* Каракачаните днес

Публикувано на 07 юни 2010 в раздел История.

Каракачаните в България са много странни хора. Исторически те са живеели на номадски принцип и са отглеждали овце високо в планините. Преминавали са сезонно границите на различни държави, но най-главно са вървели между България и Гърция. Спокойно може да се каже, че са били същински различен народ от всички други, които познавали – най-малкото не са считали, че имат каквато и да е национална принадлежност. Особена традиция сред тях е било това, че винаги са се женели помежду си и много рядко с хора от други етноси.

Съществуването на каракачаните е доказан трън в очите на управляващите в държавата през новата история на България. Още “по царско време” през 1936г. насилствено сменят гръцките фамилии на каракачаните и ги “побългаряват”. За този “възродителен процес” (неслучайно правя аналогия с възродителния процес със смяната на имената в края на 80те) историята срамежливо мълчи и си признава “под сурдинка”. През 1947г. на каракачаните с български паспорт се забранява преминаването на границата в Гърция. През 1954г. границите и за каракачаните от гръцката част са затворени, а в България е въведена строга регистрация по местожителство. Последното впрочем силно затруднява движението на каракачаните дори вътре в границите на България. През 1958г. национализират стадата им.

В селото, в което имам къща, живее един каракачанин. Той е последният от рода си там и няма да има наследници. Все още гледа малко стадо овце:

За мен никой не може да направи по-хубаво овче сирене от този беден човек. Пробвал съм от други хора от селото и смело заявявам, че няма нищо общо. А за сиренето, което купувам от магазина да не говорим. Дори най-скъпарското бяло овче сирене с претенции от най-лъскавия МОЛ… просто няма вкус на сирене. Дали има мляко в “купешкото” не знам. Баща ми помни как преди години в заводите за кисело мляко ежедневно идвали цистерни от цялата държава, а в днешно време такива няма въобще – размотават се само малки бусчета на разпространители на готова продукция (ако мляко без истинско мляко може въобще да бъде наречено “мляко”). Аз знам само, че в каракачанското има и то съответно има съвсем различен и много по-приятен вкус:

Човекът ми разказа съвсем набързо историята на споменатата национализация през “комунизма”. Дошли военни с пушки и отнели почти всички овце от стадото им “в полза на народа”. После думите му бяха следните:

- Бяхме потресени – това беше целият живот на баща ми. Те овцете впрочем после умряха почти всичките. Това е планинска овца – не може да живее долу в ниското. Шефът на ТКЗС-то дойде при баща ми и му каза, че било грешка и съжалявали… да ама късно!

С жал трябва да кажа, че днешното управление на България не е по-малко агресивно към каракачаните от предишните режими. Субсидиите за млекопроизводителите са спрени, а държавата отдавна им дължи много пари. Мандрите не изкупуват млякото им, а и да го правят – на смешна цена спрямо търговската. Това естествено е валидно за всички, не само за каракачаните. Не на последно място обаче държавата ни няма абсолютно никаква стратегия за опазване на тяхното културно богатство. С беднотията, на която са обречени, те все по-бързо и методично изчезват и спират да развиват дейността на животновъдството.

В част от статията са използвани данни от Уикипедия



7 коментара за “Каракачаните днес”


  1. Стоимен Стоименов:

    Жалко е наистина положението на тези хора…

    Моите баба и дядо също гледаха крави много години и млякото им го изкупуваха за жълти стотинки. Лошото е, че държавата почти не полага грижи за дребните селскостопански производители…


  2. Филип Петров:

    Аз си мисля, че това е целенасочена държавна политика. Всичко искат да се окрупни. Затова се толерират изключително много “бизнес центровете”, “МОЛовете” и “хипермаркетите” спрямо дребните частни търговци… За добро или за лошо – това умните хора могат да преценят сами.


  3. Стоимен Стоименов:

    Недостатъка на демокрацията е, че корпорациите са над държавата и те диктуват правилата, така че се гледат интересите само на големите клечки…


  4. Филип Петров:

    Недостатъка не е на “демокрацията” – на “капитализмът” е. И колкото е недостатък, толкова е и предимство – зависи от гледната точка. Тежките проблемите идват заедно с монопола. А ние сме малка държава и монопол много лесно се постига.


  5. Стоимен Стоименов:

    Мерси, че ме поправи.

    Всяко нещо си носи недостатъците и предимствата…


  6. Петър Чакалов:

    Няма да скрия, че попаднах съвсем случайно тук. Всъщност синът ми се занимава (професионално вече) с програмиране, та ми даде този линк. Драги г-н Филипов, от написаното по-горе личи, че сте благосклонно настроен към нашата общост, дали заради сиренето и млякото, не знам, но поне не сте критичен. Аз не знам, колко са посетителите ви, но колкото и да са те, не би трябвало неволно да ги вкараме в заблуждение, нали?
    Разбира се има и много истина в написаното, нека не сме крайни разбира се. Например това, което се отнася до смяната на фамилиите, до национализацията, до истинското сирене и т.н.. Но поставянето ни в отделна етническа група, група, която се самоизолира и др. подобни твърдения е далеч от истината. Посочването на български и респективно гръцки каракачани, пък е смешно. Неволното посочване на каракачаните, като бедна прослойка пък на сегашното българско общество буди направо недоумение.
    Аз вярвам, че тези грешки са допуснати от малкото и оскъдна информация, а този “неграмотен”, но сигурно великолепен в мъдроста си старец неволно е станал причина за това.
    В този ред на мисли, ако се интересувате, пишете ми на мейла, ще се постарая да ви подам достатъчно информация. Някои от статиите са на английски, но това едва ли е проблем за вас.
    с почит: Чакалов
    Извинете ме за правописа, но все пак съм над 50-те.


  7. Филип Петров:

    г-н. Чакалов – приемам всички критики. Връзка към сериозните материали по темата може да дадете тук – няма смисъл да образовате само мен. Или поне споделете най-грубите щрихи.

    Аз действително разказах това, което ми разказа стареца. За част от информацията съм ползвал статията от Wikipedia.


Trackback URI | RSS за коментарите

Пусни коментар