C, PHP, VB, .NET

Казвам се Филип Петров. Работя и живея в София. В момента съм асистент във ФКСУ на Технически Университет София. Ето как се случи това…

1. Семейство:

По майчина линия произхождам от стария Софийски род „Бакрачеви“. В момента имам информация до пра-пра-дядо ми Стоян и жена му Елена. Имат три деца – Никола, Антон и Тина. Никола и Антон, след дългогодишна работа по железниците в САЩ, са се върнали в България със солиден капитал. С натрупаното състояние са купили магазини и са построили апартаменти в центъра на София.

Никола има четирима сина, единият от който естествено е моят дядо – Христо Николов Бакрачев (роден 1925г). Другите са Харалампи, Иван и Стефан. През 1944г. пра-дядо ми Никола е бил осъден от комунистическия народен съд и всичките му имоти са били национализирани, а най-малкият му син Стефан – изпратен в лагера за политически затворници Белене. Така Никола получава инфаркт и почива.

Баба ми по майчина линия е родом от Цариброд. Името й по рождение е Любица. Баща й е Александър Колев от Цариброд, а майка й се казва Милка. Някъде 30-те години бягат нелегално през граница в България поради заформящите се силни репресии от страна на сърбите. Думите на Александър тогава са били „ще бягаме, защото тук живот за българите вече няма“. След като успява да се установи в София, баба ми се жени за дядо ми Христо, приема фамилията Бакрачева и декларира първото си име като Люба – за да звучи по-българско. Имат две деца – майка ми Диана и вуйчо ми Петър.

Дядо Дидо и баба Буба (както ги наричах аз като малък) вече са покойници. Дядо ми все пак успя да види промените в България и почти се докосна до реституцията на бащините си имоти, но за съжаление сравнително млад почина от рак. Баба ми почина от инфаркт няколко години по-късно.

По бащина линия ми е известна историята на моята баба – Драганка (родена 23.02.1925г). Нейният баща се казвал Зафир Николов Соколчев (роден около 1900-та и починал на 05.01.1976г) – учител родом от село Ваксево, Кюстендилско. Придобил имоти по линия на жена си Анка (родена 1902г.) от Енгьовския род, чийто баща Стоичко бил много заможен. Постепенно Зафир станал чорбаджията на селото. Имат три дъщери – баба ми Драганка, Калина Рамаданова (родена 1927г.) и Лидия Ступел (родена 1935г. майка на известният български композитор Петър Ступел). В момента издирвам една книга за Енгьовския род, в която много подробно е описано родословното дърво до най-дълбоки корени.

Няколко години след идването на комунизма в България нещата във фамилията на баща ми също се довеждат до радикална промяна. Въпреки, че пра-дядо ми Зафир успял да се запише като „активен борец против фашизма“ (доколкото знам без да е бил партизанин или комунист въобще) – много от имотите му били национализирани в полза на новосформираното ТКЗС. Нещата се случвали някъде преди 1950г. – не знам точна дата, но след един от конгресите на БКП, в който се съобщило, че държавата ни „ще поеме курс на индустриализация“, пра-дядо Зафир гневно казал, че „това ще съсипе България, която е традиционна земеделска държава“. Тогава той взима тежко решение, като продава голяма част от останалите му имоти и праща дъщерите си да живеят в София, като купува на всяка по един апартамент.

Дадо ми по бащина линия се казва Веселин Петров, но не съм го виждал никога. С него баба ми доста рано води тежък развод. Тя започнала работа като медицинска сестра на 30.06.1955г. Доста по-късно през 1981г. тя се запознава и жени за немец – Ерик Паул Роберт Урбан (роден 1912г. в град Ботроп, по-късно живял в Оберхаузен), който аз съм виждал няколко пъти като дете. С него тя обикаля буквално целия свят. Въпреки възможността и желанието на баща ми – периода на 80те години в България е все още такъв, че не позволява да вземе немско гражданство и да „измъкне“ семейството ни във ФРГ. После вече става прекалено късно, защото Ерик почива. Сега нямаме никакви контакти със хора от Германия. Не поддържам контакти и с други роднини на баща ми от България.

Дядо ми Ерик почива от рак – още в началото на 90те, но ще направя по-подробна справка. Баба ми Драганка почина в началото на 21 век след много тежко дългогодишно боледуване на легло. В момента аз и приятелката ми живеем в нейния апартамент в Лозенец.

Имам сестра Анна – родена 1989г. Падна се на баща ми творческа натура и сега учи в художествена академия. От скоро вуйчо ми също стана баща и вече си имам братовчед, който кръстихме на дядо ми Христо. Снимки можете да намерите тук-таме из блога.

В моето семейство има една много силна традиция – образованието. Дядо ми Христо Бакрачев беше строителен инженер.  Майка ми е завършила ХТИ и е инженер-химик – до съсипването на БАН в началото на 90те беше научен сътрудник. Баща ми е завършил Художествена Академия със специалност индустриален дизайн. Има стотици добре познати соц-предмети и реставрации на паметници на културата, които все още виждаме около нас – всички например знаете легендарния телевизор „София 81″. За съжаление икономическото състояние на страната го принуждава да зареже дизайна и да се занимава в друга сфера с частен бизнес. В общи линии това е моето семейство. Скоро смятам да напиша много по-подробна история в отделни теми.

2. Образование и работа:

Средното си образование завърших в 151 СОУПИ в квартал Овча Купел. После дойдоха кандидат студентските трески. В училище бях добър, но на изпити никога не съм се представял добре и резултатите ми хич не бяха добри. Отначало се записах в Технически Университет София, но специалността не ми харесваше (текстилна техника и технологии). Затова след не повече от месец много бързо успях да „хвана последния влак“ с трето класиране и се преместих в Софийски Университет във ФМИ. Там вече „акъла ми дойде в главата“ и почти безпроблемно завърших бакалавър в специалността „Приложна Математика“. Единствено любимата на всички студенти „аналитична механика“ ме препъна и трябваше да отложа дипломирането с почти цяла година.

Още от трети курс започнах работа в американска хостинг фирма – Aplus.Net. Там отначало бях техническа поддръжка по телефона (разбирайте нещо като буфер за връзка между клиент и администратор), после малко на chat, малко на електронна поща и все пак стигнах до някаква ръководна позиция „team leader“ на „e-mail support“ (10 човека) и същевременно „level 2 support“ (т.е. оправяш елементарните проблеми, за които не се изисква root достъп до хостинг сървъра). Въпреки, че изкарах цели четири години (от откриването до закриването на офиса в България) тази работа хич не ми беше на сърце.

Междувременно бях решил да запиша и изкарам магистратура, но исках да бъде нещо по-теоретично и да не бъде обвързано с решаване на стотици диференциални уравнения. Затова записах специалността „Технологии за Обучение по Математика и Информатика“ отново във ФМИ в катедрата на доц. Иван Тонов. Оказа се, че съм попаднал точно на мястото си и даже съжалих, че не бях изкарал „Математика и Информатика“ като бакалавър. Всеки с вкусовете си и интересите си – знаете за какво говоря. Следването ми като магистър ми тръгна по вода и завърших с пълно отличие (всъщност бях единствения български студент от групата, който въобще завърши от този випуск). Станах „магистър по математика“ през месец май 2008г.

Изключително много ми хареса предмета „Методика на обучението“ воден от проф. Иван Ганчев и затова съм твърдо убеден да продължа в тази насока като изкарам докторантура по специалността. Всъщност вече изкарах кандидат-докторантските изпити по специалност „Методика на Обучението по Математика“ в Югозападен Университет – Благоевград. Ще поживеем и ще видим как ще продължи. Също така много ми харесаха логическите и фолклорните задачи от предмета за евристики на доц. Иван Тонов – на него съм посветил раздела „Math“ от този блог.

Завършването ми като магистър съвпадна с напускането ми от работа в Aplus.Net. Вече от две години и половина се бях настанил да живея самостоятелно с приятелката си, с която отглеждаме и една женска ротвайлерка (казва се Берри). Честно казано нямах идея как да продължа работната си кариера. От хостинг компанията бях получил добър разговорен английски език, как да работя с техните системи и май нищо повече. По това време мой колега от Aplus сключи договор с друга (доста по-голяма) хостинг фирма Hostway.com и установиха офис в Люлин. Почти бях готов да почна работа там, но далечното разстояние и задръстванията ме отказаха.

Кандидатствах за интересна работа в маркетинг отдела на Software AG, където хората бяха изключително коректни и професионалисти, но по време на кандидатстването си там случайно попаднах на оферта за работа „Асистент в ТУ“. Не знам какво ми стана, но в този момент бях убеден, че това ще бъде бъдещата ми работа. Кандидатствах и както може да се досетите ме приеха. Сега работя с млад екип от изключително добри специалисти. Всъщност стартирах този блог, за да подкрепям упражненията, които водя, но лека полека го разширих с лични теми и разработки. Академичната среда е доста по-трудна сфера за развитие (най-малкото от финансова гледна точка), но за сметка на това ми носи пълно удовлетворение и се чувствам щастлив.

В момента успявам да съчетая работата в университета и да работя на непълен работен ден по други проекти.  Също така помагам на баща си в неговия частен бизнес. В общи линии нямам нито един неработен ден, но не се оплаквам. Както обичам да казвам – дано това го чете министъра на образованието, та да види на какво дередже са българските ентусиасти, които желаят да се занимават с наука и образование.

3. Хоби и забавление:

Иначе извън темата „наука и образование“ мога да кажа също доста неща. Доскоро бях много запален по разходки в планината (разбирайте Витоша), но от скоро ме мързи. Сега се отдавам предимно на дългите разходки в парка с кучето.

Слушам главно метъл музика. Започнах стандартно като фен на Metallica, но бързо открих по-интересни групи като Sodom, Obituary, Cannibal Corpse и т.н. Това си влечение дължа главно на вуйчо си Пепи Бакрачев, който навремето беше водещ на метъл предаването „Ток Рок Абразив“ в бившето радио Тангра, заедно с колегата си Тони Георгиев (в момента в FM+). По-късно се запалих по пънк и рок музиката, като и до ден днешен си имам една група „по-любима от другите“ – това е Exploited!  Иначе винаги съм се интересувал и харесвам българска музика. Слушам много Ер Малък, Ера, Холера, както и редица знайни и незнайни „underground групи“. Смея да твърдя, че съм изколекционирал всичко на Милена и се считам за нейн ако не „най“, то много голям фен (докато бях тийнейджър сътворих първия си уебсайт milena.hit.bg).

Заедно с мой бивш шеф от Aplus поддържаме няколко сайта за GSM-и Motorola – e398mod.com, e2mod.com, e8mod.com и форума motohell.com. Развиваха се доста добре последните три години, но напоследък хобито ми да си „модвам“ телефона остана на заден план, с което и развитието на сайтовете позамря. Единствено поддържам активно форума, където си изградих изключително много добри приятелства с хора от цял свят. Ако някой ден реша да емигрирам, то съм „добре дошъл“ сред приятели почти навсякъде. Най-готини са хората от Индонезия и Малайзия!

В реалния живот най-често се придвижвам с автомобил. Първата ми кола беше Форд Фиеста 1.6 дизел, производство 1987г. „Железен“ автомобил – какво ли не го правих, но да чукам на дърво – върви идеално за моите скромни стандарти. През август 2009г., с цел сестра ми да има личен автомобил си купих Лада Нива, а старата Фиеста й я дадох на нея. Резултатът е, че аз вече карам Нива, а Фиестата стои като паметник на двора (но с нови гуми и отлично работно състояние). От тогава обаче станах голям любител на „offroad“. Скъпо, но много приятно занимание. Препоръчвам на всеки!

Голям любител съм на бирата и я употребявам доста често в големи количества. Не знам защо свързах пиенето на бира и карането на автомобил в два последователни параграфа (може би заради песента „Drinking and driving“ на The Business) Все пак да уточна, че категорично заявявам – не карам пил!

4. Блогове:

Накъде през 2008г. мой добър приятел Мартин Линков ме зариби по „блогърството“ и изключително активно пиша статии в различни блогове. Този, в който се намирате в момента е единственият мой личен – в другите съм като „гост автор“. Бях активист в редица проекти, като например България е Наша. Там бях член малко повече от година от създаването на групата и се запознах със страхотни хора. През 2009г. се изявих медийно с включване от публиката с коментар срещу планирания закон за електронни съобщения (по-известен като „закона за подслушването“) в предаването Сеизмограф по БТВ, както и в предаването Аларма по радио Христо Ботев. Цитираха ме и в статия в 168 часа. Почти нямаше ден, в който да не пиша по политическа, научна или социална тема. Ходихме и по много дискусии с политически партии, но както обикновено техният интерес към нас спря след изборите. В последно време (от началото на 2010г., за да бъда по-точен) „дадох отбой“ и поспрях с дейността да пиша статии в блогове, за да се фокусирам предимно върху научните си изследвания. Обаче този блог, в който се намирате в момента, няма да го спра :)

5. Спорт:

За спортните ми пристрастия – заклет „фен“ съм на марката Славия. Не само защото израстнах в „славистки квартал“, но и защото цялата ми фамилия по майчина линия са слависти. Преди бях много запален и посещавах всички видове спортни мероприятия редовно, но откакто главното забавление (българския футбол) се съсипа не съм толкова ентусиазиран. Все още поддържам контакти с няколко приятели „от стадиона“. Иначе обожавам да гледам Снукър по телевизията.

До април 2010г. толкова за мен. Когато се случат други катаклизми – ще допълвам още…

…тази страница се обновява от време на време…