C, PHP, VB, .NET

Мечо беше най-големият и най-пухкавият мъжкар от всички. Беше резервиран за собственичката на Хектор (бащата). Последната седмица си играхме с него всеки ден. Малко ми е тъжно, но ще свикна. Ето го и него – умислен около час преди заминаването:

Двамата с “Моята Приятелка” бяха станали страхотна комбина – знаеха всички готини кътчета в апартамента, непрекъснато намираха изгубени вещи (чорапи, играчки) и постоянно мислеха какви бели да направят:

В последните два три дни бяхме научили Мечо да лае и ръмжи. Освен това беше джентълмен и винаги даваше на сестра си да бъде отгоре когато се боричкаха. Сега той е на път за Самоков. Ще ми липсваш Мечо!