Ще се опитам да опиша сигналните кодове с мои думи, като се старая да не се отклонявам от официалните дефиниции. Метеорологичните кодове всъщност са пет, а не три (както ги показват обикновено по телевизията). Те са „бяло“, „зелено“, „жълто“, „оранжево“ и „червено“. Всеки един от тях важи за всякакви метеорологични явления и процеси. Например ветрове, снеговалеж, дъжд, рязки температурни разлики… Различният код показва различна степен на застрашеност, както следва:

• Бяло – няма данни за обозначения регион;
• Зелено – няма никаква опасност. Времето е нормално и спокойно за сезона. Отчетите са под средните стойности за сезона;
• Жълто – налична е потенциална опасност. Времето не е необичайно за сезона, но е добре да бъдете внимателни. Отчетите са над средните стойности за сезона. Не предприемайте ненужни рискове;
• Оранжево – времето е опасно. Достигнати са стойности много над средните за сезона. Да се избягват преходи извън главните пътни артерии и утвърдените туристически пътеки. По възможност пътуванията да бъдат избягвани;
• Червено – времето е много опасно. Достигнати са стойности към или дори над максималните за сезона. Възможни са големи щети на инфраструктурата – спиране на ток, вода, комуникации, запушване на големите пътни артерии. Има реална опасност за живота на хора навън. Властите издават разпореждания и съвети по реигони, които е задължително да бъдат следвани и спазвани строго от гражданите. Въвеждат са извънредни мерки, като затваряне на големи пътни артерии, забрана за пътуване на определени превозни средства (или дори всички при критична ситуация), обявяване на бедствено положение в определени региони (или национално при изключително тежка ситуация). Избягвайте всякакви пътувания, освен при наистина спешни случаи или критични ситуации застрашаващи живота ви там, където се намирате в момента.

Следната таблица показва връзката между вероятността за срещане на явлението и очакваната сила, с която то ще се разрази. Тя помага за предварителното прогнозиране за издаване на цветови кодове за предстоящи събития. До голяма степен скалата е лично мое „творчество“, но все пак съм взаимствал информация от различни източници:

Естествено какво означава „слабо“, „средно“ или „силно“ влияние на природното явление е доста субективен фактор. За едни страни падането на два метра сняг ще бъде нормално явление със средна сила. Докато същото при други би било бедствие. Същото се отнася и до вероятността – тя също е субективен фактор, който се определя според честотата на срещане на природните явления в определения регион.

Тук отново ще дам една лично моя интерпретация на няколко основни природни явления и ще дам личната си оценка на силата им спрямо България:

• Дъжд
  • Слаб – рамящ или слаб дъжд, без опасност от наводнения. Очакват се мокри пътни настилки, за което шофьорите трябва да бъдат по-внимателни. Задължително се кара на къси светлини (важи и за всички по-насолу);
  • Среден – краткотрайно преваляване, от което за кратко време на места се образуват локви. Шофирането е затруднено и има предпоставки за „аквапланинг“. Поради това се очакват закъснения в транспорта. Възможно протичането на покривите на къщи и обществени заведения, но без опасност от наводнение. Не се очаква съществено забавяне на полети в авиацията. Могат да се очакват частични смущения в комуникациите. Не се очакват сериозни проблеми с електрозахранването;
  • Силен – дълготрайно преваляване, от което се очаква сериозно затруднение в организацията на транспорта. По определени улици в градовете е възможно образуването на големи локви и „течене на реки“. Сградите с неремонтирани покриви могат да очакват наводнения в подпокривните си пространства. Същото важи за мазетата на сгради, около които има затлачена канализация. Възможно е съществено забавяне на полети в авиацията, особено ако бурята е гръмотевична. Очакват се по-мащабни смущения в комуникациите. Възможни са смущения в електрозахранването;
  • Много силен – пороен дъжд, независимо дали краткотраен (по-честия случай) или продължителен. Очакват се много сериозни проблеми с транспорта заради очаквани множество катастрофи и наводнени улици. Голяма вероятност от наводнения на мазета и тавани на сгради. Сериозни проблеми в авиацията. Очаквано прекъсване на електрозахранването и комуникациите в населените места. Сериозна опасност за живота на хората, които се намират на открито в туристическите райони.
• Вятър
  • Слаб – без опасност за проблеми с транспорта и авиацията. През зимата пешеходците в градовете и туристите трябва да вземат предпазни мерки и да се обечат добре;
  • Среден – очакват се минимални проблеми с транспорта в следствие от катастрофи. Пешеходците и туристите са затруднени в придвижването си. Опасност от падащи предмети в близост до сградите. Не се очаква сериозна опасност от падащи дървета;
  • Силен – очакват се проблеми с транспорта, особено при високите превозни средства, както и евентуални закъснения в авиацията. Туристите извън населените места са изложени на сериозна опасност. Ходенето пеша на открито не е желателно дори в градовете. Голяма възможност за падащи предмети от сградите. Очакват се паднали дървета и клони. Възможни са спирания в електрозахранването;
  • Много силен – силата на вятъра не позволява ходенето пеша на открито. Критична опасност за туристите извън населените места. Сериозна опасност за хора на открито и в населените места. Очакват се падащи предмети от сградите, паднали дървета и клони. Сериозни проблеми за транспорта и авиацията. Възможни са тежки катастрофи, които да причинят запушването на главни транспортни артерии. Очакват се спирания на електрозахранването, като е възможно и мащабно такова.
• Сняг
  • Слаб – незначителен снеговалеж, от който не се очаква натрупване на снежна настилка. Пътищата изискват обработка срещу заледяване. Очаква се пътищата да са мокри, поради което е нужно шофьорите да са по-внимателни. Задължително се кара на къси светлини (важи и за всички по-насолу). Не се очакват затруднения за пешеходците и авиацията;
  • Среден – по-продължителен снеговалеж, от който се очаква се натрупването на малка снежна настилка, което ще доведе до забавяне при транспорта. На места са възможни заледявания на пътната настилка. Не се очакват проблеми с авиацията. Пешеходците са минимално затруднени в придвижването си. Туристите в планините трябва да са екипирани подходящо с високи непромокаеми обувки. На места се очакват малки аварии по електрозахранването;
  • Силен – продължителен и интензивен снеговалеж, от който се натрупва значителна снежна покривка. Опасност от затваряне на пътища, от които дори главни пътни артерии. На места автомобилите трябва да се движат с вериги. Голяма вероятност за тежки аварии по електрозахранването. Голяма опасност за туристите извън населените места, особено в планинските региони. Големи проблеми за авиацията и железопътния транспорт;
  • Много силен – нетипично голяма снежна покривка в следствие от особено интензивен и продължителен снеговалеж, който не позволява на почистващата техника да си свърши адекватно работата. Затваряне на множество пътища, което на места може да доведе до бедствена ситуация. На много места автомобилите трябва да се движат само с вериги. Тежкотоварния транспорт се спира от движение. Спиране на авиацията и големи проблеми за железопътния транспорт. Критична опасност за туристите в планините. Тежки аварии по електрозахранването, като е възможно и мащабна такава. Невъзможност на спасителните екипи да достигат до бедстващи региони.
• Заледяване
  • Слабо – обикновено налично само по малки улички в населените места или на по-усойни части от пътищата, където не е опесъчено достатъчно добре. От това се очакват частични, но не сериозни затруднения в транспорта. Възможни са травми от счупвания на крайници при пешеходците, особено в населените места, където по обясними причини честотата на срещане на заледени участъци е по-голяма;
  • Средно – очакват се проблеми от задръствания по републиканската пътна мрежа. Болниците получават зачестени сигнали за нужда от спешна помощ от пострадали пешеходци. Катастрофите по пътищата са зачестени, понякога тежки;
  • Силно – мащабни заледявания на пътната настилка, които довеждат до много сериозни проблеми с транспорта, дори „транспортен хаос“. Спира се тежкотоварния транспорт. Болниците получават зачестени сигнали за нужда от спешна помощ от пострадали пешеходци. Очакват се проблеми при самолетните писти;
  • Много силно – същото като силно, но да речем, че „вече е извън всякакъв контрол“. Обявава се бедствено положение и се забранява движението на всякакъв автомобилен транспорт, с изключение на специализирана техника.
• Мъгла
  • Слаба – незначителни проблеми с транспорта. Изисква се повишено внимание от шофьорите по магистралите и пътищата, по които се кара с висока скорост;
  • Средна – на места видимостта е затруднена. Автомобилите трябва да включат къси светлини или светлини за мъгла (важи и за всички по-долу). Скоростта на движението трябва да се намали. Очакват се катастрофи. Полетите на самолетите може да имат закъснения;
  • Силна – гъста мъгла, която се разпространява на големи региони. Изисква се шофиране с много ниска скорост. Зачестили катастрофи, особено свързани с блъснати пешеходци. Мъглата може да се задържи да продължително време, например цял ден. Очакват се сериозни закъснения в авиацията;
  • Много силна – същото като „силна“, но продължаваща за още по-дълго време, например няколко дни.

Надявам се, че съм бил максимално точен и полезен.

Комлектът включва:

• Мобилен телефон – за него ще пиша подробно по-надолу;
• Зарядно на 220V – с преход от USB към microUSB;
• Слушалки с микрофон;
• Ръчно зарядно – безценно когато ви свърши батерията, а се налага все пак да се обадите по спешност;
• Кабел – използва се за връзка с компютър, както и за връзка със зарядните устройства.

Размерът на апарата е малко по-голям от този на стандартен от този тип. Дебел е и стои доста удобно в ръката. Тежък е за мобилен телефон – 140 грама. Определено има „спартански вид“ и първоначалното впечатление е, че ви връща назад във времето, когато телефоните имаха бутони и не бяха чували за „тъч скрийн“ и подобни глезотийки:

Дисплейът е цветен с 65 хиляди цвята, 2 инча с резолюция 176×220. В общи линии е добър – ъгъла на виждане му е приличен, а подсветката му е много добра. Бутоните са големи и удобни за натискане, включително и с ръкавици. По-големи от това на този панел няма как да се поберат. Батерията е полимерна 3.7v/1300mAh. Все още не съм имал удоволствието да я изпробвам, но според други хора издържа до 10 дни при нормално ползване.

Важните му характеристики са неговата водо и прахозащита. Прахоустойчивостта му е по стандарт IP4, а водоустойчиността IP54. С други думи може да бъде поливан с вода от всички страни, но не и потапян в дълбочина (налягането на водата може да повреди мембраните на микрофона и говорителите). Въпреки това доста хора са го потяпяли в буркани и плитки рекички – работил е безотказно. Военната спецификация е MIL-810F.

Другата му много важна характеристика е неговата удароустойчивост. В тази категория той спокойно спори с всички негови топ-събратя – издържа всички тестове за свободно падане под всякакъв ъгъл от височина 2м върху твърд бетонов под. При малко късмет издържа и от много повече. Оперативната му температура е от -20C до +60C, като и тук по различни тестове се е представял по-добре от написаното по спецификация. Стъклото и на предния и на задния дисплей е Gorilla Glass, т.е. с повишена устойчивост на надраскване и счупване.

Апаратът няма MMS, интернет и блутут. Може да чете само MP3ки от TransFlash (MicroSD) карта. Стандартните му функции са „най-необходимото“:

• Може да провеждате разговори :);
• Има телефонен указател с 300 контакта;
• Може да пишете и приемате стандартни текстови съобщения, като паметта е до 100;
• Има будилник, календар и калкулатор;
• Има пет елементарни игрички, едната популярна от които е Тетрис;
• Може да слушате MP3ките, които са записани в „My Music“ папката на SD картата;
• Няколко вградени картинки и музикални тонове;
• FM радио – използва слушалките за антена.

Другите работи по менюто са обслужващи горните. Не се поддържа инсталиране на допълнителни приложения (например Java). Не поддържа кирилица – поне този, който е у мен е бил предназначен за английския пазар и езиците са „английски“, „френски“, „испански“ и „немски“. Предполагам може да се вземе ROM от руски апарат. Няма и камера (фотоапарат). Изобщо няма излишества при основните си функционалности :)

По-интересни функции има на задния панел:

С двете малки бутончета от ляво и от дясно на дисплея може да се контролират и включват:

• Термометър – в общия случай малко полезна функция, защото ще показва температурата в джоба ви. Темперира се бавно, защото самия термометър е под капака, т.е. за да се отчете приблизително реална околна температура трябва да минат поне няколко минути. Влияе се, но съвсем леко от температурата на батерията при провеждане на разговори и активно използване на други функции на телефона. При студено време (каквото е днес) винаги дава около 1-2C в плюс от реалните;
• Барометър – измелва атмосферното налягане. Справя се много добре и без забележки. Има възможност да се калибрира, но на мен не ми се наложи;
• Алтиметър – измерва надморската височина. Възползва се от данните на барометъра. Доколко е точно предстои да проверя скоро. Засега отчета му е логичен;
• Компас – електронен, работи задоволително като за непрофесионален, не е капризен. Нужно е да се калибрира след всяко изваждане на батерията, като това става относително лесно.

В горната част пък има още две „екстри“:

Контролират се с бутони от дясната страна на апарата, като са поставени на удобно за палеца на дясната ръка място. Те са:

• Фенерче – слабичко, но „да не е като без хич“. Състои се от една светодиодна лампичка. Светлината в общи линии е фокусирана с много слаба разсейка. Натискането на бутона включва фенерчето за 20 секунди, след което то се самоизключва. Това е направено, за да се предотврати случайно включване, което да изтощи батерията. Ако в тези 20 секунди се натисне повторно, то фенерчето угасва преждевременно;
• Лазер – пуска се само със задържане на бутона. Силен е и върши чудесна работа за показалка (и за каквото друго е предназначен).

От дясно има бутони за усилване и намаляване на звука, които се натискат сравнително трудно – трябва сила на показалеца. Под тях е и гумичката, предпазваща microUSB входа, който се използва за зарядно, слушалки и връзка с компютър. Връзката с компютър е безпроблемна – SD картата се вижда точно както обикновена „флашка“.

Звукът от говорителя е много силен. Има функция за провеждане на разговори през високоговорител и честно казано това е първият апарат, който наистина се справя отлично със задачата когато говоря по този начин в колата (а тя припомням е Лада Нива и никак не е безшумно в купето). Хората, с които говорих, са доволни от качеството на звука от микрофона – казват, че е чист. Това обикновено не е силната част на водоустойчивите телефони, затова съм много доволен от този.

Относно недостатъците – ще отбележа само един: USB кабелът му НЕ е стандартен. Нито е micro нито е mini USB – нещо между двата стандарта е. Такива кабели няма да намерите по магазините, а в комплекта идва само един. В интернет магазини се намират, но и там трудно. Хубаво е да се снабдите и с втори кабел „за всеки случай“.

Накрая, но не и на последно място – телефонът има много добра антена. Работи с мрежи 900 и 1800. Използва 2W, което е и максимално допустимото за антена на мобилен телефон. Въпреки това силата на предаване по време на разговор достига максимум по 0,373W/Kg по SAR, което сравнено с други мобилни телефони е доста ниско.

Същият модел може да се срещне „брандиран“ и под други имена – Condurro LM801, i-Travel LM801 (в Русия), OINOMU LM801 и др. Оригиналът си е с името на английската фирма производител Durrocomm LM801. Тя е слабо известна сред широката публика и не е насочена към масовия потребител (дори нямат функционален уебсайт). Вариантът в черно (моят) незнайно защо е по-скъп от този в черно-жълто. Иначе ето ви и подробни тестове на една от „брандираните“ му модификации:

http://gadgetstress.com/2011/07/i-travel-lm801-stress-test/

Първото е, че легендарният в България писател Майкъл Майндкрайм е решил да напише нова книга-игра! Мишо е страхотен човек и много се радвам, че след толкова много време е решил отново да зарадва феновете си в този вече позабравен заради компютрите жанр. Книгата все още не е започната, но доколкото лично го познавам самият факт, че е започнал инициатива по финансирането й означава, че няма как да не се получи. А при него винаги нещата се получават добре! Когато „бях малък“ имах стабилна колекция от около 30-40 книги игри. Мога спокойно да кажа, че повечето от тях бяха именно негови и то неслучайно – бяха сред най-добрите в жанра. В последствие ги продадох почти всичките на приятел-колекционер и затова днес леко ме е яд. Запазих си само легендата „Замъкът на таласъмите“ от Любомир и „Боговете на футбола“ на Мишо. Отплесхах се – та, в момента е започната инициатива за събиране на средства за финансиране на нова книга-игра от Майкъл Майндкрайм. Сайтът на инициативата е http://mindcrimeprojectinfo.com/. Подкрепете я – заслужава си!

Второто събитие е, че форумът на OFFRoad-Bulgaria.com вече си има свое собствено радио – http://www.offroadradio-bulgaria.com/high. Пускат прилична рок музика, а в предаванията имат готини водещи и още по-готини гости! В екипът на новосъздадената „Оффроуд Медия“ работят някои мои приятели, все добри професионалисти. И понеже знам, че започнаха от нулата, а самия аз бях строго скептичен към този проект – в момента съм много радостен, че той се получи и изглежда, че се развива добре! В България имаше нужда от независима медия създадена изцяло от ентусиасти. Е имаме я, дано се развие в правилната посока. Това естествено зависи и от нас… Може да си пуснете радиото от тук:

Дано и на двата проекта им тръгне по вода! Успех приятели!

Днес открих, че Blobby Volley си има втора версия! Проектът е в бета статус и е закъсал някъде през февруари 2011г. Спрямо предишната подобренията са малко, но съществени. На първо време са коригирали височината на отскока (в първата версия желетата се задържаха прекалено дълго във въздуха и лесно се правиха „забивки“). Графиката е съвсем леко по-изчистена и бързината на игра може да се коригира.

Най-важното обаче е, че вече и компютъра е вменяем (в предишната дори на „Hard“ не беше кой знае какво предизвикателство). Сега има много възможности с всякакви AI – препоръчвам Union, Com-10schm и Hypo14. Играта е страхотна за убиване на време!

П.С. И да играете на „Fast“ :)

1. Супер Марио:

Не мога да преброя колко десетки пъти съм превъртал тази игра. Смятам, че знаех абсолютно всички „скрити“ неща в нея. Със съседа ми Сашо играехме с часове – сменяхме се „на животи“.

Малко по-късно наш съсед се сдоби със „супер гъзарската“ по това време Sega Mega Drive. Само там можехме да играем:

2. Контра:

И там бяхме много „напреднали“, но при всички случаи не играхме чак толкова внушителни количества време, защото не можехме да сме на гости прекалено дълго. Това са двете конзолни игри, които помня най-добре. Имах и три малки електронни с по три бутона (още работят), но тях можем да не ги броим.

Когато се сдобих с компютър вниманието вкъщи леко се отдалечи от игрите. Започнах да уча трикове под DOS и малко по-късно Windows 3.11. Въпреки това на първия ми компютър (Пентиум 100Mhz -най-гъзарския през 93та) определено трайно помня една особено добра игра:

3. Test Drive III:

Това беше и първата емулация на „3D“ движения, която аз видях. Играта вървеше изключително зле на 486DX2, който беше разпространен тогава, и затова много хора ми идваха на гости. Графиката наистина беше впечатляваща, като допълнение да кажа, че тогава имах и 17 инчов цветен монитор! Изобщо пълен лукс!

Междувременно популярни станаха и аркадните игри. С приятели пръснахме огромно количество „джобни“ за да играем „при Шефа“ и в кафето „Белите Камъчета“, които се намираха около шесто районно. Там популярни бяха:

4. Mortal Kombat:

Най-любимата ми игра за всички времена, която си играя вкъщи и днес. „При Шефа“ тя беше „осакатена“, като нямаше fatality и липсваха бутоните за „долна ръка“ и „долен крак“ (с което и повечето „магии“ не можеха да се правят и играехме предимно с Kano и Scorpion). По-късно в игралната зала на Красно Село я видях и в пълната й красота. Бях (и продължавам са съм) от посредствените играчи, но при всички положения мога да се „гордея“, че съм един от пропилелите най-много пари по нея.

5. Вендета:

Беше популярна първо заради наличието на „Хълк Холган“ и второ защото на конзолата имаше четири джойстика. Това беше първият „масов мултиплейър“ (с повече от двама играчи), на който съм играл.

6. Golden Axe II:

Също намираща се в дъното на гаража „при Шефа“, до тази игра се стигаше трудно (все беше заета), но за сметка на това беше много готина. Играехме епизодично и други (може би трябва да се отличи Street Fighter 2), но не чак толкова запалено.

Малко по-късно се сблъсках с:

7. Warcraft II:

Помня, че буквално играехме на смени с баща ми, който също се беше зарибил. Превъртал съм я няколко пъти, като накрая бях започнал да експериментирам като се гаврех с компютърния опонент.

Warcraft II беше обсебил компютъра и дълго време нищо друго не можеше да пробие, но помня, че в един момент се стигна до…

8. Фифа 95:

Това беше популярната игра по онова време и не тръгваше на всички компютри. Бързо намерих система винаги да вкарвам голове, но въпреки това пак беше интересна. Можеше да се играе от двама на една клавиатура и тогава беше интересно.

Така живота продължи с леко затишие и фокусиране към училищните задължения докато излезе…

9. Duke Nukem 3D:

Първият хит естествено беше Doom II (излязъл доста по-рано), но той не ме привлече. Когато обаче излезе Duke Nukem 3D нещата бяха съвсем други. Уникална за времето си графика и невероятно добър gameplay. Бях се зарибил изключително много, но изведнъж ударно спрях тази игра, когато на първо време „ъпгрейднах“ с Pentium 200MMX и второ излезе…

10. Blood:

I live again! Това беше „играта на игрите“. Играл съм я до побъркване – денем, нощем, във всяка свободна секунда. Точно минах всички мисии на най-висока трудност и се наложи да минавам всичко отново с Plasma Pak. Помня, че играхме и за първи път multiplayer с отдалечен достъп, като си звъняхме по телефоните и използвахме 14400bps модеми.

В училище в междучасията по информатика пък бяхме станали много добри на:

11. Arcade Volley:

Много простичка и приятна игра. От време на време си я пускам с DOS емулатор и днес.

Някъде успоредно с Blood или малко по-късно се появи и нещо забележително и уникално. Тъкмо Warcraft II ни беше писнал тотално и бяхме спрели да си строим нива и се появи…

12. Диабло:

Графиката беше внушителна! Отново компютъра работеше по 24 часа в денонощието и отново с баща ми бяхме на смени. Той я превъртя първи доста преди мен. Трябва обаче в моя защита да се отбележи, че това може би се дължеше на паралелното играене на Blood, а малко по-късно и на…

13. The Curse of Monkey Island:

Преди бях играл на логически игри, но те не ми харесваха. Бях пробвал Larry Lover и Indiana Jones in the Fate of Atlantis, но нито една от двете не успя да ме „грабне“ достатъчно. Бяха изнервящи, исках повече динамика.  Monkey Island, и по-точно точно този Monkey Island, обаче беше супер. Естествено след превъртането загубих интерес – не е от игрите, които се играят многократно. Всички загадки разкривах сам (не ми беше интересно да използвам cheats и в почти никоя игра не съм използвал, освен за майтап). Тази и играта Phantasmagoria бяха двете логически игри, които някога съм харесвал, но втората беше на много дискове и ми излизаше прекалено скъпа – затова я играехме само при една приятелка от блока. Правилно прочетохте – с приятелката играехме игри, а не се занимавахме с каквото трябваше…

Точно си бях направил голям „ъпгрейд“ със супер готината тогава видео карта S3 Virge DX (или GX? – при всички положения позволяваше всичко познато, а повечето хора се бяха прецакали и бяха купили някакви други преди тази да излезе) и се появи…

14. Jedi Knight Dark Forces 2:

Хей Богу такава 3D графика не бях си представял, че може да съществува! Играта беше красива. Мисля, че беше първата с DirectX 5, но може и да се лъжа.  Почти никой приятел не можеше да си я пусне, а при мен вървеше гладко. Помня, че не я играех като типичен 3D екшън въпреки, че можеше. Вместо да тичам и да убивам всичко около себе си, аз се стараех да минавам всички места без да давам и капка кръв, плюс използване на минимално муниции, т.е. стратегически. При това от самото начало почнах на най-висока степен на трудност. Честно казано по този начин научих всички нива на изуст. Изключително трудно ми беше едно от последните, в което кораба се разбиваше и всичко се въртеше. Някъде там се отказах от тактиката и превъртях играта набързо. Страхотна игра! Впрочем след като я превъртях по споменатия начин… открих, че то имало и „Jedi Forces“, които може да се използват – супер скокове, някакви магии и подобни джедайски работи. Почувствах се тъпо, но пък с тях тъй или иначе не беше толкова интересно – всичко ставаше прекалено лесно :)

Междувременно манията с Diablo затихваше, но Blizzard не мислиха да оставят компютъра ни да почива.

15. Starcraft:

Като, че ли това беше периодът, в който играех най-много. Баща ми също беше много добър. Но и при двамата имаше общо мнение: „Warcraft II си беше по-готина“. Тогава бяха станали популярни компютърните клубове и на тази игра се правеха вече масови multiplayer. Аз не се включвах в такива. Най-много да съм отивал 5-6 пъти, за да играем някоя версия на Quake в масов deathmatch. Starcraft си го превъртях само в кампаниите. Може би съм изпуснал най-готиното от него… не знам. Виждам, че някои познати все още го играят… или беше някаква версия 2? :)

Някъде около и след Starcraft преоткрих някои класики, които не бях играл преди. На първо място…

16. Sensible World of Soccer:

Много готин футболен мениджър. Не можеше да се срявнява по графика с Фифата, но имаше всички футболни отбори от всички страни. Играех със Славия и привличах Денис Бергкамп и подобни играчи без проблем (след седмици игра естествено).

17. Heroes 2:

Много ми я хвалеха приятелите, но се бях отнасял с пренебрежение. Когато обаче я заиграх в нас… открих какво бях пропуснал. Или от друга страна поне не си унищожих здравето по нея, както беше станало с други (познавам двама, които по послучайност или не, но след месеци наред, по цели нощи играейки тази игра, сложиха очила).

След това последователно се появиха:

18. Age of Empires и Age of Empires 2:

Естествено с препратки назад и спомени от Warcraft 2 (като маниер на игра), и до ден днешен си мисля, че това е най-добрата стратегия, която съм играл. Разликата между 1 и 2 е съществена, но плавна. Много играхме (пак с баща ми, но той много повече). Накрая бяхме станали изключително добри. Строяхме си сами „невъзможни нива“, които все пак минавахме. Помня, че бях сътворил едно уникално трудно, което аз не успях да мина, но баща ми все пак смаза противника някъде на 15тия опит.

След като ми мина манията с Age of Empires, се „върнах назад“ към една игра, която изпуснах (а много я хвалеха):

19. Red Alert 2:

Уникална, много добра игра, бих я играл и днес ако имах време. „Пипната“ стратегия от всички гледни точки. Времето й обаче беше отминало, а аз я бях пропуснал – тръпката на откривателя липсваше. Все пак я превъртях.

Горе долу тогава за първи път харесах симулатор.

20. Need For Speed – Porsche Unleashed:

На нито една от предишните версии не съм играл значително много. Не знам защо, но тази ми хареса. И то въпреки общото мнение на останалите, че „предишните били по-готини“.

Случайно тогава открих и една стара игра, която обаче много ме изкефи:

21. Arcade America:

Още си я пазя и още си я играя от време на време. Не познавам друг човек, който да я е играл, но много ми харесва. Нивата са малко и естествено веднъж минати ставаха относително лесни. Но въпреки това искам да я спомена като малко играна, но любима.

Последва много дълъг период от време, в който се откъснах от игрите. В общи линии когато влезнах в университета спрях да играя сериозно. Наблегнахме на бирите и ученето. Преди около четири години, по време на скучни смени на работа, си бях инсталирал и за първи път заиграх…

22. Heroes 3 – In the wake of Gods:

Трябваше ми нещо походово, което можеше лесно да се прекъсва ако се появи работа. Поиграх на тази игра доста, а и днес си я пускам от време на време. Но големите нива и кампаниите ме отегчаваха. Фокусирах се главно върху карти S и M. Не съм добър – бият ме лошо :)

Купих си с помощта на приятел и ето такъв джойстик…

… с което се случва от време на време да си поиграя пак на Mortal Kombat (само първата част – другите никога не са ми харесвали). По-често го вадя, когато на гости ми дойде някой приятел. Избираме си произволна игра от Mame32 и цъкаме до полуда. Даже имах идея да си правя пълнофункционална кутия с монитор, но се отказах…

Та това са компютърните игри, които най-силно са оставили отпечатък върху мен. Играл съм и на други естествено и то не малко, но именно споменатите по-горе са тези, които наистина са ме задържали с по цели дни, седмици, че дори и месеци. Със сигурност пропускам някоя важна, но ще добавям ако се сетя.

Ако трябва да си подредя нещо като „Топ 5″, то мога да го направя почти без замисляне:

1. Mortal Kombat;
2. Blood;
3. Jedi Knight Dark Forces 2;
4. Diablo;
5. Age of Empires 2… или… или…

А кои бяха вашите любими игри?

… се оказа, че той говори добре и руски език:

Но сега сериозно. Когато някой чужденец дойде в България и каже две думи на кръст (напр. „доба веча СофИяяяяяя…“) и всички започват да се ласкаят, да се радват. По предавания като шоуто на Слави чужденците все се напъват да кажат по няколко думи и всички в залата ръкопляскат. А виж, когато някоя наша звезда проговори смело на чужд език (при това разбираемо) – веднага го хулим и осмиваме, да правим забележки като „да си намери преводач“ и подобни.

Според мен това, че Христо Стоичков се опитва да говори (и го прави!) свободно на чужди езици НЕ е лошо, даже напротив. Аз съм убеден, че чужденците (особено руснаците в случая) изпитват дълбока симпатия, че някоя голяма световна звезда говори на техния роден език. А ние можем да се смеем колкото си искаме. Май се смеем на самите себе си… Колко от смеещите се ще имат куража да прочетат едно стихотворение на английски или руски език и да се публикуват в ЮТюб?

Ако някой се интересува от някое от представените заглавия, може да се чувства поканен да се свърже с мен. Книгите НЕ се продават, но с удоволствие се дават „назаем“.

Може и наполовина, но при всички случаи качествен!

Какво ме накара да се разровя в тези „мемоари“ и биографични сведения? Всъщност начинанието е много сериозно – търсят се девет (9) тапи от точно определен вид:

За голямо съжаление се оказа, че героят от приказката не е бил любител на точно тези марки ракия (сещам се за „Пещерска“), които използват този вид тапи. Успях да намеря само две и една подобна, но коркова.

Помагайте братя! Тапите трябва да се съберат до две, максимум три седмици. Какво са някакви си седем бутилки за вас?

Освен показаните две „Старый Мельник Светлое из Бочонка“ и „Старый Мельник Мягкое из Бочонка“, се продават и още два вида в обикновени бутилки – „Светлое“ и „Золотое“. По принцип съм любител на по-тъмната бира, но в случая „Золотое“ и „Мягкое“ ми харесаха най-много (като отбелязвам, че другите две също са много добри!). Цената, като за вносна бира, определено е поносима – 1,95лв. за тумбестите бутилки и 1,65лв. за обикновените (в това трябва да отбележим, че амбалажът не се връща, т.е. се плаща и изхвърля). За качеството обаче твърдя, че определено си заслужават цената! Вкуса силно се отличава от родните (напоследък доста „спиртосани“) производства, а алкохолният градус (5,2% за „Золотое“ и „Светлое из Бочонка“ и 4,2% за другите) не е лъжлив – ако за едва вечер мога например да изпия шест бири Туборг без проблем, то от тези три-четири ми идват предостатъчно. Наздраве!

П.С. Досега твърдях убедено, че бира в прозрачна бутилка е престъпление, но сега се налага да си върна думите назад.

Втората сребърна монета, която предизвика моя интерес, е посветена на руската поредица „Ну Погоди!„:

Третата монета от тази серия е свързана с анимационния сериал „Болек и Лёлек“ (Bolek i Lolek), който притежава над 150 серии в 10 сезона, както и два пълнометражни филма:

Монетите са сребърни, с номинал 1 долар (предполагам щатски? новозеландски), тежат 14,41гр. и са с диаметър 32мм. Тиражът на всяка отделно е от 8000 бройки.

Източник: http://www.liveinternet.ru/users/mari_must/post169330275/

1. Отворете /includes/Cache/Lite/Function.php

2. Намерете реда с „$arguments = func_get_args();“

3. Точно след него запишете следното:

$broi_argumenti = func_num_args();
for($i=1; $i<$broi_argumenti; $i++){
   $arguments[$i] = &$arguments[$i];
}

Joomla 1.0 вече трябва да работи безпроблемно!

Имаше едно време (преди около две години), когато си бях въобразил, че има смисъл да съм обществено активен и да ходя по разни политически беседи и да се опитвам да пробутвам свои мнения по медиите. Оставяйки наивността си настрана – още тогава ми направи впечатление изключително умелата игра на думи, която се използваше срещу мен и хора като мен. Става дума за това, че винаги в дискусиите от една страна се представяха личности с професии и се подчертаваше обществения им статус (скромен или не), а от другата се използваше… просто събирателното „блогъри“.

Думата „блогър“ би следвало да означава „човек, който поддържа личен блог“. В не чак толкова далечното минало това може би е било някакъв престиж и демонстрация на владеене на високи технологии, които не всеки може да си позволи и малко хора познават. Днес почти всеки човек може да си направи свой блог, т.е. това не е някакво изключително постижение – просто показва, че съответния човек може да борави с компютър и да използва вече добре познатите и утвърдени интернет технологии. Всъщност всеки десет годишен хлапак може да направи свой собствен блог и да си сложи етикет „блогът на…“ в заглавието на съответните страници. Това го прави точно толкова „блогър“, колкото и най-популярните и обществено значими личности, поддържащи освен всичко друго и блогове. Тоест думата „блогър“ със сигурност не носи информация за това кой си, какво правиш, какви успехи си постигнал в живота, специалист по какво си. В никакъв случай не носи и каквато и да е информация за качеството на информацията, която е споделена в публичното пространство от теб.

Още повече – с огромно мнозинство в интернет са блоговете пълни с откровени глупости и простотии. Тоест събирателната дума „блогър“ всъщност до известна степен е и подигравателна – обикновено човек, който преписва информация от официалните медии и я украсява с наивното си лично мнение. Не твърдя по никакъв начин, че аз не съм всъщност именно такъв човек (до известна степен със сигурност съм), но именно това се случваше и в дискусиите, в които участвах. Журналистите и водещите умело представяха ответната страна като „мениджър на…“, „дългогодишен преподавател в…“, „специалист по…“, а „моята“ страна беше представяна просто като „блогърите…“, „блогърът“ и т.н.. Вече усетихте ли разликата и начинът, по който така се фокусира общественото мнение в „удобната посока“?

Аз в този сайт публикувам буквално „всичко излишно“, т.е. лична информация, нещо което не ми носи полза в работата и нямам никакви претенции за каквото и да е. В общи линии пустословие за разнообразяване на свободното време, поддържане на контакти с определени непознати хора и евентуално споделяне на някаква полезна информация. Отделно от това си помагам и на преподавателската дейност като публикувам неофициални, нередактирани и нерецензирани учебни материали (издаването на официален учебник в днешно време е сложен и труден процес, но това е друга тема). При всички положения обаче оставям някъде, колкото и незначително да е, своето име. А, както е написал Михаил Булгаков, „ръкописите не горят“. Освен това те си имат свой „автор“ – индивид, конкретна личност, аз.

Затова реших да се простя завинаги с думата „блог“. Предпочетох не толкова точната, но със сигурност по-удобна – „дневник“. Та какво по-различно от един публичен дневник е средностатистическият блог? Представят се именно лични мнения, а не институционални – точно както е в традиционните дневници. По този начин (самоопределяйки „мястото си“ като „дневник“ вместо „блог“) смятам, че вниманието на хората ще се фокусира върху името на човека и това, което е написал, а не върху типа на „медията“ му. А при публични прояви пренебрежителната дума „блогър“ няма да е чак толкова възможна – щеш нещеш ще се наложи да се самоопределиш с това, с което се занимаваш, а не да се хвърлиш сам в общия кюп на посредствеността. Дали оценката ти е правилна – това ще бъде решено в последствие от другите и не зависи от теб. В опит да се изкажа по-философски – това означава, че човек трябва субективно да се самоопределя максимално конкретно и да изтъква своята уникалност и индивидуалност, независимо от реалната външна обективна оценка, която в повечето случаи обобщава качествата му и го групира с други индивиди. Двете оценки наистина могат да не съвпадат – най-често наистина не съвпадат, но това не означава, че трябва предварително примиренчески да се вкарвате зорлем в стадото. По-добре се самоопределете като „овцата Спаска“ вместо „просто поредната овца“ – така вие ще изтъкнете вашата уникалност и няма насилствено да изкривявате обективната оценка чрез предубеждение, че се намирате в една или друга социална група.

Някои „блогове“ (най-вече политическите) естествено са много по-добре структурирани и по-строго фокусирани в дадена сфера на живота, т.е. те до известна степен граничат по стойност с официални медии – тях спокойно бих предложил да прекръстим на „журнали“. А на „блогърите“, които пишат в тях, бих препоръчал да преименуват себе си на „свободни журналисти“. Защото „журналист“ също е събирателно понятие, но със сигурност не е толкова нищожно, колкото се е превърнало „блогър“ (подобно на думата „природозащитник“, но това също е една друга тъжна тема). Ако не вярвате, то попитайте хора, които са слабо запознати с компютрите.

Финално реших, че от днес нататък няма да се самоназовавам като „блогър“ въпреки, че (и това освен всичко друго) съм. Предпочитам да се самоопределям като „Филип Петров“ – някакъв си там, скромна личност, но все пак личност – а това, което четете ще го определям като моят „публичен дневник“. А вие естествено ме наричайте както си искате. Може „досаден луд компютърджия болен от (б)логорея“, може и по-“политически коректния“ синоним „блогър“ – както казах обективната външна оценка и субективната самооценка не е задължително да съвпадат.

От всички песни в общи линии ми харесаха само три, като след едната поставям лека въпросителна. Направо ще дам личната си класация:

1. Кипър;
2. България;
3. Македония.

Песента на Кипър реално ми хареса – не знам за какво точно се пееше (не разбирам езика), но имаше динамика и силна атмосфера, а звученето на гръцкия език просто звучеше на място за подобна песен.

Песента на Поли Генова от България може би я харесвам, защото си е наша, българска – признавам, че най-вероятно избора ми се дължи на пристрастност. За съжаление ми направи лошо впечатление, че на концерта песента звучеше малко по-различно от това, което съм чувал по радиото и телевизията преди него. Някак си гласа на певицата беше леко различен, но не бих казал непременно лош. Може би просто студийния запис е прекалено добър, знам ли?

Колкото до Македония – песента им беше веселяшка, но за мен без стойностни качества. Поради тази причина по-горе казах, че поставям въпросителна след нея. Със сигурност беше различна от останалите и разчупи фона на блудкави, еднотипни, изсмукани от старите поп/рок хитове песнички.

По случайност или не – изброените три лично мои номинации всъщност бяха и единствените песни, които не бяха на английски език. Признавам си, че това също може да е довнесло допълнителен елемент на пристрастие в мен.

А, да… нито една от въпросните три песни, които ми харесаха, не бяха избрани.

Електронната система с евристичен алгоритъм фино наглася кривината на гумената четка така, че да се получи максимално добра бършеща повърхност върху автомобилното стъкло. Стъргалката за лед се намира в дясната част, като тя също се контролира от интелигентна система, която впръсква специален лубрикант предпазващ автомобилното стъкло от надраскване, но същевременно безмилостен към леда!

В момента притежавам бърсалка със старата верия на „фърмуеъра“ – 1.1. Съвсем скоро се очаква да излезе „рип“ с версия 2.0, с която ще бъде отключен удължителя на пръчката. Така ще може с лекота да се достъпват и най-труднодостъпните места без да цапате дрехите си допирайки се до колата.

За съжаление нямах достатъчно пари, за да се сдобия с „extended“ версията, която сихнронизира бърсалката с алармата на колата. При нея бърсалката не работи без да бъде отключена колата със специалния асиметричен код на ключа, което прави използването й на чужд автомобил невъзможно. По този начин се гарантира защитата на бърсалката от кражба.

Въпреки това другите организатори се бяха постарали по-добре и докараха доста хора, при това очевидно сериозни. Дъждовният неделен ден не беше уплашил никой. Освен това за първи път ми се случи групата да се събере за по-малко от половин час – почти нямаше закъсняли! Събрахме се на площада на Драгалевци и от там потеглихме с колона автомобили до полянката, до която трябваше да работим (намира се на около километър над „Бай Кръстю“). В 9:30 сутринта обстановката беше следната:

Няколко минути по-късно мъглата си отиде, но като обезщетение заръмя дъжд. Симпатичните домакини от горското стопанство ни раздадоха инструменти за работа и ни обясниха подробно за историята на гората и проблемите й започнали от резервата в съседство. После ни демонстрираха методиката на работа за „засаждане на фиданка“. Тук е мястото да я опиша аз.

Разделихме се на отбори по трима души. Първият носи мотиката, с която разрохква пръста и премахва тревите с техните корени. Така се разчиства място за дръвчето:

После идва „баш майстора“ (естествено аз), който вдига доста тежкия „меч на Колесов“:

… и по този начин пробива дупка в земята подобна на тази:

Следва ювелирната (и според мен най-тежка) задача за засаждането на самата фиданка. Честта се падна на дамата в екипа ни. Коренчето трябва да се пусне в дупката право надолу без да се пречупва или подгъва. След това трябва с помощта на пръчка да се свлече и утъпче пръст:

Целта е дупката да се запълни така, че да няма „въздушна яма“ около коренчето. Пръстта се отъпква до ниво малко над горния край на коренчето, защото в последствие тя ще слегне допълнително от дъждовете. В перфектният вариант в крайна сметка коренчето остава под земята, а стъблото отгоре.

Нямаше състезателен момент, но наоколо се виждаше, че и другите групички въобще не мързелуват:

След като нашата група засади грубо около 30 (а може би и малко повече) млади фиданки от смърч, върнахме инструментите и получихме заслужена снимка за спомен. Естествено точно тогава изгря слънце:

После не пропуснахме и да се почерпим подобаващо. Срам не срам – пред мен има кока кола, а не бира, но въпреки това ще пусна компрометиращата снимка:

Отначало си помислих, че моята работа е най-сладка. Като реално работно време аз извършвах дейност най-малко. Естествено тогава се мислих за тарикат. Сега обаче врата ми е леко схванат, а едната ръка трудно я свивам в юмрук. За последното подозирам, че вината е на Марто – каквото и да правеше все на мястото, където трябваше да правя дупка, имаше голям камък точно в центъра (добре замаскиран от слой пръст естествено). Очаквам да се обезщетим съвсем скоро с по една-две бири както си му е реда :)

Хората от горското стопанство казаха, че общо засадените дръвчета били около 300. Ако отново се отвори подобна инициатива, то без съмнение ще участвам пак!

А сега какво? Някаква глупава и безсмислена лятна ваканция! След края на вчерашния съботен работен ден (практически последните реални упражнения в университета) се почувствах ужасно свободен – там ми останаха само административни и научни задачи. Още вечерта реших, че това не може да продължава така и си уредих частни уроци по руски език с една жена в съседния блок! Започваме ударно с уроците още идната седмица. А днес, понеже незнайно защо се оказа, че нямам никакъв ангажимент (с изкл. на проверката на около 60-70 контролни по ПТСК), се включих в инициатива за засаждане на дръвчета на Витоша.

Така де, ако човек дори веднъж си позволи някакви 15 минути скука (особено у дома), то може и да му хареса. А после тръгва една епидемия от мързел… Не мога да рискувам! Ще се имунизирам периодично всеки път когато усетя подобен риск!

При варенето се счупиха само две яйца, което сравнено с миналата година е практически „нищо“.

200 – бива, с този се пътува спокойно;

204 – преминава празен и не спира на спирките;

206 – пак ни свали накъде по пътя;

307 – маршрутът е временно променен;

301 – временната промяна не е премахната от години;

303 – качвайте се само от предната врата!;

400 – кофти избор – избери си друга линия;

401 – електронния четец за карти не работи;

402 – в този има много контрольори – дупчете си билетите!;

404 – никой никога не го е виждал;

406 – хигиената в рейса е под всякаква критика;

410 – пак го изпусна за малко, нали? Да знаеш, че няма да дойде втори!;

414 – опашката от чакащи на спирката е прекалено дълга;

423 – спря, ама не си отвори вратите!;

424 – ще се прекачиш от друг автобус, ама друг път – спирките не съвпадат;

426 – стар, грозен, мръсен, шумен;

444 – викате на шофьора да отвори вратите, но той не ебава;

449 – я по-добре пробвай с друг превоз…;

500 – редовно се чупи;

501 – линията все още не съществува;

503 – пак не работи;

504 – силно закъснява и ще ви откаже от чакане;

507 – толкова е претъпкан, че няма как да се качите;

509 – свърши му нафтата;

За повече информация – HTTP status codes.

Преди около половин година (а може би повече) забелязах неприятен „ефект“ – компютъра буквално „замръзваше“ на произволни места само в програми свързани с Microsoft Office. Нямаше абсолютно никаква видима причина или конкретна операция, при която това да се случва. Може да стане по време на зареждане на файл, може по време на въвеждане на текст, а може просто „хей тъй“ дори когато не се прави нищо. Проблемът ме беше вбесил – проверявах рам платки и какво ли още не. Когато се снабдих с SSD диск използвах момента да преинсталирам всичко „на чисто“, но и това не помогна. Тогава свалих версията на Office от 2007 на 2003. Помогна малко, т.е. забиваше по-малко от преди, но не се оправи. Примирих се, че ще бъде така докато не се смени дъно, процесор и рам (стандартен „ъпгрейд“).

Преди две седмици вентилатора на захранването се разтрака силно. Купих нов и го смених. Два дни по-късно стана нещо по-лошо – когато загася компютъра после не можеше да се пусне по стандартния начин. Индикаторната лампа на дъното показваше, че компютъра е в „standby“ режим (а той не е). Не питайте как открих, но единствения начин да се пусне компютъра беше да изгася захранването, да броя между 11 и 12 секунди (не повече и не по-малко, защото именно тогава лампата на дъното светва за постоянно преди да изгасне), да включа захранването и да запаля компютъра. Естествено процедурата не ми харесваше и затова се научих временно да го държа включен за постоянно. Вече източника на проблемите трябваше да се търси спешно.

Спешността не беше на ниво и не успях да го намеря навреме – всичко просто безвъзвратно спря през една нощ миналата седмица. Взех от бъдещия ми кум (това го пиша за да видя колко от приятелите ми все пак четат блога редовно – не съм казвал на почти никой) резервно дъно и процесор (бях се насочил към проблем с дъното впрочем, защото Fortron захранването не даваше индикации отвътре да има каквото и да е изгоряло) и едно китайско захранване. За щастие първо опитах със захранването. Оказа се, че работи чудесно! Два дни работих с него и освен работещ компютър забелязах, че нямам никакви други проблеми – Word не забива. Диагнозата беше ясна и затова вече знаех какво трябва да се направи.

Реших да изхвърля повече „пари на вятъра“ от колкото трябваше и си взех модела на Seasonic от заглавието на статията:

Тежи доста (критерият за качество на захранване, нали се сещате) и е опаковано луксозно. Всъщност доста безсмислено луксозно (можеха да спестят малко пари и тези калъфчета):

Захранването е модулно и е с великолепни характеристики (сайтове с резултати от реални изпитания могат да се намерят достатъчно много, затова няма да ви занимавам с това какво пише по кутийката):

Много добре пасна дори визуално и работата буквално „заспа“:

Всички неприятни проблеми изчезнаха. Спасих се от сериозни покупки на хардуер поне до есента. Сега остава да се разреши последния проблем на машината – интерференция между диска най-горе с диска най-долу (като това им разположение прави интерференцията най-слаба). Изключването на който и да е от двата диска кара вибрациите да изчезнат напълно. Аз обаче с голям инат искам да си държа и стария диск включен :)