C, PHP, VB, .NET

„Хората вече нямат време да разбират нищо.
Купуват от търговците напълно готови неща.
Но тъй като няма търговци на приятели,
хората вече нямат приятели.“

„Малкият Принц“, Антоан Дьо Сент-Екзюпери

Горният цитат всъщност не е просто синтезирано описание на съвременното общество, а то казва много неща свързани с други сфери от живота. Например за обучението по математика! Прочети още…

.

Днес нахвърлях десет ефективни начина да провалите образованието на детето си. Не са подредени по важност, а случайно: Прочети още…

.

Сега ще видим кои от вас са се задълбочили истински в информатиката в България и по-точно нейната методическа част. Какво е изобразено на следната картинка?: Прочети още…

.

В дискусията под една статия в блог (*) стана дума за това „какво е наука“. Аз естествено дадох тривиалното определение, че „науката е сбор от целенасочено добити от практиката и в последствие систематизирани и обобщени знания“. Естествено това съвпада с традиционния модел на натрупване на научни знания, а именно от емпирични, през теоретични, фундаментални, практични и развойни изследвания.

С тази дефиниция се вижда, че науката винаги се развива на базата на натрупан практически опит, за да решава стари проблеми по нов начин или да търси решения на нови проблеми от науката или практиката. С една такава теза елементарно се достига до заключението, че науката винаги пряко или косвено се захранва от практиката, т.е. винаги е нужно първо да има наличен практически проблем, а чак след това може да бъде направено научно откритие. Аз вече писах за това в статията си връзката между наука и практика, където съм описал модела като „практически проблем -> научен модел -> научно решение -> практическо решение“. Важно е да се отбележи, че по-нататък ще говоря за научни открития, които пораждат новости в практиката. Естествено съществуват и научни открития обслужващи чисто абстрактни знания вътре в самата наука – те също са плод на практически опит, но нямат практическо приложение. Тях обаче няма да ги разглеждам в настоящата статия.

Породи се обаче ответна реакция на друг читател на блога – Светослав Антонов, който съвсем логично и разумно даде следните примери, които определи като „случайни научни открития“: Прочети още…

.

Въпросът за намиране на истината е фундаментален за представата ни целия ни заобикалящ свят. Самата философия всъщност е търсене на истината за битието. Логиката на заобикалящия ни свят се крепи именно върху представа ни за това кое е истинно и кое не е.

Още в Древна Гърция Аристотел е казал: „Да кажеш за нещо, което е, че е, или за нещо, което не е, че не е, е истинно„. Тази мисъл е основата на почти всички философски теории за истината, които сме открили до днес и се нарича „кореспондентна„. При Кант се изказва мисъл, че „свободната воля е в истинния нравствен закон„, а по-късно Хегел формулира „истината като съответствие на обекта с идеята„. Именно Хегеловата представа за истината е основна за съвременната кореспондентна концепция за истината във философията. Прочети още…

.

Когато учениците се научат да чертаят „графика на функция“, те обикновено описват координатните оси като „x“ и „y“. Първоначално им се дават задачи от типа „y = x+2″ или подобни. В един момент обаче това равенство се променя и се представя като „f(x) = x+2″. Това предизвиква леко объркване и първоначално неразбиране в учениците. Те правят аналогия между двете, но обикновено не разбират защо е нужна тази промяна. Прочети още…

.

Освен психологическите подходи за „притъпяване“ на определени негативни ефекти от чертите на личността, съществуват и няколко напълно универсални метода за подобряване на комуникацията между преподавател и ученик, които биха дали положителен резултат за всички групи от личности. Това са методи и подходи за общуване, които почти винаги довеждат до положителни емоции в ответната страна. Впрочем те са валидни не само за учебно-възпитателния процес, а за общуването по принцип. Прочети още…

.

Качественото професионално-педагогическо общуване между преподавател и ученик е изключително важен фактор за „въвличане“ на обучаваните към научно-изследователската област. Колкото по-добра комуникация се получи, толкова по-голям интерес ще проявяват учениците към учебния материал. На обратния полюс стои учител, който не умее да комуникира добре със своите ученици – той в общия случай ги отблъсква от учебния процес и ги кара съзнателно да го избягват. Затова спокойно можем да кажем, че най-добрият преподавател е приятел с учениците си! Прочети още…

.

Според Фройд дейността на един човек се определя от дълбочината на неговата психика. Психиката сама по себе си е свойството на мисълта за отразяване на обективния свят. От образователна и научна гледна точка е интересно да се проследи процеса на изграждане на психиката на човек до момента, в който той бива въвлечен в научно-изследователски процес. В тази статия ще се опитам да изложа най-общо тази последователност. Прочети още…

.

Голяма част от методите на емпирични научни изследвания може да бъдат разделени глобално на качествени и количествени. Разликата между тях на първо място е в броя на изследваните обекти. По правило количествените методи предполагат експериментите да обхващат колкото се може по-голяма част от обекта на изследването и обратно – качествените методи обикновено се фокусират върху съвсем малка част. Съществена обаче е разликата във фундаменталните цели на тези изследвания. Прочети още…

.