C, PHP, VB, .NET

Момче от богаташко семейство останало да гледа телевизия след „Сънчо“ с баща си. Гледало новините по телевизията и непрекъснато питало „какво е капитализъм?“, „какво е правителство?“, „какво е какво е работническа класа?“… И все баща му отговарял с „когато пораснеш ще разбереш…“.

В един момент обаче момчето задало много важен житейски въпрос:

- Какво е политика?

Прочети още…

.

Днес, ходейки пеша до работа, се опитах да си формулирам няколко сентенции относно политическите системи и нуждите на хората. Най-всеобхватната от тях е тази, която нарекох „триада на човешките нужди“:

Осигуряването на триадата „храна – дом – достъп до информация“ е основната цел за човечеството!

Прочети още…

.

Най-после се заговори за промяна в начина на изпитване по български език и литература! И най-после на учениците не се гледа като на стока, а като на разумни и мислещи същества! Министър Сергей Игнатов вече заяви, че ще се предприемат сериозни мерки по промяната в изпита на матурата след 12 клас.

От години в България се вкоренява един много тежък проблем. Разговорно го наричаме „зазубряне“ на готови теми. Този проблем е впит дълбоко в учебната програма по литература и в общи линии води до създаване на добри читатели и анализатори, но не и на автори. По естествен път това беше пренесено и в зрелостния изпит. Освен това този проблем плавно доведе до съществени корупционни дейности на най-ниско ниво. Прочети още…

.

В комунистическия режим преди 1989г. ръководна роля за строя имаха вътрешно партийните интереси. Те имаха по-голяма тежест от финансовите въпроси (то и затова строят фалира). Властта беше тоталитарна – управляваше се еднолично от малка група хора, подкрепени от своята номенклатура. Всяко предприятие и институт си имаше хем директор, хем т.нар. „партиен секретар“ – човекът на партията, който съблюдава дали някой няма да своеволничи и да работи против „държавните интереси“ (разбирайте партийните такива). Всички любезничат и се подмазват на партийния секретар, защото неговата дума в предприятието е закон. Прочети още…

.

Срам ме е. Срам ме е, че живея в държава, в която науката и образованието НЕ са приоритет. Срам ме е, че ние българите допускаме до власт да се добират хора без морал и идеология, а само и единствено крепени от частни интереси. Срам ме е, че живея сигурно в единствената държава, в която академията на науките се вдига на протест за своето оцеляване. Още повече ме е срам, че съществуват българи, които желаят ликвидацията на академията на науките… Прочети още…

.

Много хора ме обвиняват, че само критикувам закона за развитие на академичния състав, а не давам конкретни предложения. Говорил съм прекалено общо, а трябвало да конкретизирам. Ще го направя и то въпреки, че лично аз смятам, че това не е моя работа. Аз като данъкоплатец си плащам някой друг да я свърши. Би трябвало да казвам само какво желая, а не да върша и неговата работа. И все пак ето желаните от мен поправки: Прочети още…

.

Последните дни „реформите“ в образованието валят като порой. И всички решения са кое от кое по-скандални. Вече се оказва, че отделям цялото си свободно време за следене на политиката на ГЕРБ. Не бих занимавал читателите на блога си с тези неща, но в случая са изключително важни за бъдещето на държавата.

Поредното решение на министър Игнатов беше оповестено по всички медии тази вечер. То е, че държавата ще плаща субсидия за обучението на ученици от частните училища без да им прилага допълнителни финансови рестрикции. Вижте, дотук се изразявах по-меко, но в този случай ще си позволя волност – това е престъпление спрямо данъкоплатеца! Ще се обоснова подробно по-долу. Прочети още…

.

Днес, ден след приемането на ветото на закона за научните степени и звания, прочетох едно интервю на министър Сергей Игнатов, което изключително много ме възмути. Ако се връзвах на неща, които не са вярни за самия мен, то щях и силно да се обидя. Цялото интервю можете да намерите в mediapool и dariknews. Аз ще си позволя да копирам пасажите с думите на министъра и да отговоря лично на тях с отворено писмо: Прочети още…

.

Днес в 13:00 часа аз и още четирима млади колеги от различни научни институти и организации се срещнахме с президентът на Република България Георги Първанов. Поводът за срещата вече съм дискутирал надълго и нашироко в този блог – новия закон за развитие на академичния състав. Често казано и с четиримата колеги се запознах за първи път преди срещата, но останах изключително приятно изненадан от напълно общите ни виждания по почти всички въпроси. Така влязохме в президенството (леко подранили) и след обстойна проверка на документи и носени предмети ни накараха да почакаме извество време на третия етаж: Прочети още…

.

Българинът напоследък е свикнал да живее на полюси. За него всичко се дели на добро и лошо, като понякога това излиза дори от пътя на елементарната логика. Глобален пример за това е как за броени години от „лошия империализъм“ стигнахме до „лошия комунизъм“. Средно положение няма! И такива примери можете да намерите хиляди около нас. Следствие са на т.нар. отдел за „Агитация и Пропаганда“, който навремето беше огромен. Впрочем това не е типично български модел – изповядва се от политиците столетия наред по целия свят. При нас просто нещата стигнаха до прекалено първично ниво… Прочети още…

.