* На осем месеца

Публикувано на 04 юли 2009 в раздел Кучета.

Тук Берри вече ходи редовно на училище. Учи се на ходене „редом“ (което отдавна вече е забравено), на „седни“, „лежи“ и „стой“. Вече не пишка вкъщи и не скача на всичко, което види да мърда в парка. Освен това доста успешно е научена да не взима храна от чужди хора (не за друго, но е адски лакома и досажда). Както ще видите от следната снимка – тя вече изглежда доста „страшно“:

Берри

Да не й попадате в лапите нали? Всъщност обаче само вида й е плашещ. Тя си е невероятно добра душичка:

DSC02265

На снимките ясно се вижда тактиката на стопанина й (аз) – бирички по градинки и паркове с приятели. В подкрепа на предишните думи за добротата на Берри свидетелства следната фотография:

DSC02266

Не е ли сладка?



4 коментара за “На осем месеца”

 
  1. Yoi:
    07 юли 2009 на 12:46

    Абе изрод , има закон такива кучета да се държат само на каишка . Прости хора … и блог си води за кучето :Д , снимки как сере и пишка ще сложиш ли …
    Сорри за грубия език, ама секи си прави квото иска, ама то пък от асистент в ТУ мозък и съобразителност ква да очакваш …

     
  2. Филип Петров:
    07 юли 2009 на 18:33

    Yoi – мисля да не отговарям на тези нападки, защото по правописа ти и начина ти на изразяване съдя, че ще получиш душевен оргазъм от евентуален спор.

     
  3. Петър:
    31 май 2010 на 19:17

    Набързо прелиствайки блога за да видя за какво става въпрос попаднах на този коментар. Не можах да се въздържа да не се включа. Първо не съм сигурен дали бих оставил такъв коментар в мой блог, не толкова заради мнението а заради груба обида, към когото и да било.
    Дали е добро или лошо кучето не зависи толкова от породата, а най вече от възпитанието. Имах доберман, който свободно се разхождаше и всяваше страх във възрастните, а децата понеже са непредубедени го разхождаха и правеха каквото си поискат с него, а той кротко се подчиняваше.
    Поздравления за хубавия блог!

     
  4. Филип Петров:
    01 юни 2010 на 9:21

    Досега не съм спирал коментари. А обидите не ме обиждат. Изповядвам философията, че за да може нещо да те засегне, то трябва самия ти да си дал повод за това. В случая приемам такива коментари, като този на Yoi, с усмивка и леко презрение :)

     

Trackback URI | RSS за коментарите

Пусни коментар


Категории

Нови

Връзки