C, PHP, VB, .NET

Каракачаните в България са много странни хора. Исторически те са живеели на номадски принцип и са отглеждали овце високо в планините. Преминавали са сезонно границите на различни държави, но най-главно са вървели между България и Гърция. Спокойно може да се каже, че са били същински различен народ от всички други, които познавали – най-малкото не са считали, че имат каквато и да е национална принадлежност. Особена традиция сред тях е било това, че винаги са се женели помежду си и много рядко с хора от други етноси.

Съществуването на каракачаните е доказан трън в очите на управляващите в държавата през новата история на България. Още “по царско време” през 1936г. насилствено сменят гръцките фамилии на каракачаните и ги “побългаряват”. За този “възродителен процес” (неслучайно правя аналогия с възродителния процес със смяната на имената в края на 80те) историята срамежливо мълчи и си признава “под сурдинка”. През 1947г. на каракачаните с български паспорт се забранява преминаването на границата в Гърция. През 1954г. границите и за каракачаните от гръцката част са затворени, а в България е въведена строга регистрация по местожителство. Последното впрочем силно затруднява движението на каракачаните дори вътре в границите на България. През 1958г. национализират стадата им.

В селото, в което имам къща, живее един каракачанин. Той е последният от рода си там и няма да има наследници. Все още гледа малко стадо овце:

За мен никой не може да направи по-хубаво овче сирене от този беден човек. Пробвал съм от други хора от селото и смело заявявам, че няма нищо общо. А за сиренето, което купувам от магазина да не говорим. Дори най-скъпарското бяло овче сирене с претенции от най-лъскавия МОЛ… просто няма вкус на сирене. Дали има мляко в “купешкото” не знам. Баща ми помни как преди години в заводите за кисело мляко ежедневно идвали цистерни от цялата държава, а в днешно време такива няма въобще – размотават се само малки бусчета на разпространители на готова продукция (ако мляко без истинско мляко може въобще да бъде наречено “мляко”). Аз знам само, че в каракачанското има и то съответно има съвсем различен и много по-приятен вкус:

Човекът ми разказа съвсем набързо историята на споменатата национализация през “комунизма”. Дошли военни с пушки и отнели почти всички овце от стадото им “в полза на народа”. После думите му бяха следните:

- Бяхме потресени – това беше целият живот на баща ми. Те овцете впрочем после умряха почти всичките. Това е планинска овца – не може да живее долу в ниското. Шефът на ТКЗС-то дойде при баща ми и му каза, че било грешка и съжалявали… да ама късно!

С жал трябва да кажа, че днешното управление на България не е по-малко агресивно към каракачаните от предишните режими. Субсидиите за млекопроизводителите са спрени, а държавата отдавна им дължи много пари. Мандрите не изкупуват млякото им, а и да го правят – на смешна цена спрямо търговската. Това естествено е валидно за всички, не само за каракачаните. Не на последно място обаче държавата ни няма абсолютно никаква стратегия за опазване на тяхното културно богатство. С беднотията, на която са обречени, те все по-бързо и методично изчезват и спират да развиват дейността на животновъдството.

В част от статията са използвани данни от Уикипедия