Незабрава, музика Тончо Русев, текст Калин Донков

Халосия, музика Кирил Икономов, текст Евгения Гешева

Ще продължавам да пея, музика Хосе Фелисиано, текст Михаи Белчев, аранжимент Красимир Гюлмезов

Почакай

Има ли думи за сбогом?

Кой знае?

Съдба, музика Красимир Гюлмезов, текст Евгения Гешева

И оригиналния клип на вечната „Изповед“

П.П. „Хейтърите“, които се навъдиха около темата по целия „нет“ да се засрамят от съществуването си!

Най-вероятно става въпрос за изгорял бушон или кондензатор. Нямаше мирис на изгоряло, което е частично успокоително. Ремонтът едва ли ще е скъп. Проблемите обаче не са малко – става дума за Samsung 32″ SlimFit телевизор (CRT е и тежи ужасно много). А посещенията на техник по дома никак не са изгодни.

Затова реших да си почина от телевизията. Всъщност имам втори малък телевизор в спалнята… но реших да не го местя в хола. Сега слушам предимно радио Хоризонт. Честно казано засега се чувствам прекрасно. По-отпочинал съм и определено вкъщи цари спокойствие. Освен това установих, че предаванията по радиото са много по-обективни и по-подробни. Явно липсата на визуално представяне води до повишаване на качеството на представяне на информацията.

Сега силно се колебая дали да ремонтирам телевизора. По-скоро си мисля да отложа докато не почне да ми липсва сериозно. Засега май не изпитвам никаква нужда от него.

Според мен филмът има един основен и голям недостатък – прекалено е кратък. Определено целта на режисьорите и сценаристите да се впишат в Холивудския стандарт от 2 часа ни лишава от изключително много детайли, които бихме искали да видим.

Филмът започва с тежка битка в Рижкия залив между руски торпеден катер и немски военен лайнер, в която след определено хиперболизирани поредица от събития и доста преувеличени специални ефекти, катерът на контраадмирал Александър Василевич успява да извоюва пищна победа.

След този екшън, типичен за американско кино, който първоначално оставя зрителя със смесени чувства, нещата се „нагласят“ и филмът потръгва точно така, както сме го очаквали. Освен, че се запознава с красавицата Ана Василевна Тимирева в която се влюбва от пръв поглед, Колчак е повишен в адмирал. Поверено му е да командва Черноморския флот на Русия лично от цар Николай II. Неговото управление на флота обаче бързо е прекратено от Февруарската революция и временното правителство на принц Георги Лвов. Много от царските офицери в армията са убити, но самия Колчак е пощаден и дори след няколко месеца получава предложение от Александър Фьодорович Керенски да участва в новата армия на сформираното правителство от либерали и социалисти.

Александър Василевич отказва да бъде предател и е изпратен в изгнание. След разпадането на правителството на Керенски и последвалата Октомврийска революция на болшевиките обаче той се завръща в Русия и започва въоръжена офанзива срещу тях. Провъзгласен е за върховен главнокомандващ на руската армия и започва да води една обречена война за връщане на старата власт.

Филмът ни учи на изключително много ценности и житейски истини. Виждаме изключително високият морал на адмирал Колчак – на два пъти той категорично отказва да пречупи принципите си. Първо отказвайки на Керенски в критичен дори за личния си живот момент и втори път отказвайки на френския генерал Пиер Жанен да командва руски войски. Освен това ни учи, че животът не е двуполюсен, както обикновено ни го представя пропагандата и журналистиката: виждаме немската страна, виждаме болшевишката вълна, виждаме плахото и несигурно управление на царя, виждаме неокомунистическата (в лицето на съюза между либерали и социалисти на Керенски) позиция, виждаме съюзните чешки войски, които се оттеглят с мародерство, виждаме и отчасти предателската позиция на генерал Жанен, виждаме изключителната преданост и вярност на руските белогвардейски офицери, виждаме и страдащия от всичко това руски народ…

Отново ще отбележа много слабата страна на този филм – беше много кратък. Не успя да развие и мотивира докрай любовта между Ана Василевна и адмирал Колчак. Не успя да покаже в детайли реалната позиция на правителството на Керенски и дори в известна степен погрешно го сля и приравни към последвалото болшевишко управление. Не успя да влезе в детайли около оттеглянето на чешките войски и „лавиращата“ позиция в град Иркутск на генерал Пиер Жанен. Въобще нямаше време да запознае зрителя подробно с тактическите проблеми в хода на войната. Така, че филмът „Адмирал“ за мен не успя да достигне висотите на екранизацията на „Война и Мир“ например. И въпреки това смело казвам, че „Адмирал“ все пак е един велик филм не само за руското, а и за световното кино. Освен това направен със скромен за днешните стандарти бюджет. Силно се надявам да последват още много повече такива.

Забелязах, че канализацията в дясно на блока се е задръстила и в подножието се събира голямо количество вода, която нищо чудно да прелее и към мазетата. Без да мисля много слезнах да я почистя:

След като с ръка извадих листата и клонките нещата се оправиха моментално:

За съжаление големите канали на улицата няма как да отпуша сам-самичък. Сега си имаме река:

Някой ден може би няма да бъде така когато вали дъжд…

Тази гадинка издава ужасно неприятен зззвук наподобяващ жужене на пчели. Аз лично не го издържам. На предишното първенство нещо подобно беше на мода, но беше с доста по мек зззвук и се търпеше. В Южна Африка са направили нов дизайн на тромбата-тромпет, който е с доста по-натрапчиво „ззз“. Не знам за вас, но аз лично не мога да гледам мач на „mute“…

Затова световното първенство по футбол просто ме зззагуби като зззрител. Щом ги няма песните на публиката някак си атмосферата умира. Добавете неприятно „ззз“ и направо зззагасете телевизора. Никой човек не зззаслужава такова музикално мъчение!

Една от най-силните дефиниции на обучението, която познавам идва от Мария Харис: „Обучение е създаването на ситуация в която субекти, човешки субекти,  оставят влияние върху себе си“ (1991). Нито един виртуален стимул не може да направи това. Слушането на MP3 не може да се сравни със свиренето на твоя собствена музика. Гледането на DVD не е същото като да продуцираш собствен филм. Играта на компютрни игри бледнее в сравнение със създаването на твой собствен софтуер. И нека сме честни – свалянето на порнография от интернет няма никакъв шанс дори пред обикновена срамежлива целувка…

Бих могъл да добавя още много подобни примери. Например шоупрограмите по телевизията не могат да се сравнят с личната ти игра в представление. Четенето на чужди статии не може да се сравни с написването на твоя успешна такава. Преписването на изпит не носи никакви ползи в сравнение с успешното и честно преминаване на такъв. И така нататък, и така нататък…

Именно тук се сетих за едно изключително добро обобщение на всички тези сравнения, което ми беше казал баща ми още докато бях малко дете, но запомних и до днес:

Повечето хора преминават живота си като разходка през една красива градина. Малцина са тези, които успяват да посадят поне по едно цвете в нея.

Е, именно потребяването на технологиите определено ни дава възможност по-бързо, по-лесно и много повече да се наслаждаваме на цветята в градината на живота по време на нашата разходка. Това обаче в никакъв случай не посажда никакво цвете в нея!

Днес обаче ми хрумна, че би било доста елементарно да направя нещо поне с „meta description“. До тази идея стигнах като влезнах в Google Webmaster Tools (където не бях влизал от може би година) и там в диагностиките ме заплашиха, че имам „328 duplicate meta descriptions“. Пределно ясно е, че най-добрият вариант би бил да пиша за всяка статия отделно описание… но това просто не е работа за мен. Прекалено съм мързелив, а и ползата от това действие въобще не ми е нужна. А обикалянето на вече близо 500 съществуващи статии, за да им бъде добавено описание в метатаг, направо ми се струва безсмислено.

Все пак реших да помисля за някакво автоматично решение. Най-простото (може би с незадоволителен SEO ефект – това да кажат експертите в областта) ми се стори да използвам заглавието на статията. После се сетих, че страниците на категориите имат вече написано описание, което мога да използвам. Така за има няма 5 минути ровене във форума на Wordpress (за да видя кои функции са ми нужни) стигнах до следния код, който трябва да бъде добавен в „header.php“ на темичката между <head> и </head>:

<?php
// Ако е обикновена публикация, отпечатвам статичен текст последван от заглавието й
if(is_single()) $description = 'Име на вашия блог: '.strip_tags($post->post_title);
// Ако е страница на категория, отпечатвам вече въведеното описание на категорията
elseif(is_category()){
	$tmp = get_the_category();
	$description = strip_tags($tmp[0]->category_description);
}
// Ако е каквато и да е друга страница, отпечатвам статичен текст
else $description = 'Стандартно описание за всички други страници';
// Накрая отпечатвам самия meta таг
echo '<meta name="description" content="'.$description.'" />';
?>

В момента не съм сигурен дали да оставя или да махна функциите strip_tags(). Сложих ги „с едно на ум“ въпреки, че дълбоко се съмнявам Wordpress да позволява тагове в заглавието на статиите и описанието на категориите.

Сергиите всъщност започват далече от входа на пазара, а да си намериш място на паркинга е трудна задача:

Ето как изглежда обичайна сергия:

Масовите стоки започват от 1 лев, но цената може да падне на 50 и дори 20 стотинки. Естествено има и по-скъпи, но те са рядкост. При всички случаи обаче човек може да открие доста интересни неща. Не рядко дори работят :)

Едва ли има българин над 20 годишна възраст, който да не е гледал поне една серия от легендарната анимационна поредица „Ну, Погоди!“. Убеден съм, че изключителната (за техниката по онова време) анимация и невероятния сюжет ще продължи да прави сериите на Coюзмультфильм гледани от малки и големи още дълго време. И понеже не открих подробна информация за поредицата на български език – реших да предеда каквото намеря из различни сайтове.

1. Началото

„Ну, Погоди!“ започва своята история през далечната 1969г. в СССР. Силно повлиян от анимационните филми на американската компания „Дисни“, режисьорът Вячеслав Михайлович Котёночкин решава да направи анимационен филм, който подобно на „Том и Джери“ противопоставя двама герои с положителен и отрицателен за общественото мнение заряд. Идеята обаче е да се наблегне изключително много на битово-социални елементи от ежедневието на хората. Така анимационният филм има освен развлекателен и силно образователен характер.

Вячеслав Михайлович Котёночкин

Работата започва с описание на героите. Определено най-много е наблегнато на образа на лошия и нескопосан вълк. Той е откровен хулиган, който често прибягва до вандализъм, пуши цигари, насилва по-слаби от него и нарушава различни закони. Силно криминализираният персонаж на вълка е много успешно осмян чрез непрестанните му неудачи. Много често режисьорът показва как насилника на по-слабите всъщност е страхливец, когато се изправи срещу по-силен от него.

Срещу него в пълен контраст е изправено малкото беззащитно зайче. Образът му не е развит колкото на вълка – обикновено реакциите му са просто ответни на тези на вълка. Тук имаме огромна разлика с епизодите на американската анимация „Том и Джери“, понеже там Джери непрекъснато залага капани на Том. В „Ну, Погоди!“ зайчето е изцяло положителен герой, никога не отмъщава и няма никакви користни мисли.

Около двамата основни герои се явяват подържащи животни като най-често са срещани бегемот (хипопотам) в различни роли и котка в ролята на магьосник. Съвсем епизодично на различни места се среща прасе, лисица, мечка и др.

Първоначално в анимационния филм в ролята на озвучител на вълка е поканен легендарния музикант Владилир Семёнович Высоцкий, но от цензурата идва строга забрана за това и мястото му е заето от Анатолий Дмитриевич Папанов.

Анатолий Дмитриевич Папанов

Актрисата и певица Клара Михайловна Румянова поема озвучаването на зайчето.

Клара Миха́йловна Румянова

Естествено в изграждането на филмчетата учавстват много сценаристи, аниматори и музиканти, които няма да изреждаме.

2. Плажът

Забраната на Висоцкий да озвучава вълка е тежък удар за първоначалния старт на анимационния филм. Все пак, в знак на признателност към неговата отзивчивост, екипът успява да „прокара“ мотив от песента му „Песня о друге“, която вълка тананика по време на изкачването си по въжето към балкона на зайчето. През цялото време се наблюдават социални послания, например след като веднъж е бил заловен от милицията, вълкът се отказва от ритането на кошчета за боклук. След това сцените се разиграват на плажа, под водата и в моторна лодка.

3. Лунапарк през нощта

Социалните послания също са застъпени в епизод 2, който излиза през 1970г. В него героите се намират в лунапарк в очевидно доста късно време. Вълкът в началото показва „забележителни“ умения за свирене на китара. След това вижда зайчето и естествено започва да го преследва. Минават през представление с фокуси, виенски колела, криви огледала и други атракциони. Накрая двамата изнасят представление на сцена.

4. На пътя

През 1971г. вълкът показва уменията си в шофирането. Там той кара мотоциклет и спортен автомобил, като естествено отново изпада в изключително комични ситуации. Зайчето от своя страна демонстрира отново огромната си доброта, като показва чувства на огромна тревога, когато вълка катастрофира и то въпреки, че е било преследвано преди това.

5. Стадионът

Отново през 1971г. излиза един от най-култовите и може би най-популярни епизоди. Вълкът се вживява като голям спортист. Опитва се да бяга с препятствия, да вдига огромни тежести (една пеперуда го проваля), да играе на уреди за спортна гимнастика, да се бори с миниатюрен шампион по джудо, а накрая скача овчарски скок. В този епизод се явават епизодично много помощни „актьори“ като лисиче, мече, куче, скункс, хипопотам и др.

6. Градът

Това е моята любима серия, която описва градски пейзаж създадена през 1972г. Отначало вълкът се бори с телефонна кабина. После търпи огромни неволи на зеленчуков пазар, прави уникално „представление“ с тролейбус и накрая „се довършва“ в телевизионно студио. В този епизод чуваме и гласовите заложби на зайчето. Накрая всичко завършва с опитите зайчето да бъде догонено в търговски център (ЦУМ).

7. Селото

През 1973 излиза другата изключително култова серия, която поставя героите в село. След кратка борба с муха, вълкът се озовава на самолет и в последствие прави нескопосан, но много късметлийски скок с парашут. По нататък се появяват нови герои (козел, възрастно куче), а вълкът кара и бива гонен от различни селскостопански машини. Пробва се и като рибар, но улавя самия себе си. Накрая се разиграва битка във влак, която естествено печели зайчето.

8. Морето

Вторият епизод от 1973г. показва вълка в ролята на пишман-моряк. Облечен като капитан и пушещ лула, той се опитва да се качи на кораб за морски круиз като представя зайчето за бебе (пътуват безплатно), а той самия да се вмъкне с неговия билет. Само, че билетът се оказва детски и вълка е изхвърлен от кораба. Появяват се много нови герои като морж, слоница водеща булонка и др. След многократни (неуспешни) опити да се вмъкне на кораба, накрая вълкът успява да го достигне с платноходка. Там, за да не бъде изхвърлен от капитана, му се налага да се преструва на моряк от екипажа докато същевременно гони зайчето. Преди края има доста зловеща сцена на тъмно, която силно плаши малките деца. След като успяват да направят голяма дупка в кораба, който започва да се пълни с вода, вълкът и зайчето показват и задружна работа, като го отводняват. Накрая стават добри приятели, но за кратко…

9. Нова Година

Епизод № 8 от 1974г. показва празненства за Нова Година. Отначало вълкът е скиор и кънкьор, като заедно със зайчето показва завидни умения по фигурно пързаляне. После нахлува на новогодишно празненство и прави всичко възможно, за да го провали. В този епизод вълкът и зайчето изпълняват обща песен. Всичко завършва неблагополучно за вълка на един лифт…

10. Телевизионното студио

След двегодишно затишие, през 1976г. излиза и епизод №9. В него освен забележим напредък в самата анимация, отново забелязваме засилване на социалните елементи. В началото вълкът е показан като пълен „пропадняк“, който стои вкъщи и гледа телевизия. Следва борба с изяждането на стара риба, с която си чупи телевизора (виждайки пеещото зайче на него). Така той отива да го търси в телевизионното студио, където претърпява редица неволи. В този епизод има лека закачка на режисьора със западната култура – в една от сценките са показани рок музиканти, които изключително много приличат на Бийтълс. Това може би обяснява и дългото забавяне на официалното излизане на епизода…

11. На строежа

Отново в епизод 10 от 1976г. вълкът е изпаднал в тежка битова ситуация. Той е обитател на къща тип „бидон-капия“, която явно общината е решила да срути, заедно с други в гетото. Следва продължителна гонка на строеж на голям жилищен блок. В края на епизода има препратка към епизод 1 – докато лежи в болницата вълкът сънува началната сценка, но зайчето изпълнява неговата роля на хулиган. Освен за използването на мотиви от известна западна електронна музика, тази серия търпи сериозна критика от руската цензура заради крайната сценка, в която зайчето носи цветя на вълка. Големият спор се върти около това, че не е прието мъж да подарява цветя на мъж – твърди се, че режисьорът прави препратка към проблема с правата на хомосексуалистите. Все пак епизодът не е цензуриран, защото дефакто полът на зайчето в действителност не е определен явно от авторите.

12. Циркът

През 1977г. в епизод 11 вълкът попада в много комични ситуации по време на цирково представление. Ходи по въже, свири с флейта на змия, бори се с огромен лъв и язди кон. Отново на моменти се появяват нови персонажи, които са без съществена роля за епизода. В общи линии си личи, че екипът се е отказал от скандалните послания.

13. Музеят

През 1978г. вълкът и зайчето посещават музей. Сблъскват се с много археологични находки и произведения на изкувството, които унищожават. Отново може спокойно да се твърди, че скандалните социални послания вече липсват. Затова и този епизод не се счита от най-добрите и не е много популярен сред обществеността, та дори и до днес.

14. Спортни игри

В епизод 13 от 1980г. се продължава традицията от последните два епизода. Вълкът и зайчето се намират на нещо подобно на олимпиада, като естествено са дейни участници в състезанията. Естествено вълкът търпи непрекъснати несгоди, след като е пребит на бокс, после на шах (да, пребит на шах!), накрая джудо. Серията завършва със състезание с велосипеди, което зайчето и вълка печелят заедно. Това отново води до кратко приятелство, което е нарушено заради разделянето на шоколадова торта…

15. Загубените епизоди

През 1980г. и 1981г. се пускат три много малко известни епизода на „Ну, Погоди!“. Това са телевизионни епизоди пуснати за кратко време, които не се считат към официалната поредица. В първият вълка успява да стопи леда на северния полюс с бързоварче, след което е гонен от крокодили. Зайчето от своя страна е зрител, който помага от телевизионния екран:

Във вторият епизод от тези серии вълкът отначало се опитва да гони зайци (а зайчето отново от екрана му пречи), а в третия се бори да достигне до готина мацка-вълчица:

16. Юношески научен център

Следва много дълго затишие от три години. Чак през 1984г. цензурата допуска излъчването на следващия епизод, официално под номер 14. Причината за забавянето може би отново е свързана с правата на хомосексуалистите – още в началото вълкът отново отива с цветя при зайчето. Това забавяне обаче докарва вмъкването на песента „Миллион Алых Роз“ на Алла Пугачова в озвучаването на сценката с цветята. По нататък в епизода вълкът се бори с управлението на изключително „разбрицан“ стар автомобил с емблема „Мерцедес“, сблъсква се с много роботи в юношески научен център и се качва в ракета-симулатор. Популярните поп-песни вмъкнати в този епизод определено показват силно желание на екипа от Coюзмультфильм да върне старата слава на анимационното филмче, която се е позагубила от последните няколко епизода. Според народното мнение са се справили изключително успешно.

17. Дом на културата

Този епизод (№15) излиза през 1985г. В началото зайчето влиза в „дом на културата“, където пропуските следи хипопотама. Вълкът прави редица неуспешни опити да се промъкне без покана. Следва голям заешки хор, балет и естрадно пеене. Накрая епизодът свършва с песен на китара изсвирена от вълка, която поне за мен отново отправя препратка към Владимир Высоцкий.

18. Приказки

През 1986г. се появява един меко казано странен епизод на „Ну, Погоди!“, който въобще не се свързва със сюжета на предишните. Напечен от слънцето на плажа вълкът започва да сънува различни сценки, които са „Ну, Погоди!“-варианти на световно известни приказки. Епизодът определено е интересен, но няма как да не признаем – изключително странен за сюжетната линия, която се е следвала дотогава. Това е и последният епизод правен от главния аниматор Светозар Русаков.

19. Екзотичен остров

„Перестройката“ силно засяга анимационната поредица „Ну, Погоди!“ и тя прекъсва своето развитие цели 8 години. С нов главен аниматор (Алексей Котьоночкин) и втори режисьор (Владимир Тарасов) все пак се стига до създаването на поредния епизод №17 от поредицата. Излъчен е за първи път през 1994г. В началото серията започва с реклама на AMT, в която се показва пейджър Nokia. След това вълкът сънува кошмар, в който зайчето се е превърнало в зомби. Нататък сюжета се развива от луксозен живот в имение. Има приятна закачка с автомобилите Volvo – вълкът на една снимка се е облегнал на автомобил „Volkvo“. Следва през пътуване с балон до орбита (зайчето отново спасява вълка), достигане до екзотичен остров, туземци гледащи „Ну, Погоди!“ на телевизор Nokia, които искат да сготвят вълка (зайчето отново го спасява от тях танцувайки ламбада) и накрая торнадо.

20. Супермаркет

Епизодът от 1995г. е последния за режисьора Вячеслав Котёночкин и озвучителите Папанов и Румянова. В началото отново има „реклама“ на AMT и Nokia и последващо леко разглеждане с насмешка на съвременното западно автомобилостроене (показват се няколко електронни глезотии в автомобил, които се осмиват). После действието се развива в супермаркет и включва изключително забавни моменти. След като вълкът се заключва в сейф, зайчето за пореден път се опитва да му помогне. В края има препратка и към „Междузвездни Войни“ – един робот изважда светлинен меч срещу вълка. През цялата серия вълка е с нова прическа.

21. Курортът

Отново след огромна дълга пауза, която породи огромна носталгия към култовата анимация, филмовото студио решава да събере нов екип и да направи нов епизод от нея. Режисьор е Алексей Котёночкин, сценарист е старият (епизоди 1 до 7) Феликс Камов, а озвучители са Игор Христененко и Олга Зверева. Излиза през 2005г – цели 10 години след епизод 18. В тази серия явно са навлезли и нови технологии в анимацията, като качеството й е забележително по-добро и движенията на героите са много по-плавни. Действието се развива на курорт, където на летището се сблъскват вълкът и зайчето. От там нататък действието продължава с поредица комични ситуации на плажа. В този епизод значително участие взимат и странични „актьори“.

22. Вилата

Излязъл през 2006г. това е последният епизод от поредицата „Ну, Погоди!“. В началото се прави явна препратка към епизод 1, но този път вълка вместо цигара е лапнал близалка. Следва отново вандалска проява спрямо автомат за напитки. По нататък вълкът отива до вилата на зайчето, където попада в поредица от несгоди. Забележителна в този епизод е битката му с градинския маркуч. Този епизод е посветен на паметта на Вячеслав Котёночкин, който почина през 2000г.

23. Игри

Сериалът през годините се съпътства от различни детски игри под различна форма. Най-популярна и много търсена и до днес обаче си остава играта на Електроника:

Въпреки, че производството й вече е спряло, а самата игра като концепция е безвъзвратно остаряла, тя все още има много фенове по целия свят. Още се продават изключително запазени и дори нови (неразопаковани) бройки по eBay и други търговски сайтове.

24. Други

Ето интересно видео, в което показват Анатолий Папанов и Клара Румянова:

Анимация-социална реклама от очевидно алтернативни автори от 1986г:

И още една от 1987г:

Имаше прекрасни макети на автомобили:

Повечето бяха спортни:

Имаше и цели функционални модели в реален размер:

Този беше без гуми:

Много ми харесаха дизайните на джипове на Мерцедес:

Например тези на бъдеща G-класа (само не съм съгласен с гумите и джантите, но това е защото гледам от offroad гледна точка):

Също и тези красиви GL модели:

Имаше и спортни модели:

Дизайн на лодка:

Макет на лодка:

И още една:

Същата от друг ъгъл:

Много ефектна беше въздушната железница:

И красивото й трасе:

Имаше още станция на две нива, интерсиор на железницата, лодките, тесен булевард и какво ли още не. Изобщо – огромно БРАВО на всички студенти и най-вече на основния им ръководител – доц. Александър Драганов (който аз познавам от малък просто като „чичо Сашо“ :)).

Тук е мястото да спомена за „голямото прецакване“, което сам си направих. В петък късен следобяд ми се обадиха по телефона от отдела за конкурстни изпити. Жената ми каза, че съм на изпит във вторник. Попитах я какво трябва да подготвя и тя заяви:

- Е как, аз не Ви ли казах вече? Превод от 50 страници техническа литература по направлението!

Ох, ах, ех – ами добре казах си. Имам три дни – ще превеждам. И както редовните читатели на блога знаят – превеждах, та ми пукаха ушите.

Днес на изпита се оказа, че не е трябвало да превеждам. Тоест трябвало е, но не писмено. Оказа се, че е било достатъчно само да прочета и да разбера тези 50 страници, т.е. да се подготвя за изпит по тях. Е добре се подготвих! После на самия изпит прочетох един дълъг абзац, който изпитващите ми посочиха, преведох го устно и накрая направихме кратко интервю.

Та това беше „голямото прецакване“. Е всяко зло за добро – всъщност хем научих някои нови неща, хем си опресних английския език… или това са просто оправдания :)

Тъй като сходна работа за биолози категорично не можем да намерим (поне от сайтове в интернет), то засега ще се фокусираме към предстоящия й държавен изпит. Междувременно ще се запише в бюрото по труда и „каквото сабя покаже“. Както казва баща ми в безизходни ситуации: „Това е положението, а на който не му харесва – пак това е положението!„…

Страдат тези, които не знаят как да НЕ спазват законите
и също страдат онези, които спазват законите.

Понеже читателите на този блог вече са добре подготвени с математическа логика – ще оставя на вас да прецените кой попада в групата хора, която не страда. Естествено идеята взаимствах от популярното „законът е врата в пустиня – умните заобикалят, а глупците се редят на опашка“. То си е същото, но перефразирано от друга гледна точка…

Че е лошо – лошо е, но най-лошото е, че все по-лошо и по-лошо става!

Отначало се посмяхме. После решихме, че не е смешно. Накрая пак се посмяхме. Направихме си и изводи – какво всъщност можем да направим? Доколкото бедната ми практика показва – май нищо. Това после ми напомни и за един много стар виц, който знам от баща си:

Двама железничари се скатават от работа и играят табла в кабинка на централна гара. При тях влиза вир вода мокър техен млад колега, който съобщава тревожна вест:

- Другари – навън заваля пороен дъжд…

По-възрастният табладжия отегчено погледнал към него, хвърлил заровете и отговорил:

- Абе я не се ври между шамарите бе момче! Остави ги да правят каквото си искат!

По-възрастните читатели най-вероятно ще разберат същината на вица. За по-младите всъщност не знам. В повечето случаи ми се е налагало да го обяснявам…

Първо се опитах да гледам „Аватар“. Мой приятел ми каза, че на 3D кино било нещо велико и невиждано досега. Може, но не и вкъщи на нормален телевизор. Признавам – екшъна и ефектите са на ниво. Нищо друго обаче. Как за толкова милиони долари не успяха поне и малко мисъл да вкарат? Лошите хора и нещастните извънземни в комбинация с героя, който сменя своя мироглед и преминава в защита на по-слабите. Дотук добре, но никой не ми обясни „защо лошите са лоши“. Не го догледах – спрях го малко преди края. Честно – въобще не ме интересуваше „хепиенда“. Може би не бях в настроение. Тези истории, които се опитват да ми покажат колко лош е расизма и как трябва винаги да сме добри с по-слабите ги приемам, но само ако имат някаква солидна логическа обосновка. А този филм нямаше никаква!

После попаднах на един филм, правен от фенове на „Властелина на пръстените“. Бил направен с некомерсиална цел и с много нисък бюджет. Разбирам да няма бюджет и да няма специални ефекти. Съвсем друго обаче е да няма никакъв вкус. Да, точното определение беше „безвкусен“. Играта на актьорите можеше да се прежали при положение, че са играли без пари, но историята просто не я биваше. Динамиката беше зле. Нямаше никаква атмносфера, каквато се очаква от приключенски сюжет с орки, елфи и други създания. Изгледах 3/4 от филма и не издържах. Не си спомням и не искам да си спомням името му.

Днес дълго време избирах какво да гледам. Не ми е до екшъни и кланета. Може би заради последните две бози. Реших да сменя темата и избрах жанр „драма“. Имаше един филм, който беше прехвален по оценките си в тракера – 4.1 от 5, което обикновено е много добре. Филма се казва „Психиатър“. Загледахме го с приятелката… и гледахме… и нищо не се случваше… и пак гледахме… Абсолютна, ама направо тотална скука! Насила изчаках нещо да се завърже. Не стана. Показваха някакви напълно изкувствени и пластмасови съдби на различни хора. От една страна на известни и префърцунени богаташи с тежки (но очевидно нереални) ментални проблеми, а от друга на едно черно момиченце, на което така и не разбрах какъв му е проблема (майка му е починала, но не и друго). Отново към 3/4 от филма не издържах и го спрях.

Дали е лош късмет при избора на филми или просто съм си вдигнал критерия? Дали е временна липса на настроение или филмите просто са слаби? Ако някой е доглеждал въпросните филми и се оказва, че съм изпуснал нещо важно, то моля нека го сподели :)

В последните няколко дни изгледах всички серии на филма „Мастер и Маргарита„. Изключително съм впечатлен от брилянтната екранизация на безсмъртния роман на Михаил Афанасьевич Булгаков. Честно казано подходих с недоверие, но сериала ме хвана още от първите секунди.

И как няма да е сериал – не виждам как тази история може да бъде разказана в екранно време на стандартен филм. Все едно – руснаците успяха да ме убедят за пореден път, че могат да правят кино. Всъщност бих го разграничил от напоследък пошлата дума „кино“ – по-скоро бих го описал като „изкувство“. За такова не са нужни милиони долари. Изисква се нещо много повече. И те определено го имат. А за оригиналната творба – за нея моите думи, колкото и добри да са, ще бъдат нищожни…

Преди да се хвърлите да гледате филма не забравяйте най-важното – прочетете романа:

Не забравяйте също, че Анушка вече купи олиото…

П.С. Още илюстрации на Павел Оринянский можете да намерите в Xquisite’s blog

Според новите разпоредби всеки предплатен номер трябва да се регистрира, т.е. да се знае кой е собственика му. В това няма лошо естествено – отидох до каса на Глобул и реших да го регистрирам. Там обаче ме „сюрпризираха“. Оказва се, че е нужно да зареждам този номер с поне 15 лева на всеки три месеца. Досега беше веднъж годишно по 10.

Тъй като не говоря въобще от този номер, а само приемам обаждания, реших да го прекъсна. Така може би ще изгубя връзка със стари приятели, които не съм чувал отдавна, но все пак „който търси – намира“. Така, че на 0899 488 368 казвам „сбогом“.

Най-важното, което прави това разширение е добавянето на отметката на снимката по-горе. Тук не съм вършил никаква работа – съобщението, което се показва се пише през редактора на разширението.

Съобщението, което се изпраща по e-mail обаче вече е преведено.

Административния панел на разширението естествено е уважен. Вижте моите настройки – вашите в общи линии би трябвало да са сходни.

Както и администрацията за потребители и автори (изгледът естествено зависи от вашата собствена тема). Ако не сте отбелязали „използване на ваш стил за редактора на записвания“ от административния панел на разширението, то ще видите доста по-семпъл и стандартен вид.

Позволих си и малко да „пипна“ и по кода, защото имаше грешка, а именно на линия 1084:

<p><a href=“<?php echo add_query_arg(’showccfield’, ‘1′); ?>“>

замених с:

<p><a href=“<?php echo attribute_escape(add_query_arg(’showccfield’, ‘1′)); ?>“>

Така се премахва един бъг с валидацията на XHTML код. Също така цялата линия 826 се наложи да бъде променена на:

load_plugin_textdomain(’subscribe-to-comments’,'/wp-content/plugins/subscribe-to-comments/’);

Ако не се направи това локализацията не работи. Надявам се да съм направил всичко както трябва. И накрая да не забравя:

Изтегли Subscribe to Comments на български език

Е, поприкрих малко „простотията“ с касата бира, като я покрих с малко покривалце. Естествено следваше и украсяване:

Междувременно Милена прави някакви чудесни ястия. Успях да се прокрадна и да снимам само украсяването на една питка малко преди да влезе във фурната:

Имам чувството, че Милена е в кухнята цял ден. Нямам търпение да видя трапезата :)

П.С. 20:11: Ето я и така очакваната маса за Бъдни Вечер:

Наздраве и весели празници!