или именно:

• Кори за лазаня 500гр.;
• 400гр. кашкавал;
• Зехтин;
• Пасирани домати 500гр.;
• Лук – ситно нарязани 3-4 глави;
• Една шепа сухи гъби;
• Кайма смес с повечко телешко;
• 4-5 скилидки пресован чесън;
• 2 броя телешки бульона;
• Червен пипер;
• Черен пипер;
• Ситно нарязан и изсушен босилек;
• Брашно 50гр.;
• Масло 50гр.;
• Литър прясно мляко;
• Сол.

Дотук звучи страшно, но не е. Взимате дълбок тиган и запържвате лука с малко зехтин:

Добавяте вода и двата бульона – до омекване на лука. Добавяте каймата:

Добавяте пасирания чесън, червен, черен пипер и гъбите:

Задушавате за около 10 минути на слаб котлон:

След това добавяте доматите:

Намаляване котлона още и оставаме да ври за 20-30 минути, като се разбърква периодично. Междувременно се заемете с правене на сос Бешамел:

1. Разтопява се маслото;
2. Добавяте към него брашното;
3. Добавете прясното мляко като го изсипвате бавно и разбърквате;
4. Добавете сол и ако желаете други подправки по ваш вкус;
5. Разбърквайте соса докато заври и се сгъсти.

Сега пригответе тавата за печене на лазанята. Сипете зехтин на дъното:

Добавете слой от сос Бешамел:

Покрийте с кори за лазаня:

Сложете плънка от вече сготвения сос:

Покривате плънката с кашкавал:

Поливате отново със сос Бешамел и продължавате да редите следващ ред от корите за лазаня. Продължавате докато свършат. След това ги слагате във вече загрятата на поне 200C фурна:

След около 30 минути печене я изваждате и поръсвате с босилек, зехтин и кашкавал. Върнете лазанята във фурната и я печете още 10 минути – кашкавала трябва да се разтопи, но не да се запече. При нас се получи това:

Изчаквате да изтине и сервирате:

Беше изключително вкусно! Рецептата е взаимствана от кутия за лазаня на фирма Primo Gusto, но не е следвана 1:1.

Овкусява се със сол и червен пипер (на принципа „да има!“). След това се нарязват морковите на лентички:

След което се слагат в нарезите:

Същата процедура се повтаря с киселите краставички. След това цялото това нещо се обръща наобратно (бъдете сръчни и не разпилявайте!) в йенски съд:

След това отваряте бутилка бяло вино и отливате една чаша. В случая бялото вино беше гръцко, подарък от добрия ми приятел Мартин Линков от преди две години (явно вече „отлежало“), а чашата е подарък от друг мой приятел Мишо и е брандирана с The Exploited (ако нямате такава чаша, то вероятно яденето никак няма да ви се получи, но такъв е живота):

Естествено изливате виното в йенската тенджера:

След това ви трябва една кафена чаша зехтин:

Нея също излейте в йенската тенджера. Остана лесното – трябва да оставите свинското да се пече във фурна около 2 часа на 200 градуса. Нашия капак на йенската тенжера се счупи и затова импровизирахме по следния начин с фолио:

Междувременно се погрижете за украсата и красотата на масата. Например така:

След като се изпече се получи на пръв поглед неугледно:

Когато се обърне обаче придобива по-естетически вид. Добавете варени картофи и ще се получи така:

А казах ли нещо за новогодишната баница с късмети? Е, тя си е съвсем нормална баница със сирене:

… но за късметите трябва да се сподели нещо важно. Аз спазвам традицията от баба ми, която винаги казваше, че не може винаги късметите да са добри. Тъй де – ако има само добри късмети, то се губи интригата. Така, че аз собственоръчно написах 5 добри (късмет във всички начинания, пари, здраве, спорна работа и любов) и 5 лоши (мързел, разточителство и гуляй, лентяйство, прахосничество и пиянство с разврат) късмета. На мен тази година ми се падна здравето… а така силно исках разточителството и гуляя, който се падна на Милена :) :) :)

Смесват се 2 лъжици олио, 2 лъжици кисело мляко, 2 чаени чаши вода, 1 чаена лъжичка сол, 1 чаена лъжичка захар, малко пакетче мая и малко под 1 килограм брашно (всъщност дозата е „колкото поеме“ и брашното не се изсипва накуп, а се добавя по време на месенето). Сместа се меси и се оформя като питка (не забравайте да добавите паричката!). Пожелание може да се украси с по-малки топченца. Ние го направихме така:

Преди да се поставят фигурките се намазва се отгоре с разбит жълтък на яйце. Самите фигурки не се мажат с жълтъка. Те обаче може да се намажат с кисело мляко:

Питката се пече на 200 градуса за 35-40 минути във фурната. При нас се получи ето така:

На масата естествено се подреждат и другите постни ястия. Някои от нас вече нямаха търпение и отдавна бяха седнали:

А на кой се падна паричката ли? Всъщност беше пълна драма! Разчупих питката на четири парчета – едно за мен, едно за Милена, едно за кучето и едно за къщата. Веднага разчупихме нашите две… и вътре нямаше нищо. Внимателно чупих залци на кучето и ги проверявах – в това парче също нямаше паричка. Разчупих парчето на къщата… и там също нямаше паричка. ШАХ!

Започнахме да се чудим, даже поровихме в кофата за боклук, където Милена беше изхвърлила малко парче излишно тесто. И там не беше. Опипах всички останали парчета с ръце и вече бях убеден, че паричка просто не е сложена… Все пак се оказа, че паричка имаше. След като изядохме буквално цялата питка – паричката се оказа в парчето за къщата и се беше скрила в последната останала коричка.

Това обаче не е краят на историята. На другия ден търсих паричката на двора пред блока. Причината – беше изтупана заедно с трохите от покривката. Е, намерих я. От тогава досега не се е крила и не е бягала. Държа я под око!

Купонът започна по тъмно и на тъмно. По едно време късно вечерта токът дойде. Вече беше късно, защото  компанията беше започнала да прави таратор. Много таратор. В промишлени количества!

Започва се с белене на чесън… много чесън:

Прилежно сортирайте скилидките в купичка:

Продължете с късане на копър… много копър:

През това време някой трябва да смачка чесъна. Не, не си играйте да го дробите с нож. Използвайте по-модерни сечива на труда:

Следва най-важното за един таратор – водата и киселото мляко. Много вода и много кисело мляко. О, почакайте – ама ние нямаме вода?!? Домакинът обаче успокоява компанията:

- Не се притеснявайте, имам газирана вода. Ще стане резняк, все едно млякото е леко вкиснало. То и без това млякото е менте и не вкисва – така ще прилича все едно е истинско!

Речено сторено – в една огромна тенджера, която всички наричат „кофа“, се смесват няколко кофички кисело мляко с газираната вода:

Нарязват се на ситно краставици и се смесват с газирания айрян. Добавяте копъра и чесъна, добавяте няколко лъжици сол и имате „кофа таратор по Стубленски“. Не, не го правете по този начин ако имате тази възможност. Не е хубав – определено газираната вода пречи. Както пречи и липсата на ток. И липсата на вода. И липсата на телефон. И наличието на киселото мляко, пардон „български йогурт“, менте. Но все пак не забравяйте едно изключително важно нещо – каквито и неволи да има, каквито и проблеми да има, каквато и простотия да става, вие все пак спазвайте следната заповед:

П.П. За салатка към ракията можете да си опечете малко чушки… Само ако притежавате газова горелка (напомням пак – ток няма!):

Още по темата: шести ден без вода в област Монтана

Попарете доматите, за да им се свали „кожата“ по-лесно. Чушките също трябва да се обелят. Понеже нямаме чушкопек леко ги запекохме на котлона:

Загрейте маслото в дълбок тиган и изсипете чушките нарязани:

Когато се поизпържат добавете доматите и бъркайте:

След като усетите, че са омекнали и като поизври водата от доматите се прибавят яйцата:

После трябва да се разбърка добре:

… и се добавя сиренето (натрошено на ръка):

След съвсем малко време (през които продължавате да разбърквате) добавяте магданоза:

Веднага разбърквате и ястието е готово за сервиране:

Естествено, както всяко друго ястие в нас, върви с бира :)

1. Трябват ви Шуменско, картофи, кориандър, чесън, червен пипер и кимион:

2. Започва се с отваряне и няколко глътки от Шуменското. След това обелвате картофите, режете ги както ви харесва  и ги пържите както обикновено:

3. Докато се изпържат картофките си отворете втора бира. Нарежете чесъна на ситно и пригответе подправките. Когато картофките се изпържат ги извадете и изцедете. Сложете в голям тиган малко олио, чесън (аз нарязах две скилидки) и сипете от червения пипер (да има), кимиона и кориандъра (на око без да се прекалява):

4. След това сложете да „допържите“ картофките в тази мазнина:

5. Ще се получат чудесни накрая:

Естествено не забравяйте и третото Шуменско – то е задължително към рецептата. Може да се наложи да сложите малко сол. Да ви е… сладко… солено… все тая – наздраве!

Счукайте на едро една чаша орехи:

Смесете орехите със сместа и разбъркайте добре:

Добавете едно пакетче бакпулвер:

Намажете кръгла тава с леко разтопено масло и поставете първата точена кора:

Нея също намажете с масло и сложете втора. Направете същото пак и сложете трета кора:

Сега спрете да късате вестници и да си играете, а внимавайте:

Слагаме плънката (сместа, която направихме преди малко):

Повтаряйте операцията – три кори намазани с масло и след това плънка:

Продължавайте така още и още докато свършат корите. На последния пласт не се слага плънка, а само се намазва с масло:

След това нарежете на ромбчета и сложете карамфил в разрезите:

Сложете да се пече за един час на 170-180 градуса:

През това време можете да си починете. Навийте си часовник, за да не заспите и да не загори яденето:

Извадете баклавата и изчакайте да изтине:

След като е добре изтинала полейте обилно с горещ сироп от три чаши вода, чаша захар, две супени лъжици лимонов сок и едно пакетче ванилия:

Така оставете баклавата един ден. След това – да ви е сладко!

Прибавете две чаени чаши брашно:

Вземете половин пакетче масло и го разтопете. Аз го направих в микровълновата:

Разтопеното масло изсипете в сместа и разбъркайте. После вземете кръгла тава. Намажете дъното със зехтин и посипете с брашно:

Върху корите (готови фини точени) сложете малки парченца масло:

След това сложете и от сместа:

След това навийте кората и я сгънете на кръгче. Оформете я като център в тавата:

Повторете с останалите кори като започнете да ограждате центъра с тях. Накрая посипете всичко с остатъка от сместа:

Сложете в загрята фурна и печете 30 минути на 200 градуса:

След изпичането трябва да се образува съвсем лека червеникава коричка:

Добър апетит :)

Първоначално сваряваме малко зеленчуци (за удобство в тенжерата под налягане въпреки, че е доста опасно да не се скашкат):

Ето всички необходими продукти – лук, парчета пилешко месо, картофи, чушки, домат, черен пипер, сол, магданоз, зехтин и зелен фасул:

Следва запържване на лука в зехтина:

После прибавяме месото и също го запържваме. След това нарязваме всичко на малки късове, разбъркваме добре и натъпкване в малки глинени съдчета (гюведжета):

Печем ги във фурната докато станат за ядене. Действайте „на око“ – не съм броил колко минути са нужни точно:

Да ви е сладко :)

Картофите първо се сваряват и после се белят. Аз направих това в обратен ред, но не е сериозен проблем. Използвах тенжера под налягане – варих ги за 15тина минути:

После картофите се режат на тънки кръгчета и се нареждат на редове в намазана с масло тавичка. Поръсват се със сол, черен пипер и натрошено сирене. Над тях се слага шунката:

Завършва се отново с ред картофи, но без сирене и пипер. Залива се леко с олио или както направих аз в случая със зехтин:

Ястието се запича леко във фурната. След това го полейте с разбитите яйца и млякото. Така ги запечете до зачервеняване:

На горната снимка трябва още малко да се допекат. Сложете отгоре малки парченца от краве масло така, че да се разтопят равномерно по цялата повърхност.

Естествено не забравяйте да сервирате заедно с бира на корем и добра компания. Наздраве!

Традиционните български кюфтета обаче съдържат свинска кайма. Не се бъркайте обаче с тази, която продават в магазина – тя е обикновено пропорция 60:40 свинско към телешко. Това довежда единствено до разпадащи се и лепнещи по тигана кюфтета. За да се избегне ефектът от залепването се овъргалят в брашно, но пак – не е същото като оригинала. Особено на вкус.

Истинското кюфте за пържене е 70:30 телешко към свинско месо. Вземете общо 1кг. Прибавя се сол, 100-150 грама лук, черен пипер и половин връзка ситно нарязан магданоз. Много важен елемент на сместа са четири-пет филийки хляб, накиснати  в прясно мляко и истискани:

Хлябът е много важен. В него попива и се запазва мазнината от месото, която обикновено изкапва по време на пърженето. Забравих и много важна съставка – две яйца, чрез които се получава по-добра спойка:

Размесете каймата много добре. Не пестете сили – трябва да бъде много добре омесена. След това сложете да пържите на средно тих огън:

Няма нищо сложно в пърженето. Гледате да се образува коричка и обръщате. Когато се получи достоверно тъмен цвят вадите:

Както виждате – класика! Картофки, кюфтенца и бира. Само отново напомням – хляб и правилна пропорция телешко към свинско. Инак се получава доста по-лош резултат.