C, PHP, VB, .NET

Всяко изследване може да се разгледа като една поредица от умозаключения водещи до ново знание. Това са съждения, които следват от други, вече приети за вярни съждения. Принципиално те се делят на четири вида: Прочети още…

.

След като дадохме общ очерк на научните изследвания, запознахме се с експериментите и дадохме най-общи насоки за методологическата наука, вече можем да дадем и общите нормативни характеристики на изследванията. Вече споменахме, че най-общо едно изследване може да се разгледа като задача, която се разбива на подзадачи, чието крайно общо решение е добиване на ново знание за даден обект. Трябва да се отбележи дебело обаче, че в полето на изследването не се включва само решението на зададената задача, а и съставянето на нейната формулировка. Следователно научните изследвания са далеч от просто техническо изпълнение, а изискват много сериозна теоретична обосновка. Нормативната страна на методологията ни дава абстрактна последователност от дейности, които един изследовател трябва да извърши, за да може неговото изследване да бъде признато за „научно изследване“. Прочети още…

.

„Методологията“ е понятие с много широк обем и възможност за различно тълкуване. По-общо можем да дадем следната дефиниция [1]:

Деф. „Методология“ наричаме система от принципи и методи за натрупване на научно познание.

По-конкретно и в по-тесен смисъл може да се дадат следните нейни равнища (подредени от по-високо/общо към по-ниско) [преформулирани от 1]: Прочети още…

.

Педагогическият експеримент е основно средство за провеждане на емпирично педагогическо изследване. Основната му цел е да потвърждава или отхвърля хипотези, чрез практическо прилагане на теории върху фиксирано количество обекти (т.нар. „екпериментална група“). Педагогическите експерименти са подмножество на по-общото понятие „експерименти“, което има следната дефиниция: Прочети още…

.

Педагогическите изследвания са научни изследвания в областта на педагогиката. Характерното за тях е, че обект на изследването са не само учениците, а самата педагогическа дейност (т.е. образованието) като цяло. Практическите експерименти могат да се прилагат върху отделна дори малка група ученици, но общо целта на едно педагогическо изследване винаги е по-мащабна и следва резултатите му да могат да се прилагат в цялата образователна система. Педагогическите изследвания трябва да следват и специфичната за педагогическата наука терминология. Прочети още…

.

Ако препишеш от един човек – това е плагиатство!
Ако препишеш от двама души – това е компилация!
Ако препишеш от много хора – това е изследване!

Горният виц всъщност дава шеговит, но до известна степен верен поглед към формалната дефиниция на понятието „изследване“. Има обаче една голяма забележка – в едно истинско изследване освен стъпаловидното надграждане на знания от други автори неизменно трябва да присъства и качествения скок чрез уникално умозаключение. По-формално можем да дадем следното определение: Прочети още…

.

Модерните програми и най-вече интернет приложения са наложили тенденцията за изолиране на информацията от програмния код, а базите данни и по-конкретно релационните бази от данни с език SQL са се наложили като най-интуитивно и най-подходящо за момента решение за учебна среда. Затова курсът по „бази от данни“ е основен за всички компютърни специалности в университетите и обикновено се фокусира именно в релационните бази от данни. Обикновено, и с основание, той се изучава във втори или трети курс от образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Логиката на стъпаловидно надграждане на знанията [1] подсказва, че е нужно първо да научим студентите как да създават програми (изучавайки предмети по основи на програмирането, обектно-ориентирано програмиране и структури от данни) и чак след като са усвоили тези знания да ги научим по какъв начин е удачно да се складира информацията, която те са обработвали с тези програми. Прочети още…

.

Най-вероятно всички са чували популярното клише „човек трябва да се учи през целия  живот“. То дори залегна официално в редица програми на Европейския Съюз, естествено валидни и в България. Множеството научни разработки по темата предполагат положителен ефект за обществото, който тези програми биха довели, т.е. ние можем спокойно да приемем, че въпросът „защо да учим цял живот“ е частично отговорен. Но веднъж приели тази стратегия ние следва да извършим много допълнителна работа – трябва да отговорим последователно на въпросите „какво“, „как“, „къде“ и „кога“ да се учи, т.е. основните въпроси на методиката на обучение и на педагогиката като цяло трябва да получат своите нови отговори. Прочети още…

.

В предишните статии от раздела нееднократно се подчерта нуждата от активно творческо и научно-изследователско участие на студентите по време на учебния процес (и извън него). Ако обаче погледнем съществуващия модел на лекции и упражнения веднага ще се натъкнем на неизбежен проблем – по време на лекции групите са прекалено голями и индивидуален подход на обучение е изключително труден за постигане. В статията за вътрешна структура на лекции и упражнения се обясни техниката за мотивиране чрез когнитивен дисонанс, която неимоверно помага на учебния процес, но все още по време на лекции е трудно да се говори за адекватна „обратна връзка“ от студентите към лектора. В статията стратегии за учене и преподаване се посочиха техники за допълнителна мотивировка към самообучение и екипна работа, но те също са по-характерни за упражненията, отколкото за лекциите. В последната статия се разгледа проблемно-ситуационното обучение като метод за мощна „обратна връзка“ и изключително засилено участие на студентите в учебния процес. Да, но отново по време на лекции, където групите са прекалено голями тези подходи се оказват неподходящи. Това означава ли, че лекцията е неподходяща форма на обучение? Прочети още…

.

Проблемно-ситуационното обучение е метод за активизиране на творческото мислене и изследователската дейност. Основната му цел е да премести фокуса от учителя към ученика, т.е. обучаемия да бъде водещата фигура в образователния процес. Поставя се проблем, който е в зоната на близкото развитие на учениците и чрез различни подходи и методи за групова или самостоятелна работа този проблем се разрешава именно от тях. Прочети още…

.