C, PHP, VB, .NET

Голяма част от методите на емпирични научни изследвания може да бъдат разделени глобално на качествени и количествени. Разликата между тях на първо и най-видимо място е в броя на изследваните обекти. По правило количествените методи предполагат експериментите да обхващат колкото се може по-голяма част от обекта на изследването и обратно – качествените методи обикновено се фокусират върху малка част от него. Това обаче не е съществената разлика в двата типа методи. Съществена е разликата във фундаменталните им цели.

Количествените методи са предназначени за провеждането на голямо множество експерименти. Обикновено са непълно индуктивни, но все пак разчитат на много получени резултати, които впоследствие подлежат на анализ и синтез. Колкото по-мащабно е едно количествено изследване, толкова по-лесно резултатите от него се приемат от научната общност за „индуктивно доказателство“. В най-добрия си вариант, при обхващане на цялото множество, то се превръща в пълно индуктивно доказателство и естествено се приема за безусловно вярно. При количествените изследвания им логично изискване резултатите от проведените отделни експерименти да са „сравними“. Ако има два експеримента, които са проведени по различен начин, то няма как да се съпоставят техните резултати, а от там няма как да се генерализира заключение. Следователно изследваните обекти в количествените изследвания трябва да бъдат поставяни в еднакви експериментални условия.

Последното поражда фундаментален проблем при индукционните методи на изследване. Както беше споменато формирането на хипотеза рядко може да бъде еднозначно в самото начало – тя обикновено първо преминава през етапите на мнение и работна хипотеза – тя се променя и прецизира на базата на междинни резултати на част от проведените експерименти. Да, но промяната на състоянието на хипотезата почти винаги повлича със себе си и нови изисквания към нейната последваща проверка. Следователно използването само на количествени изследвания обикновено изизсква множествено преповтаряне на експерименти. Например когато провеждаме анкета като задаваме въпроси на много хора и се наложи да променим въпрос от анкетата по време на самото изследване, всички предишни резултати от анкетата вече няма да са валидни и тя ще трябва да бъде преповторена отначало. Това естествено се явява голямо разхищение на изследователски ресурс.

Затова в процеса на прецизиране на хипотезата в последните десетилетия започнаха да се налагат т.нар. „качествени методи“ за изследвания. Като „антипод“ на количествените, те нямат статистически характер. Предмет на качествените изследвания не са общите характеристики на различните обекти, а специпичните характеристики на малка група от тях. Това от своя страна позволява много по-задълбочено проникване до първопричините за изследваните явления и извеждане на зависимости, които не биха могли да бъдат видяни при обобщените резултати от количествен метод. В този смисъл качествените методи са много по-гъвкави и с възможности за „динамична промяна“ и адаптация към изменение в работната хипотеза.

Целта и задачите на количествените и качествените изследвания също се различават силно. Докато чрез количествения метод трябва да се зададат предварително зададени параметри на експериментите на изследването преди провеждането им, то с качествения метод се търсят и интерпретират самите параметри. В този смисъл може да се каже, че качествените методи обикновено генерират хипотези, а количествените се използват за тяхното потвърждаване.

При качествените методи изследователя често е пряк участник в самите експерименти, докато при количествените той е винаги страничен наблюдател. В количественото изследване намесата на изследователя може да навреди на обективността на резултатите, докато в качествените именно това е търсения ефект! Следователно качествените изследвания винаги са субективни, за разлика от количествените, при които субективен фактор не трябва да има. Експериментите на количественото изследване са строго стандартизирани (с цел да могат да бъдат сравними резултатите), докато напротив – при качествените изследвания често стандартизация почти няма.

При всички положения може да се заяви, че качествените методи за научно изследване могат да са индуктивни или традуктивни, но не и дедуктивни. При качествените методи се върви от частното (малката група обекти) към търсене на обща зависимост за целия обект на изследването – в този смисъл те със сигурност се различават по своята „посока на действие“ спрямо дедуктивните.  Така можем да заключим, че качествените методи имат чисто емпиричен характер и почти нямат отношение към теоретичните и фундаментални части на изследването.

Въпреки, че като понятие „качествените изследвания“ са сравнително нови за науката, можем спокойно да твърдим, че те са съществували и преди формализирането им. Учените винаги са се допитвали до мнението на свои колеги и са се интересували от специфичните особености на изследваните от тях обекти, които се намират „под повърхността“ на формалните критерии на количествени методи. Освен това може да се твърди, че в процеса на работа самите изследователи провеждат качествена промяна върху самите себе си – процесът на натрупване на количеството експериментални данни, които водят до качественото изменение (формирането на хипотезата), включва в себе си момент на рефлексия, а той сам по себе си най-често е плод именно на качествено осмисляне на параметрите на изследването. В това число впрочем няма да е некоректно за качествен метод на научно изследване да се включат и личните разсъждения на самия изследовател – мисловната дейност от негова страна, която несъмнено винаги върви успоредно с всяко изследване, също може да бъде разгледана като качествен метод, който адаптира параметрите на изследването, защото те несъмнено влияят на целия процес на изследването до формирането на хипотезата.

При въвеждането на понятието „качествени методи“ всички тези „неофициални справки“ се формализират до „методи“.  Внасянето на методология в процеса на провеждане на качествени изследвания води до много по-силна евристика и по-бърза рефлексия, следователно и по-ефективно изследване. Но методологията на качествените методи не може да бъде толкова силно формализирана, колкото е тази свързана с количествените методи. Напротив – голяма част от качествените методи дават добри резултати именно на базата на нестандартни подходи за решаването на поставените задачи.

С казаното дотук можем да направим следните определения свързани с двата метода:

I. Качествените методи:

• Изследват специфични свойства на представителна извадка от изследваните обекти;
• Откриват скрити, вътрешни зависимости между изследваните обекти;
• Разкриват причинно-следствени връзки за изследваните явления;
• Дефинират параметрите за прилагане на последващи количествени методи на изследване.

II. Количествените методи:

• Фиксират общите, повтарящите се свойства на изследваните обекти;
• Класифицират общи факти за изследваните обекти;
• Сравняват вече фиксирани факти за изследваните обекти;
• Анализират, синтезират и обобщават резултати, които се приемат за валидни за всички обекти на изследването.

Така можем да заключим, че качествените и количествените методи винаги работят „ръка за ръка“. Както диалектиката от една страна ни казва, че „количествените натрупвания водят до качествени изменения“, така и прилагането на количествени методи в изследването е немислимо ако не са предшествани от преди това извършени качествени. Следователно количествените и качествените методи следва да се използват в синхрон и да се допълват в името на постигане на реално качествени резултати.

Използвана литература:

1. Бижков Г., Краевски В. – „Методология и методи на педагогическите изследвания“, университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2007г

2. Ядов В. – Стратегия социологического исследования, 1998г.