Отначало реших да минем през Княжево към Златните Мостове. Пътят обаче изглежда е в ремонт или поне този, който аз винаги съм ползвал. Естествено говоря за автомобилния път, а не туристическия. Решихме все пак да търсим нещо обходно. Завряхме се в някакви сукаци в някаква княжевска махала… докато достигнахме тази доста насърчителна за заблудени туристи табела:

Повъртяхме се още малко с колата и като видяхме, че всички пътища напред изглеждат пешеходни, решихме да не се врем там където не ни е работа. Върнахме се обратно и продължихме по полите на Витоша през Драгалевци и Симеоново към Бистрица. Малко преди Железница видяхме прекрасен черен път. Не се стърпях, кривнах и след два-три километра нагоре по баирите спряхме да разходим кучето на готина полянка:

Този район на Витоша винаги ми е харесвал много, защото обстановката много начесто се променя. След като разходихме Берра се върнахме по обратния път:

Насочих се към село Плана. Исках да покажа на Дзола къде е територията на прословутата полянка парти, която мой бивш съученик организира вече традиционно. Отново не успях да се ориентирам добре, но все пак намерихме друга приятна полянка на същата река:

На връщане кривнахме по още един горски път с прилично голям наклон:

След кратко каране стигнахме до някакви бараки и решихме, че е време за обяд. Върнахме се и на разклона за Плана седнахме в прекрасен ресторант:

Времето беше чудесно. Само една оса успя да се „влюби“ в Дзола и не го остави на мира до края на обяда:

Прибрахме се и последва къпане на кучето…

После бутилката беше монтирана доста прилично. В общи линии всичките ми опасения, че ще е прекалено ниско отпаднаха. Дори при пълно хлътване на пружините – пак диференциала ще е много по-ниско от бутилката:

Естествено имаше и съпътстващи проблеми. Сондата от старата бутилка естествено не пасна, защото новата е с доста по-малък диаметър (за сметка на дължината). Това наложи преправяне на сондата.

После, при отиването за изваждане на нов паспорт, се оказа, че сондата трябва да се смени с нова „евросонда“. Така е по закон за „нов монтаж“ на газови уредби. Та се наложи да се сдобия с такава нова сонда. Новото при тях е, че имат два допълнителни клапана – един към пълнача и един електрически, който се контролира дистанционно от ключа за запалването на колата. Така, че да кажем нивото на безопасност е по-високо. Дано е качествено изработена…

В крайна сметка операцията беше успешна. Багажника ми се „отвори“ значително. За доказателство днес успях в него да вкарам 32 инчов телевизор с кинескоп (при изправени, а не свалени седалки):

Новото товарно пространство наистина се усеща добре :)

П.П. Хей тъй междувременно смених и заден кардан. Скъпо удоволствие (150лв). На стария му се бяха разбили шлиците и беше труден, ако не и невъзможен за рециклиране.

Да, ама се оказа доста по-сложно, отколкото очаквахме. Наложи се да се армира по цялата дължина с метална мрежа:

След повече от час труд се оказа, че ефектът е нулев. Когато се завари на едно място взима, че се пропуква на друго. Пластмасата беше добра (термоустойчива – топи се, а не гори), но все пак решението с поялника не проработи. Ядосах се, че трябва пак да купувам ново казанче, което я издържи я не и тогава баща ми зададе интересен въпрос:

- Защо просто не си сложиш една туба за бензин – те са много здрави

Почти се басирах, че няма как да стане. И добре, че не го направих, защото със сигурност щях да изгубя баса. Намерихме пет литрова туба на Шел. Баща ми проби дупка и я армира със същата мрежа:

След това наниза помпичката заедно с маркуч, с който да смуче от дъното (трябваше да се намаже със сапун, за да влезе):

Крайният резултат беше доста задоволителен:

На колата пасна идеално. Не е завързано здраво за планката, но в общи линии няма накъде да мърда. От едната страна е подпряно на оригиналната планка, а от единия край е леко застъпено отгоре от маркуча за водата на парното. За всеки случай обаче го привързахме и с един ластик:

Така казанчено за чистачки от тип „направи си сам“ стана и работи идеално. Обезвъздушихме маркучето и заработи от раз. Естествено не забравихме и задължителната дупка в капачката, през която да смуче въздух. Вече мога да се похваля с 5 литров контейнер за вода за чистачките. А всъщност даже събра 6 литра…

Все пак реших да потърся. Препоръчаха ми един много добър магазин. Намира се на ул. Цар Симеон – когато се свие от Опълченка по симеон се пада мисля, че петия магазин за авточасти от дясно. Там имаше всякакви щипки… но не и като моите. Все пак човека ме упъти към ЕМ Комплект 33 – намира се наблизо на бул. Сливница. Там намерих каквото ми трябваше. Струваха 20 стотинки бройката. Купих колкото имаше:

След това слагането им беше елементарно. Първоначално тръгнах да свалям корите, но после видях, че може и с „подпъхване“:

Сега корите на вратите на ладата са прилепнали плътно и няма „фуги“.

Тях ги вързахме за ключ масата. От другия извод отново изкарахме два кабела и ги вързахме на шпилка на двуцевката на ауспуха:

Всичките минаха безпроблемно през фабрична дупка над бушонното табло:

И дойде време за първия гаф. Когато съм стегнал единия болт на ключ масата, той е завъртял и втория… и вътре пластмасовата изолация стана на парчета:

Последва лека реставрация и слагане на изолаторна гума. Изглежда решихме проблема добре. Всичко заработи перфектно… и се отвори нов проблем. Лостчето за отваряне на капака стана доста труднодостъпно. Затова на помощ дойде бормашината:

С малко хубава теб и изолация от гумена тръба се получи следното чудесно „дистанционно“ за отваряне на капака:

Вече си имам работеща ключ маса :)

Тези шарени ластици ги продават доста евтино по хипермаркетите. Има различни дължини – взех си от метър и от метър и 20 сантиметра. Сега придържат корите в ключови точки и не им дават да падат надолу. Не е 100%-ово решение, но засега върши чудесна работа.

Лесно можете да си представите какво неудобство е това – за да отключа вратата на шофьора трябваше да влизам през другата врата и да го правя от вътре. Обратната процедура със заключването минава по същия ред. Успях да изтърпя по този начин точно един ден! Днес потърсих авто ключарски услуги. След като минах през две работилници, в които ми казаха, че „такива патрони нямат“, стигнах до този, който се намира на Семинарията:

Хората бяха много отзивчиви. Първоначално ме попариха с новината, че „такива патрони нямат“, но бързо ми вдъхнаха надежда със „спокойно, ще го ремонтираме!“. Така се стигна до бързичко и чевръсто махане на кората и ровене с отверки и ключове:

Всичко по демонтажа беше изключително лесно (поне за зяпачите, т.е. аз). Изключение прави неприятният факт, че за да се свали дръжката на вратата трябва да се развият абсолютно всички други винтове по вратата, защото лайсната за прозореца пречи. Все пак и това не е трудна задача:

С някои неудобства (зъбчето на една пружинка, която връща ключа е скъсано) сега всичко работи чудесно…

Местни хора ми помогнаха, защото познанията ми по електротехника се оказаха незначителни за диагностицирането на такъв проблем:

Накрая се разбра на 100%, че проблемът със сигурност е в алармата. Успяхме да накараме да дойде младо момче от Монтана, което се занимава именно с монтаж на аларми:

Нужни му бяха не повече от три минути да откачи алармата и да я премахне напълно:

Бърза, чиста и качествена работа. След интервенцията колата запали „от раз“. Е, вече временно нямам аларма и централно заключване. Първото не ме притеснява, но второто е проблем – особено защото ключалката до шофьорското място е „разбрицана“ и не работи. Сега трябва да си влизам в колата от другата страна. Ще сменям патрона скоро…

Избрахме място до левия крак на шофьора. По принцип трябва да се слага от другата страна – до навигатора. В случая моите навигатори обикновено са безгрижни пътници, които обичат да се интересуват от „малки лостчета“ и бутончета по таблото. Затова реших да ги лиша от любопитството „какво е това голямото?“ и да сложа ключа маса до мен. Направихме двойно S-образно извита планка:

Монтажа се оказа сложен – ключа се оказа доста голям и пречеше на лоста за отваряне на багажника:

Все пак накрая всичко си дойде на мястото:

Кората също се монтира без проблеми. Прекарахме и кабелите. Не направих снимки на крайния резултат…

В общи линии на задна бавна скорост и дръпната ръчна спирачка успявахме да поместим колата без бронята да се изправи:

Все пак успяхме. Сега, с изключение на олюпената боя, бронята изглежда като нова…

В четвъртък беше първия официален монтаж на багажника. Веднага се забеляза първият сериозен проблем – изключително високо стои на джипа и много трудно се привързва багажа:

Иначе се оказа надежден и върши изключително добра работа:

Проблем №2 – целият беше ръждясал… Затова решихме с баща ми да го реставрираме. Първо с телена четка закачена на бормашината свалихме доколкото може ръждата и предишната боя:

След това я боядисахме с пистолет и черна боя:

Малките детайли просто ги „зацапахме с боя“ отгоре-отгоре…

Крайният резултат определено беше задоволителен. Сега багажникът има по-нормален вид:

Първо мястото, върху което ще се прави „калъпа“, се измива добре. След това се намазва обилно със слой полиестерна смола:

След това се лепи първия слой стъкло, който също се намазва отгоре с полиестерна смола. Трябва да добие точната форма – за целта където трябва се „побутва“ с върха на четката.

Изчаква се да стегне. Когато е горещо става доста бързо. След това процедурата се повтаря втори, трети и четвърти път. Може и още (ако искате да стане по-дебело), но според мен и с четири пласта е достатъчно здраво.

Накрая се минава добре с валяче, за да се изгони въздуха и да се обере излишната смола. След като стегне напълно става твърдо като камък. Може и да се боядиса или върху него да се залепи подходящ материал. На мен и в този вид е задоволително. Ще го оставя така.

Когато го позацапам с кал ще стане перфектно :)

Стефан направи тампони за стойката отдолу от парчета гума:

Също така и парче маркуч за обиране на вибрациите. Наложи се да се намаже с вазелин, за да влезе:

Точно когато всичко изглеждаше, че е наред:

… се оказа, че дори да „набием тампоните навътре“ няма място за радиатора:

Естествено причината се оказа, че сме сбъркали посоката на която ще духа вентилатора. Тя може да се обръща, но тъй или иначе няма да е ефективен наобратно. Затова се наложи да извадим вентилаторите и да ги обърнем:

Набихме тампоните под гредата:

И монтирахме радиатора:

И след известно време установихме, че стойката на единия вентилатор е сплескана прекалено много и опира. Затова решихме да освободим място с крик:

Всъщност се получи и всичко беше наред, но… дойде колегата Ясен и каза, че вентилаторите въобще не трябва да се монтират така. Вместо да набиваме тампона под гредата – трябва да го наместим зад гредата и да го затиснем с радиатора. Речено – сторено… пак откачихме радиатора, извадихме вентилаторите и ги монтирахме правилно.

Така, въпреки многото неуспешни опити, все пак монтажът се оказа успешен. Следва окабеляването…

Попринцип в новия модел работят с термодатчик и вървят само на бързи обороти. Аз съм решил да си изведа трипозиционен ключ в купето, с който да превключвам между изключено положение, последователно (по-ниско напрежение, съответно по-бавни обороти) и паралелно (бързи обороти) свързване:

Работата по този проект тепърва започва. Междувременно си купих водоустойчиво фенерче:

И не устоях и си купих компактна зареждачка за батерии:

Засега с пазарите – стига!

Тя Нивата попринцип май си е мислена да върви по-добре на газ… А и с тази цена на бензина вече не ми се кара на бензин въобще. Но нека всичко все пак да си е наред…

Гледах през цялото време как става монтажа – елементарно е. Следващия път ще сменя „консуматива“ сам :)

От карането на Голф разбрах едно нещо – не може да е бавно. Въпреки слабото моторче колата предразполага към нарушения. Затова вече няма да се сърдя на колегите по пътищата каращи такива коли – знам какво е. Другото важно нещо при този конкретен Голф беше белият калник! Много помага при престрояване за ляв завой – установих, че ефекта е сравним с това да тръгнеш да завиваш с Нива, т.е. всички те пускат веднага. Явно психологията на човека си оказва влиянието.

Колкото до Нивата – направо е преродена. Смениха ми праговете с нови (старите не бяха прагове, а парчета от такива):

Същото важи за калниците и веждите (основно изкърпени), както и задната врата – при нея се смени цяло гигантско парче:

Предните гуми ги смениха с оригиналните руски, с което колата „клекна“ с 2 сантиметра надолу, но това не е сериозен проблем. Монтираха ми и пластмасови подкалници, с което се надявам да се увеличи живота на калници и вежди:

Накрая имаше и една „глезотийка“ – сложиха ми щанга между раздатката и скоростната кутия:

С това целта е да се намалят вибрациите. Честно казано днес покарах доста и мога да кажа, че ефекта е изумителен! Не знам дали има негативни страни, но определено купето спря да се тресе при потегляне (както правят всички Ниви попринцип). С това впрочем и проектът „рама на раздатката“ (която трябваше да направи същото нещо) се отменя и направената рама смятам да я продам.

Колкото до другите ремонти – не е като да няма. Сменени са семерингите на преден, заден диференциал и на раздатъчната кутия. Сменена е капачката на предния диференциал. На агренажния ремък е сменен успокоителя. Сменена е гарнитурата на клапаните (досега е нямало, а някой от предишните собственици просто е бил намазал със силикон, което е ужасна простотия). Накрая – сменено е маслото на двигателя, на преден, заден диференциал и на раздатъчната кутия. Естествено с това върви горивен, въздушен и маслен филтър.

Другият месец съм планирал монтаж на газовата бутилка под багажника. Това естествено ще доведе до преправяне и на ауспуха. С това „план 2010″ смятам, че ще бъде изпълнен :)

1. Нови мигачи: Това е нещото, което скептиците казваха – „сложили са нови мигачи и толкоз“. Да, първото нещо, което се забелязва от снимките са новите мигачи. Честно казано адмирирам тази промяна – старите зимата събираха сняг и чистенето им беше трудно. Сега вече няма да бъде:

Другото нещо, което се говори е, че харовете са с пластмасова „черупка“ вместо досегашната силно ръждясваща железна. Дали това е вярно – не знам. Може да е просто боядисана в черно оригинална.

2. Нови огледала: Знаете ли какво беше първото нещо, което правеше нов собственик на Лада Нива, след като я купи? Ами да смени огледалата! Оригиналните (които се виждат и от горната снимка в т.1) са много малки и много калпави. Не минава много време докато разберете, че при скорост над 80км/ч те се сгъват от вятъра. Изобщо – изключително калпава изработка. Обикновено хората си купуват от „големите огледала“ по 50 лева (можете да ги видите от други снимки на моята Нива в блога). В новата Лада Нива 4х4М са сложили повече от прилични нови огледала. По-големи са, с добър фокус и освен всичко друго имат и екстрата да се регулират отвътре:

3. Колани на задна седалка: да, руснаците вече слагат задни колани не само за Нивите за износ в западна Европа, а серийно на всички:

Механизмът за закопчаване е измислен много по-добре и е съвместим с ISOFix за детски столчета:

Също така вече, при падане на седалката, закопчалките не пречат:

4. Закопчаване на задната седалка: старият механизъм за закопчаване на задната седалка беше с метално лостче. Сега са го сменили с пластмасова ръчка. Признавам си – много съм скептичен към това нововъведение:

5. Раздатъчна кутия: нововъведенията в раздатъчната кутия обещават намалени вибрации (ура!) и повече „издръжливост“ на натоварване. Всеки собственик на Нива е запознат с вибрациите от раздатката – правим какви ли не модификации, за да ги убием. Сега изглежда са намалени фабрично:

Ето как изглежда монтирана на автомобила:

6. Заден кардан: задния кардан е променен и казват подобрен:

Измененията са в ъгловата скорост, а откъдето и намаляване на неравномерността:

7. Предно окачване: изцяло взаимствано от Нива-Шевролет, но всъщност не много по-различно от това на стандартната Нива. Някои от частите са с повече метал, което би трябвало да значи повече якост.

8. Табло: новото табло е взето от Самара. Нововъведенията са термометър за купето и часовник:

9. Спирачки: под капака се вижда по-голямо серво за спирачките, иначе двигателят си е стандартният от 21214:

10. Задни амортисьори: вече са поставени почти вертикално, което (твърдят) подобрява тяхното действие:

Това са новостите засега. Доколкото мога да предположа – новите екстри са напълно съвместими със старите двигатели и купета. Така, че ние, старите собственици на вехти Ниви, ще можем да се възползваме от тях едно по едно постепенно. В общи линии обаче аз съм от тези хора, които казват „нищо ново под слънцето“. Модификациите могат да се адмирират, но не са радикални подобрения, а по-скоро отдавна искани такива.

А пък рамата за раздатъчната кутия вече е боядисана:

Сега остава трудната и скъпа част – монтаж…

По нататък в повечето случай изглеждаше така:

В началото имаше закъсал джип и уплашен Голф. Заобиколихме ги. Не след дълго ние закъсахме в снежна преспа, но с блокиран диференциал и малко „напред-назад“ излязохме. По-нататък пътя беше нещо средно между черен път и блато, но все пак бяха минавали други автомобили, чийто коловози помогнаха:

В повечето случаи не можеше да се снима, защото спирането щеше да изисква бутане. Калта беше като лед – непрекъснато се занасяше и на моменти имаше дрифт. Точно в края преди вилата имаше една огромна локва, която леко ни затрудни:

Минахме я с висока скорост и в общи линии изкъпахме цялата кола:

Бяхме на косъм от това да не успеем и колата да изгасне – ауспуха за момент се потопи. Ето пък големината на коловоза, който пробихме:

Накрая колата изглеждаше така:

И по-кална е била:

Снегът продължаваше да се топи и пред вилата се образува поточе:

Колата пък беше загребала значително количество вода и беше „измила“ двигателя. Наложи се да суша капака от вътрешната страна на слънце:

След това продължихме с работа и разходка. Първо Берра обиколи всички възможни кътчета на нашата и на съседните вили:

Хапнахме обилно на терасата, а Берра продължаваше да не си намира място:

Румен (брътът на Милена) подряза няколко клона на едно дърво:

После напръска дърветата срещу вредители:

Аз пък си поспах. След това се разходихме с Берра по поляните:

Времето беше прекрасно – нямаше нито един облак и беше доста топло, но с леко подухващ вятър:

Берра толкова много се изкефи, че спря да изпълнява каквито и да е команди :)

Тук едвам я накарах да седне, но както виждате назад има по-интересни неща:

Всичко беше красиво. Усещаше се, че заедно с идващата след няколко часа астрономическа пролет ще дойде и истинската:

Накрая Берра, малко прегряла от тичане, легна да си почине в снега:

Тръгнахме си през Перник, защото пътниците не харесаха много изживяването по време на пътуването на отиване. Освен това имаше малко логика, че жегата в този ден допълнително ще разстопи сняг и най-вероятно е станало още по-блатисто. Ако зависеше от мен обаче нямаше да се поколебая да мина отново през калта :)

Всъщност може и да се окаже, че не дава нищо, защото все пак Рено държи 1/4 от акциите им.

Не може да се отрече, че стои красиво, нали? Снимките са от f1fanatic.co.uk.