C, PHP, VB, .NET

Досега в разглежданите примери винаги сървърът предоставяше информация, а потребителят я четеше. Понякога обаче ни се иска да направим и обратна връзка. Формите са универсалният метод за изпращане на информация от потребител към сървър. Обикновено тази стъпка в различна посока от „еднопосочното“ движение на информация не е комфортна за разработчиците. Човек свикнал да борави със статичен HTML код обикновено изпитва трудности при обработването на информация от форми. Затова на тази тема ще се спрем по-детайлно.

За изграждане на форми използваме следните тагове: Прочети още…

.

В JavaScript съществуват достатъчно много математически константи и готови функции, които да могат да обхванат доста широк спектър от изчислителни задачи по математика. Естествено намират и редица други приложения при изграждането на по-сложни продукти. Ще разгледаме всички подробно. Прочети още…

.

Не е рядък случая когато ни се налага да работим с дата и час. Това се налага винаги когато имаме нужда да работим с календар. Например ако имаме статия, която е публикувана на определена дата и искаме да видим „на колко дни е тя“. В социалните мрежи често има функционалности за позрав при рожден ден. Друг случай е когато създаваме таймери.

JavaScript ни дава един изключително полезен обект – дата. Дефинира се по следния начин: Прочети още…

.

Най-общо казано обектите се създават чрез оператор new:

var <име> = new <обект>(<инициализиращи данни>);

Всеки обект си има набор от функции. Това могат да бъдат както get и set методи, така и други функции. Нека обектът Object има функция с име function. За да я достъпим ние използваме „.“:

Object.function();

Възможно е едни обекти да са дефинирани в други обекти. Няма обаче да се спираме подробно на тази йерархия. Същината на обектите е в предмета на по-сериозни курсове на програмиране. Тук ще се научим по-скоро как да ги използваме практически, без да задълбочаваме в тяхната същина. В следващите няколко статии ще разгледаме няколко от най-често използваните обекти и ще дадем примери как те се употребяват.

Засега ще започнем с един от най-често употребяваните стандартни обект – масив. Обектите от този тип са с име „Array“. Използва се за да можем да обединим множество от стойности под едно име. Например ако желаем да запишем под името на една променлива имената на няколко ученика, то бихме направили следното: Прочети още…

.

Използването на функции в JavaScript е изключително опростено. За това силно спомага автоматичното разпознаване на типовете данни. Единственото за което трябва да следите за съответствие е броя на входните параметри. Обикновено (но не задължително) дефинираме функциите в заглавната част на html документа (head).

Пример: функция, която отпечатва сбора на две числа подадени като параметър: Прочети още…

.

В JavaScript се използват цикли „while“, „do-while“ и „for“. Всъщност това са стандартни цикли за почти всички езици за програмиране. Ще разгледаме всеки един от тях накратко чрез пример:

1. while: Повтаря поредица от операции докато условието в скобите е вярно.

Пример: Изкарва на екрана четните числа от 2 до 50. Прочети още…

.

В статията за оператор „if-else“, че го използваме, за да „разделим логически част от кода на програмата на две части“. Какво можем да направим, за да го разделим на повече? Например нека имаме една променлива day, която приема стойност от 1 до 7. Искаме да напишем програма, която отпечатва името на ден от седмицата спрямо числото. С досегашните знания бихме решили задачата по следния начин: Прочети още…

.

Може би най-често използвания оператор е if-else. Чрез него се прави т.нар. „разделяне“ на програмен код на две части. Синтаксисът му е следния:

if (<условие>){
   <javascript код 1>
}
else{
   <javascript код 2>
}

Условието винаги връща резултат true (вярно) или false (невярно). Логиката е, че ако условието е вярно, то ще се изпълни код 1 в първите скоби, а ако не е вярно, то ще се изпълни код 2 от вторите скоби след else.

Ето един елементарен пример: Прочети още…

.

Променливите в JavaScript се дефинират чрез ключова дума var последвана от името на променливата. Когато искаме да предадем стойност, то използваме знак за равенство. Според стойността, която предаваме се определя автоматично и типа на променливата. Например ако подадем цяло число, то автоматично променливата става от целочислен тип. Ако пък подадем символен низ, то променливата става символен низ. Прочети още…

.

JavaScript e скриптов език за програмиране, който се използва активно в HTML страници. Поддържа се от всички популярни браузъри. Първото и основно нещо, което трябва да знаете е, че кодът се изпълнява при браузъра на клиента, който отваря страницата. Това е фундаментална разлика с повечето езици за web програмиране като PHP, ASP.Net, Java и др. Това има както своите предимства (не употребява процесорно време на сървъра), така и недостатъци (от гледна точка на сигурността). Не бъркайте Java с JavaScript – това са две фундаментално различни неща и нямат нищо общо помежду си! Прочети още…

.