* Децата или живота?
Публикувано на 11 юли 2010 в раздел Кучета.
Има едни много вредни любимци на хората, които ежедневно пречат на гражданите и още повече – застрашават техния живот! Безрасъдните им собственици се разхождат с тях навсякъде – включително по паркове, градинки и дори детски площадки, където играят нашите деца! А животът на детето е най-ценен!
Ежедневно медиите ни заливат с информация за ранено или дори убито дете. За всичко са виновни те – безрасъдните стопани! Не спазват законите и си правят каквото искат! Докога ще продължава това?
Гадинките им цапат навсякъде! И то изключително много! Повечето собственици дават много пари за тях без да получават нищо в замяна – да се чудиш защо го правят въобще?
Освен това ги оставят безпризорни през блоковете, на улицата, в парка и къде ли не. Защо не си ги приберат у дома? Взел си да гледаш нещо – хайде поне го гледай както трябва! Някои дори ги изоставят! А общината после не ги прибира! Въпреки, че плащаме данъци за това!
Същите тези – безпризорните – се организират на групички и глутници. Навсякъде са. Ходите си по тротоара и те препречват пътя ви. Нямате възможност да минете от тях.
Мислите си, че говоря за кучетата? Не – говоря всъщност за АВТОМОБИЛИТЕ!
Бях повлиян отдавна от малоумните теми по най-различни форуми и блогове (а най-вече официални медии), които ни карат да правим абсурден избор „детето или кучето“. Аз по друг повод бях писал статия за изкривената логика на българина. Тук нещата са същите – разделят се хората на две групички и едните защитават животните, а другите – децата. И на малцина (обикновено затрупани и приглушени от плявата) хора им хрумва, че всъщност е напълно възможно да има конструкция „децата И кучетата“. Ето един пример как моето куче си играе с непознати деца.
Истинският въпрос, който трябва да бъде зададен е: „как да се справим най-човечно с бездомните кучета“ или „кои са най-добрите практики за справяне с проблема с бездомните кучета“. И няма какво да спорим по този въпрос – бездомни кучета в града НЕ трябва да има. Не вярвам да има някой, който да е на противоположното мнение.
Та как да се справим с бездомните кучета? Жителите на Булгаристан са видели една практика, която не работи – общината взима пари, лъже че кастрира кучета и после ги връща на улицата. Затова булгаристанците са отчаяни и казват „щом общината не си върши работата – ние ще я свършим“. И индианците изкачат по улиците и започват кръвожадно и варварски да се саморазправят с невинните животинки…
Ето ви за друг пример една практика от САЩ. Там има няколко вида приюти за кучета. Когато се намери бездомно куче то отива директно в първия приют – за бездомни. И от там следват непосредствено две неща:
- Задължително вътрешно и външно обезпаразитяване;
- Изолация за 14 дни и бързо пускане на обяви с цел търсене на евентуалните му стопани.
След изтичане на 14 дневния срок кучето се обявява за безпризорно. Първо се преминава медицински тест:
- Тежко болните кучета и тези болни от опасни болести се евтаназират;
- Леко болните се лекуват и преминават напред към следващия приют;
- Здравите преминават напред към следващия приют.
Следва преминаване на оценка от специалист, който оценява нрава и социализацията на кучето.
- Силно агресивни – евтаназират се;
- Асоциални, но неагресивни или слабо агресивни – отиват в специализирани приюти за дресировка;
- Социализирани – отиват в приюти, които имат за цел осиновяване;
Забележете, че се евтаназират (убиват по безболезнен начин) само и единствено силно агресивните и тежко болните кучета! Всяко друго куче там има право на живот и то… доста приличен, поне що се отнася до това, което виждаме от предаванията по NG Wild и Animal Planet.
Още повече – САЩ има програма за насърчаване на семействата да взимат домашни любимци за своите деца (за разлика от Булгаристан, където ни наказват). И още повече – ако кучето е осиновено от приют, то не само е освободено от данък (както е тук), а имате редица бонуси като безплатни консултации с дресьор, безплатни ваксини и обезпаразитявания и дори за най-бедните семейства има безплатна кучешка храна (нещо, с което да си признаем там леко се злоупотребява). С други думи казано – държавата силно насърчава хората да отглеждат домашни любимци! Естествено това се дължи и на дългогодишен труд на институти по психология, които не само теоретично, но и с методите на статистиката са доказали, че домашните любимци водят до изключително лесни и бързи положителни ефекти върху възпитанието на децата. И се оказва, че гледането на домашни любимци е по-евтино удоволствие, отколкото отделянето на часове за насаждането на същото възпитание в училище. Това е обаче друга чисто психологическа, философска и методическа тема. Да не се отклоняваме.
Освен това – всички кръвожадни българи, които желаят масовото изтребление на животни (някои дори го правят като ги бесят, хвърлят отрова и т.н.), са радетели на закон „кучето да се води задължително на каишка И с намордник“. Нещо повече – не трябвало да се разхожда в парковете и градинките (което е странно, понеже винаги съм си мислил, че е по-лошо да се разхожда по улиците и тротоарите, където има много повече хора). Да видим как е в повечето щати, отново на САЩ. Не, че са „цъфнали и вързали“, но смятам, че „европейското“ и „модерното“ мислене все цели да ни сравнява с държави като тях. И наистина има отг какво да се поучим… Та как е организиран въпроса в САЩ с разхождането на кучетата? Дали е задължително да се развеждат оковани във вериги? Естествено, че не!
Когато в САЩ си вземете куче, то е силно препоръчително (и е станало масова практика впрочем) да го водите на обучение (има и в България – аз водих моето куче на такова). Там, след няколко седмици ходене на уроци, на които се учи лягане, сядане, ходене редом и т.н., специалист изследва нрава на вашето куче и неговата социализация. И ви дава предписание – ако кучето ви не е социално, то го водете на каишка; ако е агресивно му слагайте намордник; ако е напълно социално и неагресивно – пускайте го колкото си искате да си тича на свобода.
Естествено по улиците и тротоарите кучетата не се пускат свободно! То и нормален собственик не би искал да го направи – все пак е опасно за самото куче. Но когато отидете в парка (където на много места в България вече не може да се разхожда куче) – американците си пускат кучетата съвсем свободно и те си играят дори сред децата. Даже можете да го забележите в почти всеки филм, в който има сниман парк. Естествено има и места/алеи забранени за кучета – това също е напълно нормално (в Булгаристан се заражда пак точно обратното – места разрешени за кучета)…
И веднага следва силен уплах във всички български „кучемразци“ – кой контролира това дали кучето е агресивно или не? Интересно за нашите разбирания, но всъщност там… никой не го контролира! Всичко е оставено на ОТГОВОРНОСТТА на собственика на кучето!
Ако неговото куче ухапе – той си я поема и си заплаща изключително солено последствията! Затова хората внимават и си гледат кучетата отговорно. Те познават техните кучета. Те се консултират със специалисти. Те не поемат самоинициативи за неща, които не знаят. За разлика от булгаристанците естествено – те знаят всичко, специалистите са „кухи лейки“, а законите важат за всички други, но не и за тях… Това естествено е породено от липсата на самите контролни органи на държавата да си свършат работата. И се завърта един омагьосан кръг.
Ако е стигнал да чете дотук булгаристанеца вече си задава много въпроси – как е възможно да се остави каквото и да е на отговорността и съвеста на хората? Не трябва ли всичко да се регламентира с правилник, наредба и закон? Не трябва ли всички да козируват и да ходят наредени в стегната редица? Как е възможно да има различни хора въобще?
Вярвам, че малцина хора в тази държава (Бугаристан) ще могат да си отговорят на поставените въпроси. Силно се надявам, че поне няколко от малцината, които четат този блог, ще успеят. А за останалите, които редовно по форуми, блогове, телевизионни канали и други информационни потоци ме карат да избирам „дете или куче“ – разсъждавайте над следните думи:
Когато някой ви каже „парите или живота“ не му се давайте!
Не се разделяйте с тях – И двете са ви достатъчно ценни!
Може ли да задам два въпроса:
1. Относно бездомните: Защо в България кучетата се връщат отново по улиците? Защо такова нещо няма в ЕС (старите членки), САЩ и т.н.
2. Относно домашните: Може ли да ми покажеш линкове на поне 3 филмчета, от което да е видно как домашно куче си тича на воля в парка без намордник или каишка? И да е видно, че е в държава с висок стандарт (САЩ, ЕС, т.н.), примерно в Хайд парк Лондон, Сентръл парк Ню Йорк, Булонския Лес Париж.
1. Защото те са богати и отдавна са направили това, което ние правим чак сега. Защо са богати е друг въпрос. Най-просто казано – те са крали от нас, а ние от тях не.
2. Явно не гледаш холивудски филми? Защото в тях практически трудно ще намериш кадри с куче на каишка – всички са пуснати. В почти всички паркове в САЩ е напълно разрешено да си пуснеш кучето. Естествено носиш и съответната отговорност – просто има кой да те накаже и затова проблеми няма.
Колкото до Европа – и там е така, с изключение на централните части на големите градове. Което всъщност е нормално.
Моя колежка, която емигрира в Бостън се омъжи и сега има малко дете. Миналата година от детската градина са дали задача на децата да разкажат историята на своя домашен любимец. И понеже нашите хора нямали – няма как, сдобили се набързо с малко кученце. Понеже се води на малко дете – безплатни ваксини и т.н. „екстри“. Дотук добре, но следват проблемите – някой трябва да го разхожда. И това естествено е майката или бащата. И двамата работят яко, време няма, а и двор няма. Затова от вкъщи припкат до съседната градинка и обратно.
Е, преди два-три месеца (сподели ми го две-три седмици след Нова Година) добросъвестна съседка-баба е подала сигнал до съответните служби, че „кучето на моята приятелка се разхожда прекалено за кратко и не се пуска от каишка въобще“. „Зоополицията“ естествено се отзовава на сигнала и сега приятелката ми е с предупреждение – ако нещата не се оправели щяли да й вземат кучето и да я глобят.