C, PHP, VB, .NET

Напоследък актуална тема стана полицията. Ежегодно повтарящи се и неизбежни престъпления биват хиперболизирани от политиците с цел популизъм. Зад популизма им пък прозира един още по-тежък заговор – засилване на контрола над обществото и силно ограничаване на личните свободи на хората.

По-специално за пример ще се спра върху модната дискусия „за и против бойните патрони в пълнителите на полицаите“. Както винаги ще разгледам проблема по-абстрактно и ще навлеза съвсем леко в детайли. Ще се опитам да направя обобщение на информацията, която е представена в блога КакНеСе – МВР е здраво бронирано в главите и бронебойни патрони няма открити!

Нека да започнем с няколко фундамента. На първо време нека дефинираме какво трябва да прави полицията. Бих се осмелил даже да го формулирам в постулат:

Полицията се грижи за предотвратяване на престъпленията!

Естествено „Супермен“ не съществува, а и дори на книжка той не е точно полицай. Ясно е, че полицията не може да предотврати всички престъпления. Затова:

Когато има извършено престъпление, то полицията залавя виновниците!

Най-важното в целия процес естествено е:

Полицията НЕ трябва да извършва престъпления!

Все пак съм убеден, че всичките ни усилия би трябвало да са впрегнати в първия постулат (нарочно използвам думата „постулат“, защото такава е българската действителност – аксиомата не е очевидна, но ние все пак я приемаме за вярна). Много по-ценно е когато полицията не позволява престъпления, отколкото тогава, когато просто ги констатира. И двете обаче са пряко свързани с още един постулат:

Наказанието НЕ е работа на полицията – то е функция на съда!

Нека сега разгледаме нашумелия проблем с патроните. Наскоро бандити убиха полицай. Полицаят беше въоръжен със „стоп патрони“. От там министър Цветан Цветанов обяви публично, че полицията вече трябва да се въоръжи с бойни патрони.

В скромната си статийка „три мисли“ изказах следното: „Не взимай това, което не можеш да върнеш!„. Когато полицията залови един (невинен до доказване на противното) човек, то ние временно отнемаме неговата свобода. Дори да сме го обвинили несправедливо, дори заради това съда да го вкара в затвор – тази грешка е поправима, защото той може да бъде освободен и обезщетен в последствие. Когато обаче полицията убие същия този човек, то грешката ни е непоправима. Дори да бъде оневинен – той остава мъртъв. Няма адекватно обезщетение за човешки живот. Именно затова в хуманните държави няма смъртна присъда. Но дори да имаше – отново НЕ е работа на полицията да я прилага!

Естествено мнозинството хора веднага дават „контра“ на тези думи. Най-общо те казват, че „престъпниците са въоръжени до зъби и използват бойни патрони, следователно полицията трябва да може да отговори адекватно„. С това съм частично съгласен – полицията трябва да може да отговаря адекватно. Това обаче НЕ означава, че полицията трябва да се въоръжава – по-скоро престъпниците трябва да се разоръжават! Затова категорично НЕ съм съгласен с този подход с даването на бойни патрони на полицаите!

При даване на по-мощно оръжие на полицията, основният проблем все още остава напълно нерешен – той е, че „престъпниците са въоръжени до зъби„. Именно това е първоизточника на цялата дискусия и именно този проблем трябва да се разреши – престъпниците НЕ трябва да имат шанс да разполагат с оръжие по-мощно от това на полицията. В противен случай започваме да се въртим в затворен кръг. Първо престъпникът взима нож и полицая се въоръжава с нож. После престъпникът взима пистолет и полицая се въоръжава с пистолет. След това престъпникът взима гранатомет и полицая отговаря със същото. Ами ако престъпника започне да стреля с ядрени ракети – и полицията ли трябва да му отговори с такива?

Преведено даването на бойни патрони на полицая означава, че той догонва въоръжението на престъпниците. Това е старата клетва „око за око, зъб за зъб„. С други думи ако някой стреля по нас, то ние трябва да стреляме обратно по него. Звучи разумно, но е напълно неправилно. Както казах вече ролята на полицая НЕ трябва да е да убива, тя трябва да  залавя престъпниците и доказва техните престъпления.

Много хора все още няма да са съгласни с мен. Основен довод ще бъде, че „така е в цяла Европа – полицаите са въоръжени с бойни патрони„. Няма как да не се съглася, но все пак казвам – Българският полицай НЕ е достигнал нивото на Европейските си колеги! Наистина в Германия полицаят е въоръжен сериозно. Това означава, че обществото му е гласувало доверие и е преценило, че той ще направи достатъчно добра преценка в екстрена ситуация. Полицаят е един уважаван и високо платен човек. На него е гласувано огромно доверие (право да отнема човешки животи), но и в замяна има много отговорности. Той не може да си позволи да опетни името на институцията си. Ако той убие неправомерно човек – с него е свършено! Както знаем в България не е така – лично министър Цветанов се изказва в защита на полицаите, които доказано убиха неправомерно престъпникът с прякор Чората. Някои хора се радват на това и казват, че „така му се пада„. За мен това НЕ е правилно – това е кръвожадно! Нямаше нито съд, нито присъда!

И така, колко от вас могат да се похвалят с това, че вярват безрезервно в институцията „полиция“ в България? Колко от вас ценят и уважават българския полицай като висша класа в обществото, както е в Германия? Преди да избързате ще ви напомня за пословичните полицейски рекети, корупцията по пътищата и пряката обвързаност на хора от МВР с престъпни групировки. Вие бихте ли дали права на такива хора да си играят с живота ви? Казано по друг начин институцията „полиция“ в Западна Европа е заслужила доверие, а тази в България – твърдо не. Освен това кой каза, че всичко в Западна Европа е добро? Именно хората в Германия още от идването на нацистката партия на власт, че и до ден днешен страдат от полицейщината – може би живеят с много повече пари от нас, но в никакъв случай не са по-свободни!

Проблемът с общественото мнение за полицията трябва да се реши по съвсем друг начин. Първо трябва да се разоръжи престъпния контингент. Това неминуемо ще намали престъпността и ще даде авторитет в институцията МВР – ето от тук нататък хоризонтите за привличане на по-качествени кадри в институцията се отварят. А колкото по-качествени са кадрите, толкова повече доверие може да им бъде гласувано. Това е начина. Полицаят трябва да ни респектира с качество, а НЕ с оръжие.

Ако зависеше от мен, то аз щях да тръгна да решавам проблема от неговите корени, а не да правя решения пост фактум. Според мен са нужни следните норми:

1. Взимане на тотални мерки за спиране на нелегалното разпространение на оръжие (в момента имената на „оръжейните босове“ са публична тайна);
2. Забрана за притажание на „лично оръжие“ – вместо това въвеждане на термин „работно оръжие“. С други думи ако сте въоръжена охрана, то вие имате право да ползвате оръжие само на работното си място, но не и да го разнасяте по улиците;
3. Пълен полицейски контрол над ловните дружинки. Те от своя страна също спазват принципа на „работно оръжие“;
4. Строги законодателни мерки за нарушителите на горните правила;
5. Силно завишаване на цените, контрола и нормите за придобиване на право за използване на оръжие;
6. Оборудване на полицията с модерни „стоп патрони“, които НЕ убиват, а неутрализират временно предполагаемите престъпници;
7. Създаване на адекватно правораздаване.

Забраната за притежание на лично оръжие е съвсем логична в тази схема. Ясно е, че никой не убива умишлено с регистрирано оръжие, но щом полицаят не може да стреля, то не е редно обикновения човек да може. Същото важи за ловните пушки.

Проблемите със съда и законите естествено са тема за няколко тома от научни публикации. Трябва да спомена, че какъвто и да е контрола – винаги ще има изключения. Винаги ще има откъде да се появи незаконно оръжие. Важно е да бъде изключително трудно за намиране и много скъпо. С други думи – няма да бъде толерирано и покровителствано от високо ниво както е в момента. За борба с тази мафия вече се използва специализирано звено на полицията – такова с право за използване на бойно оръжие и с право да убива. Доскоро се наричаше НСБОП.

Надявам се у вас, обикновените хора (към които спадат и самите полицаи), да победи не жаждата за кръв и мъст към престъпниците, а разума. Нека се справим с престъпността без да се избиваме. Нека живеем като свободни хора, а не в ежедневен полицейски час! Не давайте на полицията да убива и да наказва. Освен това нали „наказанието НЕ трябва да бъде по-омерзително от престъплението„?

Истината е, че въоръжаването на полицията няма да реши кой знае какви проблеми. Ако досега годишно има двама убити от престъпник полицаи и един убит от полицай гражданин, то след въоръжението на полицията ще имаме един убит от престъпник полицай и двама убити от полицай граждани. Промяната няма да е кой знае каква – аз не бих извземал функциите на Господ, та да определям чий живот е по-ценен. Оръжието не разкрива престъпления. Оръжието обаче дава власт.

Можем да си направим спокойно няколко хиперболизирани аналогии. Например с идването на Адолф Хитлер на власт в Германия. Именно под предтекст „борба с престъпността“ той въоръжава полицейски части, с които по-късно превзема властта. Повярвайте ми – тези части са се борили на най-последно място с престъпници. Същите процеси са се наблюдавали в България, когато царят е правил преврати с помощта на Кимон Георгиев и постоянно е дестабилизирал политическата обстановка в страната. Така се създават и нашите движения „Бранник“ – уж полицейски патрули, а всъщност едни военизирани части. Можете да намерите абсолютно същите примери във всяка една държава вървяща към тоталитаризъм.

По дефиниция армията се грижи за сигурността извън държавата, а полицията вътре в нея. Когато ние военизираме полицията, то ние дефакто създаваме предпоставки за война със собствените си граждани. Когато обществото изгуби напълно контрол над полицията, то говорим директно за диктатура.

Така общо засилването на правата на текущите кадри в МВР ще доведе до повече проблеми отколкото ползи. Огромно количество некачествени и необучени хора ще могат да си играят с човешки животи. От всичко в момента ще спечели главно олигархията. Именно тя ще има под пряк контрол този контингент. Ето защо като цяло губим личната си свобода. Ще бъдем „респектирани“ със сила, а не със закони. Ще спечели престъпността на държавно ниво.

С други думи в България е налице тенденция за създаването на т.нар. „полицейска държава„. Наистина едно въоръжаване на полицията и няколко закона засилващи нейното влияние в обществото биха оправили няколко проблема с дребната престъпност. В същия момент обаче това ще създале други, много по-мащабни политически проблеми. Рискуваме своята лична свобода, а именно за нея трябва да се борим докрай, за да живеем по-добре. Както в природата, така и в модела „хора-престъпници-полиция“ има една права на свободата:

Свободия  -  Свобода  -  Тирания

Когато полицията е слаба имаме свободия – престъпността тържествува. Когато имаме прекалено силна полиция, то имаме тирания – няма нужда от превод, това е друг вид престъпност. Полицията трябва да служи на гражданите, а не да ги „респектира“. Свободата е търсената ни точка – обществото трябва да ръководи полицията, а НЕ обратното!

Темата въобще не се изчерпва само с „бойни патрони или не„. Това всъщност е най-малкия проблем, но за сметка на това е нашумял и популярен. Тук се намесват десетки други фактори. Един от тях например е готвения закон за електронните съобщения. На вас сигурно ви е по-добре познат като „закона за подслушването“. Много хора писаха мнения по тази тема – няма да ви мъча много с нея. Ясно е само, че Цветан Цветанов вкара свой заместник Павлин Димитров – един от хората, които се бориха със зъби и нокти за прокарването на този ужасен за обществото закон.

Очертаващата се тенденция в държавата ни е много тежка. Една от институциите в България придобива все по-голяма мощ и извзема функциите на другите. Първо започват да ни следят денонощно (все повече и повече камери). После започват да ни глобяват без да имаме право да отидем на съд и да обжалваме (административните актове до 50лв). Продължават с директни намеси в работата на съда (огромните съмнения за корупция около делото „Чората“ са добър пример, защото самия министър застана зад подчинените си и се обърна срещу съда). Сега се въоръжават масово полицаи. Прокрадват се слухове за връщане на домовите книги и контрол на жителството по адресна регистрация. Има и ясно очертаваща се тенденция да ни следят къде ходим и какво правим чрез картите с биометрични данни. Естествено това е съпътствано от все повече и повече камери за видеонаблюдение. Непрекъснато тръбят за промяна на конституцията, без да казват какво конкретно искат да променят. Парламентът се управлява все повече и повече авторитарно от една личност (депутатите подписват декларации за лоялност и други подобни). Искат да премахнат имунитета на депутатите. Забраниха им да преминават в други парламентарни групи и да формират нови (т.е. трябва да са послушни на своята партия – инак приключват политическата си кариера). Ами лъжите на Бойко Борисов, че ще търси отговорност от бившите управляващи въпреки, че много добре знае за амнистията от 22ри Април 2009г – това не е ли повод да каже „аз ги хващам, а те ги пускат“ и така парламента да извива ръцете на съда? Какво следва?

Ясно е какво следва и каква е целта на текущото правителство. То си постави две основни цели:

1. Да смачка и изхвърли от политическата сцена либералната и либертарианската опозиция (мисля, че засега се справя успешно с тази задача);
2. Да сложи „шапка“ над независимата институция „съд“ и да почне да го контролира пряко.

Второто се нарича „полицейска държава“ и е крачка назад към тоталитаризъм и диктатура. Истината е, че дори това правителство да стори много хубави неща по този начин и да направи живота ни по-добър, все пак в дългосрочна перспектива той е смачкан. Защото политическата ни система се срива. Защото се създават предпоставки за монопол и олигархия. Защото не знаем кой ще бъде следващия управляващ и дали той ще бъде така добър, колкото евентуално е Бойко Борисов (аз винаги съм имал съмнение в него, но ще видим).

Демокрацията се основава на един много важен принцип. Нарича се „контрол между институциите“. Това са изпълнителна и законодателна власт (пряко зависими една от друга и може да се разглеждат като едно цяло), президент (почти безгласна буква в България), медии (абсолютно корумпирани в момента) и съд. Е мисля, че сами виждате какво ще се получи, ако съдът бъде овластен от парламента. Контролът между институциите ще изчезне напълно! Получаваме една единствена самоконтролираща се институция, която от своя страна както казах се ръководи авторитарно от министър-председател. Нещо да ви напомня за Тодор Живковата система на управление?

Затова ви призовавам да отстоявате вашите права. Особено тези от вас, които гласуваха за управляващата/ите партия/и. Убеден съм, че не сте гласували нито за свободия, нито за тирания! Един начин за това е инициативата на Електронна Граница България:

Все пак ще изкоментирам накратко – предтекста, че чрез подслушване се предотвратяват престъпления е частично верен. Чрез подслушване обаче също така се ПРАВЯТ престъпления и то много по-големи отколкото предотвратените. Говоря за тежък политически контрол. Мощно контролиране на медиите. Пълна липса на свобода на словото. Няма нищо по-различно от казуса с бойните патрони – просто на различно ниво.

Нека кажем заедно с висок глас:

1. НЕ на полицейщината!
2. НЕ на престъпността!
3. ДА на свободата!

Полицията трябва да работи в полза на обществото, а не да се прави на диктатор! Съдът трябва да остане независим, а не да бъде смачкан и направен на притурка на парламента! Време е в България политиците да спрат да замазват проблеми – нека започнат да ги решават ефективно, разумно и логично, но най-вече демократично!

* П.П. Инициативата „Freedom, NOT fear“ принципно няма отношение към носенето на бойни патрони от полицията, а се занимава само с правата на гражданите и проблемите с подслушването. Горният текст, който свързва двата проблема, е изцяло лично мое мнение и НЕ цели да отразява официална или неофициална позиция на Електронна Граница!