C, PHP, VB, .NET

Изгледайте тази новина от RE:TV:

Как се стигна дотук? По време на изборите имаше съобщение “купуването и продаването на гласове е престъпление”. Какво може да се каже тогава за “купуване и продаване на първокласници”?

В предишната си статия “проблемите на образователната система” дадох очерк именно на тази ситуация. Неслучайно там нарекох образователната ни система “бройлерова”. От горния репортаж това се вижда ясно – ученикът се е превърнал в стока, която се търгува.

Конкуренцията е нещо хубаво, когато е лоялна. В случая виждаме, че тя въобще не е такава. Това щеше да бъде нещо нормално ако образованието ни беше изцяло частно – подобни “удари под кръста” се наблюдават често в частния сектор, където борбата за пазар е безмилостна. Да, но нашето образование все още почти изцяло е държавно и би следвало да се базира на социална лява политика.

Битката между училища A и B от един и същи град е абсурдна. И двете са подвластни на една и съща институция – министерството на образованието. Е има и общински училища. Това не променя картинката, защото общината и държавата задължително трябва да работят в синхрон!

Значи получава се, че двама служители (директори на училище) на една и съща фирма (министерство на образованието) се бият помежду си и си правят мръсни номера. Борбата очевидно е за оцеляване – този, който не успее да привлече достатъчно ученици ще бъде уволнен. Наблюдаваме деструктивни тенденции вместо екипна работа. Вътрешно-фирмена нелоялна конкуренция на най-ниско ниво. А къде са мениджърите на фирмата, които трябва да се грижат за реда и дисциплината и къде е “социалното” в такава политика?

Всичко това очевидно се дължи на демографската криза. Много семейства се преместиха в София, Пловдив и Варна. Получи се така, че в столицата няма място за деца в детските градини (а утре това ще се пренесе и в училищата), а в провинцията школата пустеят. Това не е проблем само за образователната система – той е всеобщ. Фактът, че има такъв проблем обаче се обяснява само с едно – лош мениджмънт. Някой не си е свършил работата, когато е трябвало да следи популацията и миграцията на масите. Всъщност дълбоко се съмнявам, че някой въобще е правил такова изследване. Управлението май чака нещата да се наместят сами. Да, но постройките на училищата няма да се появят самички – нужно е някой да ги построи. За старите пък нашите бащи и дядовци са давали пари, за да бъдат построени. Трябва ли сега да хвърлим тези пари на боклука?

Проблемът е очевиден и при висшето образование. Както казваше мой приятел “днес само висшист да искаш да станеш”. Десетки университети с множащи се специалности се борят за все по-малък брой студенти. Разкриват се нови и нови специалности, нови и нови университети. Няма да се учудя ако скоро кандидат-студентските изпити на много места станат безплатни и университетите да започнат да си купуват студенти, както е показано за ученици в по-горното клипче.

Същите процеси се виждат в немалка степен и вътре в самите университети. Знаете, че всеки факултет и всяка негова катедра имат относителна самостоятелност. Не е тайна, че някои катедри едвам си попълват бройката и са на ръба на оцеляването, а други се пръскат по шевовете от студенти. Затова започват и реформи от типа “общ прием в първи курс за Х специалности”, чрез което да може да се балансира наплива към водещите специалности. Така доколкото знам е в Нов Български Университет – те като частен такъв се ориентираха бързо. От тази година е въведено и за три специалности в Техническия. Ако нещата не се подобрят – скоро така ще бъде навсякъде. А общия прием за мен е изключително лош – с него на кандидат-студентите се казва “важно е да учите за висше образование – няма значение в каква специалност ще бъде това”. Пак казвам, че най-малко виновни са университетите за тази ситуация – те просто се нагаждат към средата. Студентите за нещастие пък нямат право на глас.

Защо се получава така и кому са нужни тези “трикове”? Проблемът е повече от явен – държавната поръчка е изключително голяма и не отговаря на реалните нужди на пазара. След като закрихме промишлеността си, то защо все още поддържаме гигантски факултети с по няколко катедри, които бълват може би добре квалифицирани кадри, но без възможност за реализация на пазара на труда? Стигнахме до ситуацията всички добри ученици да се набутват в специалност информатика (ако са математици) или право (ако са добри в литературата), а останалите – където остане място, но задължително да влизат всички желаещи. Истината е, че местата за “топ-специалностите” станаха толкова много, че и там започва да влизат какви ли не хора. Те от своя страна дърпат качеството на образованието силно надолу и добрите студенти нямат шанс да получат “топ образование”. За останалите специалности пък няма нужда от коментар.

Липсата на план за държавната поръчка е виновна за всичко. Ето скоро ще строят АЕЦ Белене. Ще са нужни добри специалисти по “Ядрена Енергетика”. Да, но тази специалности навсякъде са западнали и са на ръба на оцеляването. В специалност информатика вече се влиза с оценка под 4. Какво остава за “Ядрена Енергетика” тогава? Надявам се няма да обидя никой – там все пак има и качествени хора. Да, но те са малцинство! Накрая от университета образно казано излизат недообучени програмисти и ядрени енергитици с най-общи познания. Затова никак не са виновни преподавателите – такъв “материал” им е предложен. Те са длъжни да се съобразяват с общото ниво. Когато то е ниско – преподадените знания няма как да бъдат изчерпателни.

Разпрострях се надълго и нашироко. Обобщението е само едно – в България има повече места отколкото ученици. За капак на всичко съществуват и региони без право на образование, защото училищата са закрити, а “селския даскал” е дефакто забранен (той не може да издаде диплома). В университетите пък всеки желаещ е добре дошъл – без нужда от борба. Е, ако не знае и не може – просто ще бъде разпределен в “по-кофти” специалност,. След това ще започне да работи в някой “call center” и преподавателите ще го молят да дойде да си вземе оценката, за да може да премине в по-горен курс. Накрая ще излезе “кух” специалист, който ще знае по-малко от всичко, което е трябвало да научи в детайли, а от “нищо” – най-много. А ние всички плащаме данъци именно за това положение.

Дискусии и спорове могат да се зародят много. Някои ще обвинят родителите – те не се грижат за децата си вкъщи докато са малки. Други ще обвинят учителите – те са слаби, живеят в “соца” и учат децата на остарели “глупости”. Трети най-абсурдно ще обвинят самите ученици и студенти, че са незаинтересовани и “хаймани”. Аз обаче стоя твърдо зад позицията си:

1. За да имаме добри учители трябва да има добра среда за учителите;
2. За да имаме добри ученици ние трябва да имаме добра среда за добри ученици и да има вече създадени добри учители, които да ги учат;
3. За да имаме добри родители тези добри ученици трябва да пораснат.

Виждате, че процесът за разрешаване на проблема не е “от днес за утре”. Нужно е изграждането на поколения от учители, ученици и родители, които да работят екипно в добра среда. В момента именно такава среда липсва. Няма конкуренция между учениците. Няма адекватно оценяване, а оттам идат “кухи” дипломи без стойност. Няма никаква борба за знания, а има такава за “избутване”. Изобщо – една чудесна среда за виреене на тежка корупция.

На първо време е нужна сериозна реформа, която да синхронизира образователната система с демографската криза. Нужно е да бъдат преместени училища от едни региони в други. Нужно е да бъде закрито огромно количество държавна поръчка във висшето образование. Ако ще продължаваме да имаме централизирано управление на училища и университети, то трябва да има и сериозен контрол и планиране. В противен случай централизираната система пречи и води до абсурди на едно място да нямаш шанс да получиш образование, а на друго да станеш тесен специалист без да можеш практически да използваш знанията си.

От такова положение дори е по-добре една масова приватизация и абдикиране на държавата от образованието, т.е. асоциална крайно дясна образователна система, в която богатите ще бъдат образованите, а бедните почти без никакъв шанс. Така впрочем сме били през периода на възраждането – можело е да се получи добро знание само в чужбина срещу солидно количество пари. Дали в момента с все по-силната тенденция за учене в чужбина и с масовото плащане за частни уроци не се очертава именно подобна перспектива?