C, PHP, VB, .NET

Не споменахме една пренебрегната досега възможност на SQL, а именно – обединението. То се използва, за да може две или повече SELECT заявки да бъдат комбинирани в една резултатна таблица. Нека преди да демонстрираме да създадем една примерна база от данни: Прочети още…

.

Чрез процедурите MySQL много наподобява завършен език за програмиране. За това силно спомагат възможностите за логически оператори и цикли. Ще ги разгледаме поотделно:

1. IF-ELSE:

Операторите IF-ELSE имат следната структура:

IF <условие>
   THEN <заявки>;
   ELSE <заявки>;
END IF;

Нека демонстрираме с един пример – процедура, на която подаваме параметри сума и номер на акаунт. Процедурата връща резултат „1″ ако в акаунта има повече пари от посочените или „0″ в противен случай: Прочети още…

.

Процедурите ни дават възможност да създаваме скриптове за извършване на типизирани заявки с различни входни данни. Нека демонстрираме една елементарна процедура, която извиква обикновена заявка SELECT: Прочети още…

.

Синхронизацията на данните е изключително важна. За да демонстрираме това нека покажем първо един пример. Нека проверим първо колко пари има в акаунт с id = 1:

mysql> USE banks;
Database changed

mysql> SELECT amount FROM accounts
WHERE id = 1;
+--------+
| amount |
+--------+
| 306.38 |
+--------+
1 row in set (0.00 sec)

Сега нека напишем заявка UPDATE, с която искаме да изтеглим 500 лева, но така, че ако искаме да няма такава наличност, то заявката да не се изпълни: Прочети още…

.

Транзакция наричаме последователност от SQL заявки, която трябва да изпълняват условието или всичките да бъдат изпълнени или нито една от тях да не бъде изпълнена. Може да дадем класически пример с банковите транзакции. Например ако искаме да прехвърлим 50 лева от акаунт 1 в акаунт 2, то трябва да изпълним следните две заявки: Прочети още…

.

MySQL сървърите са изключително лесни за настройка – повечето от опциите се контролират от един текстов файл. Под Linux/BSD той е /etc/my.cnf, а под Windows файлът се казва my.ini и се намира в инсталационната директория на MySQL.

По настройките има някои съществени разлики между Linux-базираните платформи и Windows варианта. Понеже MySQL се използва по-често под Linux и FreeBSD, то ще разгледаме предимно настройки за тези платформи. Някои от тях може би не са валидни под Windows.

В MySQL има изключително много променливи за настройка. Някои от тях обаче са изключително важни за общото бързодействие на системата. За да видите списък на променливите и техните стойности използвайте следната команда: Прочети още…

.

Индексите са обекти в базата данни, които ни осигуряват бърз достъп до редовете на базова таблица, чрез физическото представяне (адреси в паметта) на данните. Индексите се създават върху колони на таблиците.

Присъствието или отсъствието на индекс няма ефект върху крайния резултат на заявките. Единствената разлика е в евентуалното повишено бързодействие (при по-големи таблици може разликата да е огромна). Важно е обаче да създаваме индексите правилно, защото от това зависи дали системата ще ги използва или не.

За да демонстрираме повишеното бързодействие сме изпълнили една проста заявка на доста бавен компютър.: Прочети още…

.

Виртуалните таблици са още познати с директния си превод от английски език като „изгледи“. На практика виртуалната таблица е съхранен SQL SELECT оператор, който си има собствено име в базата данни. Използва се когато често използваме едни и същи SELECT заявки.

Виртуалните таблици имат и редица други предимства:
- Различните потребители в системата могат да виждат едни и същи данни по различен начин;
- Удобни са за ограничаване се достъпа на потребителите до базовата таблица и така те могат да достъпват само данните, които извежда виртуалната таблица.

Виртуална таблица се създава чрез операторът CREATE VIEW: Прочети още…

.

Подобно на INSERT, заявките от тип DELETE са с изключително прост синтаксис:

DELETE FROM <таблица>
WHERE <условие>;

Нека демонстрираме един пример с базата от данни „banks“. Нека видим първо списък на акаунтите: Прочети още…

.

Заявките от тип UPDATE се използват за обновяване на данни. Базовият синтаксис е:

UPDATE <име на таблица>
SET <правило за обновяване>
WHERE <условие>;

От примера с базата данни „banks“ можем да направим следните задачи: Прочети още…

.