Истината лъсна тогава, когато наистина трябваше да издърпам товар, а не да се търкаля на колелата си. Снегът беше голям:

УАЗката успя да пробие снежен тунел до едно място и заора здраво. Решихме да не се спускаме по-надолу, защото връщането беше под голяма въпросителна, а по колите возихме деца:

След като УАЗката мина можеше и Нивата да си прокопае път използвайки коловозите. Ето как изглеждаше нивото на снега спрямо задния мост:

При излизането се наложи да издърпам УАЗа. Досега бях изваждал само леки автомобили и рядко бусове от леки ситуации без проблеми. Тук ситуацията беше малко по-сериозна, защото освен снега колите бяха на наклон. Ясен завърза своето (истинското) въже:

А пък аз въпреки неговите възражения направих едно „светотатство“ – удължих въжето като завързах моето за неговото. Идеята ми беше, че ако съм на равното ще ми е по-лесно. То, че ще е по-лесно, по-лесно ще е… но моето въже се скъса още при първото усилие, без да има какъвто и да е динамичен удар – опъвах много плавно. А куката му, както споменах по-горе, се изкриви. Боклук! После се закачих директно за въжето на Ясен с шегел. Използвахме съвсем малко помощ с лопатите и го издърпах безпроблемно през преспата.

Така за пореден път се убедих, че в днешно време не може човек да си купува продукти току така. Преди покупката на каквото и да е трябва да се изчетат няколко десетки поменика на препатили хора и от тях да се синтезира информацията в кой магазин точно да се отиде и какво точно да се купи. Иначе си купуваме скъпи продукти със стойност на мартеница – да се окичим и да се хвалим, че имаме.

Почерпих въпросната информация и се насочих към правилното място – корабния магазин на площад „Възраждане“. От там се сдобих с двоен полиестерен колан изглеждащ по следния начин:

Въпросният колан е с дължина 6 метра (максимално допустимата за използване на пътя по закон) и максимална допустима сила при постоянен опън в изпънато положение 2000кг. Осигуровката е 6:1, т.е. би могло да издържи на краткотрайно натоварване до 12 тона, но това естествено е под голяма въпросителна. Гаранцията е до 2 тона и не се допуска повече. Това е най-слабият възможен колан, който може да се използва при теглене на Лада Нива.

Силно се замислих дали да не се презастраховам – хората продават жълти (3 тона), сиви (4 тона), червени (5 тона), …, оранжеви (10-12 тона) колани, но цените и целите ми ме спряха. Автомобилът тежи 1210кг. с максимално допустим товар 400, т.е. максимално 1610кг. Ако я претоварим жестоко – пак няма да надхвърли 2 тона. А на този двутонен колан може спокойно да се повдигне целия автомобил и да се отлепи от земята. Убеден съм, че ухото за теглене няма да издържи на такова усилие. Лошото на това въже е, че няма да издържа на силни динамични удари, но тя и Лада Нива е самоносеща конструкция и тя самата също не издържа на такива.

Съответните шегели, които взех са също оразмерени за 2 тона:

С този колан за теглене вече съм уверен, че съм спокоен поне на пътя – ако закъсам ще ме дърпат с него без проблеми. Ще издържа и на стандартните издърпвания от кални локви извън пътя. За големите тежки закопавания има по-сериозни решения, но аз не съм (все още) човек, който предприема такива авантюри, а и автомобила ми не е проектиран за такива.

Краен извод: Не си купувайте боклуци от бензиностанциите!

• За вас най-добрия път от точка А до точка Б е най-лошия според всички останали;
• Не знаете какви са цените в автомивките и никога не сте се интересували от тях;
• Одрасканата боя за вас е „естетически тунинг“;
• Жена ви няма необходимата физическа сила, за да върти волата и да ви прибире с колата след запоя ви в кръчма;
• От време на време изпитвате характерна остра мускулна болка от рамото до лакътя (само на лявата ръка) ;
• Всеки път като изпитате болката от предишната точка си казвате „уфф, никога повече няма да дърпам лостчето за отваряне на багажника от тази позиция на тялото“;
• Тръгвате събота сутрин на пазар с колата, а се прибирате вечер с гаечен ключ и клещи в ръка… все още без да сте направил никакви покупки;
• Зимата винаги паркирате само в непочистените паркоместа, независимо дали има други свободни или не;
• Когато возите с вас неподготвени приятели често чувате „Ей, леко… леко!“;
• Пасажерите ви често се държат здраво за дръжката на вратата;
• Ако все пак си измиете колата все някой ще се намери да ви честити за „новата покупка“;
• С резервните части които носите в колата може да си сглобите още един автомобил;
• Посещавате автосервиз само в най-краен случай при пълна неотложна необходимост;
• Зимата карате разсъблечени на леко отворен прозорец;
• Има черни отпечатъци от пръсти на всяка страница от ремонтното ръководство на автомобила;
• Прекарвате повече време под колата, отколкото под жената;
• Ако оправите едно нещо, то задължително моментално се разваля друго;
• Мрънкате когато нещо се счупи, но сте изключително доволен, когато го оправите сам, независимо колко време и усилия ви е коствало това;
• Чудите се защо колите не ги правят нормално с кафява боя;
• Никога не позволявате на друг човек да ви затвори вратата на багажника;
• Обикновено се провиквате: „По-силно!“ след като пасажер слезе и затвори вратата;
• Приятелите ви често ви викат за пътна помощ;
• Често оказвате пътна помощ на напълно непознати;
• Ако излезете на магистрала почти всички ви изпреварват;
• В магазина за авточасти мерят покупките ви на кантар;
• В кофата резервни части винаги се намира по нещо за помощ на всякакви други марки автомобили;
• Това, че нещо по ходовата част тропа не ви смущава ни най-малко;
• Обяснявате на собствениците на други автомобили колко е важно да се гресират каретата, да се сменя маслото на трансмисията и др. неща, които те никога не са правили или въобще няма нужда да правят, защото в тяхната кола няма такъв агрегат;
• Имате заучен рецитал, с който обяснявате на всеки нов пасажер „за какво служат малките лостчета“;
• Ако в града не спазвате достатъчно дистанция до автомобила пред вас, то той обикновено ви пропуска да го изпреварите;
• Често спират и ви дават път, когато се включвате в движението от малки улички;
• КАТ почти никога не ви спира за проверка на документите;
• Ако все пак полицай ви спре, то е нормално с него да протиче разговор свързан с възможностите на автомобила;
• Може да е в нарушение, но все пак винаги има къде да спрете/паркирате без да пречите на движението;
• Вместо да се възмущават на паркирането ви от предишната точка, хората обикновено се възхищават;
• Ако се ударите с друг автомобил, то старателно започвате да оглеждате щетите по другата кола, а не по своята собствена;
• Не намалявате при дупки, легнали полицаи, релси и други препятствия;
• Когато напълните резервоара догоре в купето започва да ви мирише на бензин;
• Миризмата на бензин не ви дразни – свикнали сте.

Ако намеря или измисля още ще допълвам :)

1. Използвайте само при нужда: блокирането на диференциала значително натоварва трансмисията. Блокирайте го само и единствено при нужда. В това число попадат предстоящо преминаване през голяма кална локва, предстоящо стръмно изкачване, очевидно хлъзкав път или просто когато усетите, че колата започва да буксува. Използването на блокировката на сух път е на първо място безсмислено (не ви помага, а напротив – пречи) и освен това води до сериозни и скъпи ремонти по раздатъчната кутия (в която е и междуосевия диференциал);
2. Блокирайте диференциала в движение: не веднъж и дваж съм чувал съвети от хора за това, че „блокирането трябва да се прави само при спрял автомобил“. Погрешно! Само включването на „бавни скорости“ трябва да е в положение спрян автомобил. Няма никакъв проблем да блокирате диференциала по време на движение. Още повече – когато сте спрели понякога не може да се включи и трябва да мърдате колата напред-назад, за да се намести позицията за включване. Освен това замислете се за ситуацията, в която в момента усещате, че започвате „да потъвате“. Искате ли в този момент да спирате? Очевидно не, напротив – ще искате да запазите инерцията си. Естествено блокирането на диференциала в движение си има и своите тънкости. Затова ще пиша в следващите точки;
3. Как се включва блокировката: включва се с предното „малко лостче“. То е двупозиционно, като позицията напред е „отблокиран“, а дръпнато назад е „блокиран“ диференциал. Няма задължителна нужда от натискане на съединител, но в повечето случаи се налага (ще обясня защо след малко). Първото неизменно правило е, че ако виждате очевидно предстояща трудна ситуация, то включвайте блокировката предварително.
4. НЕ трябва да буксувате по време на включването на блокажа: Ако блокирате в движение, то в момента на включването НЕ трябва да имате буксуващи колела!!! Тук има вътрешно противоречие, защото блокирането на диференциала ни трябва точно тогава, когато започват буксуванията. За да се справите със ситуацията трябва да натиснете педала на „полусъединител“, за да може да се обере разликата между оборотите на колелата и двигателя, т.е. да спре буксуването, разликата между мостовете да се стопи и чак тогава ще може да включите блокажа безпроблемно. Така, че блокирането на диференциала е свързано с прецизно използване на съединителя;
5. Избягвайте включване на блокажа в завой: по време на завой е нормално гумите от предния мост да изминават различен път от тези на задния. Тоест в този момент също ще имаме разлика между мостовете, която този път няма „как да се обере“. Затова ако ви се налага включване на блокажа в движение, то гледайте да го направите при изправен волан;
6. Буксуването не спря?: включили сте блокировката, но продължавате да усещате, че гумите ви буксуват? Това всъщност е съвсем нормално! Блокирането на междуосевия диференциал НЕ спира буксуването на гумите – то просто помага за това когато пробуксува една от тях да не отива цялата тяга към нея, а да продължи да има двигателня сила към срещуположните й от другия мост. Тоест образно казано разделили сме двигателната сила на две и сме дали половината на предните гуми и другата половина на задните. Това не пречи на някоя от тези гуми да си буксува както обикновено. Например ако предната ви гума започне да буксува, то това си става както обикновено, но с тази разлика, че в този момент задните ви гуми продължават да ви бутат напред. И обратно – когато пробуксува задна гума, то предните продължават да дърпат напред. Когато станат две буксуващи гуми от различен мост и то едновременно, тогава вече блокировката не ви спасява. Относно буксуването при включена блокировка на диференциала трябва да се каже още нещо – когато е блокиран междуосевия диференциал не е възможно да няма поне минимално буксуване или „приплъзване“ на гуми! Това е така, защото винаги има поне минимална разлика в пътя изминат от предния и пътя изминат от задния мост. Така, че винаги или гумите от предния, или гумите от задния мост леко ще приплъзват или буксуват. Приплъзването се получава когато е сухо и единия мост тегли/бута повече от другия, а буксуването когато е хлъзгаво;
7. Как и кога се изключва блокировката:  изключва се при първа възможност, когато теренът позволи (т.е. когато усетите, че вече няма буксуване). Ако усетите приплъзване на гуми, то това е характерен момент, че „сте стъпили на твърдо“, и в който трябва задължително да бъде изключен блокажа. А той се изключва по-лесно, отколкото се включва – просто бутнете лостчето напред. По-лесно става в движение, отколкото при спрял автомобил. Понякога когато сте спрели то упорито няма да желае да се изключи. В движение става лесно и безпроблемно.

1. Широките гуми са предимство: В меките почви трябва да се кара с колкото се може по-широки гуми. Търсите колкото се може по „балонни“ гуми.
   
2. Спуснете гумите: Търсите възможно най-ниското налягане в гумите си така, че да получите максимална контактна площ без да ги повредите. Впрочем тесните гуми „лягат“ доста повече при спускане, отколкото широките. В този смисъл при явяване на нужда от спускане на гумите тесните гуми ще наваксат до известна степен изоставането си.
3. Внимавайте за прикрити препятствия: Възможно е да се появят неочаквани големи камъни или други препятствия. Ако сте със спуснати гуми, то може да си подбиете джантата или срежете гумата. Бъдете нащрек.
4. Забравете за буксуването: Забуксувате ли в пясък или мека почва – това е краят, затъвате прогресивно. Поради тази причина забравете рязкото спиране, подаването на газ, резките завои. Движението трябва да е равномерно, на възможно най-ниски обороти (за да не може да пребоксуват гумите заради двигателя). Ако усетите, че колата ви започва да спира – НЕ повайте повече газ, за да компенсирате.
5. Блокирайте междуосевия диференциал: След като не желаете да буксувате, следователно се подсигурете с блокировка на междуосевия диференциал още в самото начало. При меките почви блокирането на диференциала не товари прекалено трансмисията така, че може и да си завивате.
6. Не спирайте, но и не бързайте: Опитайте се да карате бавно и равномерно. Избягвайте прекалено високата скорост, като същевременно правете всичко възможно да не се налага да спирате.
7. Превключване на скорости: Ако сте с ръчни скорости, то превключването на по-висока скорост ще е много трудно – по-добре не го правете. Понижаването няма да е проблемно, но съединителя трябва да се отпуска плавно, за да избегнете боксуване. В общи линии опитвайте се да НЕ превключвате скоростите, т.е. изберете правилната според ситуацията в самото начало и гледайте да държите нея. Ако се наложи да спрете и да потегляте от място – спазвайте съветите за потегляне на хлъзгав терен, т.е. потегляйте на по-висока скорост, за да не пребоксувате.
8. Далеч от водата: Ако в близост на меката почва има воден басейн (блато, язовир, езеро) – колкото по-далеч сте от водата, толкова по-твърда се очаква да бъде почвата. В никакъв случай не карайте в прекалена близост до водата.
9. Търсете растителността: Там където има трева, храсти или друга растителност – там почвата е по-твърда заради корените им. Движете се покрай ниската растителност, но се пазете от типичната блатна растителност (обикновено висока).
10. При закъсване: Съветът е почти същия, както при закъсване в сняг – копайте и подлагайте подръчни материали под колелата. Няма друго спасение са измъкване на самоход. Иначе търсите верижна машина, която да ви изтегли.
11. Носете си принадлежности: Задължително трябва да имате лопати и дълги въжета – може да се наложи да ви дърпат отдалеч. Носете си дъски за подлагане. Притежаването на „high-lift jack“ (на български „огромен крик“) е силно предимство, като ако го използвайте също му подлагайте основа, за да не затъва. Ако имате лебедка – носете си и котва (заравя се дълбоко надалеч и се изтегляте с нейна помощ).
12. След препятствието напомпайте гумите: Мисля, че няма смисъл от обяснение.

1. Спиране: Първо трябва да отбележим, че обратно на схващането, че „зимата е хлъзгаво“, неутъпканият сняг НЕ е хлъзгав. Напротив – той силно се съпротивлява на това да преминете през него, а ако е дълбок даже не ви дава. Обича да се събира на талази и да превръща автомобилът ви в снегорин. Именно поради тази причина спирането в неутъпкан сняг е едно от най-лесните неща – просто натиснете спирачката. Не се притеснявате от блокирани колела и подобни проблеми при карането по лед например – колкото по-блокирали са колелата, толкова по-надълбоко ще се закопае колата ви, т.е. ще спре по-добре.
2. Буксуване: Ако сте спрели на място и при тръгване усетите, че колата буксува – спрете веднага! Не настоявайте – няма да се оправи, а ще става по-лошо. Буксувайки вие не само утъпквате снега и го правите по-плътен, но освен това разтапяте горната му повърхност и си докарвате вода-лубрикант. Затова ако усетите буксуване опитайте първо да включите блокажите и „да се избутате с другия мост“. След това опитайте да потеглите направо от висока предавка (недостигът на мощност на мотора пречи на буксуването) или на полусъединител (да приплъзва съединителя вместо гумите). Ако и това не стане – направо вадете лопатите и започвайте спасителната акция. Или преминете към следващата точка.
3. Вериги: Не тръгвайте на разходки в снега ако нямате вериги под ръка – те ви изваждат при буксуване, т.е. за кратко при излизане от трудни ситуации. Те помагат много и при плитък или утъпкан сняг – копаете в дълбочина и достигате до грапавата земна повърхност! Карането с тях обаче е противопоказно при дълбок сняг – тогава се закопавате и… ви трябва лопата. Затова веригите се слагат на сняг само при закъсвания или след прецизна предварителна преценка на снежната настилка (по-често ще е по-добре без тях). При джиповете с постоянно задвижени четири колела веригите трябва да са съответно четири на брой. Алтернативата е да са две на водещите колела, а блокажът на междинния диференциал да е включен, но това е по-лошо за трансмисията ви. При буксуване слагането на вериги практически обезсмисля всички други помощни методи – ако и с тях не можете да излезете, то положението е много тежко! Естествено от последната класацията изключих гумите с шипове, но те в България са забранени. И не забравяйте – свалете веригите веднага, след като снегът свърши!
4. Пропадане на колата вляво/вдясно в преспа: Снегът има една голяма неприятност – изглежда привидно хомогенна настилка. Или казано по друг начин – не се знае какво има отдолу. Нерядко се случва да карате и да пропаднете в дупка. И ако пропадането с цялата предница може да не е чак толкова проблемно (най-много просто колата да закъса и да трябва да копаете, за да се изровите от снега), то има един много неприятен вид пропадане, който се получава често при наличието на дерета вляво/вдясно от пътя – пропадането на две странични колела. Ако например се получи пропадане на десните колела в преспата, то те трябва да преодолеят много по-голямо количество сняг, отколкото левите. Следователно колата ще започне да се завърта надясно по посока на преспата. За щастие инстиктът на човек в този случай ни кара да завъртим волана наляво, което е и правилната реакция. От там нататък обаче всичко продължава най-вече по усет и резултат от тренировки. Прекаленото навиване на волана ще доведе до това задницата ви да пропадне в преспата и колата ще се завърти перпендикулярно на пътя – обикновено с последващо пропадане в преспата. Недонавиването на волана пък ще ви вкара в преспата с предницата. Затова тук има само един учител – практиката.
5. Коловозите: А замислихте ли се какво се е случило с калните коловози? Ако черния път се използва често, то можете спокойно да очаквате, че те са станали по-дълбоки от това, с което ги познавате от лятото. Причината е, че снегът в тях е утъпкан и до известна степен стопен, а този на „островчето“ не е. Затова честа грешка на младите и неопитни шофьори е да влезнат със сила в коловоз, който уж познават и… да „легнат по корем“. От което следва сложно изваждане.
6. Тесните гуми обикновено са предимство: Най-общо казано те създават повече налягане на единица площ и копаят в снега повече. Ако той е прекалено дълбок обаче ние ще искаме друго – да се „плъзгаме“ отгоре, за да не затънем в него. Тогава помагат широки и дори спуснати гуми. Казах, че „тесните гуми обикновено са предимство“, защото в България (вече) рядко пада прекалено голям сняг.
7. Спускания и изкачвания: В най-честия случай важат законите за движение по хлъзгав път.
8. Спускане на гумите: гумите могат да се спуснат максимум до 1, а някои го правят дори и под 1 атмосфера (опасно) при движение през дълбок сняг. Това повишава проходимостта на автомобила, защото той се закопава по-малко, съответно се нуждае от преодоляване на по-ниско снежно препятствие. Внимавайте обаче ако имате вътрешни гуми – прекомерното спускане (към 1 атмосфера например) може да доведе до откъсване на винтила. Другата реална опасност е от разбордиране на гумата (колкото по-ниско налягане – толкова по-голяма). Ако спускате гумите трябва да имате много хубав компресор, с който да ги напомпате след това (евтините компресорчета не вършат работа за големи джипови гуми). Освен това и резервна крачна помпа. И две автомобилни щанги с резервна вътрешна гума (включително за тези, които по принцип карат без вътрешни гуми!).

1. Превключване на скоростите: При превключване на по-ниска предавка подавайте междинна газ, за да изравните оборотите на двигателя с новите обороти, а същевременно с това отпускайте съединителя плавно, за да избегнете характерното блокиране на колелата, от което следва и занасяне. За тези, които евентуално не знаят (надявам се, че няма такива) – междинната газ се подава в момента, в който превключите на ниската предавка, но преди да сте отпуснали съединителя.
2. Веригите са вашият спасител: На лед има само едно истинско спасение – вериги! При джиповете с постоянно включен режим 4×4 (както е Лада Нива) това означава слагане на вериги и на четирите колела. По изключение е допустимо да слагате само на водещите колела, но в този случай ще ви се налага да използвате на места и блокаж на междинния диференциал (иначе задните гуми ще си буксуват и веригите на предните ще останат обезсмислени).
3. Спиране върху лед: Спирачките се натискат плавно, а колата винаги трябва да спира на скорост. Натискането на педала на спирачките трябва да е винаги до, но над границата на блокирането на колелата. Това винаги е по усет и се тренира. Ако при спиране усетите хлъзгане, то отпуснете педала на спирачката докато хлъзгането спре. Впрочем това е обратно на човешката интуиция, затова не е зле да направите тренировки на подходящо място (замръзнал полигон)!
4. Пребоксуване при праволинейно движение: Ако усетите хлъзгане по време на движение напред – отнемете от газта, но в никакъв случай не натискайте рязко спирачката! Неспазването на този съвет води до влошаване на ситуацията. От там насетне следва процедурата за спиране, след което си сложете вериги.
5. Странично хлъзгане на задницата при праволинейно движение: Много често явление е това „задницата да се опита да ви изпревари“, т.е. да започне да се хлъзга в една от двете посоки. Това естествено би могло да доведе до завъртане на автомобила, а при джиповете до преобръщане. За да се избегне трябва да се реагира с волана. Например ако приемем, че погледнато отгоре векторът-посока на движение „сочи 12 часа“ и задницата на автомобила започне да се измества надясно спрямо него, то ще започне завъртане на автомобила „обратно на часовниковата стрелка“. В такъв случай ние трябва да контрираме като завъртим волана надясно – по часовниковата стрелка. Обратно – ако задницата поднесе наляво, то трябва да завъртим волана наляво. Впрочем такова занасяне е по-рядко явление при автомобили с постоянно задвижване на четирите колела, но пък ако поднесат се овладяват по-трудно.
6. Странично хлъзгане по време на завой: Тук съветът е абсолютно същия, както в предишната точка, но нарочно го изнасям в отделна, защото тук нещата са много по-сложни и не са интуитивни. Ако например завивате наляво, то инерцията на задницата винаги я кара да поднася надясно спрямо остта на движение (т.е. към външната страна на завоя). Вече казахме, че при поднасяне на задницата надясно ние трябва да завъртим волана надясно. Да, но ние в момента завиваме наляво, т.е. трябва да завъртим волана в обратна посока на посоката на завиване. С други думи в такъв случай се налага поне „изправяне на волана“, ако не и повече. Това движение не е рефлекторно за шофьорите – те обикновено се стремят да поддържат посоката по кривата на завоя. Така, че бъдете внимателни. Не забравяйте никога и основното правило (задължително дори за шофьорски изпити) – в завой се влиза винаги на скорост! Освен това „влизайте в завоя с предавката, на която очаквате да излезете“ (т.е. по-ниска от тази в праволинейното движение, защото винаги при завой се губи скорост), както и „по време на завой не се натиска спирачка“ (освен в неотложно краен случай).
7. Изкачване на стръмен хлъзгав байр: Това е една от честите ситуации в „оффроуда“, а понякога се налага и на пътя при поледици. Тръгвате да се изкачвате, стигате до някъде, но… колелата ви пребуксуват и започвате да се връщате назад. А връщането назад е много неприятно и понякога опасно. Първото нещо, което задължително правите е да блокирате междуосевия диференциал – това със сигурност ще подобри ситуацията. Но ако и това не помага и все пак искате да го изкачите? От там насетне има няколко основни тактики:
   • Сложете вериги – да, това е истинското решение на проблема!
   • Контролирана газ – първо и най-важно при всички случаи – хлъзгавите баири се изкачват най-ефективно със „средна предавка“ (нито ниска, нито висока предавка спрямо съответната ситуация) и чрез много умело използване на педала на газта и съединителя в комплекс. Оборотите на двигателя не трябва да са ниски в никакъв случай (няма да има тяга), но не и прекалено високи (ще пребоксувате) – обикновено се стремите да са около 2500 до 3000.  Ако забуксувате – не подавайте повече газ, безсмислено е и даже вредно. В такива случаи използвайте съединителя – карането на „полусъединител“ ви дава възможност да приплъзва той вместо колелата ви.
   • Динамично изкачване – това е „класиката“, която се използва от повечето шофьори попаднали в такава ситуация. Издърпвате се назад, засилвате се с всичка сила и с „газ до дупка“ преодолявате възвишението силово (обикновено придружено и с много буксуване към края му). Това естествено е възможно „до някъде“ – при предстоящи дълги изкачвания просто ще се изкачите по-високо отпреди, пак ще започнете да буксувате и съответно ще се спускате назад повече. Затова този метод (доста груб към автомобила впрочем) е възможен само при преодоляване на ниски възвишения.
   • Спускане на гумите – намалявайки налягането в гумите ние постигаме по-голяма контактна площ, с което увеличаваме сцеплението. Това може да даде известен положителен ефект. Това обаче ще пречи на веригите, ако сте ги сложили. А както вече знаем те са истинското правилно решение за лед. Следователно не си губете времето да спускате гуми, а го употребете за слагане на вериги.
   • Натоварете багажника с дърва, камъни или каквото ви попадне – това е другата „класика“, която старите шофьори на Жигули много добре познават (предно центрован автомобил със задно предаване). Допълнителната тежест винаги помага за по-добро сцепление на задните гуми.
   • Изкачване на заден ход със задължително включен блокаж – изкачването на заден ход на първо четене е странно – та нали грайфера на гумите обикновено е с посока и сцеплението назад следва да е по-слабо? Отговорът тук се корени в законите на статиката. Векторът на силата на тежестта е винаги перпендикулярен надолу, т.е. силата на тежестта в този случай помага за по-голямо притискане на колелата, които са по-ниско. Обратно – тези, които са по-високо започват „да се отлепят“ от пътя (тук е мястото да вметна, че максималният ъгъл на наклон, който един автомобил може да преодолее зависи много повече от губенето на сцепление на гумите, отколкото липсата на мощност в двигателя). Когато колата ви е с „предно центроване“ (т.е. тежестта й е в предната част, а това е по-честия случай, когато двигателя е отпред), то ако се обърнете на заден ход ще се получи така, че векторът на силата на тежестта ще помогне за още по-силното притискане на предните колела (при леките автомобили с предно предаване те са водещи), които в този случай ще стоят в по-ниската точка. При постоянно задвижване 4х4 тактиката трябва да е придружена с включен блокаж, защото в този момент може да се досетите, че леката ви задница (която вече е отгоре) ще се „отлепя“ още по-лесно буксуване. С други думи тази тактика е по-скоро печеливша при автомобили 4х2 с предно предаване, а в доста по-малка степен при джиповете 4х4. При автомобили 4х2 със задно предаване  – не си губете времето и нервите – няма да стане :)
8. Спускане по хлъзгав терен: Вече знаем, че трябва „да изберем правилната предавка според случая предварително“. При хлъзгав терен „правилната“ всъщност се явява критично важна! Тя в никакъв случай НЕ означава „най-ниската“, даже напротив. Прекалено ниската предавка при спускане по хлъзгав път докарва до това, че двигателя не успява да навакса скоростта на автомобила (явяват се много високи обороти на двигателя), а от там това го кара да спира колелата прекалено силно и те блокират, след което естествено следва занасяне… С други думи при спускане по хлъзгав участък е важно да изберем по-високата предавка спрямо границата на скоростта, с която искаме да се спуснем и така да поддържаме средни обороти на двигателя. Другото характерно нещо при спускането по хлъзгав път е, че спирачките не ни помагат много, а може и да ни попречат ако ги натискаме силно. Затова съветът е еднозначен – гледайте да използвате предавка, на която ще поддържате средни обороти и помагайте със спирачката точно на границата между сцепление и буксуване. Ако теренът е прекалено стръмен и едновременно с това хлъзгав и ако няма друго спасение освен да слезете по него, то по-добре се пригответе да играете ролята на шейна, а не на автомобил – няма да има адекватен начин за спиране, освен дерето/дървото/по капак и т.н.
   
9. Контролирано приплъзване с ръчна спирачка: ВНИМАНИЕ – ТОВА Е МНОГО ОПАСНА МАНЕВРА ПРИ ДЖИПОВЕТЕ! Предварително отбелязвам, че това е маневра подходяща само за автомобили със задно предаване, слабо ефективна при постоянните 4×4 и буквално забранена за автомобили с предно предаване! Това е много, много сложна маневра, която изисква опит и тренировки. Просто знания обикновено не са достатъчни, защото тя се налага само и единствено в наистина критични ситуации! Такава например е ситуацията, в която се движим праволинейно, трябва да влезем във завой, но… колата продължава напред „като шейна“. С други думи със сигурност ни се струва, че ще изпуснем завоя. При каране по нормален път това обикновено означава „удар в мантинелата“ (а недай боже ако завоят е десен – може и в насрещен автомобил!), а при карането извън пътя може да означава пропадане в дере, тряп, удар в дърво… Контролираното приплъзване се получава тогава, когато (без да сме натиснали педала на спирачките!) сме завъртяли волана в желаната посока и дръпнем за известно време (става дума обикновено за „моменти“) ръчната спирачка. Както знаем ръчната спирачка действа само върху задните колела, т.е. те в този момент ще блокират, т.е. ще започнат да се хлъзгат. А колкото и да се хлъзгат предните в този момент – все ще имат някакво минимално сцепление. Тоест задницата ще започне да прави именно това, което описах в „странично хлъзгане при завой“ – ще започне да занася и „да ни изпреварва“. Или казано по правилния начин – колата ще започне да се завърта по посока на завоя. Тогава отпускайки ръчната спирачка, при добро стечение на обстоятелствата, ще успеете да навлезете в завоя нормално без да катастрофирате. Защо казах, че маневрата е сложна ли? Защото ако „предобрите“, т.е. задържите ръчната спирачка повече моменти отколкото е трябвало, то колата ви ще се завърти като пумпал (ако е лек автомобил) или ще се ПРЕОБЪРНЕ (джип). Другата маневра, при която постъпателното движение се превръща във въртеливо (задържате ръчната спирачка за по-дълго време) е възможно само при автомобили със задно предаване. При джиповете имаме изместен на високо център на тежестта, следователно подобно движение може да доведе до преобръщане. Именно затова в началото на тази точка написах „внимание“. Взимането на завой с ръчна спирачка е много опасно ако карате джип! Може да предпочетете да се преобърнете само ако това ще донесе по-малко щети, отколкото продължаването ви напред.
10. Зимните гуми и леда: Темата за гумите и типа им нарочно я оставих почти последна. Направих така, защото много и навсякъде се спекулира с това, че хубавите зимни гуми били най-важното. Не е вярно – зимните гуми подобряват значително сцеплението с изчистен път през зимата, но слабо помагат за решаването на проблема с карането на лед. Така, че дори да имате великолепни чисто нови зимни гуми – не забравяйте за веригите и блокажите! Освен това карайте бавно! Веригите, блокажите и бавната скорост са истинското решение, а зимните гуми в поледиците са по-скоро моралната ви подкрепа. Така, че ако някой Голф с „яките зимни гуми“ ви присветква с фаровете – пуснете го да мине. Вие после ще си решите дали да го издърпате от мястото където по-късно е закъсал. Не, не казвам, че зимните гуми са „безсмислени“, напротив – те много, ама изключително много ви помагат да усетите кога е настъпила проблемната ситуация и да можете да спрете една идея по-добре, а от там нататък да се екипирате както трябва. А колкото до карането по нормален почистен път – карането със зимни гуми е много по-комфортно, отколкото с каквито и да е други.
11. Реалността за гумите при джиповете: За съжаление съм чувал и думите „аз съм с джип бе!“ когато е ставало дума за движение в тежки зимни условия. Това, че карате джип е предимство спрямо леките коли (имате блокаж/и), но той е по-добър само и единствено ако е подготвен за зимни условия по същия начин, по който леките коли го правят – със слагането на зимни гуми. А реалността показва, че джиповете всъщност рядко „обуват“ такива – обикновено се карат с „кални“ или всесезонни, при това рядко нови (скъпи са и лукса за честа смяна понякога се пренебрегва). За съжаление джиповете не могат да си позволят лукса на леките коли с предно предаване – да сменят само предните гуми. Не става – трябва винаги да карате с четири еднакви гуми. Освен това са и по-големи, т.е. значително по-скъпи. Затова обикновено шофьорите на джипове правят компромис и рядко слагат типични зимни гуми. Калните гуми (пример) имат внушителен вид и будят респект към колата, но ефектът с тях на асфалт през зимата е с обратен знак – справят се зле, защото имат малка контактна повърхност. За останалите видове НЕзимни или зимни по-стари от три сезона гуми можете спокойно да потърсите информация в интернет – ясно е, че втвърдения каучук не помага, а пречи за сцеплението на пътя. Така, че ако скоро не сте купували типични зимни гуми или не сте в момента с тях – не се подлъгвайте, че „сте с джип и няма проблеми“ – има проблеми! Но все пак не, в никакъв случай не ви манипулирам да си купувате още един комплект гуми, които ще използвате рядко, а ще трябва да сменяте често. Даже напротив, карайте си с такива гуми, каквито ви се налага да използвате най-много и най-често – такива за оффроуд (иначе защо сте си купили джип?). И понеже това обикновено са „калните“ гуми – имайте едно голямо „на ум“ когато стане въпрос за движение по хлъзгав асфалтов път. Попаднете ли в такива условия – бъдете с повишено внимание, преценявайте пътната настилка предварително, не се скъпете да си сложите навреме вериги, бъдете готови по всяко време да включвате блокажи, карайте много бавно и внимателно. Да последното всъщност е може би най-важно – карайте бавно, за да може да реагирате навреме, т.е. ПРЕДИ проблемната ситуация! Хубавите зимни гуми са голямо предимство за каране през зимата – препоръчително е ако можете да ги имате. Но дори те не изключват нуждата от разумно шофиране!

1. Стандартен комплект: Аптечка, зареден GSM, зарядно за GSM от запалката на автомобила, въже за теглене, гедоре, гаечни ключове, крик, резервна гума, светлоотражателна жилетка, отверки, клещи и т.н. – това, което всеки автомобил има по принцип.
2. Резервни части: При бензиновите коли – пълен комплект на запалителната система (капачка и палец на делко, свещи, кабели, бобина, комутатор). От там насетне – колкото повече, толкова по-добре. Едва ли ще си носите резервен кардан (какъвто имах аз на задната седалка няколко месеца), но знае ли Господ какво ще ви потрябва? Със сигурност Луцифер има нещо общо с тенденцията „това, което го нося резервно, никога не се разваля, а това, което нямам – задължително“.
3. Гайки, болтчета, тел, скоби: Имайте една чанта с всякакви „метални боклуци“. Дори най-абсурдните неща понякога получават спасяващо приложение.
4. За копаене: Носете си лопата, по възможност две (и за „щурмана“ ви). Кирката няма да е излишна също. Малките такива са удобни за под седалката, за сметка на това ще ви боли гърба след работата. Дано не ви се налага.
5. За сечене: Важно е да имате брадва въпреки, че трионът може би върши по-добра работа. Използват се при паднали клони/дървета. Носете втора, за да не се мъчите сам.
6. Огън: Винаги е добре да имате суха хартия, пълен кибрит и по възможност хубави подпалки. Никой не знае кога, как и къде ще закъсате, а може да стане студено.
7. Зимата храна, лятото дрехи: Лято е, жега, трябват ли ви топли дрехи въобще? О, да! Трябват ви! Лятото не се тръгва без дрехи, а зимата не се тръгва без храна! Стар, класически, изтъркан планинарски лозунг, който се спазва, а не се коментира!
8. Ботуши: Освен ако не се радвате да си каляте краката до коленете разбира се.
9. Дъска, парчета дърво за подлагане: Трябва ви материал както за подлагане под гумите, така и за подложка на крика. Трябва да са плоски, а такива сред природата се намират трудно, затова си носете.
10. Карта, Компас: Романтично е да карате през нищото, но в някой случай може да ви се наложи „да се намерите“. GPS-ите имат хубави „оффроуд карти“, а България е малка държава – лесно ще се справите с такава джаджа. А ако нямате излишни пари за такъв „лукс“ (утвърдително продължавам да нямам и да не искам да имам GPS) – не е лошо да имате поне бусола и карта, за да осъществите някаква посочна навигация. Компасът използвайте далеч от колата – тя променя показанията му.
11. Челник: Не само ви трябва светлина, а ви трябва светлина с добре заредени батерии. Изключително важно е да имате челник!
12. Помпа: Впрочем две на брой – мързелива (електрическа) и крачна. Причината – електрическите обичат да изгарят, а малкото от тези, които уж не го правят са прекалено скъпи и пак уж не го правят(в тази икономика – такива обстоятелства). Имайте резервна крачна помпа.
13. Резервни вътрешни гуми: Понякога резервната гума не стига и изпадаме в колапс. Носенето на поне една вътрешна гума не заема особено пространство, а е много полезно при тежки закъсвания. При сериозно сцепване на външната гума има един сериозен „трик“ – спуканата стара вътрешна гума я разрязвате и я „разстилате“ по цялото протежение от вътрешната страна на външната гума. След това слагате резервната си вътрешна гума върху нея.  Монтирането става внимателно, за да не разместите „подложката“ и после помпате здравата вътрешна гума. По този начин дори тежко сцепена външна гума ще издържи по-дълго. Допълнителни подложки при сцепеното място също не са излишни.
14. Щанги – две на брой: Ахааа, значи имате резервна вътрешна гума, ама нали някой трябва да демонтира гумата от джантата и после да я върне? За целта ви трябва не една, а две щанги. Носете ги! Не се скъпете да са прекалено къси, но и не прекалявайте.
15. Спирачна течност: При теч не е зле да имате допълнително течност поне за аварийно прибиране.
16. Туба: Ако ви изтече антифриза ще трябва да търсите вода. Ама тя не се носи в джобовете, нали? Трябва ви голям съд. Може да ви потрябва и за друго – бензин например.
17. Вериги: По принцип само зимата, но не ви пречи да ги имате целогодишно. В много хлъзгава кал и закъсване с буксуване може да рискувате с тях.
18. Втори крик: Малък, хидравличен. Използва се с подложка, за която говорих по-горе. Целта му е да се подлага при затъване.
19. High-lift jack: Много хубав гигантски крик, с който дори можете да обърнете колата си обратно на гуми ако тя се преобърне настрани например. Естествено стандартната му употреба е за доста по-леки случаи. Колата трябва още преди това да е подготвена със специално укрепени места за неговото захващане. Много ефективни са куките за захващане за джантите на гумите (да е жив и здрав Стефан, че ни светна за тях).
20. Бушони и крушки: Бушоните ясно за какво, а крушките – ако ги изпочупите ще искате все пак да се приберете, а това обикновено включва и минаване по цивилен път. Всяка кола впрочем трябва да има пълен резервен комплект бушони и крушки, независимо дали кара извън пътя или си е лек автомобил.
21. Резервен ремък: Да, това също всяка една кола трябва да има, независимо къде се кара.
22. Кабели за запалване с помощ от друг автомобил: Дебели и достатъчно дълги, а не ментета купени от бензиностанция. Направете си ги сами като вземете възможно най-дебел кабел и съответно щипки от електрожен.
23. Бандажна лента: Може да ви спаси временно при теч от тръба по охладителната система. Наличието на подобна здрава лепяща лента е препоръчително.
24. Изолирбанд и сноп жици: Възможно е да ви се наложи да правите „времянки“ по ел. инсталацията на колата.

Какво друго, какво друго… Ами няма излишни неща. Ако се сетя нещо ще добавям в последствие.

1. Стръмни изкачвания: Независимо по път или извън път – при изкачване поддържайте високи обороти на двигателя. Ако се наложи да превключвате предавката към по-висока, то стандартния аванс може да се окаже недостатъчен – натискайки съединителя може да изгубите скорост и съответно обороти много бързо. Именно затова се стремете да поддържате високи обороти – ще си дадете повече аванс за превключване. Ако пък се наложи обратното (по-честия случай) – да понижите предавката, защото колата няма мощност – тогава превключвайте скоростите без да отпускате педала на газта. Кога имаме липса на мощност се установява лесно – при подаване на повече газ колата не ускорява. Ако усетите това, то превключете на по-ниската предавка. Научете се да сменяте скоростите бързо – в противен случай ще останете някъде по средата на склона, а това никак не е добре. Спускането на заден ход е едно от най-отвратителните неща. Въпреки това ако това се случи, то го предпочетете пред маневри за обръщане (грешка, която аз лично съм допускал нееднократно) – страничните наклони са много по-опасни от спускането назад!;
2. Стръмни спускания: Спусканията не само изглеждат по-страшни за шофьора, но и винаги са много по-опасни от изкачванията! Винаги спускайте на скорост! Важно е да използвате двигателя като спирачка или поне като помощник на спирачките. В противен случай може да запалите феродото на спирачките си и да останете буквално без такива – от което следва неконтролируемо спускане и обикновено тъжен завършек. Съветът при спускане е точно обратен на този при изкачванията – при нужда от смяна на предавката използвайте по-малък аванс и опитвайте да държите възможно най-ниски обороти. Ако оборотите на двигателя в даден момент са прекалено високи, то по-добре НЕ се опитвайте да превключвате на по-ниска предавка, защото е възможно това да не може да стане въобще и от там следва неконтролируемо спускане, което е по-лошо от предишното ви просто бързо спускане! Обобщено казано – при спусканията е важно да не бързаме да влизаме в приключение, а да изберем правилната предавка за случая предварително. Ако все пак ви се наложи да понижавате предавка по време на стръмно спускане – след като включите на по-ниската скорост трябва да подадете малко междинна газ по време на празния ход (т.е. точно в моментът между включването на скорост и отпускането на съединителя). Това се налага, защото при по-ниската предавка (ако не сте подали газ) двигателят ще трябва ударно да увеличи оборотите от почти свободен ход (по време на смяната) до висока горна граница – 4000 и нагоре! Така, че ако вие не сте изравнили оборотите предварително, то изпадате в много опасна ситуация и може спокойно да очаквате завъртане с преобръщане! И още нещо – никога не отпускайте рязко газта! Това трябва да става плавно по абсолютно същите споменати причини.
3. Странични наклони: Това са най-най-опасните и най-трудните за преодоляване наклони. При всички положения се движете много бавно и внимателно. При големи и особено при хлъзгави склонове карайте с включен блокаж. Ако по склона има изпъкнали неравности, то ги преодолявайте с „долните гуми“ (тези, които са по-ниско). Обратно – ако в склона има дупка, то я преодолявайте с „горните гуми“ (тези, които са на по-високо). Целта и при двата случая е да намалявате страничния наклон, а не обратното!
4. Използване на ръчна лебедка: В гората все пак има едно предимство – има за какво да завържете въже и да се изтеглите с лебедка. Лада Нива обаче не е автомобил, който може да носи самостоятелна електрическа лебедка (не се лъжете по това, че някои хора го правят). Товароносимостта на колата не е достатъчна за такива екстри (предницата и без това е достатъчно тежка). Но дори и някак да сте закрепили такава лебедка отзад в багажника – отново не правите нищо сериозно, защото колата няма рама, за която да сте я захванали. С други думи не си хабете труда да мислите за истинска лебедка при Лада Нива – няма да стане (ще я имате, но тя ще е само морална подкрепа и ще може да ви вади само от ситуации, в които може да се извадите и без лебедка). Това впрочем е и основен недостатък, който отдалечава Лада Нива по проходимост от другите джипове, които имат рама. Слаба алтернатива е да имате ръчна лебедка и да я използвате за да изтеглите колата тогава, когато няма друга кола, която да ви изтегли. Тактиката е стандартна – завързвате единия край на въжето за дърво, а другия за ухото за теглене и започвате едно безкрайно и мъчително неудоволствие, след което имате гарантирана тежка мускулна треска и много лош спомен. Освен това внимание – това начинание никак, ама абсолютно никак не е безопасно! Късането на въжето на лебедката може да донесе непоправими последствия за вашето физическо здраве! Затова бъдете силно предпазливи и най-малкото в никакъв случай не позволявайте на зяпачи да стоят в близост до действието! Не използвайте ръчна лебедка, за да издърпвате колата нагоре по голям склон – това е изключително опасно за самия вас! Може да я използвате само в относително равни участъци, където не се очаква колата да „увисне“ на въжето. Пазете се!
5. Внимавайте с клоните: Това, че ще излезете от гората с понадраскана боя е едно на ръка – свиква се след третия път. По-неприятно е ако дебел клон ви счупи фаровете или още по-лошо – предното стъкло. Затова внимавайте с клони от паднали дървета. Едно решение за това са предна решетка („грил бар“ пред фаровете) и слагането на ванти (стоманени въжета, по които клона да се плъзне над колата). И двете при Лада Нива не са особено практични – предната допълнителна решетка няма за какво сериозно да се захване (нямаме си рама, а за бронята е несериозно слабо изпълнение), а вантите особено много пречат на отварянето на предния капак (той се отваря напред, т.е. трябва да се свалят вантите). Затова при Лада Нива е по-добре да си носите брадва и трион :)

1. Ауспухът е под водата? – няма проблеми: Не знам защо много хора смятат, че ако ауспуха попадне под вода това ще доведе до сериозен проблем. Даже много си мислят, че шнорхелите на добре подготвените джипове са за да извеждат газовете от ауспуха над водата. Точно обратното – шнорхелите се използват, за да дърпат въздух към карбуратора. Колкото до изходящите газове – ауспуха създава прилично голямо налягане и ако колата работи, то няма как да влезе вода навътре. А и да влезе, попитайте се докъде ще стигне – мотора ви е високо! Дори на метър под вода тя няма никакъв шанс да влезе в двигателя. Така, че ако водата не е прекалено дълбока няма никакви проблеми дори да угасите двигателя. Вода може да влезе през изпускателните тръби ако мотора е изгасен и нивото на водата е по-високо от най-високата им точка.
2. Шнорхелите не решават проблема напълно: Шнорхелът решава основния проблем – доставянето на въздух до карбуратора. Обикновено го изкарват острани покрай страничното стъкло, а най-правилното му място всъщност е централно над покрива на колата – като комин. Това обаче не е единственият проблем на двигателя – трябва да се уплътняват куп други неща. Страда цялата запалителна система например – ще пиша понадолу. Изобщо ако наистина желаете да влизате във вода, която ще е по-дълбока от нивото на бронята ви (нека я използваме за мярка), то имате много сериозна работа по подготовката на автомобила си и навлизането ви без такава си е чиста проба риск.
3. Въздухозаборникът НЕ трябва да е отпред: Ако нямате шнорхел, но имате тръба от карбуратора, която се използва за смучене на въздух, и някой майстор хитро я е поставил „да смуче свеж въздух отпред“ – махнете я или я изкарайте по-далеч от предницата на автомобила! Причината е, че с предницата вие обикновено ще „порите водата“, т.е. там ще е най-мокро.
4. Вентилаторите на радиатора: Ако ще използвате автомобила си за преминаване на водни препятствия, то изключително важно е да можете да спирате вентилаторите за охлаждане! В този смисъл Лада Нива 21213 (като моята) има проблем, защото перката е постоянно зацепена чрез ремъка на алтернатора, а при 21214 трябва да си направите доработка – бутон на таблото, с който да можете принудително да изключвате веригата. В плитки води перките на вентилаторите разпръскват вода по целия двигател (включително ел. инсталацията), а в дълбоки дори нанасят сериозни щети по радиатора.
5. Изгасете фаровете: Фаровете трябва да са изгасени и изтинали при влизане през водно препятствие. Не за друго, а крушката ще се пръсне и ще трябва да я сменяте – това е. И още нещо (за по-подготвените джипове, които имат шнорхели и влизат надълбоко) – колкото и да се опитвате да уплътнявате фаровете и да ги херметизирате, това е „кауза пердута“. Теоретично може, практически винаги отнякъде се намира „дзирка“, през която да влезе вода. И после следват неприятности – как да ги източим? Ще трябва да ги сваляте и бършете, което е досадно. Затова е много по-добре да имате нарочна дупка за източване на фаровете в долната им част (някои модели фарове си имат такава щатно). Хем водата се източва, хем после влезналата влага ще има откъде да излезе. Неудобството идва от малките буклучета и мушици, които в последствие влизат от там. Не е болка за умиране и е оправдан „тунинг“ (ако го няма фабрично).
6. Намокрени делко, бобина, кабели: Всичко свързано със запалителната система на автомобила страда от вода. Ако си намокрите делкото например, то обикновено колата угасва – водата провежда електричество и искрата „тръгва в грешна посока“. В такъв случай нямате избор освен да сушите. Сваляте ги, избърсвате добре, оставяте да постоят на слънце и така… Времето ви се струва като „цяла вечност“ и е особено неприятно преживяване.
7. Карайте между вълните: При навлизането ви във водата автомобилът създава голяма вълна напред. Старайте се да карате точно на ръба зад нея. По този начин ще се движите между две вълни и съответно нивото на водата при вас ще е значително по-ниско от това отпред и отзад. От тук естествено има няколко следствия: скоростта при каране през вода обикновено е ниска, винаги равномерна, а правенето на завои и маневри трябва да се сведе до минимум (иначе вълните ще ви удрят напречно).
8. Поддържайте средни обороти на двигателя: Високите обороти не помагат. Ниските пък дават опасност от загасване на двигателя при сблъсък с неочаквано подводно препятствие. Винаги се старайте да поддържте средни обороти.
9. Изсушете си спирачките след излизане от водата: Първото нещо, което установява младият шофьор след преминаване през водно препятствие (дори най-плитко) е, че „няма спирачки“. По-нататък свиква и още при излизането от водата започва да ги суши. Спирачките се сушат като с десния крак подавате газ и карате както нормално, а с левия натискате леко спирачката. Създаденото леко триене изпарява водата, която преди това се е явявала лубрикант върху феродото.
10. Не рискувайте да влизате надълбоко ако карате дизел: Звучи първоначално странно, но бензиновите двигатели са правилните при каране през вода, а с дизелов начинанието е доста опасно. Странно е, защото именно бензиновия двигател страда от „поливане на запалителната система с вода“ – нали тогава угасва? А дизелът няма нужда от запалителни свещи и цялата тази система – той действа с компресия. Той обаче има друг, много по-сериозен проблем. Ако в бензиновите цилиндри влезе вода, то резултатът не е фатален – колата угасва. Степента на сгъстяване там е много малка и няма проблеми за двигателя. Дизеловият двигател обаче възпламенява горивото си с компресия, съответно с много голяма сила. А водата има много малка граница на „свиваемост“, т.е. не се сгъстява така, както горивото. Следователно с дизелови двигатели когато влезе вода в цилиндрите има голям риск направо да си пръснете блока на двигателя. Впрочем „водният удар“ е единственият по-сериозен недостатък на дизеловите автомобили спрямо бензиновите (а предимствата са много), но това е въпрос на друга тема за разискване.
11. Направете си дупки за източване на купето: Сетихте се, нали – купето може да се напълни с вода. И ако нямате нарочно направени преди това дупки в пода – ще има да гребете после цял час. А за финал ще получите много мухъл и неприятни миризми в бъдеще. Някои автомобили попринцип си имат тапи за източване (на Лада Нива те са отзад под калника зад задните гуми), но не бих казал, че са много ефективни (ще търсите склон, на който да наклоните колата така, че отворите да са максимално ниско и водата отпред да се изтече назад). Няколко допълнителни дупки на ниските точки няма да попречат.
12. Каране на заден ход: Ако прецените, че нивото на водата е по-дълбоко от това, за което е подготвен автомобила ви, то все още не сте за отчайване. Карайте през водата на заден ход, като се стараете да „порите“ водата със задницата си така, че да разделя водата от двете страни на колата (т.е. малко по-бързо, отколкото при движението на преден в такива случаи)! Така предницата ви ще попадне в по-плитката яма между двете вълни и няма да намокрите двигателния отсег. Неудобствата естествено са много – от това, че има силно намалена видимост назад, до това, че тривиално карането на заден ход е по-неудобно за шофьорите. Но е решение!
13. Носете си много дълго здраво въже: О, да – именно то може да се окаже начинът някой да ви издърпа от брега. Иначе много трудно ще намерите желаещи да ви изтеглят влизайки във водата. И още нещо в този смисъл – ако колата ви е угаснала насред водата – НЕ се опитвайте да я палите с дърпане! Може да си докарате много проблеми с цилиндрите и блока.
14. След дълъг престой сменете маслата по трансмисията: Причината е тривиална – горещите от преди влизането във водното препятствие диференциали в един момент започват активно да се охлаждат. Така се получава свиване и при по-дълъг престой със сигурност ще глътнат вода през семерингите, а от тук следва, че маслото в тях „ще се пресече“. В сервизите казват, че „е станало на супа“. Тоест ако имате навика да се кефите карайки дълго по протежението на реки – имайте и навика да си сменяте маслото в трансмисията след това.

1. Движение по коловози: Ако пътя, по който се движите е направен от леки автомобили, то с Лада Нива вие едва ли ще имате какъвто и да е проблем – просто следвайте коловоза, бъдете нащрек за дълбоки дупки или бабуни (през тях минавайте или с натиснат съединител или бавно и внимателно) и няма да имате грижи. Ако обаче трасето е традиционно по-трудно, то по него вероятно минават предимно по-тежки машини като камиони, големи джипове, трактори. Бедата при Лада Нива е, че тя хем е джип, хем не е достатъчно голям. Както с обикновените коловози се справя със замах, така при големите обикновено не се справя добре. Лесно ще познаете опасния коловоз по дълбочината му. Очевидно ясно е, че ако вкарате и четирите си гуми в коловози, които са по-дълбоки от вашия просвет, то колата „ще легне по корем“ и колелата ще увиснат безпомощни във въздуха. Подобни коловози са традиционни за полукамиони като джиповете УАЗ, които са доста популярни у нас. А как да преминем по такъв път с дълбок коловоз?
   • Първата възможност, която трябва да прецените е дали няма да може да карате встрани успоредно до коловоза. Ако въобще това е възможно, то ще бъде само в сухо време и на твърда почва (т.е. почвата в района попринцип трябва да е твърда, а коловозите да са се образували по време на нетипичен голям дъжд). Добър знак е ако покрай пътя с коловозите има ниска зелена трева или тръни, ниски храсти. Ако обаче виждате висока тревна растителност, очевидна дълбока кал или нещо, което съмнително изглежда на мочурище – въобще и не пробвайте, защото затъването е почти гарантирано. Проверете преди всичко и бъдете внимателни! Дори да ви се е отдала такава възможност – отново при първа възможност се върнете обратно при коловоза (т.е. когато сте видели, че той е достатъчно плитък за вас). Винаги е препоръчително да минете по проверен път, откъдето вече някой друг е минавал!;
   • Карането с едната гума встрани от коловоза, а другата върху „островчето“ посредата между двете бразди е другата „тактика“, която се предприема в такива случаи. Преди да предприемете такъв заход преценете коя от двете възможни страни ще бъде по-лесна за движение. Ако например пътя е под страничен наклон, то долната му част (по-ниската) ще бъде по-правилното решение. Гледайте и в далечината за евентуални препятствия. Независимо бързо или бавно – карайте много прецизно! При всички положения се опитвайте да направите всичко възможно така, че да не ви се налага да пресичате коловозите, за да преминете от другата страна – Лада Нива стандартно няма хидравлика, т.е. когато гумата пропадне в дупката, тя сама ще завие в посока по протежение на коловоза, а вие едва ли ще имате сила в ръцете, за да удържите волана. Ако все пак ви се наложи да прескочите такива дълбоки коловози, то се старайте гумите ви да преминават почти напречно (но не под прав ъгъл) на тях и при всички случаи не вкарвайте и четирите колела в дупките едновременно (най-добре е когато преминавате с колелата едно по едно през дупка). Ако ъгълът ви на заход е прекалено малък, то гумата ще се извърти по посока на коловоза и ще пропаднете. Ако ъгълът ви е прекалено близо до правия ъгъл, то ще пропадате едновременно с две колела в коловоз. Впрочем дори второто е работещ вариант, но най-добре е да се научите да минавате „леко диагонално“..
2. Излизане от дълбок коловоз: Липсата на хидравлика тук естествено си казва думата – излизането от дълбоки коловози не е лесна работа. В общи линии ще ви е нужно поне малко пространство за заход към препятствието с възможно по-голям ъгъл. Ако например искате да излезете от коловоза вляво, то първо изместете колата максимално вдясно (така, че гумата да опре в десния борд на коловоза). Чак тогава се опитайте с възможно най-навит наляво волан да се измъкнете. Ще ви трябва сила при удържането на волана. Тук поне Лада Нива обикновено има леко предимство пред другите подобни джипки и то е, че тя се кара с традиционно по-тесни гуми, т.е. ще имате повече „пространство за шаване“ вътре в коловозите.
   
3. Преминаване през дерета: При преминаването от другата страна през дълбоки коловози препоръчах да става почти напречно. Когато става въпрос за дерета обаче положението е по-различно. Коловозът обикновено е тънка бразда и при напречно преминаване гумата ви ляга върху двата му борда едновременно. Деретата са значително по-широки – понякога колкото цял автомобил, а може в комбинация на това да са и много дълбоки. Тоест тук задачата е съвсем друга и зависи от т.нар. „максимален ъгъл за атака“. При Лада Нива това е ъгълът образуван от правата допирателна до гумата, преминаваща през върха на бронята  и хоризонталния път. Ако дерето е достатъчно дълбоко и „остро“, и по-точно ъгълът образуван от склона и вертикалната ос е по-остър от ъгъла ви за атака, то колата ще удари с бронята си в дъното на дерето и… следват неприятности. Затова деретата трябва да се преминават максимално „диагонално“, т.е. колкото се може повече по тяхното протежение. Ако не сте напълно сигурни в ситуацията, то превантивно включете блокажа на раздатъчната кутия. Това, за което трябва да се внимавате при такъв заход е да не „увиснете“, т.е. две колела по диагонал едновременно да останат във въздуха – получава се тогава, когато с едното задно колело сте стъпили на единия борд, а с диагоналното му предно сте стъпили на другия – тогава ако дерето е достатъчно тясно и дълбоко другите две колела увисват във въздуха и въпреки блокажа вие няма да можете да придадете теглителна сила;
4. При проливен дъжд: Както споменах в началото, черните пътища нерядко водят до „кални бани“. Ако внезапно завали дъжд, то твърдата преди това настилка мигновено може да се превърне в хлъзгава кал. Всъщност толкова хлъзгава, че усещането зад волана ще е, че сте върху лед. На първо време трябва да знаете, че Лада Нива не е от тежките джипове, които „копаят“ в калта. Напротив – тя е лека, със слаби мостове и няма излишни конски сили. Затова подобни трасета обикновено трябва да се преминават „динамически“ – с възможно най-висока (безопасна!) скорост. Обикновено най-често това е трета или четвърта-бавна (има се в предвид бавна предавка на раздатъчната кутия). При всички положения поддържайте високи обороти на двигателя така, че при достигане на сложен участък, в който може да забуксувате, да имате освен инерция и аванс. Важно е да се отбележи, че при превключване на по-ниска предавка трябва преди да отпуснете съединителя задължително да подавате малко газ, за да изравнявате оборотите на колелата с тези на двигателя! Така се избягва характерното блокиране на колелата, от което следва занасяне (на сух асфалт не се усеща). И все пак при „динамическия подход“ внимавайте за дупки и бабуни по пътя – често се получават подскачания на целия автомобил, от което напълно губите управление докато не паднете обратно на земята! Когато високата скорост не е възможна, то карайте бавно и внимателно, като при нужда включвайте блокажа. Ако при подаване на повече газ колата въобще не ускорява, то вие буксувате – по-добре е да не го правите, защото „се закопавате“ и става по-лошо, т.е. отпуснете газта . В такъв случай опитайте да карате на „полусъединиел“. Ако все пак се закопаете, в такива ситуации винаги бъдете готови да сложите ботуши, дъждобран и винаги имайте лопата под ръка. Ако сте с две или повече коли – карайте бавно и при нужда ги дърпайте една-друга с въже. Ако сте сам и имате пасажер – накарайте го да бута (като предварително се прежали, че ще стане кален от глава до пети). Преди да направите това обаче се опитайте с характерното движение „напред-назад“, но ако не се вижда видим резултат от самото начало, то не настоявайте! По-добре слезте и потърсете нещо, което да подложите под гумите;
5. Използване на крика при затъване в кал: Аз и друг път съм писал – в такива случаи крика ви трябва да е по-малък от щатния. Причината е, че когато сте закъсали, то няма да имате достатъчно място, за да го вмъкнете под колата. И така, след като се окаляте до уши и все пак повдигнете колата с хидравличен крик вече ще може да подложите дъска (която винаги си носите със себе си), клони или в камъни под гумите си и да си създадете изкувствена твърда почва, по която да преминете проблемния участък. Има и друга груба тактика при наистина дълбока кал – след като я вдигнете максимално с крика, бутнете колата с всичка сила (препоръчително е да не сте сам). Така тя ще се „прекатури“ и ако не сте по средата на огромна дупка – най-вероятно ще успее да премине „с една крачка напред“. После повтаряте упражнението докато достигнете до място, където може да излезе на собствен ход. Естествено имайте в предвид, че е изключително важно ако въобще правите такова нещо, то да бутате колата в посока надолу по наклона (ако има такъв), а не срещу него! Иначе освен, че не правите практически нищо полезно, то рискувате колата да се хлъзне към вас и да ви нарани. Крикът при такова бутане естествено ще падне, но не е изключено да направи и щета по ламарините на колата или агрегат, до който е в близост – имайте го в предвид така, че преценявайте къде е най-удачно да го сложите. Обикновено носачите на колата са най-правилното място;
6. Изваждане с две въжета: Ако сте с две коли и едната е закъсала, то стандартно другата ще успее да я извади с теглене с въже. Ако обаче закопаването е много сериозно, то и това не е гарантирано. Ако теглещата кола е много лека, то тя просто ще пробуксува и няма да може да помогне. Възможен е обаче и вариант теглещата кола да е много мощен и тежък автомобил. Например ако сте повикали на помощ трактор. Тогава обаче се появява другия проблем – късането на въжето за теглене или още по-лошо – ухото за теглене на автомобила. В такива случаи не е нередно за кратко да използвате следната „ерес“ – две въжета за теглене едновременно за двете различни уши. Важно е доколкото е възможно преди прилагането на теглително усилие да ги опънете заедно и поравно (иначе все едно нищо не сте направили). Този способ помага само и единствено при първоначалното усилие – в първоначалния момент на излизане от ямата. Ако трябва да теглите колата по-дълго, то тактиката с две въжета не е работеща, даже е противопоказна. Причината е, че теглителното усилие ще пада ту върху едното ту в другото въже и то като серия от динамични удари. Тоест със сигурност ще скъсате поне едното въже! И не забравяйте – винаги при теглене се погрижете да няма зяпачи наоколо!

1. Дръжте волана с двете ръце: Това впрочем са ви го казвали и на шофьорските курсове – да държите волана в горната част с лявата ръка на „9 часа“, а дясната на „15 минути“. Друга позволена възможност е на „10 часа и 10 минути“, т.е. малко по-нагоре, но в никакъв случай обратното – не хващайте волана в долната част! Въпреки това много шофьори нямат този навик – или държат лявата ръка облегната на прозореца или с дясната държат скоростния лост. Подобни маниери на лежерност или демонстрация на пъргавост при превключването на скоростите не са добре дошли при карането извън пътя. Едно от най-важните неща, от които може да ви зависи дори живота е, че колата трябва да се движи стабилно в избраната от вас посока. И понеже препятствията няма да са малко, то не е рядкост тя да „не желае“ да прави това. Конкретно за Лада Нива стандартно няма хидравлика, следователно държенето на волана сдраво с две ръце е едно от важните неща при шофирането й;
2. Изправете палците: Никога не обгръщайте волана с палците си! Винаги ги дръжте изпънати от външната му страна. Ако колата внезапно пропадне в едната посока, спука гума или просто срещнете голямо препятствие, то волана ви може да се завърти неконтролируемо бързо в едната посока без да имате възможност да го удържите с каквато и да е сила. При такива ситуации инстинктивната реакция на човек е да стисне здраво ръцете си, а това може да доведе до контузия, например счупен палец. Когато държите волана само във външната му част, то в такава ситуация просто ще го изпуснете, което е по-добрия вариант при всички положения;
3. Облегнете се на седалката: Нерядко шофьорите допускат тази грешка – наклоняват се напред към кормилото. Особено често се среща при достигане до препятствия на пътя. Изглежда това е някакво инстинктивно движение, с което евентуално шофьора се стреми да види проблема по-отблизо. Забравете този навик, особено ако карате извън пътя. Не е лесно, аз все още се мъча да го изтръгна от самия себе си. При всички положения по-безопасната позиция на шофьора е по-далеч от кормилото. При шофиране ъгълът на лактите трябва да е от 120 до 140 градуса;
4. Сложете коланите: Аз съм един от хората, които винаги карат с колан, но съм противник на карането с колан в градски условия – ако правилата се спазваха, то там те по-скоро причиняват излишни травми, отколкото помагат. Коланите предпазват при удари с висока скорост, каквито в градско каране не би трябвало да има. Е, за нещастие в нашите градове е допуснато масово да има, следователно коланите и там трябва да са задължителни на този етап (не като решение на проблема, а като негово замаскиране). Когато стане дума за каране „извън пътя“ обаче коланите са повече от задължителни! Не рядко съм виждал хора, които излизайки на черен път си откопчават колана казвайки, че „вече КАТ няма“. При странични наклони, стръмни пропадания, скокове през бабуна и др. именно те запазват шофьора там, където му е мястото – фронтално срещу волана. Тоест извън пътя те приемат друга своя много полезна функция – да ви помагат да пазите равновесие. Представете си само как можете да упрвлявате автомобил, който се е наклонил силно на едната страна – лесно ли ще е хем да балансирате тялото си, хем да въртите волана? Сложете колан и се отървете поне от единия проблем! Слагането на колан НЕ е заради КАТ, а заради вашето собствено здраве. Правилните колани впрочем са четириточкови;
5. Поддържайте безопасна скорост: Карането извън пътя не трябва да е състезание (освен ако не сте наистина участник в истинско състезание, но ако това е така, то едва ли тази статия въобще ще ви е интересна). Това, че някой друг по-опитен шофьор е минал с висока скорост през определен труден участък не означава, че вие ще успеете да го направите по същия начин без да се нараните. Една рецепта за безопасно шофиране е да карате така, че да ви се иска ако може да се движите „една идея по-бързичко“. Вярно, адреналина при подобни маниери на каране липсва, но това е всъщност и целта. Трябва да изпитвате удоволствие от самото каране, а не от повдигнат адреналин. Ако търсите големи душевни емоции – има доста по-евтини и по-атрактивни спортове за вас. Шофирането на и извън пътя е за трезви и разумни хора;
6. Мислете с главата си: Не само извън пътя, но и при нормалното каране няма никакво място за паника. Независимо какво и как се случва, вие трябва „да сте с всичкия си“ и очите ви да са винаги нащрек. Никога не предприемайте излишни рискове. Не се правете на юнак. Безопасността винаги трябва да е преди всичко останало!;
7. Когато един автомобил издърпва друг: Винаги използвайте здрави въжета, но не стоманени, а от плат с карабинери само в краищата (където се захващат за „ухото“ на автомобилите)! Това важи не само за закъсали автомобили извън пътя, но и на пътя. При Лада Нива и отпред и отзад има по две „уши“ за захващане – изберете това, което е от същата страна както „ухото“ на другата кола (т.е. старайте се въжето да не е по диагонал, а изправено по посока на движението). Не потегляйте рязко, а напротив – много бавно. Първо плавно изпънете въжето и чак след това придайте теглителна сила. Целта е да не се получи динамичен удар, който да откъсне „ухото“ на някой от автомобилите или да скъса въжето. И най-важното – в никакъв, ама абсолютно никакъв случай, не позволявайте на кибици (хора псевдо-помощници) да стоят отстрани, да зяпат и „да дават акъл“ в близост. Дори от плат, откъснатото въже може да причини сериозни щети. За карабинерите да не говорим.

Дотук с лошите и добрите новини на теория – следва бачкане. А преди да започнем – въпросите:

1. Къде се намира кранчето за парно: на едно от възможно най-неудобните места – зад барчето долу вляво отпред спрямо пасажерската седалка. Тоест ако си гледаде радиото – някъде зад него от дясната му страна.

2. Как да разберем, че е протекло: Има няколко симптома. Първо ако антифриза в уширителното казанче редовно спада, то първото място, където трябва да проверите е кранчето. Второ ако сутрин забележите струйка антифриз стичаща се отляво на краката на пасажера – тогава е протекло сериозно. И не на последно място – бръкнете с ръка и хубаво го опипайте – ако е мазно, значи тече.

3. Кое му се прецаква на кранчето: За съжаление не са гумените уплътнения към фланците, а протича отвътре и тече през шлица. Неремонтируемо е – ако е протекло просто ви трябва ново кранче.

4. Какво кранче да си взема: Взимате си „сферично кранче за Лада Нива“. Другите не стават за нищо, това е общото мнение на всички патили. В зависимост от начина на употреба (дали непрекъснато го пускате/спирате или пък го щадите и зимата пускате за постоянно, а лятото спирате напълно) сферичното ви кранче ще издържи между 2 и 8 години. Аз лично съм свикнал да не го пипам често и издържа дълго.

5. Не може ли да се „шиканира“: Може, но не бих препоръчал това да се прави. Някои хора слагат например водопроводен кран за топла вода и си пускат/спират директно крана когато трябва. Това от една страна решава проблема с протичането, но може да доведе до друг, много по-лош – водопроводните кранове обикновено не са проектирани за работа при отрицателни температури и може да се окаже, че обикновения теч в един момент при много студено време се е превърнал в прилично изтичане. Адаптирането на кранчета от други автомобили не ми е известно да е успешно, или поне не съм чувал за добре пасващо такова. Ако желаете никога повече да нямате проблеми с кранчето за парното – сложете вместо него тръба. Но имайте в предвид, че лятото ще ви става доста горещо :)

А сега да продължим по същество. Стъпките за смяна на кранчето на парното, както вече споменах, включват в себе си и…

I. Източване на антифриза:

Снабдете се с антифриз концентрат и дестилирана (!!!) вода (може и дейонизирана, но предпочитайте дестилирана), като гонете смеска за -30C и количество около 8 литра (абсолютния максимум би бил евентуално 9, но вие едва ли ще успеете да източите над 7 тъй или иначе). Не го правете скъпернически на по-малко градуси, защото е възможно да сте попаднали на менте. Вярно е, че в България под -20C не става, но и Нивата няма да се разсърди от по-концентрирана течност. Не трябва дестилираната вода да е под 20% от общото количество течност, защото тогава започват да се ядат гумените съединения, т.е. прекаления концентрат също не е за предпочитане.

Антифризът трябва да се източи от две места. Първото е един болт на блока вдясно от бензиновата помпа (на снимка 1):

Снимка. 1. Дупка за източване на антифриз

Ако го отворите и не потече, или пък тече вяло – значи мястото се е задръстило с боклук. Бръкнете с пръчка, отверка или каквото тънко и твърдо имате под ръка и ще потече сериозно. Второто място е кранчето на радиатора, в долната му част от лявата страна на колата:

Снимка 2. Кранче за източване на радиатора

Естествено, за да бъде успешно изтичането на антифриза трябва да му осигурите и възможност да „смуче въздух“ отнякъде, иначе ще се получи вакуум. Отвържете този маркуч:

Снимка 3. Маркуч вързан със скоба

и отворете капачката на резервоара:

Снимка 4. Капачка на радиатора

След като всичкия антифриз се излее (ама не на тревата пред градинката пред блока, не на улицата, а го съберете в специално приготвен/и леген/и и после го изхвърлите на „определените за това места“), вие сте готови за смяна на кранчето на парното…

II. Сваляне старото кранче:

Първо свалете барчето под жабката. Вързано е с четири рапидни винтчета и няма никакви проблеми. Така ще имате достъп до кранчето на парното. То е хванато към два фланеца. Единият отива към радиатора на парното, а втория е към тръба изризаща извън купето. Разгледайте долната снимка (изгледът е отдолу под лек ъгъл наляво):

Снимка 5. Кранче за парно на Лада Нива

Болтовете са с глава 10. Тръбата, която е хваната с болтове 3 и 4 излиза напред към моторния кош, а 1 и 2 са вляво към парното. Маркираното с 5 е жилото на лосчето на таблото, което дърпа лоста на кранчето и съответно го отваря/затваря, а 6 е малък болт, който държи планка, която придържа жилото.

Първото нещо, което трябва да направите е да освободите жилото. Развийте болтчето 6 (не докрай, а само малко, колкото да излезе жилото) и освободете жилото от лоста 5. След това трябва да се насочите към четирите болта, които връзват кранчето за фланците. И тук следва проблем…

Болт номер 4 е лесен за сваляне – развива се с обикновен гаечен ключ №10. Нито един от другите обаче не е лесен. Болтовете 1 и 2 са много хубаво обиколени от пластмасата на капака на парното и при тях не може да се бръкне с ключ, а с гедоре дори с наличие на каре също не става, защото камъните на гедорето са дебели, а и кранчето пречи да се подходи нормално към тях. Така, че за болтове 1 и 2 имате два избора:

a) Да свалите всички пластмасови капаци около парното… (неприятна задача, но не много сложна – долния капак е хванат с четири телени щипки от двете страни на барчето, а той кажи речи е достатъчен, за да можете да подходите с гаечен ключ);

б) Да си намерите или направите тръбен ключ 10, подобен на този:

Снимка 6. Тръбен ключ 10

Аз лично препоръчвам да намерите предварително именно тръбен ключ. Него ще може да прокарате покрай кранчето и няма да има проблем с отвинтването на болтовете.

Следващият проблем е болт № 3. Зад него има пластмасова планка (замъглена е на снимката), която особено усърдно ви пречи да бръкнете с ключ пред нея и да „захапете“ болта. Може и да успеете с леко напрежение (след като кранчето вече е откачено от другия фланец) да го „изкарате на светло“ и да го развиете, но това е трудно и при завиването обратно пак ще е трудно. Тоест ще ви е нужен или много тънък ключ 10, или някаква друга хитрост. По-добре естествено е да се изхитрите. За целта при моторния отсег откачете тези два маркуча:

Снимка 7. Маркучи към парното и кранчето

С това действие вие ще може директно да издърпате и извадите цялото кранче заедно с фланеца и тръбичката му. От там естествено следва лесно откачане от фланеца в нормална работна позиция (седнали на удобен стол например).

Обобщено в тази точка правилната последователност е следната:

1. Откачате маркучите от снимка 7;
2. Лягате по гръб на стелката от страната на пасажера, светите си с челник и откачате жилото;
3. С помощта на тръбен ключ №10 откачате болтове 1 и 2 от снимка 5;
4. Издърпвате цялото кранче към вас и отвивате болтове 3 и 4 на спокойствие извън колата.

От там продължавате към…

III. Монтиране на новото кранче:

Естествено нещата се случват в обратен ред спрямо тези в предишната точка. Първо и най-важно – не забравяйте за уплътнителните гумички, които стоят между двете дупки на кранчето и фланците! Те са важни, защото без тях ще протича именно там.

Тривиално навийте болтове 3 и 4 (ако сте ги объркали – те са късите, а 1 и 2 са дългите!) и така ще свържете извадената тръба с кранчето. Не ги пренатягайте със сила – важно е гуменото уплътнение да не се сплесква прекалено много. След това отново направете „мост“ и легнете по гръб на вече познатото неудобно място. Там вкарайте тръбата обратно през дупката към коша и поставете кранчето на нормалното му място. През цялото време придържайте с пръст втората уплътнителна гумичка (тази, която ще е към другия фланец). Тази гумичка е лесна за нагаждане, защото кранчето си има нарочна вдлъбнатина за нея (някога и тези неща са били мислени, когато са били проектирани). Долепете отвора на кранчето към другия фланец и с помощта на тръбното ключе навийте последователно първо по-лесния болт 1, а после по-трудния болт 2 (по-труден е, защото е отгоре и се работи над кранчето). Накрая завържете обратно жилото.

Всъщност и двете „упражнения“ са еднакво трудни, но след като сте се натренирали със свалянето, обикновено слагането на кранчето ви се струва много по-лесно. Ако нямате тръбно ключе – малко повече псуване и пак ще стане.

IV. Наливане на новия антифриз:

Време е да върнем автомобила в движение. Както писах по-горе – ще ви трябват между 6 и 8 литра антифриз, в зависимост колко добре сте източили стария. Първо закачете обратно двата маркуча от снимка 7 и ги стегнете със скобите! Затворете и кранчето от снимка 2!

След това започнете да наливате антифриз през дупката, където беше вързан маркуча от снимка 3. Наливайте смело докато прелее. Същото направете и при капачката на радиатора от снимка 4. Там ще ви е доста по-трудно, защото ще „гълта“ доста по-бавно. Когато и от там прелее и откаже да спада – завържете обратно маркуча от снимка 3 и запалете двигателя на колата.

Докато автомобила работи и тръгне да загрява стойте до капачката на радиатора и я дръжте отворена. Ще видите, че там рядко, но ще бълбукат мехури, с което и нивото на течността все ще спада по малко. Доливайте антифриз и го поддържайте пълно. „Мързеливата алтернатива“ е просто да напълните уширителното казанче, но тогава по мое мнение обезвъздушаването ще бъде една идея по-трудно заради по-високия флуиден стълб (и съответно пречещо на въздуха допълнително налягане).

Така продължавате… докато колата загрее съвсем хубаво и радиатора се стопли до работна температура. Ако сте наливали през капачката – затворете я и долейте антифриз в уширителното казанче. Ако сте допълвали директно през уширителното казанче – долейте го до средата между „min“ и „max“ и изчакайте още малко време, ако случайно е останал още въздух в системата и проверете течността пак. След това може да си покарате автомобила както обикновено. В първите няколко дни внимателно си следете температурата на двигателя и при симптоми на прегряване веднага вземете мерки!

V. Бонус въпроси:

1. Какъв антифриз да си купя: Няма смисъл да си купувате от червените „long life“ антифризи, освен ако нямате излишни пари. Едва ли ще карате Лада Нива само от гаража до работата и обратно така, че най-вероятно в следващите 5 години пак ще ви се наложи да правите нещо по охладителната система (я кранче, я смяна на маркучи, я пробит радиатор). По-добре по-често евтин антифриз, отколкото да се наложи да прахосвате на вятъра скъп.

2. Колко често се сменя антифриза на колата и защо: Смяната на антифриза се налага на 2-3 години („синия“) или на 5 години („червения“). Сменя се, защото започват едни гадни отлагания и нечистотии, които запушват системата – иначе няма други проблеми. Всъщност ако вашия не е сменян скоро ще видите много лесно за какво става дума – почнете да източвате течността и ще видите, че няма нищо синьо или червено – изтичащата вода ще е кафява и гадна на цвят.

3. Как да източим абсолютно всичката стара течност, за да сме сигурни, че е изтекла цялата нечистотия: Не можем, но можем да направим междинно „промиване“, с което да сведем нечистотиите до прилично ниско ниво. След като сте източили стария антифриз (доколкото е могло), налейте системата с обикновена чиста вода и загрейте двигателя до работна температура. След това източете водата – с нея ще изтече още прилично количество мърсотия. Тогава налейте нормалния антифриз, който ще използвате.

4. Ще се наложи ли в последствие да доливам: Да, колкото и добре да сте обезвъздушили системата, все от някъде ще избълбука още малко въздух. В края на първата седмица (при интензивно каране, иначе може и повече) ще забележите, че нивото на течността е спаднало. Долейте го и от там всичко ще е наред – не би трябвало да спада повече. Ако го прави, то търсете за течове.

5. Как да „удължим живота“ на кранчето: Не си играйте с лоста за отваряне/затваряне безпричинно. При първия по-голям зимен студ го отваряйте и повече не го затваряйте до края на зимата. Ако ви стане много топло дори без перката да работи – отваряйте леко прозореца вместо да спирате парното през кранчето. Когато и това не помага – чак тогава го затворете, обикновено това е в средата на пролетта. Лятото няма смисъл да пускате парно, нали?

6. Кои са „определените за изхвърляне на антифриз“ места: Обикновено след кратко пулене и чудене би трябвало да ви го вземат в близката бензиностанция. Оказва се, че никой не го прави тъй или иначе. Най-вероятно самите те ще излеят тубата в канала и ще я изхвърлят в кофата за боклук.

П.П. Големи благодарности на Ясен от OFFRoad-Bulgaria.com за дистанционната помощ, която ми оказа по телефона. Без него нещата нямаше да изглеждат толкова лесни и статията нямаше да има този позитивен дух.

Няма да се разпростирам в детайли върху разликите между карбуратор и инжекцион, а ще кажа най-общи неща. Инжекционната система за „хранене“ на двигателя с гориво е много по-проста механично -  горивото се впръсква директно в горивните цилиндри. Това впръскване обаче изисква много прецизна система, която да следи работата на двигателя и да пуска повече или по-малко гориво в зависимост от нея. Именно за тази цел се използва компютър.

Технологично по-старата система естествено е карбураторът. Тя е много по-сложна, но за сметка на това чисто механична система за впръскване на гориво. Най-простичко и образно казано карбураторът прави „дъжд“ от много ситни капчици бензин, т.е. нещо като прецизен пулверизатор, който прави точно определено количество смес между бензин и въздух.

Изборът между карбураторна или инжекционна система за впръскване на гориво доскоро се отнасяше до преценяване на плюсовете и минусите на едното и на другото. При всички положения инжекционът е по-лесната за обслужване система – практически не изисква никакво такова. В „другия лагер“ нещата са много по-капризни – зацапване на жигльори, износени гарнитури, проблеми с уплътнението (популярното „смуче въздух“) и др. Изобщо капризна система, която изисква редовна профилактика.

От друга страна обаче карбураторът печели битката за един много важен при „каране извън пътя“ фактор – ремонтируемост в полеви условия. Или по-простичко казано – колкото и да са се „издухали“ гарнитурите или да са се зацапали жигльорите, вие все ще успеете криво-ляво да „повъртите винтчетата за реглаж“ и някак да го нагодите и да се приберете, та дори и харчейки безумни количества гориво и пуфкайки подобно на парна машина. При инжекционните модели наистина реално има само едно нещо, което може да се повреди по системата за впръскване на гориво – това е компютърът. Освен това и повредата му никак не е често явление, даже напротив – руските компютри обикновено са „дуракоустойчиви“. Но за сметка на това когато това се случи вие обикновено оставате с „вързани ръце“. За още по-голяма беда – Нивите за износ са обикновено с компютри Bosch (които освен, че са много по-скъпи, са и определено по-склонни за даване на дефекти). Носенето на резервен компютър със себе си не е невъзможно, но при всички положения е скъпо удоволствие, което едва ли ще направите.

В последните години е все по-трудно да се намират нови автомобили произведени с карбуратор и това е обосновано главно икономически. И по-точно – автомобилните компании обичат автоелектрониката, защото тя е евтина за производство, а се продава изключително скъпо. Сервизите също я обичат, но по друга причина – шофьорите обикновено са безпомощни сами срещу нея. Нужни са специализирани и трудно намиращи се кабели за CAN шина (най-често и нарочно), скъп специализиран софтуер, както и специфични познания по софтуера на всеки модел. Така едновременно и за добро и за лошо инжекционните автомобили победиха в битката срещу карбураторните. За добро, защото наистина инжекционите са по-елементарните, по-икономичните и по-евтините за производство системи, а за лошо, защото все още автомобилните компании и обвързаните с тях фирми силно спекулират с цените за резервни части (и не се вижда тенденция това да се промени скоро).

И така ако днес решите да си закупите Лада Нива, която е по-млада от 15 години, то вие най-вероятно ще попаднете именно на модел 21214. Най-бързо това се разпознава по надписа на задната врата – „1.7i“ (на карбураторния вариант липсва „i“, което значи „инжекцион“). Последните карбураторни модели впрочем са произведени през 2003г, но и от това време (1995-2003) те се намират по-рядко от инжекционните. Шофьорът на Лада Нива (по новому „Лада 4х4″) обаче не е от хората, които обичат да дават пари за щяло и нещяло по сервизите. Обикновено той обича да се занимава с автомобилът си сам (доколкото може). Но какво да прави, когато има проблеми с компютъра?

За разлика от „западните автомобили“, за които сервизните програми се намират трудно и струват доста пари, при руските това не е така. Например фирмата А2 освен платени компоненти за компютърна диагностика, предлага и безплатната програма за диагностика и „тунинг“ на автомобили ВАЗ, УАЗ и ГАЗ, която се казва KWP-D. В частност тя е една от програмите, които могат да работят и с двата вида контролери на Bosch за ВАЗ 21214, които вероятно преобладават във внесените в България автомобили. Друга популярна е безплатната програма ChipLoader на AlmiSoft. Има и още, но вместо да ви препращам по разни форуми, най-добре:

Свалете програмите от тук: computer-diagnostics-Lada-Niva

Как се работи с тези програми, какво трябва да правите и какво не – това е нещо, което аз не знам и на този етап нямам нито време, нито условия, за да науча. Първо прочетете помощните документи, които идват с програмите. Със сигурност трябва да се снабдите с кабел, доколкото знам работи чрез връзка с COM порт (тоест и лаптопа ви трябва да има такъв, или някак си да го преобразувате към USB), който не би трябвало да е скъп. А относно „тънкостите“ около свързването (от опит знам, че никога нищо не е толкова лесно, колкото би трябвало да е) – най-добра работа ще ви свърши разделът за автодиагностика на сайта „светая светих за всички хора, каращи Лада Нива“ – http://www.niva-faq.msk.ru/tehnika/k_diagn/index.htm

Впрочем може да свалите и ръководство за Bosch M7.9.7, което е любезно предоставено безплатно от chiptuner.ru (посетете връзката с името на сайта – има още много какво да се види и изтегли), както и ръководство за Bosch MP7.0H от lada-forum.ru (разгледайте и този форум – и в него има много какво да се чете).

И не забравяйте – правите „тунингите“ си на ваш собствен риск.

Продуцирана и режисирана е от: Андреас фон Керн, Ерик Андерсон и Торстен Габриелсон от Rooster Films. Музиката е от Юха Силвентойнен. Надявам се, че съм написал имената им правилно.

Рекламата естествено оставя две основни противоречиви чуства:

1. Лада Нива трябва да се кара като…;
2. Истинските шофьори на Лада Нива са…

Многоточието може да се замени лесно от всеки :)

Иначе като критика ще кажа, че при връщането на колата беше редно тя да бъде окаляна сериозно. Но пък знаем ли, може шведите да са наистина културни и винаги да мият колите си при навлизане на асфалт… Тоест рекламата е и социална? При всички случаи посланието е: карайте Лада Нива така както трябва и там, където трябва да се кара – в гората :)

П.П. Хайде да ги изконкурираме с пернишка реклама на Голф?

Опитите им да излязат напред или назад са били напълно безуспешни, а като ги заварих се мъчиха да повдигат колата с подложка на крик. Без да се замисля реших да им помогна. Закачихме камиончето с въже и ги издърпах от раз. Гумите Ласса показаха, че наистина си заслужават – въпреки хлъзгавия път не пробуксувах въобще и не се наложи да ползвам блокаж. А ето каква дупка си бяха изровили хората:

После отидохме да нахраним ето този пазач на Урвишки манастир „Свети Никола“. Миналата седмица бяхме там и го видяхме тотално измършавял. Вчера изяде няколко наденици ала „кучешка радост“:

Накрая си намерихме една туристическа беседка и си направихме огън:

… и финално си опекохме вратни пържоли:

Толкова бяха вкусни, че хич не му мислихме :)

На пръв поглед Lassa OK-144 много прилича на руската гума ВЛИ-5, която също е много популярна в този ценови и пазарен клас. Това може би е максималната големина на гума за Лада Нива, която може да се побере без да закача пластмасовите подкалници и без да се налага правене на „лифт“:

Както виждате със задната гума няма никакви проблеми. Дори при най-големия възможен ход гумата не закача никъде. Не така обаче е положението с предната гума:

Когато е в завой и попадне в дълбока дупка, гумата леко закача ръбчето на пластмасовия подкалник в долния край отпред (далеч е от закачане на щатния калник, но пластмасовия ще си го отнася). А ако имате и принципно крив калник като мен (от другата страна на колата е) – тогава си закача и при по-леки подскоци. Решението в този случай е само едно:

Изрежете ръбчето на калника с флекс. След това или отрежете ръбчето на подкалника с ножче, или го нагрейте с топлодух и го загънете така, че да покрие отрязаното (така няма да пръска вода между ламарината и подкалника). Аз скоро (като намеря топлодух) ще направя второто.

Сега малко за самата гума. Както казах по-горе – грайфера може да се каже, че е доста агресивен:

Това са типични гуми за кал. Масовото мнение е, че не са подходящи за асфалт и в това има някаква вярност. Аз обаче ще споделя личното си мнение и ще направя сравнение с предишните гуми, с които карах – 185/75/16, модел К-156-1, една от които наскоро унищожих напълно, и едни Michelin, които не помня точния модел (ще го уточня по-късно), но бяха отново доста големи и широки. Нека първо разгледаме характеристиките:

Цолаж: 16″ (щатните джанти за Нива);
Товарен Индекс: 95/92 (до 630кг. на гума, т.е. общо за колата 2.5 тона);
Скоростен Индекс: L (до 120 км/ч)

А сега впечатленията:

1. Шум: Lassa OK-144 са МНОГО шумни гуми, особено при ниски скорости. Най-шумна е в диапазона между 30 и 60км/ч, като пикът е при 50км/ч. При по-високи скорости обяснимо шума постепенно намалява, но не може да става и дума за сравнение с типични шосейни гуми;

2. Спирачен път: Казват, че заради едновременно агресивния и тесен грайфер, както и сравнително малката тежест на самата кола, спирачния път на Лада Нива с тези гуми бил много лош. Доколкото успях за няколко дни да я изпробвам не бих споделил това мнение. Спирачният път НЕ е по-малък от този на другите гуми, с които съм карал (споменах ги по-горе). Тоест по друг начин казано – не е отличен, но не е в никакъв случай и трагичен. Колата спира предвидимо и не поднася;

3. Устойчивост: Отново ще се възпротивя на всеобщото мнение, че колата ставала изключително нестабилна на мокър път. Поднася си със задницата съвсем типично като за джипка и не усетих сериозна разлика с предишните гуми. Всъщност бих казал, че в сравнение с по-широките K-156-1, Ласите се държат даже по-добре. Естествено няма база за сравнение с нормални шосейни гуми – всеки шофьор с подобни гуми за кал трябва да има едно наум при дъждовно време;

4. Динамика: Съвсем очаквано по-голямата гума (спрямо щатната за Нива) води и до загуба на мощност. Потеглянето е една идея по-трудно, а достигането до желана висока скорост – по-бавно. Отделно от това обаче бих казал, че волана „олеква“ сериозно. Ако преди с по-широките гуми въртенето на колелата на място си беше тежко усилие, то сега се преродих. Предполагам и с други гуми с такава ширина е подобно (стандартните за Нива все пак са 175, а аз бях със 185!);

5. Извън пътя: Тук няма какво много да говоря. Всъщност няма нищо общо с това, което беше преди. Едно на ръка, че височината на самата кола става сравнима с тази на големите джипове (и коловозите им спират да са проблем), а и заради шарката си грайфера дълбае сериозно и непоколебимо;

6. Внимавайте със скоростомера: Съвсем нормално е по-голямата в диаметър гума да се отрази и на скоростомера – отчита по-малко, отколкото се движите реално. Е не, че шофьорите на Лада Нива са традиционни нарушители и превишават позволените скорости, но все пак трябва да си изградите навик и за това. Впрочем не е никак трудно, защото е нормално да имате изградено чувство по оборотите на автомобила;

7. Разход на гориво: Свързано и с предишната точка, би могло да ви се стори, че разхода на гориво е скочил значително. Това не е точно така – както скоростомера, така и километража не отчита правилно, а по-малко от реално изминатото. Вече изгорих един резервоар градско и един извънградско и мога да кажа смело (с оглед на грубите математически сметки), че разлика в разхода няма, или не е сериозна;

8. На лед: Казват, че гумата е нестабилна на заледено (не, че въобще някоя е стабилна, но това е друг въпрос). Това не мога да го потвърдя или отрека все още. Логично е да е вярно, защото контактната площ е малка, а колата е лека. Ще се налага спускане или вериги. Ще видим скоро;

9. На сняг: Казват, че гумата е много подходяща за дълбок неутъпкан сняг (обяснимо защо – копае добре) и не много добра на утъпкан такъв. И това предстои да проверя скоро;

10. Вътрешни гуми: Стандартните джанти за Нива са с вътрешни гуми така, че това едва ли е проблем ако не сте ги сменяли с други. Все пак имайте в предвид, че Lassa OK-144 трябва да се карат с вътрешни гуми. Ако сте минали вече на безкамерни, то ще дойде непредвиден допълнителен разход (не е болка за умиране, но все пак е разход, който може да ви накара да се замислите за алтернатива). Губите предимствата на безкамерната гума, но получавате други.

Обобщение: Lassa OK-144 са едни типични „оффроуд“ гуми. Основният им недостатък засега приемам, че е повишения шум. С всичко останало, което съм изпробвал, бих казал, че са напълно конкурентни на асфалта с други гуми от този ценови клас. Извън пътя обаче са едни от най-добрите за Лада Нива. По-добрите започват на цена с 50% нагоре и не би трябвало да ги сравняваме въобще. Единственият достоен конкурент като, че ли са руските ВЛИ-5.

Първо вадите винтила на гумата, независимо колко мощно е спукана и, че е напълно спаднала (!!! – да не кажете, че не съм предупредил, от печален опит вече знам). Вдигате автомобила на крика като под него слагате парчето дърво. След това под вдигнатата гума подлагате тази, която ще демонтирате:

Спускате крика така, че колата да затисне гумата, която е за демонтаж. След това започва голямата борба – с щангата и „съветника“ се опитвате да отлепите гумата от джантата:

След като се разлепи започва борба с тиква номер 2:

… а именно – да се извади от джантата. Затова ви трябват две щанги, но ако имате четири и още няколко ръце няма да ви е излишно:

В най-добрия случай баща ви е наоколо и след като вие сте се борили безуспешно 20 минути идва и свършва работата за 2…

Слагането на номера на предната решетка пък води до проблем с охлаждането. Поради тази причина се оказва, че най-удачното и удобно място за регистрационната табела е фронтално отпред на капака, както е например при следната Нива на потребител Morskia от OFFRoad-Bulgaria.com:

Оказва се обаче, че хората направили този „тунинг“ епизодично страдат от рекет от страна на служителите на Контрол на Автомобилния Транспорт. Полицаите спират колата и пишат акт на основание, че „регистрационната табела на автомобила не е сложена на обозначеното за това място“. И ако за едни автомобили това може да бъде вярно, то при Лада Нива си е буквално гавра – при нея реално няма еднозначно „обозначено за това място“. Дори стандартното закрепване на бронята винаги е плод на някаква импровизация.

Какво пише в закона? Той е еднозначен (НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г.):

„(5) Табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно – в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера.“

Сега разгледайте отново снимката. Може да се води тежък математически спор дали регистрационната табела е „перпендикулярна на средното надлъжно сечение“. Да, табелата е съвсем леко полегнала назад (тоест не е точно във вертикалната спрямо земята равнина), но при всички случаи продължава да е перпендикулярна на „среднотото надлъжно сечение“ (всъщност дори да беше легнала хоризонтално – пак щеше да лежи в равнина перпендикулярна на него!), както и нощем, при фронтална спрямо колата осветеност, номерът се вижда идеално. А за камерите по кръстовищата впрочем е направо с идеална видимост. На снимката аз съм нарушил „целостта на графиката и символите на номера“, за да го скрия, но реално на истинката кола той си е видим :)

Въпросното място за поставяне на регистрационен номер е напълно законно! Ако искате „да си вържете гащите“ можете да пуснете една молба (с последваща жалба, защото моблата ви ще бъде прехвърлена в кошчето за боклук) до МВР и за два-три месеца да се сдобиете с документ, на който пише, че табелата не нарушава наредбата и е наред. Този документ се носи в жабката и се показва на евентуални хитри полицаи, които искат да им давате рушвет или да ви пишат акт. Но дори да не си извадите подобен документ – накарайте ги уверено да ви напишат акт, но специално им споменете следното:

- Да знаете, че под акта ще напиша следното възражение: „Автомобилът няма фабрично обозначено място за монтиране на табела, а на мястото, на което е закачена в момента, не нарушава наредба № I-45 по никакъв начин“

В 99.9% от случаите ще бъдете пуснати да си ходите поживо-поздраво, а служителите ще останат с кисела физиономия. В хипотетичния случай, в който наистина ви напишат акт, ще спечелите битката в съда (не ви го пожелавам, че си е разправия). Най-важното е да знаете как да си отстоявате правата! По същия начин ежедневно десетки хора получават акт, че „са преминали на жълт сфетофар“ и не пишат възражение. А актът им ще бъде унищожен само при едно единствено изречение в съответната графа: „прецених, че не мога да спра“.

П.С. Впрочем спирането на Лада Нива от страна на КАТ не е често явление. Понякога обаче при нарочни хайки се случва.

П.С.2. В краен случай може да опрете и до частта в скоби от наредбата „(или само отзад)“. В пряк ИЛИ преносен смисъл :)