание!



4 коментара за “Поехме към платено образование…”

 
  1. Иван:
    21 ноември 2009 на 13:49

    Въобще от 15 години насам имало ли е една промяна в образованието, която да е била за добро… Даже не 15 години, ами сигурно и повече. От както се помня да ходя на училище, все измислят разни тъпотии, увеличаващи възможностите за затъпяване и намаляващи нивото на образование. Всяка година с нови учебници (със стария материал), преорганизация на 12-ти и 13-ти клас, на техникумите и гимназиите, намаляване правата на учителите за сметка на прищявките на сополанковците…

     
  2. Bez:
    21 ноември 2009 на 16:55

    Ми хората си изпълняват плана нищо повече! Кой план ли ми Ран-Ът разбира се! :)

     
  3. mena:
    24 ноември 2009 на 14:01

    В САЩ има ли ВАК? А има ли наука?

     
  4. Филип Петров:
    24 ноември 2009 на 14:36

    mena – отговорът ми ще е дълъг, но ще се опитам да го съкратя:

    1. В САЩ нямат нашите научни степени и знания. Там всичко живо е „професор“ (т.е. нашето „преподавател“). Поради тази причина и няма нужда от атестационна комисия;

    2. В САЩ има еквивалент на атестационна комисия за средното образование. Казва се College Board и провежда изпитите по SAT. Приеми го като еквивалент на нашите матури, където атестационната комисия е самото министерство на образованието, а не е независимо;

    3. В САЩ образованието е почти изцяло платено. Основава се на бизнес принципите за издръжка на студентите чрез стипендии. Аз вече доста пъти съм коментарал и даже писал защо това НЕ Е приложимо за България. Накратко – САЩ са достатъчно богати да си купуват нашите доценти и професори вместо да си ги произвеждат. Отиди в американски университет и преброй американците преподаватели. Съотношението между американци и чужденци ще те стресне. Ние не можем да си позволим финансово такъв модел. Нямаме бизнес, който да го спонсорира.

    В заключение – единствената разумна политика за бедна държава като нашата е социално образование. На студентът отличник трябва да му се осигурят условия за безплатно следване без обвързващи договори. Това е което искам аз, а предполагам ще го харесат и всички останали.

    Колкото до затварянето на ВАК – това на практика унищожава научните степени и звания. То впрочем няма нищо общо с „науката“, за която ти спомена. Титлите „доктор“, „доцент“ и „професор“ се дават за достигане на определена степен на образованост. Можеш да ги приемеш като следващите степени след бакалавър и магистър. Когато един човек стане „професор по Х“, то се счита, че той е изучил всичко възможно по научното направление Х и от тук нататък той може само да го развива.

    Така, че титлите са признания за добре свършена работа, а не някакви стъпала. Иначе наука можете да си развивате и без въобще да се намирате в университет или институт на БАН. Частните фирми също развиват научна дейност!

    Затова закриването на ВАК е нещо лошо. То обезценява признанието на учените. Ето аз (живот и здраве) ще стана „доктор по методика на обучение“, но поради това, че няма ВАК, който да унифицира дипломата ми с тази на другите, то аз ставам зависим от името на университета. Например ако завъша в ТУ и той сега е един престижен университет, но след 10 години се случат промени и той западне – моята титла ще западне заедно с университета. Обратно – ако завърша в Пернишкия университет и стана доктор (без да си мръдна пръста – просто плащаш и получаваш), а след време този университет просперира и стане популярен – то моята купена диплома става много рентабилна.

    Ето именно тук е мястото на ВАК. Комисията застава и казва „няма значение къде си учил – важно е да видим какво знаеш“. Оценяват те, получаваш диплома и тя е валидна с една и съща стойност до края на живота ти.

    И за да не ме разберете погрешно – тук говоря за принципи. Съвсем друг е въпросът за това, че във ВАК има корупция. Съвсем друг е и въпросът защо трябва да съществува понятието „хабилитиран преподавател“. Ако Игнатов искаше да направи промяната, за която говореше, то щеше именно да премахне думата „хабилитиран“, а „доцент“ и „професор“ щяха да останат само морални награди. Така трябва да е!

     

Trackback URI | RSS за коментарите

Пусни коментар


Категории

Нови

Връзки