* Минах на радио

Публикувано на 09 юли 2010 в раздел Общи работи.

Преди три дни късно вечер си загасих телевизора. Това беше последното му изгасване. Започна да писука на кратки равни интервали. Изгасих го от бутона и даже от мрежата. На сутринта го включих и… същата работа.

Най-вероятно става въпрос за изгорял бушон или кондензатор. Нямаше мирис на изгоряло, което е частично успокоително. Ремонтът едва ли ще е скъп. Проблемите обаче не са малко – става дума за Samsung 32″ SlimFit телевизор (CRT е и тежи ужасно много). А посещенията на техник по дома никак не са изгодни.

Затова реших да си почина от телевизията. Всъщност имам втори малък телевизор в спалнята… но реших да не го местя в хола. Сега слушам предимно радио Хоризонт. Честно казано засега се чувствам прекрасно. По-отпочинал съм и определено вкъщи цари спокойствие. Освен това установих, че предаванията по радиото са много по-обективни и по-подробни. Явно липсата на визуално представяне води до повишаване на качеството на представяне на информацията.

Сега силно се колебая дали да ремонтирам телевизора. По-скоро си мисля да отложа докато не почне да ми липсва сериозно. Засега май не изпитвам никаква нужда от него.



10 коментара за “Минах на радио”

 
  1. Стоимен Стоименов:

    Мен лично телевизията ме дразни и затова нямам телевизор. Чувствам се по-добре, защото съм далече от постоянните реклами и имам свободен избор какво да гледам, защото си ползвам компютъра за тази цел.

     
  2. Филип Петров:

    Обикновено гледам филми, но напоследък не го правя. Обичам да гледам на голям екран, а не пред компютъра. Даже пред компютъра никога не гледам филми…

     
  3. Иван:

    И аз съм със Стоимен. От години не съм гледал телевизия и въобще не съжалявам.

     
  4. Филип Петров:

    Явно това е някаква модерна вълна „при младите“ :)

     
  5. Иван:

    Определено е „модерна вълна“, защото повечето ми приятели също не гледат телевизия :)
    Обаче пък след един прочит на събраните RSS-и в Google Reader-a съм по-информиран от майка ми, която гледа новини по три пъти на ден по пет ТВ програми…

     
  6. Филип Петров:

    Лошото е, че и в RSS емисиите не намирам „чиста информация“, а силно манипулирана и интерпретирана. Хората в България много успешно се връзват на популистките глупости и играят на голямо медийно хоро. Още не съм открил „моя източник на информация“ – все трябва да чета между редовете, за да разбера какво точно всъщност се е случило. И най-често си оставам с догадки.

     
  7. Иван:

    Съгласен съм. Журналистите са си журналисти навсякъде и си пишат тяхната. Чистата истина никъде я няма, но човек като види няколко различни версии може да си направи изводите.

     
  8. Стоимен Стоименов:

    Филип истинина е, че хората и медиите поднасят понякога грешна или напълно изкривена информация. Аз съм съгласен с Иван, че чрез RSS се получава достатъчно информация и даже бих казал много повече гледни точки за дадено събитие от колкото да изгледаш няколко минутния репортаж на някоя телевизия.

     
  9. Филип Петров:

    Спорно е. Принципно професионалните журналисти първо разглеждат всички гледни точки (от RSS емисиите например – вече така е лесно) и тогава синтезират информацията в една обща – най-близката до тази на средностатистическия наблюдател. Проблемът е, че масовата гледна точка в България вече е напълно лишена от логика – от там и професионалната журналистика страда. Тя все пак обслужва зрителите и да ги „гъделичка“ – не се конфронтира с тях. Затова – какъвто зрителя, такива и медиите…

     
  10. Илиян Бобев:

    От седмица съм в нова квартира и вобще не мисля да си вземам телевизор. И преди като имах, рядко ми се случваше да гледам. Сигурно за цяла седмица глеадм 1 предаване и то обикновено комично. Предпочитам да преглеждам новините в интернет – има някакъв избор. Не е като да ти запълнят емисията с „лювопитни факти“ като как отглеждали пилета в Египет или някакви японци се оженили по уникален начин – с главата надолу…
    Като цяло всички програми са 90% пълнеж и 10% нещо което да си залужава ако имаш късмета да го хванеш. Да не говорим за глупавите реклами.
    От време на време ако има някой хубав мач и ми се гледа, винаги мога да го гледам в някое кафене или кръчма с телевизор.

     

Trackback URI | RSS за коментарите

Пусни коментар