Както виждате Роко вече е по-висок от майка си! Решихме да отидем на „кучешко училище“ (където водих Берра като беше малка да се учи на социални навици). Отидохме първи и ги пуснахме да си поиграят. Първо Берра веднага откри боклук (т.е. съкровище):

Истествено Роко попи знанията веднага и прояви голям интерес:

После изгубиха интерес към трофея и започнаха да си вършат кучешките задължения:

Накрая все пак и Роко се докопа до бутилката:

После дойдоха и другите кучета. Вързахме двамата разбойници веднага:

Аз и Берра започнахме добре отренираното „обикаляне в кръг“, съпроводено със сядане, ставане, разминаване на кучета, лягане и т.н. команди:

След като всичко свърши се прибрахме и наградихме кучетата с по един голям кожен кокал:

Не забравяйте обаче най-важното при наличие на две кучета – винаги чуждия кокал е по-хубав! Дори преди секунди да е бил твой! А най-добре да притежаваш и двата!

С по-малък автомобил естествено не става, понеже ще бъде поместен!

Най-важното все пак е да се следи движението на пилците:

Ежедневно медиите ни заливат с информация за ранено или дори убито дете. За всичко са виновни те – безрасъдните стопани! Не спазват законите и си правят каквото искат! Докога ще продължава това?

Гадинките им цапат навсякъде! И то изключително много! Повечето собственици дават много пари за тях без да получават нищо в замяна – да се чудиш защо го правят въобще?

Освен това ги оставят безпризорни през блоковете, на улицата, в парка и къде ли не. Защо не си ги приберат у дома? Взел си да гледаш нещо – хайде поне го гледай както трябва! Някои дори ги изоставят! А общината после не ги прибира! Въпреки, че плащаме данъци за това!

Същите тези – безпризорните – се организират на групички и глутници. Навсякъде са. Ходите си по тротоара и те препречват пътя ви. Нямате възможност да минете от тях.

Мислите си, че говоря за кучетата? Не – говоря всъщност за АВТОМОБИЛИТЕ!

Бях повлиян отдавна от малоумните теми по най-различни форуми и блогове (а най-вече официални медии), които ни карат да правим абсурден избор „детето или кучето“. Аз по друг повод бях писал статия за изкривената логика на българина. Тук нещата са същите – разделят се хората на две групички и едните защитават животните, а другите – децата. И на малцина (обикновено затрупани и приглушени от плявата) хора им хрумва, че всъщност е напълно възможно да има конструкция „децата И кучетата“. Ето един пример как моето куче си играе с непознати деца.

Истинският въпрос, който трябва да бъде зададен е: „как да се справим най-човечно с бездомните кучета“ или „кои са най-добрите практики за справяне с проблема с бездомните кучета“. И няма какво да спорим по този въпрос – бездомни кучета в града НЕ трябва да има. Не вярвам да има някой, който да е на противоположното мнение.

Та как да се справим с бездомните кучета? Жителите на Булгаристан са видели една практика, която не работи – общината взима пари, лъже че кастрира кучета и после ги връща на улицата. Затова булгаристанците са отчаяни и казват „щом общината не си върши работата – ние ще я свършим“. И индианците изкачат по улиците и започват кръвожадно и варварски да се саморазправят с невинните животинки…

Ето ви за друг пример една практика от САЩ. Там има няколко вида приюти за кучета. Когато се намери бездомно куче то отива директно в първия приют – за бездомни. И от там следват непосредствено две неща:

1. Задължително вътрешно и външно обезпаразитяване;
2. Изолация за 14 дни и бързо пускане на обяви с цел търсене на евентуалните му стопани.

След изтичане на 14 дневния срок кучето се обявява за безпризорно. Първо се преминава медицински тест:

1. Тежко болните кучета и тези болни от опасни болести се евтаназират;
2. Леко болните се лекуват и преминават напред към следващия приют;
3. Здравите преминават напред към следващия приют.

Следва преминаване на оценка от специалист, който оценява нрава и социализацията на кучето.

1. Силно агресивни – евтаназират се;
2. Асоциални, но неагресивни или слабо агресивни – отиват в специализирани приюти за дресировка;
3. Социализирани – отиват в приюти, които имат за цел осиновяване;

Забележете, че се евтаназират (убиват по безболезнен начин) само и единствено силно агресивните и тежко болните кучета! Всяко друго куче там има право на живот и то… доста приличен, поне що се отнася до това, което виждаме от предаванията по NG Wild и Animal Planet.

Още повече – САЩ има програма за насърчаване на семействата да взимат домашни любимци за своите деца (за разлика от Булгаристан, където ни наказват). И още повече – ако кучето е осиновено от приют, то не само е освободено от данък (както е тук), а имате редица бонуси като безплатни консултации с дресьор, безплатни ваксини и обезпаразитявания и дори за най-бедните семейства има безплатна кучешка храна (нещо, с което да си признаем там леко се злоупотребява). С други думи казано – държавата силно насърчава хората да отглеждат домашни любимци! Естествено това се дължи и на дългогодишен труд на институти по психология, които не само теоретично, но и с методите на статистиката са доказали, че домашните любимци водят до изключително лесни и бързи положителни ефекти върху възпитанието на децата. И се оказва, че гледането на домашни любимци е по-евтино удоволствие, отколкото отделянето на часове за насаждането на същото възпитание в училище. Това е обаче друга чисто психологическа, философска и методическа тема. Да не се отклоняваме.

Освен това – всички кръвожадни българи, които желаят масовото изтребление на животни (някои дори го правят като ги бесят, хвърлят отрова и т.н.), са радетели на закон „кучето да се води задължително на каишка И с намордник“. Нещо повече – не трябвало да се разхожда в парковете и градинките (което е странно, понеже винаги съм си мислил, че е по-лошо да се разхожда по улиците и тротоарите, където има много повече хора). Да видим как е в повечето щати, отново на САЩ. Не, че са „цъфнали и вързали“, но смятам, че „европейското“ и „модерното“ мислене все цели да ни сравнява с държави като тях. И наистина има отг какво да се поучим… Та как е организиран въпроса в САЩ с разхождането на кучетата? Дали е задължително да се развеждат оковани във вериги? Естествено, че не!

Когато в САЩ си вземете куче, то е силно препоръчително (и е станало масова практика впрочем) да го водите на обучение (има и в България – аз водих моето куче на такова). Там, след няколко седмици ходене на уроци, на които се учи лягане, сядане, ходене редом и т.н., специалист изследва нрава на вашето куче и неговата социализация. И ви дава предписание – ако кучето ви не е социално, то го водете на каишка; ако е агресивно му слагайте намордник; ако е напълно социално и неагресивно – пускайте го колкото си искате да си тича на свобода.

Естествено по улиците и тротоарите кучетата не се пускат свободно! То и нормален собственик не би искал да го направи – все пак е опасно за самото куче. Но когато отидете в парка (където на много места в България вече не може да се разхожда куче) – американците си пускат кучетата съвсем свободно и те си играят дори сред децата. Даже можете да го забележите в почти всеки филм, в който има сниман парк. Естествено има и места/алеи забранени за кучета – това също е напълно нормално (в Булгаристан се заражда пак точно обратното – места разрешени за кучета)…

И веднага следва силен уплах във всички български „кучемразци“ – кой контролира това дали кучето е агресивно или не? Интересно за нашите разбирания, но всъщност там… никой не го контролира! Всичко е оставено на ОТГОВОРНОСТТА на собственика на кучето!

Ако неговото куче ухапе – той си я поема и си заплаща изключително солено последствията! Затова хората внимават и си гледат кучетата отговорно. Те познават техните кучета. Те се консултират със специалисти. Те не поемат самоинициативи за неща, които не знаят. За разлика от булгаристанците естествено – те знаят всичко, специалистите са „кухи лейки“, а законите важат за всички други, но не и за тях… Това естествено е породено от липсата на самите контролни органи на държавата да си свършат работата. И се завърта един омагьосан кръг.

Ако е стигнал да чете дотук булгаристанеца вече си задава много въпроси – как е възможно да се остави каквото и да е на отговорността и съвеста на хората? Не трябва ли всичко да се регламентира с правилник, наредба и закон? Не трябва ли всички да козируват и да ходят наредени в стегната редица? Как е възможно да има различни хора въобще?

Вярвам, че малцина хора в тази държава (Бугаристан) ще могат да си отговорят на поставените въпроси. Силно се надявам, че поне няколко от малцината, които четат този блог, ще успеят. А за останалите, които редовно по форуми, блогове, телевизионни канали и други информационни потоци ме карат да избирам „дете или куче“ – разсъждавайте над следните думи:

Когато някой ви каже „парите или живота“ не му се давайте!
Не се разделяйте с тях – И двете са ви достатъчно ценни!

Да, ама дори кучето не харесва звука от кошерите пчели от телевизора. Затова леко се отегчи:

Погледа в телевизора (много обича когато има зелен цвят – особено голям фен e на футбол и снукър). Накрая не издържа и си легна в спалнята на леглото. Аз също не издържах и си отворих втора бира. Мисля да измисля задание на някой дипломант спешно да напише програма за филтриране на зззвука от телевизора. Дотогава – mute или тапи за уши от мокър хляб :)

Партиии!!! После ми нахлупиха шапката и на мен. Изглеждам като идиот:

Официалното мото на световното първенство е „една цел – образование за всички“ (преведено от „1 goal – education for all“). Дали това може да бъде постигнато чрез изцяло платено образование, както скоро искат да бъде в България? Важното е, че бирата още не е свършила!

Наздраве!

Двете си играха много добре въпреки, че момиченцето е все още плахо. Хвърляше й пръчка. Берра беше малко раздвоена – играта с момиченцето или следене на миграцията на котките?

Изведнъж се оказа, че сме станали атракция. Други приятели се наредиха на оградата на съседния двор, за да ни дебнат:

После дойдоха и възрастни хора… можем спокойно да си кажем, че се заформи тълпа:

Може би е редно да окосим двора докато е все още възможно. Както виждате от последната снимка, кучето вече започна да се губи в тревите…

Не знам как я удържат с тази декоративна верижка, но явно все още работи :)

Още през 2008г. в хаоса на размириците се появи един интересен участник. Това беше кучето Канелос (Kanellos):

Името му идва заради цвета. Кучето е родено и израстнало в Политехникума (атинския университет). По време на протестите, когато студентите окупираха университета, той живя редом с тях:

Участваше и на събранията на протестиращите. И естествено – той беше деен участник:

Въпреки, че е на голяма за куче възраст, то става изключително популярно сред демонстрантите поради това, че винаги стои в предните редици на протестите:

Самото куче попринцип е добричко – не хапе и не е агресивно. Това обаче не му пречи да е напълно безстрашно пред опасността:

С решение на декана на архитектурния факултет, Канелос е бил заловен и вкаран в кучешки приют. Благодарение на неговите бойни другари е бил спасен от клетката. Така безстрашното куче Канелос продължи да участва в предните редици на много от боевете с полицията:

В една от „битките“ то е обгазено и губи двата си задни крака. Хората от протестите моментално събират пари и завеждат Канелос в медицински център. Там той за щастие е излекуван и му е направена кучешка инвалидна количка:

Въпреки нея той продължава да марширува с хората на протеста за известно време:

Добър човек все пак прибира и гледа Канелос в къщи. Грижи се за него изключително подобаващо:

Все пак Канелос умира малко по-късно на 2ри юли 2008г. Възрастта, на която умира е 17 години – много голяма за която и да е порода куче. Беше погребан с почести от своите приятели:

Всички ще го помнят с изключителната храброст и сила:

По време на протестите през 2010г. обаче Канелос възкръсна! Появи се значително по-младото куче на име Тодорис (Thodoris), което изключително много прилича на Канелос. Всъщност направо „му е одрал кожата“. Още е познат и като Лук (Louk):

Снимка: Aris Messinis/AFP/Getty Images

Тодорис удивително много прилича на Канелос – не само на външен вид, но и по манталитет!

Снимка: Nikolas Giakoumidis/AP

Предполага се, че Тодорис всъщност е син на Канелос:

Снимка: Marko Djurica/Reuters

Той е също толкова безстрашен, а и приликата е зашеметяваща. Затова и бързо получи обратно името-титла на своя баща – Канелос!

Снимка: Aris Messinis/AFP

Винаги на фронтовата линия, дори по-напред от хората, новият Канелос доказва гена си:

Снимка: Aris Messinis/AFP/Getty Images

И постепенно става още по-безстрашен:

Снимка: Louisa Gouliamaki/AFP/Getty Images

Младият боец няма да се откаже пред нищо – дори пред смъртта:

Ходи по различни места на Атина заедно с хората:

Снимка: Louisa Gouliamaki/AFP

И никога не застава „от грешната страна“:

Рядко някой може да го уплаши с каквото и да е:

И още по-радко отстъпва за почивка, докато ситуацията е спокойна:

Канелос е един истински революционер, който може да научи всички хора с какъв хъс и желание трябва да отстояват правата си:

От известно време кучето Канелос си има група във Фейсбуук. В нея ще видите хиляди негови приятели от цял свят. Общуват си хора от Гърция, България, Еквадор, Колумбия, САЩ, Англия, Германия, Чили, Франция, Русия, Китай, Австралия… Изобщо Канелос стана може би едно от най-популярните кучета в света. И дори да не е „най-популярното“, определено можем да го наградим с титлата „кучето-бунтовник“! То вече е легенда!

Започнаха да се появяват и двойници, които се опитват да копират Канелос:

Появиха се и кучета-последователи от други държави:

Започнаха да се продават фланелки за мъже и жени по цял свят (аз си купих една :P):

Появи се списание Kanellos:

Появиха се митове и легенди, подкрепени с колажи:

А може би все още има време да попитаме Фидел Кастро дали наистина по време на революцията в Куба е имало Канелос?

Ето видео клип с участието на Канелос:

Както и песен за него:

Изобщо – Канелос стана символ на революцията не само в Гърция, а по целия свят. Това куче е емблемата на борбата за граждански права и свобода!

Иначе е станала огромна – на снимките поне изглежда по-голяма от майка си:

Страхотна красавица! Не случайно ми беше любимката!

Паднал се е по фасон на майката, а по козина на бащата:

До него има много приятна горичка, в която се поразходихме:

Последва стандартният оффроуд, но този път поради жегата определено беше по-скоро като лека разходка. Нямаше кал до ушите и вода в ауспуха :) Накрая Берра легна да си почине, защото горещините не й понасят добре:

В градината цветята бяха цъфнали – беше много красиво навсякъде:

Последва малко игра с Румен:

Кучето винаги е победител, иначе не е честно:

Естествено много по-приятно и интересно беше в калната локва:

Жал ми беше, защото точно вчера я къпахме, но какво пък – по-добре тя да се чувства добре. Чистотата на задната седалка на колата отдавна е прежалена:

По едно време намерихме местен приятел:

След кратко „ежене“ и опознаване беше приет в „глутницата“:

Мисля, че лесно ще познаете кой-кой е :)

Ето как изглеждаше Тери в красивата си зимна екипировка миналата година:

Ето и как изглеждаше лятно време подстриган:

Скоро ще намеря по-стари снимки. Те са от ученическите ми години, когато нямах GSM и снимането ставаше само на лента. Тогава и ще напиша статия с историите, които помня за моя Тери…

Опитах се да снимам Чери и Берри, но снимките хич не излязоха добре. Все пак ще публикувам една, за да видите колко е пораснала малката калпазанка:

Изключително добра е и не е забравила старите (лоши) навици, на които я бях научил :)

Този път никой не беше минал преди нас. Път си прокарахме сами:

Около половин час имаше тичане и гонене на пръчка:

Накрая мокри до кости се прибрахме вкъщи, за да се подготвя за работа. Истината е, че на Берра хич не й се прибираше:

Въобще не си е променила нрава – същата сладурана си е!

Радвам се, че и Берра я прие добре. Скоро пак ще се срещнем!

Естествено не се и съмнявам, че ще се грижат перфектно за малката калпазанка. В къщи настъпи пълна тишина…

Ще има още много да се яде докато се запълни :)

Днес се разходихме до родителите на Милена, за да отпразнуваме рождения ден на баща й „на патерица“. Решихме да вземем малкото с нас. Отново силно успяхме да разтреперим душицата й. Пътуването в колата не е проблем, но откритите пространства определено я притесняват.

Когато се върнахме обаче всичко си дойде по старому. Развилня се и направи серия от бели. Ние сме свикнали и вече не обръщаме внимание.

Голямо очудване имаше обаче, когато установихме, че малката е откраднала един голям кокал на Берри и много успешно си го брани. Берра пък не си взимаше кокала обратно  въпреки, че беше побесняла от яд. Просто е много културно куче :)

Намесих се и въдворих ред. Кокала беше върнат на Берра. Естествено последва ответна реакция. Вижте я сами:

Така си е! Искам си пък кокала и това е!