C, PHP, VB, .NET

Хората не обичат да плащат – обичат да получават. Когато се прокара новина, че даден данък се увеличава се надава силен вой от всички. Когато даден данък се намали или премахне – никой не обръща внимание.

След като хората толкова мразят данъците, защо трябва да ги плащат? Нали те уж са просто един начин някой богат да „краде“ парите на бедните? И да и не.

Първото нещо, което искам да кажа е, че не мога да си представя беден политик. Представете си едно момче от бедно семейство, което е завършило току що училище и е започнало да работи като общ работник. Ще взима малко пари и това е ясно – ще си позволи стар автомобил, ще живее с родителите си, ще се ограничава. Да речем, че успее да влезе в университет и завърши добра специалност. Убеден съм, че рано или късно ще си намери по-добре платена работа – ще взима повече пари, ще се изнесе на квартира, ще си купи по-хубава кола, може да създаде семейство. В последствие защо не момчето да израстне и да създаде собствен бизнес – така ще може да си позволи собствен апартамент, нов автомобил, по-добро училище на децата си. Е, какво е да си политик? Политиката е върхът на обществото – съвсем нормално е там хората да са най-богати! Затова аз не мога да си представя беден политик – това е оксиморон.

Най-големият коз, който обикновения човек вади в защита на „неплащането на данъци“ е именно „обогатяването на политиците“. Бедният човек не желае да плаща данъци, защото от тях богатите стават по-богати, а те самите не виждат пряка възвръщаемост за себе си. Честно казано до известна степен са прави, но това никак не е лошо!

Каква е целта на събраните пари от държавата? Аз ще я кажа най-кратко – да доведат до по-добро икономическо развитие. А как се достига икономическо развитие? Чрез активна работа на знаещите, можещите и мислещите хора! С други думи съвсем разумно е данъците да бъдат инвестирани и оползотворени от по-качествената част на обществото – от хората създаващи работа на останалите. Това е в основата на света откакто той съществува – винаги по-слабият индивид е бил жертва на по-силният. Както казах в предишната си статия за комунизма – единствения изход е крайна фаза на техническата революция. Дано някой обори тази теория – ще бъде добре дошло за човечеството…

Ще се прехвърля в един по-конкретна сфера – образованието. В предишната си статия за „насърчаване на раждаемостта“ аз вече дефинирах основните цели на една добра образователна система – да даде равен и евтин шанс за достъп до образование на всички хора, независимо от тяхната религия, социален статут, произход и местоположение. Ето тук днес изпаднах в остър конфликт с мой колега и приятел Тодор Балабанов. Той твърди уверено, че хората със средно образование НЕ трябва да плащат данъци, с които да подкрепят образованието на висшистите. Според него тези хора не са длъжни да хранят някакви индивиди, които ще завършат, ще вземат повече пари от тях, но никога няма да върнат данъците, които са им дали. Аз съм на коренно различно мнение. Сега ще се опитам да изложа двете гледни точки и да се обосновя защо.

Нека разгледаме вариант на изцяло частно образование, с други думи платено. Така никой няма да плаща данъци за образование и ще се постигне точно това, което Тодор каза. Тук моментално нарушаваме основен принцип на образователната система – равен достъп на всички до образование. Нека разгледаме две изключително груби разделения на обществото – бедни POOR и богати RICH; умни SMART и глупави STUPID. Ако означим всички хора в обществото с SOCIETY, то:

SOCIETY = POOR U RICH = SMART U STUPID

Ясно е, че както при бедните има умни и глупави, така и при богатите има умни и глупави. Платено образование означава, че ние директно лишаваме бедните хора от достъп, защото те не могат да си позволят да го изплатят. От тук насетне виждаме, че хората, които ще градят наука SCIENTISTS ще бъдат само част от елита. Ако функцията bestof() връща резултат най-талантливите и обучени хора, то:

SCIENTISTS = bestof(SMART ^ RICH)

Ясно е, че от множеството, което преработваме с bestof() сме изключили елементите POOR. Да, но в тях има много можещи, знаещи и талантливи хора, които ние губим. Решението на този проблем се нарича „кредитиране“. То означава, че частните фирми трябва да навлезат във финансирането на студенти, които не могат да си позволят да си платят скъпото образование. Да, но знаем, че никой не дава пари „хей тъй“ – винаги се иска нещо в замяна. Отплатата най-често се изразява в дълъг трудов договор или дълго време погасяване на заема. Фундаментално погледнато това не е нищо друго освен ограничаване на личната свобода! А ясно е на всички, че колкото по-ограничена е личната свобода, толкова по-малко наука и технически прогрес има.

Алтернативата е социална система на образование – такава каквато имаше в България и каквато съсипахме в последните 20 години. При нея всички хора плащат пряко или непряко данък образование, за който писах по-рано. Преди 1989г всичко в образованието се покриваше от държавата. Сега държавата покрива частично средното и висшето образование, но общо е крайно недостатъчно и затова системата затъва.

При социалната система на образование всеки член на обществото поема като свой дълг да инвестира в образованието на талантливите, умните и можещите деца. По този начин образованието за тях става по-евтино и почти всеки може да си го позволи икономически. Остава да само нуждата от демонстриране на знания:

SCIENTISTS = bestof(SMART ^ (RICH U POOR))

=> SCIENTISTS = bestof(SMART ^ (SMART U STUPID))

=> SCIENTISTS = bestof(SMART)

Виждаме, че е спазен основния принцип на образованието – равни възможности за достъп на всички! Така не сме ограничили множеството на „умните“ и разполагаме с много по-широк спектър от талантливи хора. Това води до по-голяма конкуренция, а от там и повишаване на качеството на образованието. Студентите нямат нужда от непременно теглене на кредит, т.е. липсва елементът на ограничаване на личната свобода. Така държавата в дългосрочен план има шанс да върви в посоката, която аз искам – републиканско управление.

Нека слезем от ниво теория и се пренесем в практиката. Къде по света каква образователна система има. Колегата ми е напълно прав, че в половината държави от ЕС, както и в САЩ образованието е предимно частно и даже често доста скъпо платено. Там държавите използват именно варианта, който аз заклеймих като лош. След като в тези държави се живее по-добре от нас, то защо аз заклеймявам техните методи? Не е ли по-добре да следваме техния „добър пример“?

Точно обратното! Именно понеже тези държави са богати те могат да си позволят платено образование! При тях множеството на „бедните“ POOR е много малко, следователно SMART ^ RICH „клони към“ SMART. Това естествено е само привидна заблуда – все пак тенденцията в качеството на образованието е трайно „надолу“. Това впрочем е очевиден факт съдейки по модерното изкувство, култура и начин на живот. Тогава пак ще задам въпроса – защо все пак те правят това, след като според мен е грешно?

Отговорът е еднозначен – образованието е скъп лукс. За да бъде изграден един добър специалист са нужни около 18 години финансиране (12 за средно, 2 за бакалавърска и 2 за магистърска степен). За да бъде изграден един учен трябва да бъдат добавени още поне 4 за добиване на докторска степен и тепърва започването на реални научни разработки. Освен това инвестицията е много неблагодарна – от огромно количество хора излизат съвсем малко наистина качествени като продукт. За да не говоря на халос – само около 4% до 5% са наистина качествените специалисти, които излизат от образователните системи с реален потенциал да продължат да развиват науката, в която са специализирали. Повечето хора просто са родени за добри работници, но не и за творци.

Затова богатите държави от ЕС и САЩ могат да си позволят да си спестят скъпия лукс образование и да го оставят в частни ръце. Да, там наистина населението страда, бори се за стипендии, има засилващо се ниво на неграмотност и т.н., но за сметка на това държавата става все по-богата и по-богата. Както казах обикновения човек не си дава сметка за дългосрочното развитие и рядко мисли за неговите внуци и правнуци. Затова той е доволен от тази ситуация.

Тези държави от друга страна имат остра нужда от качествена работна ръка. След като техните образователни системи произвеждат все по-малко такава, а нуждата се увеличава, то се получава една голяма кухина и „глад за специалисти“. Тук идва елементът на „внос на мозъци“ – от наша страна сме го чували като „изтичане на мозъци“. Именно затова думи като „outsourcing“ стават все по-популярни – богатите държави нямат достатъчно потенциал за евтина и квалифицирана работна ръка в собствения си народ и така те изпитват нужда да инвестират в закупуване на по-евтини специалисти. Един специалист роден и изучил се в САЩ например е изключително скъп за компаниите – той обикновено отива при тях с наследството на редица непогасени кредити, които логично трябва да бъдат погасявани чрез заплатата му и съответно тя расте значително поради тази причина. Един завършил специалист от Източна Европа пък е свободен човек!

Този кръг за мен е порочен. Не може да продължава трайно в дългосрочен план. Икономическият ръст на богатите държави ще бъде разходван все повече и повече в социални помощи. Дефакто обучените специалисти от бедните държави ще изхранват населението на богатите. Вече казах, че това е нещо нормално, но пък и историята доказва, че рано или късно системата се преобръща и се получава срив. Е, нито една империя не е оцеляла досега и всички са страдали от една и съща болест – алчност. Засега единственото решение на текущата алчност е дадено чрез кредитирането – т.е. ограничаването на личната свобода. Да, но и то не може да продължава безкрайно – всички знаем и даже в момента виждаме, че кризите на кредита са циклични и освен това непредотвратими.

И хайде пак – защо го правят като е грешно? Вече можем да обобщим. Хората в обществото им са доволни, а управляващите обществото са по-богати. Ами тогава защо да не го правят? Ако в тези държави предприемат социална образователна система, това означава да се вдигне общата данъчна тежест, а това е непопулярна мярка. Затова държавата им предпочита да абдикира от отговорност и да остави образованието си на произвола на бизнеса. Повечето хора в обществото им както казах живеят „ден за ден“ и не мислят за бъдещето. Затова имаме „глобално затопляне“. Затова в Тихи Океан има пластмасов остров с размера на Тексас. Затова непрекъснато си правим мръсно един на друг и живеем в конфронтация. Отклоних се от темата…

Нека обаче не гледаме в такава перспектива и да не гадаем кога ще е крахът на „новата световна империя“ – никога не късно да бъда опроверган и тя да се окаже вечна. Пък и дори да се пропадне – няма да стане за едно или две поколения. Обикновено са нужни столетия. Въпросът, който е належащ пред нас сега, тук в България, е какво да правим? Трябва ли да инвестираме данъци в образование и да го правим лесно достъпно за всички или пък не – да го направим частно и да го оставим на произвола на съдбата?

Аз отговарям твърдо, еднозначно и ясно – трябва да инвестираме данъците си в качествено образование! То е единственият начин да изплуваме от тинята! Трябва да създадем произвоство и технологии, които да ни изкарат конкурентни на световния пазар. С колкото повече суров материал (необучени хора) разполагаме – толкова по-качествени диаманти (добре обучени хора)  ще можем да произвеждаме. От тук насетне остават въпросите:

1. Откъде да вземем парите за тази инвестиция в образованието – явно трябва да орежем бюджета на нещо друго;
2. Как да спрем изтичането на мозъци към по-богати държави?;
3. Как са се справим с корупцията и изтичането на данъците ни в частни ръце?;
4. Как да върнем разбирането в обществото, че образованието е важно и да съживим старата възрожденска традиция?

Наистина – проблемите са чудовищно голями. Една образователна система както видяхме много лесно се руши, а изключително трудно се създава. Трябва много труд, много битка и много жертви. Да, жертвите са фактът, че ние ще живеем много по-зле отколкото можем да го направим с парите, с които разполагаме сега. Можем вместо да инвестираме в образование, да си оправим пътищата и да караме меко и удобно автомобилите си. Сега е време да кажем какво искаме – бъдеще за децата си или удобство за нас?

Изключително силно отхвърлям аргумента „няма да плащаме данъци, защото се крадат“. Не, не и ТВЪРДО НЕ! Това, че едно добро нещо е опорочено от малък кръг хора в миналото не означава, че то се обезсмисля. Вместо да саботирате добрите идеи – борете се така, че те да се осъществат правилно. Накажете крадците! Направете системата така, че да не може да се краде! Напрегнете се и работете за справяне с проблемите, а не бягайте от тях – вие можете!

И преди да завърша – ще излезна от сферата на образованието. Въпросът за „защо да плащаме данъци?“ е валиден за всички сфери на живота:

- Защо да плащаме здравни осигуровки?
- За да могат всички да имат равен шанс за добро лечение!

- Защо да плащаме социални осигуровки?
- За да могат всички да имат равен шанс за достойни старини!

- Защо да плащаме пътен данък?
- За да могат всички да имат равен шанс да се движат по по-хубави пътища!

Въпросите са много и продължават. Е, понякога има и вредни данъци – такива, които облагодетелстват само малка група хора. Например представете си „данък алпинизъм“ – за да може „всички“ да имат по-евтини въжета за катерене. Ясно е, че трябва да се плащат данъци само и единствено в сфери, които засягат мнозинството хора от обществото!

Има вариант данъци да не се плащат въобще. Ще живеем на комуни – ако има дупка на улицата пред нас, то ще си я запълваме сами. Ако детето ни трябва да учи – ще си плащаме сами. Така някои от хората ще бъдат доволни, защото ще виждат пряко за какво дават парите си. Много по-голяма част от обществото обаче ще страда, понеже няма да има тази възможност. Освен това всички знаем колко трудно е да накараме всички съседи са си платят ремонта на покрива на блока – представете си как ще накарате съседите да платят за дупката на улицата. Затова плащайте данъци и се радвайте, че има такава структура. Плащайте, но и контролирайте активно! Когато си купите нещо в магазина вие гледате срок на годност, качество, съставки, и т.н. Абсолютно същото трябва да се прави и с данъците ви – давате пари и трябва активно да се интересувате за какво биват похарчени. Този навик за съжаление все още липсва в българина – той е свикнал само да констатира лошото, но не и да се опита да го ремонтира…

За финал ще стана досаден. Ще кажа, че „данък образование“ според мен е най-важният данък! Той е нашето бъдеще!

П.П. Сега очаквам Тодор или някой друг съмишленик на платеното образование да даде контра с неговата гледна точка. Аз се опитах да намеря градивна такава, но не успях.