* Планова или пазарна икономика?

Публикувано на 01 септември 2009 в раздел Политика.

Измислих много елементарен и образен начин за обясняване на понятията „планова“ и „пазарна“ икономика, в която всичко се изобразява чрез вектори. С червен вектор сочещ право нагоре се изобразява желаната посока на политиката, т.е. идеалният вариант за разтеж. Чрез малки черни вектори се изобразяват реалните действия на пазара. Движението от началото до края на вектора отнема време „t“:

Планова и пазарна икономика

При плановата икономика всеки черен вектор (с изключение на първия) е с начало края на неговия „предходен“ черен вектор. Интерпретацията е, че се правят конкретни действия и след известно време t се прави равносметка. Оценява се отклонението от идеалния вектор и се правят съответните корекции. Виждаме, че от примерната постановка горе достигаме до една сравнително добра позиция след време 4t. Веднага можете да си направите аналогия с „петилетките“ в България в периода 1945-1989г.

При пазарната икономика се получава нещо като „метла“. Конкурентните фирми започват в различни посоки. Някои са добри и близо до идеалния вектор, други не. Като резултат от „n“ такива дейности разглеждаме техния сборен вектор (на картинката обозначен със синя непрекъсната линия). Какво се получава тук – всички вектори (действия) започват заедно. Ако всеки един от тях отнема време t, то техния сборен вектор също отнема време t. Виждате явно предимство на пазарната икономика пред плановата – достигнахме до желаната стойност много по-бързо. От примера – четири пъти по-бързо.

Естествено примерът е преувеличен. Разликата НЕ е четири пъти за единица време, а доста по-малка (в рамките на няколко процента – тук икономистите трябва да си кажат думата). В дългосрочен план обаче нещата са ясни – пазарната икономика прогресивно нараства и все по-бързо „задминава“ плановата. Въпросът който трябва да си зададем е дали наистина пазарната икономика е по-добра от плановата?

Ако разглеждаме модел на конкуренция между планова и пазарна икономика (както беше т.нар. „желязна завеса“ и конкуренцията между изтока и запада), то да – пазарната икономика определено изпреварва плановата и определено печели битката (както историята доказа).

Това, което не се вижда на графиката горе обаче е изразходвания ресурс за единица време. Замислете се – дефакто синият вектор на пазарната икономика е отнел време „t“. По това време плановата икономика е в края на първия черен вектор. Ако реализацията на всеки един вектор отнема ресурс „r“, то плановата икономика за единица време t е изразходвала ресурс r, а пазарната икономика за единица време t е изразходвала ресурс 4r. Именно тук трябва да си поставим големия въпрос – наистина ли е нужен толкова бърз разтеж на икономиката и доколко разтежа на икономиката е правопропорционален на развитието на наука, култура и образование?

Моите лични впечатления са, че науката, културата и образованието на обществото днес (в условия на доминираща в света пазарна икономика) изостава значително спрямо разтежа на икономиката. С други думи пазарната икономика ненужно харчи изключително много ресурси. Резултатът както всички се досещате е само един – боклук, боклук и още повече боклук. Предполагам всеки един от вас се е убедил достатъчно в това. Боклуците, които ежедневно изхвърляме са огромно и наистина неразумно количество. Не ядем повече и основните ни житейски дейности са същите както преди, но за сметка на това изхвърляме ежедневно торби с боклук и се окичваме с колкото се може повече „задължителни модни“ и все по-некачествени вещи, които реално не носят полза за нашето съществуване. А дали този изхвърлен на боклука ресурс някога няма да ни бъде жизнено важен?

Това обаче не значи, че плановата икономика е по-добра. Напротив – тогава, когато е имало планова икономика се е наблюдавал точно обратния ефект. Можем шеговито да го наречем „липса на боклук“. Всъщност при нея техническия прогрес изпреварва икономиката и се вижда именно недостиг на ресурси. Така сме свидетели на образно казано „спирането на развитието“ през средновековието или в по-скорошно време – тоталитарния режим в източна Европа.

Тогава къде е истината? Аз мисля, че тя е някъде по средата. Смятам, че трябва да има „планова пазарна икономика“, колкото и абсурдно да звучи този термин. Сегашната пазарна икономика водена главно от лидерите САЩ, Япония и ЕС бавно, но сигурно отива към своя крах. Доказателство за това е все по-големия недостиг на енергия и все по-големия демографски срив (за мен пряка последица от „избързалата“ икономика).

Печеливши в ситуацията ще се окажат именно държавите, които действат по-консервативно – например Китай и Индия. Те действат на принципа „щом американците искат пазарна икономика – действаме с такива принципи на международно равнище, но вътрешно за страната има строга планова икономика и жесток контрол“. Именно тези икономики показаха, че са изключително издръжливи на „световната финансова криза“ и почти не я усетиха.

Другите печеливши от цялата битка ще бъдат издържалите планови икономики. Това са главно държавите от региона на бившия СССР, които разполагат с необходимия ресурс да оцелеят въпреки смазващото предимство на „запада“. При един разпад на пазарната икономика те ще имат предимството на сравнително запазени ресурси. В същия момент те наготово ще могат да „берат“ плодовете на техническия прогрес постигнат от бившите си конкуренти.

Като обобщение искам да кажа, че според мен икономиката на ЕС трябва да се пренастрои. Ако искаме да останем световен фактор, то трябва да контролираме алчността на  консуматора. Колкото и да е хубаво разнообразието на пазара – все пак трябва да се поставят граници, които да не бъдат прекрачвани. Това ще бъде в полза на човечеството като цяло.



5 коментара


  1. Bob Bane казва:

    Мисля че представената информация заблуждава. Ако 4 конкурентни фирми започват в различни посоки в началото на периода, то в края на t1 те ще имат различни резултати. Тези които използват ресурсите по ефективно ще оцелеят, а останалите или ще трябва да се пренасочат в същата посока като успешите фирми или да фалират.
    Ако този процес се повтори не 4t а 100t това създава нещо като естествения подбор при еволюцията в природата. След няколко цикъла, ресурсите използвани при пазарната икономика ще са много по-малко от тези в плановата.
    Както ми беше обяснено – като студент по времето на комунизма, на един от моите преподаватели, било възложено да изработи някакъв машинен елемент. Той цяла седмица смятал допуски, калкулирал оптималния вариант, така че хем детайла да си върши работата, хем да не струва много изработката. Когато преминал към изработката се наложило да се променят някои от параметрите на детайла, когато той възразил че така ще трябва да призчислява диаметъра на опрделен цилиндричен учатък, ръководителя му казал: „Е, какво ще го смяташ – ей толкова, колкото палеца ми го направи и готово.“

  2. Е, нека не преоткриваме Маркс :) Той отдавна е забелязал много добре именно това, че капитализмът има вътрешно влечение към създаване на монопол и връщането му към социализъмq т.е. планова икономика (описал съм го много подробно в друга статия).

    В случая си напълно прав, но забравяш един основен момент – пазарната икономика е с лимитиран общ ресурс R, която тя хаби за точно определено време T, което според мен е много по-малко от споменатото от теб 100t. С други думи пазарната икономика ще изчерпи своя ресурс по-бързо отколкото ще стигне до желания си вътрешен баланс. Резултатът според мен е колапс.

    Обобщено казано според мен трябва да се търси баланс и пълно съответствие между технически прогрес и икономически разтеж. Ако едното избързва спрямо другото – има проблем, който в дългосрочен план води до крах. Нито пазарната нито плановата икономика показаха добър баланс.

  3. Изпускаш човешкият фактор. Аз помня комунизма в България и не искам да живея в него отново. Живял съм и в САЩ, което много повече предпочитам. Животът ми в държави в ЕС показва, че има добър баланс на държавна регулация и свобода на конкуренцията.

    Познатите ми китайци не са доволни от управлението на Китай. Когато няма свобода на волята цялото общество деградира, в рамките на няколко десетилетия.

  4. Тодор: да, ти казваш една чудесна бохемска истина – най-добре е там, където се живее най-добре в момента. Баща ми го казваше още по-добре: „независимо коя и каква е системата, която те е сграбчила – вземи най-доброто от нея“.

    Да, докато пазарните икономики съществуват и не са се задъхали от липсата на човешки и природен ресурс, то да си техен гражданин е чудесно. Обратно – да си гражданин на смазана от конкуренцията планова икономика е ужасно. Въпросите повдигнати в статията са от друго естество, а именно – къде ще бъдат нашите внуци и как да инвестираме ние сега така, че те да бъдат на върха. Дали ще действаш егоистично (всичко за мен сега) или ще инвестираш в продължение на рода (естествена ценност на природата) – това вече си зависи от теб самия.

  5. stan казва:

    Искрено, но повърхностно. И очевидно повлияно от господстващия „bon ton“

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува

*