По термин на около -6 месеца и половина :)

Ще се опитам да опиша сигналните кодове с мои думи, като се старая да не се отклонявам от официалните дефиниции. Метеорологичните кодове всъщност са пет, а не три (както ги показват обикновено по телевизията). Те са „бяло“, „зелено“, „жълто“, „оранжево“ и „червено“. Всеки един от тях важи за всякакви метеорологични явления и процеси. Например ветрове, снеговалеж, дъжд, рязки температурни разлики… Различният код показва различна степен на застрашеност, както следва:

• Бяло – няма данни за обозначения регион;
• Зелено – няма никаква опасност. Времето е нормално и спокойно за сезона. Отчетите са под средните стойности за сезона;
• Жълто – налична е потенциална опасност. Времето не е необичайно за сезона, но е добре да бъдете внимателни. Отчетите са над средните стойности за сезона. Не предприемайте ненужни рискове;
• Оранжево – времето е опасно. Достигнати са стойности много над средните за сезона. Да се избягват преходи извън главните пътни артерии и утвърдените туристически пътеки. По възможност пътуванията да бъдат избягвани;
• Червено – времето е много опасно. Достигнати са стойности към или дори над максималните за сезона. Възможни са големи щети на инфраструктурата – спиране на ток, вода, комуникации, запушване на големите пътни артерии. Има реална опасност за живота на хора навън. Властите издават разпореждания и съвети по реигони, които е задължително да бъдат следвани и спазвани строго от гражданите. Въвеждат са извънредни мерки, като затваряне на големи пътни артерии, забрана за пътуване на определени превозни средства (или дори всички при критична ситуация), обявяване на бедствено положение в определени региони (или национално при изключително тежка ситуация). Избягвайте всякакви пътувания, освен при наистина спешни случаи или критични ситуации застрашаващи живота ви там, където се намирате в момента.

Следната таблица показва връзката между вероятността за срещане на явлението и очакваната сила, с която то ще се разрази. Тя помага за предварителното прогнозиране за издаване на цветови кодове за предстоящи събития. До голяма степен скалата е лично мое „творчество“, но все пак съм взаимствал информация от различни източници:

Естествено какво означава „слабо“, „средно“ или „силно“ влияние на природното явление е доста субективен фактор. За едни страни падането на два метра сняг ще бъде нормално явление със средна сила. Докато същото при други би било бедствие. Същото се отнася и до вероятността – тя също е субективен фактор, който се определя според честотата на срещане на природните явления в определения регион.

Тук отново ще дам една лично моя интерпретация на няколко основни природни явления и ще дам личната си оценка на силата им спрямо България:

• Дъжд
  • Слаб – рамящ или слаб дъжд, без опасност от наводнения. Очакват се мокри пътни настилки, за което шофьорите трябва да бъдат по-внимателни. Задължително се кара на къси светлини (важи и за всички по-насолу);
  • Среден – краткотрайно преваляване, от което за кратко време на места се образуват локви. Шофирането е затруднено и има предпоставки за „аквапланинг“. Поради това се очакват закъснения в транспорта. Възможно протичането на покривите на къщи и обществени заведения, но без опасност от наводнение. Не се очаква съществено забавяне на полети в авиацията. Могат да се очакват частични смущения в комуникациите. Не се очакват сериозни проблеми с електрозахранването;
  • Силен – дълготрайно преваляване, от което се очаква сериозно затруднение в организацията на транспорта. По определени улици в градовете е възможно образуването на големи локви и „течене на реки“. Сградите с неремонтирани покриви могат да очакват наводнения в подпокривните си пространства. Същото важи за мазетата на сгради, около които има затлачена канализация. Възможно е съществено забавяне на полети в авиацията, особено ако бурята е гръмотевична. Очакват се по-мащабни смущения в комуникациите. Възможни са смущения в електрозахранването;
  • Много силен – пороен дъжд, независимо дали краткотраен (по-честия случай) или продължителен. Очакват се много сериозни проблеми с транспорта заради очаквани множество катастрофи и наводнени улици. Голяма вероятност от наводнения на мазета и тавани на сгради. Сериозни проблеми в авиацията. Очаквано прекъсване на електрозахранването и комуникациите в населените места. Сериозна опасност за живота на хората, които се намират на открито в туристическите райони.
• Вятър
  • Слаб – без опасност за проблеми с транспорта и авиацията. През зимата пешеходците в градовете и туристите трябва да вземат предпазни мерки и да се обечат добре;
  • Среден – очакват се минимални проблеми с транспорта в следствие от катастрофи. Пешеходците и туристите са затруднени в придвижването си. Опасност от падащи предмети в близост до сградите. Не се очаква сериозна опасност от падащи дървета;
  • Силен – очакват се проблеми с транспорта, особено при високите превозни средства, както и евентуални закъснения в авиацията. Туристите извън населените места са изложени на сериозна опасност. Ходенето пеша на открито не е желателно дори в градовете. Голяма възможност за падащи предмети от сградите. Очакват се паднали дървета и клони. Възможни са спирания в електрозахранването;
  • Много силен – силата на вятъра не позволява ходенето пеша на открито. Критична опасност за туристите извън населените места. Сериозна опасност за хора на открито и в населените места. Очакват се падащи предмети от сградите, паднали дървета и клони. Сериозни проблеми за транспорта и авиацията. Възможни са тежки катастрофи, които да причинят запушването на главни транспортни артерии. Очакват се спирания на електрозахранването, като е възможно и мащабно такова.
• Сняг
  • Слаб – незначителен снеговалеж, от който не се очаква натрупване на снежна настилка. Пътищата изискват обработка срещу заледяване. Очаква се пътищата да са мокри, поради което е нужно шофьорите да са по-внимателни. Задължително се кара на къси светлини (важи и за всички по-насолу). Не се очакват затруднения за пешеходците и авиацията;
  • Среден – по-продължителен снеговалеж, от който се очаква се натрупването на малка снежна настилка, което ще доведе до забавяне при транспорта. На места са възможни заледявания на пътната настилка. Не се очакват проблеми с авиацията. Пешеходците са минимално затруднени в придвижването си. Туристите в планините трябва да са екипирани подходящо с високи непромокаеми обувки. На места се очакват малки аварии по електрозахранването;
  • Силен – продължителен и интензивен снеговалеж, от който се натрупва значителна снежна покривка. Опасност от затваряне на пътища, от които дори главни пътни артерии. На места автомобилите трябва да се движат с вериги. Голяма вероятност за тежки аварии по електрозахранването. Голяма опасност за туристите извън населените места, особено в планинските региони. Големи проблеми за авиацията и железопътния транспорт;
  • Много силен – нетипично голяма снежна покривка в следствие от особено интензивен и продължителен снеговалеж, който не позволява на почистващата техника да си свърши адекватно работата. Затваряне на множество пътища, което на места може да доведе до бедствена ситуация. На много места автомобилите трябва да се движат само с вериги. Тежкотоварния транспорт се спира от движение. Спиране на авиацията и големи проблеми за железопътния транспорт. Критична опасност за туристите в планините. Тежки аварии по електрозахранването, като е възможно и мащабна такава. Невъзможност на спасителните екипи да достигат до бедстващи региони.
• Заледяване
  • Слабо – обикновено налично само по малки улички в населените места или на по-усойни части от пътищата, където не е опесъчено достатъчно добре. От това се очакват частични, но не сериозни затруднения в транспорта. Възможни са травми от счупвания на крайници при пешеходците, особено в населените места, където по обясними причини честотата на срещане на заледени участъци е по-голяма;
  • Средно – очакват се проблеми от задръствания по републиканската пътна мрежа. Болниците получават зачестени сигнали за нужда от спешна помощ от пострадали пешеходци. Катастрофите по пътищата са зачестени, понякога тежки;
  • Силно – мащабни заледявания на пътната настилка, които довеждат до много сериозни проблеми с транспорта, дори „транспортен хаос“. Спира се тежкотоварния транспорт. Болниците получават зачестени сигнали за нужда от спешна помощ от пострадали пешеходци. Очакват се проблеми при самолетните писти;
  • Много силно – същото като силно, но да речем, че „вече е извън всякакъв контрол“. Обявава се бедствено положение и се забранява движението на всякакъв автомобилен транспорт, с изключение на специализирана техника.
• Мъгла
  • Слаба – незначителни проблеми с транспорта. Изисква се повишено внимание от шофьорите по магистралите и пътищата, по които се кара с висока скорост;
  • Средна – на места видимостта е затруднена. Автомобилите трябва да включат къси светлини или светлини за мъгла (важи и за всички по-долу). Скоростта на движението трябва да се намали. Очакват се катастрофи. Полетите на самолетите може да имат закъснения;
  • Силна – гъста мъгла, която се разпространява на големи региони. Изисква се шофиране с много ниска скорост. Зачестили катастрофи, особено свързани с блъснати пешеходци. Мъглата може да се задържи да продължително време, например цял ден. Очакват се сериозни закъснения в авиацията;
  • Много силна – същото като „силна“, но продължаваща за още по-дълго време, например няколко дни.

Надявам се, че съм бил максимално точен и полезен.

На връщане пообиколих София. Поздравления на Столична Община (наистина, не се подигравам) за усилията, които полагат в това „снежно бедствие“. Всички основни артерии бяха проходими, нямаше сериозни заледявания и дори малките квартални улички не бяха много зле. Успях да издърпам три леки автомобила от паркинга пред блока на родителите ми – там навяванията бяха страшни и снега беше над бронята на Нивата (последната снимка от горе).

Ако може да направиш краен (или пък безкраен:-))) брой операции в същия ден и минималния неснижаем остатък е 10 лева, каква максимална сума може да изтеглиш (от всичките си сметки) след една година на падеж? След колко операции? А ако неснижаемия остатък е 1 стотинка? А ако няма такъв и операциите са безкраен брой?

¥€$

Истината лъсна тогава, когато наистина трябваше да издърпам товар, а не да се търкаля на колелата си. Снегът беше голям:

УАЗката успя да пробие снежен тунел до едно място и заора здраво. Решихме да не се спускаме по-надолу, защото връщането беше под голяма въпросителна, а по колите возихме деца:

След като УАЗката мина можеше и Нивата да си прокопае път използвайки коловозите. Ето как изглеждаше нивото на снега спрямо задния мост:

При излизането се наложи да издърпам УАЗа. Досега бях изваждал само леки автомобили и рядко бусове от леки ситуации без проблеми. Тук ситуацията беше малко по-сериозна, защото освен снега колите бяха на наклон. Ясен завърза своето (истинското) въже:

А пък аз въпреки неговите възражения направих едно „светотатство“ – удължих въжето като завързах моето за неговото. Идеята ми беше, че ако съм на равното ще ми е по-лесно. То, че ще е по-лесно, по-лесно ще е… но моето въже се скъса още при първото усилие, без да има какъвто и да е динамичен удар – опъвах много плавно. А куката му, както споменах по-горе, се изкриви. Боклук! После се закачих директно за въжето на Ясен с шегел. Използвахме съвсем малко помощ с лопатите и го издърпах безпроблемно през преспата.

Така за пореден път се убедих, че в днешно време не може човек да си купува продукти току така. Преди покупката на каквото и да е трябва да се изчетат няколко десетки поменика на препатили хора и от тях да се синтезира информацията в кой магазин точно да се отиде и какво точно да се купи. Иначе си купуваме скъпи продукти със стойност на мартеница – да се окичим и да се хвалим, че имаме.

Почерпих въпросната информация и се насочих към правилното място – корабния магазин на площад „Възраждане“. От там се сдобих с двоен полиестерен колан изглеждащ по следния начин:

Въпросният колан е с дължина 6 метра (максимално допустимата за използване на пътя по закон) и максимална допустима сила при постоянен опън в изпънато положение 2000кг. Осигуровката е 6:1, т.е. би могло да издържи на краткотрайно натоварване до 12 тона, но това естествено е под голяма въпросителна. Гаранцията е до 2 тона и не се допуска повече. Това е най-слабият възможен колан, който може да се използва при теглене на Лада Нива.

Силно се замислих дали да не се презастраховам – хората продават жълти (3 тона), сиви (4 тона), червени (5 тона), …, оранжеви (10-12 тона) колани, но цените и целите ми ме спряха. Автомобилът тежи 1210кг. с максимално допустим товар 400, т.е. максимално 1610кг. Ако я претоварим жестоко – пак няма да надхвърли 2 тона. А на този двутонен колан може спокойно да се повдигне целия автомобил и да се отлепи от земята. Убеден съм, че ухото за теглене няма да издържи на такова усилие. Лошото на това въже е, че няма да издържа на силни динамични удари, но тя и Лада Нива е самоносеща конструкция и тя самата също не издържа на такива.

Съответните шегели, които взех са също оразмерени за 2 тона:

С този колан за теглене вече съм уверен, че съм спокоен поне на пътя – ако закъсам ще ме дърпат с него без проблеми. Ще издържа и на стандартните издърпвания от кални локви извън пътя. За големите тежки закопавания има по-сериозни решения, но аз не съм (все още) човек, който предприема такива авантюри, а и автомобила ми не е проектиран за такива.

Краен извод: Не си купувайте боклуци от бензиностанциите!

Задача 1. Злият магьосник хванал сто джуджета, наредил ги в редица, така че всяко да вижда тези пред него. На главите им сложил червени и сини шапки – на всяка глава по една шапка. След това започнал да ги пита от последното към първото с какъв на цвят шапка е. Ако джуджето познае го пуска на свобода, в противен случай го убива. Обаче джуджетата успели предварително да разберат за това нареждане и да измислят стратегия, с която да се спасят максимален брой джуджета. Каква е била стратегията и колко джуджета могат да се спасят със сигурност?

И разбира се след лесната задача, следват тежките подусловия :)

Задача 2. Колко джуджета могат да се спасят ако имаме m цвята шапки?

Задача 3. Колко джуджета могат да се спасят ако к от тях са далтонисти?

П.П. (от Филип) За последните две задачи предлагам джуджетата да са „n“ на брой и естествено трябва да имаме n≥m и n≥k. В задача 3 се предполага, че шапките са отново червени и сини. Накрая предлагам още нещо:

Задача 4. Колко джуджета могат да се спасят ако имаме m цвята шапки и k от джуджетата са далтонисти :)

Било точно 12:00 часа, когато жената се престрашила и взела първите 10 перли. Номерирала ги с числата от 1 до 10 и ги сложила в чантата си. После погледнала роба, извадила перла №1 и му я дала (той пък я сложил във вълшебната си торбичка, в която също се събирали безкраен брой перли).

Решили да си тръгнат… но ги заглождила мисълта, че може да вземат още и не им е достатъчно. Върнали се и точно в 12:30 часа тя взела още 10 перли, номерирала ги с числата от 11 до 20 и ги сложила в чантата. От нея пък извадила перла №2 и я подала на роба, който от своя страна също я прибрал.

Същото нещо се повторило отново, но този път в 12:45 часа. Тя взела нови 10 перли, номерирала ги от 21 до 30, сложила ги в чантата, а на роба дала перла №3. Следващата кражба се случила в 12:52:30 (12 часа, 52 минути и 30 секунди). Тогава взела нови десет перли, номерирала ги от 31 до 40, прибрала ги и дала перла №4 на роба. Процесът на кражбата се повторил безкрайно много пъти с безкрайно „наситняване“ на времевия интервал. Ако се чудите как може да стане това – недейте да се мъчите, било е отново магия.

Точно в 13:00 часа обаче влезнал Аладин и заварил крадците в своята перлена стая. Ядосал се страшно много и веднага им грабнал багажа. После го претърсил…

Колко перли е намерил в чантата на жената и колко перли в торбата на роба? Или кажете поне кои са били повече?

• За вас най-добрия път от точка А до точка Б е най-лошия според всички останали;
• Не знаете какви са цените в автомивките и никога не сте се интересували от тях;
• Одрасканата боя за вас е „естетически тунинг“;
• Жена ви няма необходимата физическа сила, за да върти волата и да ви прибире с колата след запоя ви в кръчма;
• От време на време изпитвате характерна остра мускулна болка от рамото до лакътя (само на лявата ръка) ;
• Всеки път като изпитате болката от предишната точка си казвате „уфф, никога повече няма да дърпам лостчето за отваряне на багажника от тази позиция на тялото“;
• Тръгвате събота сутрин на пазар с колата, а се прибирате вечер с гаечен ключ и клещи в ръка… все още без да сте направил никакви покупки;
• Зимата винаги паркирате само в непочистените паркоместа, независимо дали има други свободни или не;
• Когато возите с вас неподготвени приятели често чувате „Ей, леко… леко!“;
• Пасажерите ви често се държат здраво за дръжката на вратата;
• Ако все пак си измиете колата все някой ще се намери да ви честити за „новата покупка“;
• С резервните части които носите в колата може да си сглобите още един автомобил;
• Посещавате автосервиз само в най-краен случай при пълна неотложна необходимост;
• Зимата карате разсъблечени на леко отворен прозорец;
• Има черни отпечатъци от пръсти на всяка страница от ремонтното ръководство на автомобила;
• Прекарвате повече време под колата, отколкото под жената;
• Ако оправите едно нещо, то задължително моментално се разваля друго;
• Мрънкате когато нещо се счупи, но сте изключително доволен, когато го оправите сам, независимо колко време и усилия ви е коствало това;
• Чудите се защо колите не ги правят нормално с кафява боя;
• Никога не позволявате на друг човек да ви затвори вратата на багажника;
• Обикновено се провиквате: „По-силно!“ след като пасажер слезе и затвори вратата;
• Приятелите ви често ви викат за пътна помощ;
• Често оказвате пътна помощ на напълно непознати;
• Ако излезете на магистрала почти всички ви изпреварват;
• В магазина за авточасти мерят покупките ви на кантар;
• В кофата резервни части винаги се намира по нещо за помощ на всякакви други марки автомобили;
• Това, че нещо по ходовата част тропа не ви смущава ни най-малко;
• Обяснявате на собствениците на други автомобили колко е важно да се гресират каретата, да се сменя маслото на трансмисията и др. неща, които те никога не са правили или въобще няма нужда да правят, защото в тяхната кола няма такъв агрегат;
• Имате заучен рецитал, с който обяснявате на всеки нов пасажер „за какво служат малките лостчета“;
• Ако в града не спазвате достатъчно дистанция до автомобила пред вас, то той обикновено ви пропуска да го изпреварите;
• Често спират и ви дават път, когато се включвате в движението от малки улички;
• КАТ почти никога не ви спира за проверка на документите;
• Ако все пак полицай ви спре, то е нормално с него да протиче разговор свързан с възможностите на автомобила;
• Може да е в нарушение, но все пак винаги има къде да спрете/паркирате без да пречите на движението;
• Вместо да се възмущават на паркирането ви от предишната точка, хората обикновено се възхищават;
• Ако се ударите с друг автомобил, то старателно започвате да оглеждате щетите по другата кола, а не по своята собствена;
• Не намалявате при дупки, легнали полицаи, релси и други препятствия;
• Когато напълните резервоара догоре в купето започва да ви мирише на бензин;
• Миризмата на бензин не ви дразни – свикнали сте.

Ако намеря или измисля още ще допълвам :)

Комлектът включва:

• Мобилен телефон – за него ще пиша подробно по-надолу;
• Зарядно на 220V – с преход от USB към microUSB;
• Слушалки с микрофон;
• Ръчно зарядно – безценно когато ви свърши батерията, а се налага все пак да се обадите по спешност;
• Кабел – използва се за връзка с компютър, както и за връзка със зарядните устройства.

Размерът на апарата е малко по-голям от този на стандартен от този тип. Дебел е и стои доста удобно в ръката. Тежък е за мобилен телефон – 140 грама. Определено има „спартански вид“ и първоначалното впечатление е, че ви връща назад във времето, когато телефоните имаха бутони и не бяха чували за „тъч скрийн“ и подобни глезотийки:

Дисплейът е цветен с 65 хиляди цвята, 2 инча с резолюция 176×220. В общи линии е добър – ъгъла на виждане му е приличен, а подсветката му е много добра. Бутоните са големи и удобни за натискане, включително и с ръкавици. По-големи от това на този панел няма как да се поберат. Батерията е полимерна 3.7v/1300mAh. Все още не съм имал удоволствието да я изпробвам, но според други хора издържа до 10 дни при нормално ползване.

Важните му характеристики са неговата водо и прахозащита. Прахоустойчивостта му е по стандарт IP4, а водоустойчиността IP54. С други думи може да бъде поливан с вода от всички страни, но не и потапян в дълбочина (налягането на водата може да повреди мембраните на микрофона и говорителите). Въпреки това доста хора са го потяпяли в буркани и плитки рекички – работил е безотказно. Военната спецификация е MIL-810F.

Другата му много важна характеристика е неговата удароустойчивост. В тази категория той спокойно спори с всички негови топ-събратя – издържа всички тестове за свободно падане под всякакъв ъгъл от височина 2м върху твърд бетонов под. При малко късмет издържа и от много повече. Оперативната му температура е от -20C до +60C, като и тук по различни тестове се е представял по-добре от написаното по спецификация. Стъклото и на предния и на задния дисплей е Gorilla Glass, т.е. с повишена устойчивост на надраскване и счупване.

Апаратът няма MMS, интернет и блутут. Може да чете само MP3ки от TransFlash (MicroSD) карта. Стандартните му функции са „най-необходимото“:

• Може да провеждате разговори :);
• Има телефонен указател с 300 контакта;
• Може да пишете и приемате стандартни текстови съобщения, като паметта е до 100;
• Има будилник, календар и калкулатор;
• Има пет елементарни игрички, едната популярна от които е Тетрис;
• Може да слушате MP3ките, които са записани в „My Music“ папката на SD картата;
• Няколко вградени картинки и музикални тонове;
• FM радио – използва слушалките за антена.

Другите работи по менюто са обслужващи горните. Не се поддържа инсталиране на допълнителни приложения (например Java). Не поддържа кирилица – поне този, който е у мен е бил предназначен за английския пазар и езиците са „английски“, „френски“, „испански“ и „немски“. Предполагам може да се вземе ROM от руски апарат. Няма и камера (фотоапарат). Изобщо няма излишества при основните си функционалности :)

По-интересни функции има на задния панел:

С двете малки бутончета от ляво и от дясно на дисплея може да се контролират и включват:

• Термометър – в общия случай малко полезна функция, защото ще показва температурата в джоба ви. Темперира се бавно, защото самия термометър е под капака, т.е. за да се отчете приблизително реална околна температура трябва да минат поне няколко минути. Влияе се, но съвсем леко от температурата на батерията при провеждане на разговори и активно използване на други функции на телефона. При студено време (каквото е днес) винаги дава около 1-2C в плюс от реалните;
• Барометър – измелва атмосферното налягане. Справя се много добре и без забележки. Има възможност да се калибрира, но на мен не ми се наложи;
• Алтиметър – измерва надморската височина. Възползва се от данните на барометъра. Доколко е точно предстои да проверя скоро. Засега отчета му е логичен;
• Компас – електронен, работи задоволително като за непрофесионален, не е капризен. Нужно е да се калибрира след всяко изваждане на батерията, като това става относително лесно.

В горната част пък има още две „екстри“:

Контролират се с бутони от дясната страна на апарата, като са поставени на удобно за палеца на дясната ръка място. Те са:

• Фенерче – слабичко, но „да не е като без хич“. Състои се от една светодиодна лампичка. Светлината в общи линии е фокусирана с много слаба разсейка. Натискането на бутона включва фенерчето за 20 секунди, след което то се самоизключва. Това е направено, за да се предотврати случайно включване, което да изтощи батерията. Ако в тези 20 секунди се натисне повторно, то фенерчето угасва преждевременно;
• Лазер – пуска се само със задържане на бутона. Силен е и върши чудесна работа за показалка (и за каквото друго е предназначен).

От дясно има бутони за усилване и намаляване на звука, които се натискат сравнително трудно – трябва сила на показалеца. Под тях е и гумичката, предпазваща microUSB входа, който се използва за зарядно, слушалки и връзка с компютър. Връзката с компютър е безпроблемна – SD картата се вижда точно както обикновена „флашка“.

Звукът от говорителя е много силен. Има функция за провеждане на разговори през високоговорител и честно казано това е първият апарат, който наистина се справя отлично със задачата когато говоря по този начин в колата (а тя припомням е Лада Нива и никак не е безшумно в купето). Хората, с които говорих, са доволни от качеството на звука от микрофона – казват, че е чист. Това обикновено не е силната част на водоустойчивите телефони, затова съм много доволен от този.

Относно недостатъците – ще отбележа само един: USB кабелът му НЕ е стандартен. Нито е micro нито е mini USB – нещо между двата стандарта е. Такива кабели няма да намерите по магазините, а в комплекта идва само един. В интернет магазини се намират, но и там трудно. Хубаво е да се снабдите и с втори кабел „за всеки случай“.

Накрая, но не и на последно място – телефонът има много добра антена. Работи с мрежи 900 и 1800. Използва 2W, което е и максимално допустимото за антена на мобилен телефон. Въпреки това силата на предаване по време на разговор достига максимум по 0,373W/Kg по SAR, което сравнено с други мобилни телефони е доста ниско.

Същият модел може да се срещне „брандиран“ и под други имена – Condurro LM801, i-Travel LM801 (в Русия), OINOMU LM801 и др. Оригиналът си е с името на английската фирма производител Durrocomm LM801. Тя е слабо известна сред широката публика и не е насочена към масовия потребител (дори нямат функционален уебсайт). Вариантът в черно (моят) незнайно защо е по-скъп от този в черно-жълто. Иначе ето ви и подробни тестове на една от „брандираните“ му модификации:

http://gadgetstress.com/2011/07/i-travel-lm801-stress-test/

В една тиха и спокойна градинка, до една добре поддържана детска площадка в квартал Иван Вазов на гърба на Южния Парк, се намира един прекрасно направен и добре поддържан паметник. Паметник на летците от 6-ти изтребителен полк, загинали в боеве, защитавайки столицата на родината си. Паметник на едни истински герои, изправили се очи в очи срещу кръвожаден и силно превъзхождащ по численост враг.

На лявата и дясната стени на паметника са изписани имената на 16 от българските летци, които са загинали геройски в битка, бранейки цивилното население на София.

А тези герои са именно:

1. Атанас Ат. Кръстев
2. Веселин Н. Рачев
3. Димитър Ст. Попов
4. Иван Т. Стефанов, поручик
5. Любен Кондаков, капитан
6. Христо Г. Арнаудов
7. Иван Н. Бонев, поручик
8. Цвятко М. Загорски, фелдфебел
9. Йордан Славов, поручик
10. Мито С. Дисов, подпоручик
11. Павел Л. Павлов, командир
12. Георги Р. Кюмюрджиев, поручик
13. Димитър С. Списаревски, капитан
14. Иван Бояджиев
15. Йордан Н. Кубадинов
16. Христо К. Цанков, подпоручик

Паметника е построен от художникът и скулптор Николай Зиков, с подкрепата на общината, Министерство на Отбраната, клуб на летците „Димитър Списаревски“ към СВ ВНВУ, фондация „Памет Българска“, фонд 13-века България и др.

Вчера бе и годишнината от геройската смърт на капитан Димитър Списаревски – човекът-легенда в нашата авиация, който е направил невиждана дори за онова време саможертва: след като свършил патроните си той забил изтребителя си Месершмит Ме-109G-2 директно във водача на ескадрилата американски бомбандировачи. След въпросната битка, в която противниците ни се оттеглят безславно, оцелелият американски лейтенант Едуард Тинкър заявил, че „българските летци се бият с ожесточение като, че ли защитават най-скъпата светиня на света“, а плененият подофицер Робърт Ренър доброволно дарил всичките си медали и ордени на майката на Димитър Списаревски в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.

Хубавото днес е, че имената на тези български летци не са забравени:

и съм дълбоко убеден, че няма да бъдат забравени!

Силно ви препоръчвам и вие да отделите малко време за приятна разходка в парка, за да може лично да видите този прекрасен паметник отблизо.

1. Използвайте само при нужда: блокирането на диференциала значително натоварва трансмисията. Блокирайте го само и единствено при нужда. В това число попадат предстоящо преминаване през голяма кална локва, предстоящо стръмно изкачване, очевидно хлъзкав път или просто когато усетите, че колата започва да буксува. Използването на блокировката на сух път е на първо място безсмислено (не ви помага, а напротив – пречи) и освен това води до сериозни и скъпи ремонти по раздатъчната кутия (в която е и междуосевия диференциал);
2. Блокирайте диференциала в движение: не веднъж и дваж съм чувал съвети от хора за това, че „блокирането трябва да се прави само при спрял автомобил“. Погрешно! Само включването на „бавни скорости“ трябва да е в положение спрян автомобил. Няма никакъв проблем да блокирате диференциала по време на движение. Още повече – когато сте спрели понякога не може да се включи и трябва да мърдате колата напред-назад, за да се намести позицията за включване. Освен това замислете се за ситуацията, в която в момента усещате, че започвате „да потъвате“. Искате ли в този момент да спирате? Очевидно не, напротив – ще искате да запазите инерцията си. Естествено блокирането на диференциала в движение си има и своите тънкости. Затова ще пиша в следващите точки;
3. Как се включва блокировката: включва се с предното „малко лостче“. То е двупозиционно, като позицията напред е „отблокиран“, а дръпнато назад е „блокиран“ диференциал. Няма задължителна нужда от натискане на съединител, но в повечето случаи се налага (ще обясня защо след малко). Първото неизменно правило е, че ако виждате очевидно предстояща трудна ситуация, то включвайте блокировката предварително.
4. НЕ трябва да буксувате по време на включването на блокажа: Ако блокирате в движение, то в момента на включването НЕ трябва да имате буксуващи колела!!! Тук има вътрешно противоречие, защото блокирането на диференциала ни трябва точно тогава, когато започват буксуванията. За да се справите със ситуацията трябва да натиснете педала на „полусъединител“, за да може да се обере разликата между оборотите на колелата и двигателя, т.е. да спре буксуването, разликата между мостовете да се стопи и чак тогава ще може да включите блокажа безпроблемно. Така, че блокирането на диференциала е свързано с прецизно използване на съединителя;
5. Избягвайте включване на блокажа в завой: по време на завой е нормално гумите от предния мост да изминават различен път от тези на задния. Тоест в този момент също ще имаме разлика между мостовете, която този път няма „как да се обере“. Затова ако ви се налага включване на блокажа в движение, то гледайте да го направите при изправен волан;
6. Буксуването не спря?: включили сте блокировката, но продължавате да усещате, че гумите ви буксуват? Това всъщност е съвсем нормално! Блокирането на междуосевия диференциал НЕ спира буксуването на гумите – то просто помага за това когато пробуксува една от тях да не отива цялата тяга към нея, а да продължи да има двигателня сила към срещуположните й от другия мост. Тоест образно казано разделили сме двигателната сила на две и сме дали половината на предните гуми и другата половина на задните. Това не пречи на някоя от тези гуми да си буксува както обикновено. Например ако предната ви гума започне да буксува, то това си става както обикновено, но с тази разлика, че в този момент задните ви гуми продължават да ви бутат напред. И обратно – когато пробуксува задна гума, то предните продължават да дърпат напред. Когато станат две буксуващи гуми от различен мост и то едновременно, тогава вече блокировката не ви спасява. Относно буксуването при включена блокировка на диференциала трябва да се каже още нещо – когато е блокиран междуосевия диференциал не е възможно да няма поне минимално буксуване или „приплъзване“ на гуми! Това е така, защото винаги има поне минимална разлика в пътя изминат от предния и пътя изминат от задния мост. Така, че винаги или гумите от предния, или гумите от задния мост леко ще приплъзват или буксуват. Приплъзването се получава когато е сухо и единия мост тегли/бута повече от другия, а буксуването когато е хлъзгаво;
7. Как и кога се изключва блокировката:  изключва се при първа възможност, когато теренът позволи (т.е. когато усетите, че вече няма буксуване). Ако усетите приплъзване на гуми, то това е характерен момент, че „сте стъпили на твърдо“, и в който трябва задължително да бъде изключен блокажа. А той се изключва по-лесно, отколкото се включва – просто бутнете лостчето напред. По-лесно става в движение, отколкото при спрял автомобил. Понякога когато сте спрели то упорито няма да желае да се изключи. В движение става лесно и безпроблемно.

Едно от най-популярните неща при приготвянето на палачинките е обръщането им в тигана. Ето един пример:

Последователността от действия се вижда ясно – характерното движение наляво-надясно, с което човекът проверява дали палачинката е отлепена, последвано от рязко повдигане на тигана нагоре по траекторията на парабола и накрая рязко спиране, с което палачинката се отлепва, инерцията й я завърта, а гравитацията я връща обратно в тигана.

А сега една задача: Даден е тиган с дължина на дръжката „l“ и диаметър „d“. Нека „N“ е силата, която прилагаме за придаване на движението нагоре, „q“ e ъгълът, в който тигана се намира първоначално спрямо хоризонталната повърхност на земята, а „p+q“ е ъгълът, в който се намира тигана в крайната си фаза (при рязкото спиране). Самата палачинка пък приемаме, че тежи „w“. Очевидно е, че „l“ и „d“ са константи, а „q“, „p“, „w“ и „N“ са променливи величини. Тоест при обръщането на палачинка ние приемаме, че имаме функция F(l, d, q, p, w, N). Намерете въпросната зависимост между тези величини и намерете стойностите им, за които палачинката ще се обърне перфектно, т.е. полети вертикално нагоре (а не напред или назад) и ще падне обратно в тигана, като по време на „полета си“ ще направи пълно обръщане на 180 градуса спрямо равнината на тигана (т.е. очакваме без да местим тигана палачинката да падне обърната наобратно и то с цялата си площ) .

А какви са границите на функцията в реални условия? :)

Помагайте! Решавайки тази задача ще можем да спестим един куп изчисления на ето това роботче:

П.П. Задачата може да се усложни значително ако намесим и параметъра „дължина на ръката на човека“ заедно с нейните сгъвки в лакът, рамо, китка… Но в случая за улеснение приемаме, че ръката на човека се движи само в китката, т.е. приемаме, че края на дръжката на тигана е статична точка. Също така няма да отчитаме дебелината на палачинката, коефициента на слепване към тигана (който зависи от материала на тигана и смеските на самата палачинка)… и други :)

1. Отворете „calc“
2. Напишете числото 9
3. Вземете корен квадратен – ще се получи 3
4. Извадете 3 – очаквате отговор 0… но

Отговорът ще е… 1.1546388020691628168216106791278e-37 или подобно в зависимост от версията на калкулатора. Този проблем не е само с 9, а всички точни корени. Например последователността „16 -> sqrt -> – 4″ също ще даде на пръв поглед абсурден резултат.

Проблемът естествено идва от закръгляването от число с плаваща запетая до цяло число. Когато вземете корен квадратен от 9 ви се изписва 3, но „зад кулисите“ стои число с плаваща запетая, което е много близко, но не абсолютно точно равно на 3.

Интересното обаче е, че проблемът идва само и единствено при изваждане до нула. Ако например направите „9 -> sqrt -> – 2″ отговорът коректно ще излезе числото „1″.

Защо Windows Calculator не закръглява когато трябва да бъде към 0? Това „бъг“ ли е или е направено нарочно?

П.П. И още един интересен „феномен“. Копирайте „2+2*2=“ и направете „Edit > Paste“ в калкулатора. В „Standard“ режим ще върне отговор 8, а в „Scientific“ ще върне 6. Отговорът на въпроса „защо става така“ тук естествено е по-лесен :)

Първото е, че легендарният в България писател Майкъл Майндкрайм е решил да напише нова книга-игра! Мишо е страхотен човек и много се радвам, че след толкова много време е решил отново да зарадва феновете си в този вече позабравен заради компютрите жанр. Книгата все още не е започната, но доколкото лично го познавам самият факт, че е започнал инициатива по финансирането й означава, че няма как да не се получи. А при него винаги нещата се получават добре! Когато „бях малък“ имах стабилна колекция от около 30-40 книги игри. Мога спокойно да кажа, че повечето от тях бяха именно негови и то неслучайно – бяха сред най-добрите в жанра. В последствие ги продадох почти всичките на приятел-колекционер и затова днес леко ме е яд. Запазих си само легендата „Замъкът на таласъмите“ от Любомир и „Боговете на футбола“ на Мишо. Отплесхах се – та, в момента е започната инициатива за събиране на средства за финансиране на нова книга-игра от Майкъл Майндкрайм. Сайтът на инициативата е http://mindcrimeprojectinfo.com/. Подкрепете я – заслужава си!

Второто събитие е, че форумът на OFFRoad-Bulgaria.com вече си има свое собствено радио – http://www.offroadradio-bulgaria.com/high. Пускат прилична рок музика, а в предаванията имат готини водещи и още по-готини гости! В екипът на новосъздадената „Оффроуд Медия“ работят някои мои приятели, все добри професионалисти. И понеже знам, че започнаха от нулата, а самия аз бях строго скептичен към този проект – в момента съм много радостен, че той се получи и изглежда, че се развива добре! В България имаше нужда от независима медия създадена изцяло от ентусиасти. Е имаме я, дано се развие в правилната посока. Това естествено зависи и от нас… Може да си пуснете радиото от тук:

Дано и на двата проекта им тръгне по вода! Успех приятели!

1. Защо понякога през зимата се налага да включваме фаровете на колата преди да сме запалили двигателя (като естествено ги изгасяме по време на самото палене)?

2. През зимата в България карането с включени къси светлини е задължително. Обикновено шофьорите оставят автомобила си да загрее леко на място преди да потеглят. Трябва ли да включим фаровете веднага след като запалим двигателя или е по-добре да изчакаме колата да загрее и да ги включим чак когато потеглим?

1. Широките гуми са предимство: В меките почви трябва да се кара с колкото се може по-широки гуми. Търсите колкото се може по „балонни“ гуми.
   
2. Спуснете гумите: Търсите възможно най-ниското налягане в гумите си така, че да получите максимална контактна площ без да ги повредите. Впрочем тесните гуми „лягат“ доста повече при спускане, отколкото широките. В този смисъл при явяване на нужда от спускане на гумите тесните гуми ще наваксат до известна степен изоставането си.
3. Внимавайте за прикрити препятствия: Възможно е да се появят неочаквани големи камъни или други препятствия. Ако сте със спуснати гуми, то може да си подбиете джантата или срежете гумата. Бъдете нащрек.
4. Забравете за буксуването: Забуксувате ли в пясък или мека почва – това е краят, затъвате прогресивно. Поради тази причина забравете рязкото спиране, подаването на газ, резките завои. Движението трябва да е равномерно, на възможно най-ниски обороти (за да не може да пребоксуват гумите заради двигателя). Ако усетите, че колата ви започва да спира – НЕ повайте повече газ, за да компенсирате.
5. Блокирайте междуосевия диференциал: След като не желаете да буксувате, следователно се подсигурете с блокировка на междуосевия диференциал още в самото начало. При меките почви блокирането на диференциала не товари прекалено трансмисията така, че може и да си завивате.
6. Не спирайте, но и не бързайте: Опитайте се да карате бавно и равномерно. Избягвайте прекалено високата скорост, като същевременно правете всичко възможно да не се налага да спирате.
7. Превключване на скорости: Ако сте с ръчни скорости, то превключването на по-висока скорост ще е много трудно – по-добре не го правете. Понижаването няма да е проблемно, но съединителя трябва да се отпуска плавно, за да избегнете боксуване. В общи линии опитвайте се да НЕ превключвате скоростите, т.е. изберете правилната според ситуацията в самото начало и гледайте да държите нея. Ако се наложи да спрете и да потегляте от място – спазвайте съветите за потегляне на хлъзгав терен, т.е. потегляйте на по-висока скорост, за да не пребоксувате.
8. Далеч от водата: Ако в близост на меката почва има воден басейн (блато, язовир, езеро) – колкото по-далеч сте от водата, толкова по-твърда се очаква да бъде почвата. В никакъв случай не карайте в прекалена близост до водата.
9. Търсете растителността: Там където има трева, храсти или друга растителност – там почвата е по-твърда заради корените им. Движете се покрай ниската растителност, но се пазете от типичната блатна растителност (обикновено висока).
10. При закъсване: Съветът е почти същия, както при закъсване в сняг – копайте и подлагайте подръчни материали под колелата. Няма друго спасение са измъкване на самоход. Иначе търсите верижна машина, която да ви изтегли.
11. Носете си принадлежности: Задължително трябва да имате лопати и дълги въжета – може да се наложи да ви дърпат отдалеч. Носете си дъски за подлагане. Притежаването на „high-lift jack“ (на български „огромен крик“) е силно предимство, като ако го използвайте също му подлагайте основа, за да не затъва. Ако имате лебедка – носете си и котва (заравя се дълбоко надалеч и се изтегляте с нейна помощ).
12. След препятствието напомпайте гумите: Мисля, че няма смисъл от обяснение.

1. Спиране: Първо трябва да отбележим, че обратно на схващането, че „зимата е хлъзгаво“, неутъпканият сняг НЕ е хлъзгав. Напротив – той силно се съпротивлява на това да преминете през него, а ако е дълбок даже не ви дава. Обича да се събира на талази и да превръща автомобилът ви в снегорин. Именно поради тази причина спирането в неутъпкан сняг е едно от най-лесните неща – просто натиснете спирачката. Не се притеснявате от блокирани колела и подобни проблеми при карането по лед например – колкото по-блокирали са колелата, толкова по-надълбоко ще се закопае колата ви, т.е. ще спре по-добре.
2. Буксуване: Ако сте спрели на място и при тръгване усетите, че колата буксува – спрете веднага! Не настоявайте – няма да се оправи, а ще става по-лошо. Буксувайки вие не само утъпквате снега и го правите по-плътен, но освен това разтапяте горната му повърхност и си докарвате вода-лубрикант. Затова ако усетите буксуване опитайте първо да включите блокажите и „да се избутате с другия мост“. След това опитайте да потеглите направо от висока предавка (недостигът на мощност на мотора пречи на буксуването) или на полусъединител (да приплъзва съединителя вместо гумите). Ако и това не стане – направо вадете лопатите и започвайте спасителната акция. Или преминете към следващата точка.
3. Вериги: Не тръгвайте на разходки в снега ако нямате вериги под ръка – те ви изваждат при буксуване, т.е. за кратко при излизане от трудни ситуации. Те помагат много и при плитък или утъпкан сняг – копаете в дълбочина и достигате до грапавата земна повърхност! Карането с тях обаче е противопоказно при дълбок сняг – тогава се закопавате и… ви трябва лопата. Затова веригите се слагат на сняг само при закъсвания или след прецизна предварителна преценка на снежната настилка (по-често ще е по-добре без тях). При джиповете с постоянно задвижени четири колела веригите трябва да са съответно четири на брой. Алтернативата е да са две на водещите колела, а блокажът на междинния диференциал да е включен, но това е по-лошо за трансмисията ви. При буксуване слагането на вериги практически обезсмисля всички други помощни методи – ако и с тях не можете да излезете, то положението е много тежко! Естествено от последната класацията изключих гумите с шипове, но те в България са забранени. И не забравяйте – свалете веригите веднага, след като снегът свърши!
4. Пропадане на колата вляво/вдясно в преспа: Снегът има една голяма неприятност – изглежда привидно хомогенна настилка. Или казано по друг начин – не се знае какво има отдолу. Нерядко се случва да карате и да пропаднете в дупка. И ако пропадането с цялата предница може да не е чак толкова проблемно (най-много просто колата да закъса и да трябва да копаете, за да се изровите от снега), то има един много неприятен вид пропадане, който се получава често при наличието на дерета вляво/вдясно от пътя – пропадането на две странични колела. Ако например се получи пропадане на десните колела в преспата, то те трябва да преодолеят много по-голямо количество сняг, отколкото левите. Следователно колата ще започне да се завърта надясно по посока на преспата. За щастие инстиктът на човек в този случай ни кара да завъртим волана наляво, което е и правилната реакция. От там нататък обаче всичко продължава най-вече по усет и резултат от тренировки. Прекаленото навиване на волана ще доведе до това задницата ви да пропадне в преспата и колата ще се завърти перпендикулярно на пътя – обикновено с последващо пропадане в преспата. Недонавиването на волана пък ще ви вкара в преспата с предницата. Затова тук има само един учител – практиката.
5. Коловозите: А замислихте ли се какво се е случило с калните коловози? Ако черния път се използва често, то можете спокойно да очаквате, че те са станали по-дълбоки от това, с което ги познавате от лятото. Причината е, че снегът в тях е утъпкан и до известна степен стопен, а този на „островчето“ не е. Затова честа грешка на младите и неопитни шофьори е да влезнат със сила в коловоз, който уж познават и… да „легнат по корем“. От което следва сложно изваждане.
6. Тесните гуми обикновено са предимство: Най-общо казано те създават повече налягане на единица площ и копаят в снега повече. Ако той е прекалено дълбок обаче ние ще искаме друго – да се „плъзгаме“ отгоре, за да не затънем в него. Тогава помагат широки и дори спуснати гуми. Казах, че „тесните гуми обикновено са предимство“, защото в България (вече) рядко пада прекалено голям сняг.
7. Спускания и изкачвания: В най-честия случай важат законите за движение по хлъзгав път.
8. Спускане на гумите: гумите могат да се спуснат максимум до 1, а някои го правят дори и под 1 атмосфера (опасно) при движение през дълбок сняг. Това повишава проходимостта на автомобила, защото той се закопава по-малко, съответно се нуждае от преодоляване на по-ниско снежно препятствие. Внимавайте обаче ако имате вътрешни гуми – прекомерното спускане (към 1 атмосфера например) може да доведе до откъсване на винтила. Другата реална опасност е от разбордиране на гумата (колкото по-ниско налягане – толкова по-голяма). Ако спускате гумите трябва да имате много хубав компресор, с който да ги напомпате след това (евтините компресорчета не вършат работа за големи джипови гуми). Освен това и резервна крачна помпа. И две автомобилни щанги с резервна вътрешна гума (включително за тези, които по принцип карат без вътрешни гуми!).

1. Превключване на скоростите: При превключване на по-ниска предавка подавайте междинна газ, за да изравните оборотите на двигателя с новите обороти, а същевременно с това отпускайте съединителя плавно, за да избегнете характерното блокиране на колелата, от което следва и занасяне. За тези, които евентуално не знаят (надявам се, че няма такива) – междинната газ се подава в момента, в който превключите на ниската предавка, но преди да сте отпуснали съединителя.
2. Веригите са вашият спасител: На лед има само едно истинско спасение – вериги! При джиповете с постоянно включен режим 4×4 (както е Лада Нива) това означава слагане на вериги и на четирите колела. По изключение е допустимо да слагате само на водещите колела, но в този случай ще ви се налага да използвате на места и блокаж на междинния диференциал (иначе задните гуми ще си буксуват и веригите на предните ще останат обезсмислени).
3. Спиране върху лед: Спирачките се натискат плавно, а колата винаги трябва да спира на скорост. Натискането на педала на спирачките трябва да е винаги до, но над границата на блокирането на колелата. Това винаги е по усет и се тренира. Ако при спиране усетите хлъзгане, то отпуснете педала на спирачката докато хлъзгането спре. Впрочем това е обратно на човешката интуиция, затова не е зле да направите тренировки на подходящо място (замръзнал полигон)!
4. Пребоксуване при праволинейно движение: Ако усетите хлъзгане по време на движение напред – отнемете от газта, но в никакъв случай не натискайте рязко спирачката! Неспазването на този съвет води до влошаване на ситуацията. От там насетне следва процедурата за спиране, след което си сложете вериги.
5. Странично хлъзгане на задницата при праволинейно движение: Много често явление е това „задницата да се опита да ви изпревари“, т.е. да започне да се хлъзга в една от двете посоки. Това естествено би могло да доведе до завъртане на автомобила, а при джиповете до преобръщане. За да се избегне трябва да се реагира с волана. Например ако приемем, че погледнато отгоре векторът-посока на движение „сочи 12 часа“ и задницата на автомобила започне да се измества надясно спрямо него, то ще започне завъртане на автомобила „обратно на часовниковата стрелка“. В такъв случай ние трябва да контрираме като завъртим волана надясно – по часовниковата стрелка. Обратно – ако задницата поднесе наляво, то трябва да завъртим волана наляво. Впрочем такова занасяне е по-рядко явление при автомобили с постоянно задвижване на четирите колела, но пък ако поднесат се овладяват по-трудно.
6. Странично хлъзгане по време на завой: Тук съветът е абсолютно същия, както в предишната точка, но нарочно го изнасям в отделна, защото тук нещата са много по-сложни и не са интуитивни. Ако например завивате наляво, то инерцията на задницата винаги я кара да поднася надясно спрямо остта на движение (т.е. към външната страна на завоя). Вече казахме, че при поднасяне на задницата надясно ние трябва да завъртим волана надясно. Да, но ние в момента завиваме наляво, т.е. трябва да завъртим волана в обратна посока на посоката на завиване. С други думи в такъв случай се налага поне „изправяне на волана“, ако не и повече. Това движение не е рефлекторно за шофьорите – те обикновено се стремят да поддържат посоката по кривата на завоя. Така, че бъдете внимателни. Не забравяйте никога и основното правило (задължително дори за шофьорски изпити) – в завой се влиза винаги на скорост! Освен това „влизайте в завоя с предавката, на която очаквате да излезете“ (т.е. по-ниска от тази в праволинейното движение, защото винаги при завой се губи скорост), както и „по време на завой не се натиска спирачка“ (освен в неотложно краен случай).
7. Изкачване на стръмен хлъзгав байр: Това е една от честите ситуации в „оффроуда“, а понякога се налага и на пътя при поледици. Тръгвате да се изкачвате, стигате до някъде, но… колелата ви пребуксуват и започвате да се връщате назад. А връщането назад е много неприятно и понякога опасно. Първото нещо, което задължително правите е да блокирате междуосевия диференциал – това със сигурност ще подобри ситуацията. Но ако и това не помага и все пак искате да го изкачите? От там насетне има няколко основни тактики:
   • Сложете вериги – да, това е истинското решение на проблема!
   • Контролирана газ – първо и най-важно при всички случаи – хлъзгавите баири се изкачват най-ефективно със „средна предавка“ (нито ниска, нито висока предавка спрямо съответната ситуация) и чрез много умело използване на педала на газта и съединителя в комплекс. Оборотите на двигателя не трябва да са ниски в никакъв случай (няма да има тяга), но не и прекалено високи (ще пребоксувате) – обикновено се стремите да са около 2500 до 3000.  Ако забуксувате – не подавайте повече газ, безсмислено е и даже вредно. В такива случаи използвайте съединителя – карането на „полусъединител“ ви дава възможност да приплъзва той вместо колелата ви.
   • Динамично изкачване – това е „класиката“, която се използва от повечето шофьори попаднали в такава ситуация. Издърпвате се назад, засилвате се с всичка сила и с „газ до дупка“ преодолявате възвишението силово (обикновено придружено и с много буксуване към края му). Това естествено е възможно „до някъде“ – при предстоящи дълги изкачвания просто ще се изкачите по-високо отпреди, пак ще започнете да буксувате и съответно ще се спускате назад повече. Затова този метод (доста груб към автомобила впрочем) е възможен само при преодоляване на ниски възвишения.
   • Спускане на гумите – намалявайки налягането в гумите ние постигаме по-голяма контактна площ, с което увеличаваме сцеплението. Това може да даде известен положителен ефект. Това обаче ще пречи на веригите, ако сте ги сложили. А както вече знаем те са истинското правилно решение за лед. Следователно не си губете времето да спускате гуми, а го употребете за слагане на вериги.
   • Натоварете багажника с дърва, камъни или каквото ви попадне – това е другата „класика“, която старите шофьори на Жигули много добре познават (предно центрован автомобил със задно предаване). Допълнителната тежест винаги помага за по-добро сцепление на задните гуми.
   • Изкачване на заден ход със задължително включен блокаж – изкачването на заден ход на първо четене е странно – та нали грайфера на гумите обикновено е с посока и сцеплението назад следва да е по-слабо? Отговорът тук се корени в законите на статиката. Векторът на силата на тежестта е винаги перпендикулярен надолу, т.е. силата на тежестта в този случай помага за по-голямо притискане на колелата, които са по-ниско. Обратно – тези, които са по-високо започват „да се отлепят“ от пътя (тук е мястото да вметна, че максималният ъгъл на наклон, който един автомобил може да преодолее зависи много повече от губенето на сцепление на гумите, отколкото липсата на мощност в двигателя). Когато колата ви е с „предно центроване“ (т.е. тежестта й е в предната част, а това е по-честия случай, когато двигателя е отпред), то ако се обърнете на заден ход ще се получи така, че векторът на силата на тежестта ще помогне за още по-силното притискане на предните колела (при леките автомобили с предно предаване те са водещи), които в този случай ще стоят в по-ниската точка. При постоянно задвижване 4х4 тактиката трябва да е придружена с включен блокаж, защото в този момент може да се досетите, че леката ви задница (която вече е отгоре) ще се „отлепя“ още по-лесно буксуване. С други думи тази тактика е по-скоро печеливша при автомобили 4х2 с предно предаване, а в доста по-малка степен при джиповете 4х4. При автомобили 4х2 със задно предаване  – не си губете времето и нервите – няма да стане :)
8. Спускане по хлъзгав терен: Вече знаем, че трябва „да изберем правилната предавка според случая предварително“. При хлъзгав терен „правилната“ всъщност се явява критично важна! Тя в никакъв случай НЕ означава „най-ниската“, даже напротив. Прекалено ниската предавка при спускане по хлъзгав път докарва до това, че двигателя не успява да навакса скоростта на автомобила (явяват се много високи обороти на двигателя), а от там това го кара да спира колелата прекалено силно и те блокират, след което естествено следва занасяне… С други думи при спускане по хлъзгав участък е важно да изберем по-високата предавка спрямо границата на скоростта, с която искаме да се спуснем и така да поддържаме средни обороти на двигателя. Другото характерно нещо при спускането по хлъзгав път е, че спирачките не ни помагат много, а може и да ни попречат ако ги натискаме силно. Затова съветът е еднозначен – гледайте да използвате предавка, на която ще поддържате средни обороти и помагайте със спирачката точно на границата между сцепление и буксуване. Ако теренът е прекалено стръмен и едновременно с това хлъзгав и ако няма друго спасение освен да слезете по него, то по-добре се пригответе да играете ролята на шейна, а не на автомобил – няма да има адекватен начин за спиране, освен дерето/дървото/по капак и т.н.
   
9. Контролирано приплъзване с ръчна спирачка: ВНИМАНИЕ – ТОВА Е МНОГО ОПАСНА МАНЕВРА ПРИ ДЖИПОВЕТЕ! Предварително отбелязвам, че това е маневра подходяща само за автомобили със задно предаване, слабо ефективна при постоянните 4×4 и буквално забранена за автомобили с предно предаване! Това е много, много сложна маневра, която изисква опит и тренировки. Просто знания обикновено не са достатъчни, защото тя се налага само и единствено в наистина критични ситуации! Такава например е ситуацията, в която се движим праволинейно, трябва да влезем във завой, но… колата продължава напред „като шейна“. С други думи със сигурност ни се струва, че ще изпуснем завоя. При каране по нормален път това обикновено означава „удар в мантинелата“ (а недай боже ако завоят е десен – може и в насрещен автомобил!), а при карането извън пътя може да означава пропадане в дере, тряп, удар в дърво… Контролираното приплъзване се получава тогава, когато (без да сме натиснали педала на спирачките!) сме завъртяли волана в желаната посока и дръпнем за известно време (става дума обикновено за „моменти“) ръчната спирачка. Както знаем ръчната спирачка действа само върху задните колела, т.е. те в този момент ще блокират, т.е. ще започнат да се хлъзгат. А колкото и да се хлъзгат предните в този момент – все ще имат някакво минимално сцепление. Тоест задницата ще започне да прави именно това, което описах в „странично хлъзгане при завой“ – ще започне да занася и „да ни изпреварва“. Или казано по правилния начин – колата ще започне да се завърта по посока на завоя. Тогава отпускайки ръчната спирачка, при добро стечение на обстоятелствата, ще успеете да навлезете в завоя нормално без да катастрофирате. Защо казах, че маневрата е сложна ли? Защото ако „предобрите“, т.е. задържите ръчната спирачка повече моменти отколкото е трябвало, то колата ви ще се завърти като пумпал (ако е лек автомобил) или ще се ПРЕОБЪРНЕ (джип). Другата маневра, при която постъпателното движение се превръща във въртеливо (задържате ръчната спирачка за по-дълго време) е възможно само при автомобили със задно предаване. При джиповете имаме изместен на високо център на тежестта, следователно подобно движение може да доведе до преобръщане. Именно затова в началото на тази точка написах „внимание“. Взимането на завой с ръчна спирачка е много опасно ако карате джип! Може да предпочетете да се преобърнете само ако това ще донесе по-малко щети, отколкото продължаването ви напред.
10. Зимните гуми и леда: Темата за гумите и типа им нарочно я оставих почти последна. Направих така, защото много и навсякъде се спекулира с това, че хубавите зимни гуми били най-важното. Не е вярно – зимните гуми подобряват значително сцеплението с изчистен път през зимата, но слабо помагат за решаването на проблема с карането на лед. Така, че дори да имате великолепни чисто нови зимни гуми – не забравяйте за веригите и блокажите! Освен това карайте бавно! Веригите, блокажите и бавната скорост са истинското решение, а зимните гуми в поледиците са по-скоро моралната ви подкрепа. Така, че ако някой Голф с „яките зимни гуми“ ви присветква с фаровете – пуснете го да мине. Вие после ще си решите дали да го издърпате от мястото където по-късно е закъсал. Не, не казвам, че зимните гуми са „безсмислени“, напротив – те много, ама изключително много ви помагат да усетите кога е настъпила проблемната ситуация и да можете да спрете една идея по-добре, а от там нататък да се екипирате както трябва. А колкото до карането по нормален почистен път – карането със зимни гуми е много по-комфортно, отколкото с каквито и да е други.
11. Реалността за гумите при джиповете: За съжаление съм чувал и думите „аз съм с джип бе!“ когато е ставало дума за движение в тежки зимни условия. Това, че карате джип е предимство спрямо леките коли (имате блокаж/и), но той е по-добър само и единствено ако е подготвен за зимни условия по същия начин, по който леките коли го правят – със слагането на зимни гуми. А реалността показва, че джиповете всъщност рядко „обуват“ такива – обикновено се карат с „кални“ или всесезонни, при това рядко нови (скъпи са и лукса за честа смяна понякога се пренебрегва). За съжаление джиповете не могат да си позволят лукса на леките коли с предно предаване – да сменят само предните гуми. Не става – трябва винаги да карате с четири еднакви гуми. Освен това са и по-големи, т.е. значително по-скъпи. Затова обикновено шофьорите на джипове правят компромис и рядко слагат типични зимни гуми. Калните гуми (пример) имат внушителен вид и будят респект към колата, но ефектът с тях на асфалт през зимата е с обратен знак – справят се зле, защото имат малка контактна повърхност. За останалите видове НЕзимни или зимни по-стари от три сезона гуми можете спокойно да потърсите информация в интернет – ясно е, че втвърдения каучук не помага, а пречи за сцеплението на пътя. Така, че ако скоро не сте купували типични зимни гуми или не сте в момента с тях – не се подлъгвайте, че „сте с джип и няма проблеми“ – има проблеми! Но все пак не, в никакъв случай не ви манипулирам да си купувате още един комплект гуми, които ще използвате рядко, а ще трябва да сменяте често. Даже напротив, карайте си с такива гуми, каквито ви се налага да използвате най-много и най-често – такива за оффроуд (иначе защо сте си купили джип?). И понеже това обикновено са „калните“ гуми – имайте едно голямо „на ум“ когато стане въпрос за движение по хлъзгав асфалтов път. Попаднете ли в такива условия – бъдете с повишено внимание, преценявайте пътната настилка предварително, не се скъпете да си сложите навреме вериги, бъдете готови по всяко време да включвате блокажи, карайте много бавно и внимателно. Да последното всъщност е може би най-важно – карайте бавно, за да може да реагирате навреме, т.е. ПРЕДИ проблемната ситуация! Хубавите зимни гуми са голямо предимство за каране през зимата – препоръчително е ако можете да ги имате. Но дори те не изключват нуждата от разумно шофиране!

1. Стандартен комплект: Аптечка, зареден GSM, зарядно за GSM от запалката на автомобила, въже за теглене, гедоре, гаечни ключове, крик, резервна гума, светлоотражателна жилетка, отверки, клещи и т.н. – това, което всеки автомобил има по принцип.
2. Резервни части: При бензиновите коли – пълен комплект на запалителната система (капачка и палец на делко, свещи, кабели, бобина, комутатор). От там насетне – колкото повече, толкова по-добре. Едва ли ще си носите резервен кардан (какъвто имах аз на задната седалка няколко месеца), но знае ли Господ какво ще ви потрябва? Със сигурност Луцифер има нещо общо с тенденцията „това, което го нося резервно, никога не се разваля, а това, което нямам – задължително“.
3. Гайки, болтчета, тел, скоби: Имайте една чанта с всякакви „метални боклуци“. Дори най-абсурдните неща понякога получават спасяващо приложение.
4. За копаене: Носете си лопата, по възможност две (и за „щурмана“ ви). Кирката няма да е излишна също. Малките такива са удобни за под седалката, за сметка на това ще ви боли гърба след работата. Дано не ви се налага.
5. За сечене: Важно е да имате брадва въпреки, че трионът може би върши по-добра работа. Използват се при паднали клони/дървета. Носете втора, за да не се мъчите сам.
6. Огън: Винаги е добре да имате суха хартия, пълен кибрит и по възможност хубави подпалки. Никой не знае кога, как и къде ще закъсате, а може да стане студено.
7. Зимата храна, лятото дрехи: Лято е, жега, трябват ли ви топли дрехи въобще? О, да! Трябват ви! Лятото не се тръгва без дрехи, а зимата не се тръгва без храна! Стар, класически, изтъркан планинарски лозунг, който се спазва, а не се коментира!
8. Ботуши: Освен ако не се радвате да си каляте краката до коленете разбира се.
9. Дъска, парчета дърво за подлагане: Трябва ви материал както за подлагане под гумите, така и за подложка на крика. Трябва да са плоски, а такива сред природата се намират трудно, затова си носете.
10. Карта, Компас: Романтично е да карате през нищото, но в някой случай може да ви се наложи „да се намерите“. GPS-ите имат хубави „оффроуд карти“, а България е малка държава – лесно ще се справите с такава джаджа. А ако нямате излишни пари за такъв „лукс“ (утвърдително продължавам да нямам и да не искам да имам GPS) – не е лошо да имате поне бусола и карта, за да осъществите някаква посочна навигация. Компасът използвайте далеч от колата – тя променя показанията му.
11. Челник: Не само ви трябва светлина, а ви трябва светлина с добре заредени батерии. Изключително важно е да имате челник!
12. Помпа: Впрочем две на брой – мързелива (електрическа) и крачна. Причината – електрическите обичат да изгарят, а малкото от тези, които уж не го правят са прекалено скъпи и пак уж не го правят(в тази икономика – такива обстоятелства). Имайте резервна крачна помпа.
13. Резервни вътрешни гуми: Понякога резервната гума не стига и изпадаме в колапс. Носенето на поне една вътрешна гума не заема особено пространство, а е много полезно при тежки закъсвания. При сериозно сцепване на външната гума има един сериозен „трик“ – спуканата стара вътрешна гума я разрязвате и я „разстилате“ по цялото протежение от вътрешната страна на външната гума. След това слагате резервната си вътрешна гума върху нея.  Монтирането става внимателно, за да не разместите „подложката“ и после помпате здравата вътрешна гума. По този начин дори тежко сцепена външна гума ще издържи по-дълго. Допълнителни подложки при сцепеното място също не са излишни.
14. Щанги – две на брой: Ахааа, значи имате резервна вътрешна гума, ама нали някой трябва да демонтира гумата от джантата и после да я върне? За целта ви трябва не една, а две щанги. Носете ги! Не се скъпете да са прекалено къси, но и не прекалявайте.
15. Спирачна течност: При теч не е зле да имате допълнително течност поне за аварийно прибиране.
16. Туба: Ако ви изтече антифриза ще трябва да търсите вода. Ама тя не се носи в джобовете, нали? Трябва ви голям съд. Може да ви потрябва и за друго – бензин например.
17. Вериги: По принцип само зимата, но не ви пречи да ги имате целогодишно. В много хлъзгава кал и закъсване с буксуване може да рискувате с тях.
18. Втори крик: Малък, хидравличен. Използва се с подложка, за която говорих по-горе. Целта му е да се подлага при затъване.
19. High-lift jack: Много хубав гигантски крик, с който дори можете да обърнете колата си обратно на гуми ако тя се преобърне настрани например. Естествено стандартната му употреба е за доста по-леки случаи. Колата трябва още преди това да е подготвена със специално укрепени места за неговото захващане. Много ефективни са куките за захващане за джантите на гумите (да е жив и здрав Стефан, че ни светна за тях).
20. Бушони и крушки: Бушоните ясно за какво, а крушките – ако ги изпочупите ще искате все пак да се приберете, а това обикновено включва и минаване по цивилен път. Всяка кола впрочем трябва да има пълен резервен комплект бушони и крушки, независимо дали кара извън пътя или си е лек автомобил.
21. Резервен ремък: Да, това също всяка една кола трябва да има, независимо къде се кара.
22. Кабели за запалване с помощ от друг автомобил: Дебели и достатъчно дълги, а не ментета купени от бензиностанция. Направете си ги сами като вземете възможно най-дебел кабел и съответно щипки от електрожен.
23. Бандажна лента: Може да ви спаси временно при теч от тръба по охладителната система. Наличието на подобна здрава лепяща лента е препоръчително.
24. Изолирбанд и сноп жици: Възможно е да ви се наложи да правите „времянки“ по ел. инсталацията на колата.

Какво друго, какво друго… Ами няма излишни неща. Ако се сетя нещо ще добавям в последствие.